от Ръшел Мъуур
Ние трябва да разпознаваме мракът на нашата култура на смъртта когато тя се появява в собствените ни гласове. Удивен съм когато чувам тези, които претендират за името на Христос и които ясно изповядват, че са „за” живота, да говорят за имигрантите с презрение като за „онези хора,” които „източват нашите ресурси за здравеопазване и благополучие.” Възможно ли е да не виждаме действието на същите дуехуманизиращи стратегии, които се използват при активизма в полза на абортите за „заченатия продукт” и гневният национализъм, който нарича детето на майката-имигрантка „тежест?” В своя корен това е неспособност да видим кои сме всъщност самите ние.
Ние сме съединени с Христос, Който Сам е бил пришелец бягащ от политическо преследване (Матей 2:13-23) и нашите предшественици в Израел сами са били мигранти (Изход 1:1-14; 1 Летописи 16:19; Деяния 7:6). Освен това нашият Бог вижда нещастието на сирака и кръвта на невинния, но също така ни казва, че понеже Той обича пришелеца и се грижи за него ние трябва да правим същото „понеже и вие бяхте пришелци в Египетската земя” (Втор. 10:18-19). Ние можем да имаме различни виждания за това какви конкретни политически мерки трябва да приложим, за да балансираме състраданието със сигурност относно имигрантите сред нас, но хората защитаващи живота нямат избор да отговорят с отвращение или презрение спрямо хората създадени по Божия образ. Ние може да сме, а може и да не сме родени американци, но ние сме, всички от нас, имигранти в Божието царство (Еф. 2:12-14). Каквито и да са несъгласията ни относно политиката спрямо имигрантите ние не може да сме несъгласни по въпроса дали имигрантите са личности.
Без зачитане колко важни са САЩ, ще дойде ден, когато САЩ повече няма да съществуват. Но Божиите синове и дъщери ще се открият. Някои от тях сега работят без документи във ферми или са портиери в начални училища. Тогава те ще бъдат царе и царици. Те са наши братя и сестри завинаги. Ние трябва да се изправим срещу тесногръдието, угнетяването и експлоатацията дори когато тези неща могат да бъдат политически печеливши за тези, които са съгласни с нас по други въпроси. Божият образ не може да бъде търгуван нито в клиниката за аборти нито на някое друго място.
Хората защитаващи живота също така ще споделят с Христос Исус вниманието върху бедните. Нероденото дете е най-уязвимо именно понеже е невидимо, скрито в тялото на майка си. Детето изглежда без значение. Аборат и други подобни несправедливости са оправдавани от хората, които ги вършат не само чрез тяхата невидимост, но и поради предполагаемата анонимност на техните действия. Те казват с увереност: „Никой не ме вижда” (Исая 47:10). Както се изразява псалмистът „Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог” (Псалм 94:6-7). Същото често е вярно и за тези, които са икономически уязвими. Тяхната ситуация не е просто, че те са лишени от ресурси, но и че живота им е несигурен. Глобалните икономически реалности без съмнение са сложни и християните ще спорят за това кои са най-добрите начини да се помогне на бедните без да се навлекат нежелани последствия, които спасяват съвестта, но нараняват бедните. Ние нямаме мандата да копираме структурата на старозаветния Израел, един заветен народ, когато не се намираме под подобен завет. Но тези структури ни показват, че системите, които не допускат бедните да бъдат експлоатирани и да гладуват са едновременно добри пред Бога и възможни в едно подредено общество. Дори повече от това, едни хора, които държат на живота трябва постоянно да показват невидимостта, зад която бедните често биват скривани от системата около нас и да питат как те са били експлоатирани, било то икономически или културно. Ние не можем да се предадем пред идеята на социалният дарвинизъм, че бедните хора „източват ресурси” и са „загубеняци,” която сама по себе си е едно повторение на аргументите в полза на „избора” свързан с „безполезното” неродено дете.
Rado's blog 