История на църквата – 2-24


Глава 23

Мъченичеството на Яков, наричан брата Господен

от Евсевий кесарийски

1. След като Павел се отнесъл си до цезаря и бил изпратен от Фест в Рим, евреите разочаровани в надеждата си да го уловят в примките, които заложили за него, се обърнали към Яков, брата Господен, на когото апостолите поверили епископската катедра в Ерусалим. Те предприели срещу него следните дръзки мерки.

2. Поставяйки го сред тях те поискали той публично да се отрече от вярата си в Христос. Но, противно на всеобщото мнение, с ясен глас и със смелост по-голяма отколкото очаквали, той говорил пред цялото множество и изповядал, че нашия Спасител и Господ Исус е Божия Син. Но те не били в състояние повече да понасят свидетелството на човека, който поради превъзходството на своите аскетични добродетели и заради благочестието на живота си бил считан от всички за най-праведния сред хората и го убили. Възможност за това насилствено дело се появила от настаналата анархия причинена от факта, че Фест починал точно по това време в Юдея и по този начин провинцията останала без управител и глава.

3. Начинът, по който Яков умрял вече беше показан от цитираните по-горе думи на Климент, който записал, че той бил хвърлен от върха на храма и бит до смърт с тояга. Но Хагезип, който живял веднага след апостолите ни дава най-точното описание, в петата книга на своите Спомени. Той пише следното:

4. „Яков, брата Господен, наследил управлението на църквата заедно с апостолите. Той бил наричан праведния от всички, от времето на нашия Спасител до сега, понеже мнозина носели името Яков.

5. Той бил свят от майчината си утроба, не пиел вино нито спиртно питие, нито пък ядял месо. Бръснач не минавал през главата му, той не се помазвал с масло и не се къпел.

6. Единствено на него било позволено да влезе в святото място понеже не носел вълнени, а ленени дрехи. Той имал навика да отива сам в храма и често го намирали на колене просещ прошка за своя народ, така че коленете му загрубели като на камила заради постоянното им превиване в прослава на Бога и в търсене прошка за народа.

7. Заради превъзходната му праведност той бил наричан праведния и Облия, което на гръцки означава „Опора на народа” и „Правда” в съответствие на това, което пророците казали за него[1].

8. Но някои от седемте секти, които съществували сред хората и които споменавам в своите Спомени[2] го попитали: „Каква врата е Христос[3]?” и той отговорил, че той бил Спасителя.

9. Поради тези думи някои повярвали, че Исус е Христос. Но гореспоменатите секти не вярвали нито във възкресението нито в идването му да въздаде на всеки според делата му. Мнозина обаче повярвали поради думите на Яков.

10. Затова когато мнозина дори от управниците повярвали се повдигнало вълнение сред евреите, книжниците и фарисеите, които казали, че има опасност всички хора да започнат да гледат на Исус като на Христос. Затова една група отишла при Яков и казала: „Умоляваме те, възпри хората. Понеже те се отклоняват поради Исус, като че ли той е Христос. Молим те да убедиш всички, които идват на празника Пасха за Исус, понеже ние всички ти вярваме. Понеже ние свидетелствуваме за теб като и всички хора, че ти си праведен и не гледаш на човеци.

11. Затова убеди множествата да не се отклоняват поради Исус. Понеже целият народ, а също и ние, ти вярваме. Затова застани на върха на храма, така че да можеш да бъдеш виждан ясно отвисоко и думите ти да се чуват от всички хора. Понеже всички племена, заедно с езичниците, се събират на празника Пасха.”

12. Споменатите по-горе книжници и фарисеи поставили Яков на върха на храма и извикали към него казвайки: „Ти, праведни, на когото всички вярваме, тъй като всички тръгват след разпънатия Исус, кажи ни, каква порта е Исус?”

13. И той отговорил със силен глас: „Защо ме питате за Исус, Човешкия Син? Той сам стои в небето от дясно на великата Сила и пак ще дойде на небесни облаци.”

14. И когато мнозина били напълно убеди, прославили свидетелството на Яков и казали: „Осана на давидовия син,” същите тези книжници и фарисеи отново си казали един на друг: „Зле постъпихме, че дадохме такова свидетелство за Исус. Но нека сега да го хвърлим долу, за да се страхуват да вярват в него.”

15. И те извикали казвайки: „О! О! Праведният също греши.” Те изпълнили Писанието записано в Исая: „Нека да се отнеме праведния понеже ни пречи. Затова те ще ядат плода на делата си.”

16. Така те отишли, хвърлили праведника долу и си казали един на друг: „Нека да убием с камъни Яков праведния.” И започнали да хвърлят камъни по него понеже той не умрял при падането. Но той се обърнал и коленичейки казал: „Умолявам Те, Господи Боже, Отче наш, прости им, защото не знаят какво правят.”

17. И докато те все още хвърляли камъни по него един от свещениците, син на Рехав, син на Рехабит, които са споменати от пророк Еремия[4] извикал казвайки: „Спрете, какво правите? Праведния се моли на вас.”

18. И един от тях, който бил тепавичар, взел сопата с която удрял дрехите и ударил праведния по главата. Така той пострадал като мъченик. Погребали го на същото място, до храма и паметникът му все още стои до храма. Той станал истински свидетел и на евреите и на гърците, че Исус е Христос. И веднага Веспасиан ги обсадил.”

19. Тези неща са описани подробно от Хагезип, който е съгласен с Климент[5]. Яков бил толкова достоен човек и толкова почитан от всички за своята праведност, че по-разумните дори сред евреите смятали, че причината за обсадата на Ерусалим, която се случила веднага след мъченичеството му била не друга, а неговото мъченичество и дръзките им действия срещу него.

20. Поне Йосиф не се колебае да засвидетелствува това в своите писания където казва[6]: „Тези неща се случили на евреите като наказание за Яков, праведния, който бил брат на Исус, наричан Христос. Понеже евреите го убили, макар той да бил един много праведен човек.”

21. Същият писател записал смъртта му в 20 книга на своите Древности със следните думи[7]: „Но императорът, когато научил за смъртта на Фест изпратил Албин за прокуратор на Юдея. Но по-младият Анан[8], който, както вече казахме, получил първосвещенството, се държал крайно дръзко и безразсъдно. Освен това той принадлежал към сектата на садукеите, които били най-жестоките изсред евреите в изпълнение на присъдите, както вече показахме.”

22. Освен това Анан, който имал такова разположение и предполагайки, че му се открива добра възможност поради факта, че Фест бил мъртъв и Албин все още пътувал, събрал Синедриона и поставил пред тях брата на Исус, т. нар. Христос, на име Яков, заедно с някои други, обвинил ги, че нарушават закона и ги осъдил да бъдат убити с камъни.

23. Но тези в града, които изглеждали най-умерени и умели в закона се разгневили много на това и изпратили тайно до царя искайки от него да заповяда на Анан да спре това. Понеже дори този първи път той не постъпил добре. Някои от тях също така отишли да посрещнат Албин, който пътувал към Александрия и му напомнили, че не било законно за Анан да събира Синедриона без неговото знание.

24. Албин, убеден от това, което те му казали, написал гневно до Анан заплашвайки го с наказание. И царят, Агрипа, заради това го лишил от първосвещенството, което той заемал за 3 месеца и поставил Исус, син на Дамней.”

25. Това са нещата записани за Яков, за когото се казва, че е автор на първото от т. нар. католически послания. Но трябва да споменем, че това е спорно. Не са много древните, които го споменават какъвто е случаят и с посланието носещо името на Юда, което също е от числото на седемте т.нар. католически послания. Все пак ние знаем, че тези заедно с останалите се четат в твърде много църкви.

[1] Не е ясно на кой пророчески пасаж се позовава Хагезип.

[2] Виж. 4.22.

[3] Смисълът на въпроса е неясен. Вероятно евреите са искали да знаят дали Яков смята Исус за истински пророк или за измамник.

[4] виж Еремия 25

[5] Климент почти сигурни черпи информацията си от Хагезип.

[6] Този тект не се среща сред оцелелите материали на Йосиф, но е цитиран от Ориген в Против Целз 1.47.

[7] Древности 20.9.1.

[8] Анан бил петия син на първосвещеника Анна споменат в НЗ. Баща му и петимата му братя били свещеници преди енго както ни казва Йосиф в същия параграф. Той бил поставен за първосвещеник от Агрипа II през 61 или 61 сл. Хр. и останал на тази позиция за 3 месеца.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.