Съпруга и майка


НАЙ-ВИСШЕТО ПРИЗВАНИЕ НА ЖЕНАТА Е ДА БЪДЕ СЪПРУГА И МАЙКА. НАЛИ…?

от Радостин Марчев

The Mother-Child Relationship | Penfield Building Blocks

Едва ли има някой, който да не е виждал картина на майка с малко дете на ръце. Това е образ, дълбоко свързан не само с българската народопсихология, но носи в себе си нещо универсално и общочовешко – в най-хубавия смисъл.

Това, което ми прави впечатление в последно време е как той намира една допълнителна културна ниша във вътрешнохристиянския спор за мястото и ролята на половете. Вече няколко пъти се натъквам на аргумента, че най-висшето призвание на жената е да бъде съпруга и майка. Някои хора го изтъкват с такава упоритост и убеденост, сякаш той е толкова самоочевиден, че отричането му е равнозначно на върховна глупост.

Разбира се, проблемът с подобен аргумент е, че той просто не е аргумент, а единствено твърдение, при това – твърдение, зад което надничат немалко проблеми.

На първо място, Библията никъде не казва, че „най-висшето призвание на жената е да бъде съпруга и майка“. Това, което тя казва за жените (и мъжете) е сложно, разностранно и многопластово, но със сигурност горното твърдение не може нито да се открие в чист вид, нито пък да се „дистилира“ по някакъв начин от нея. Всъщност, ако мога да си позволя едно генерализиране, моето мнение е, че най-висшето призвание на жената е същото като на мъжа – да познава Бога и да Му служи по начин, по който Той я призовава. Това със сигурност включва съпружество и майчинство, но последното никъде не е представено като „най-висшето“ практическо осъществяване на това познание и служение. Нито пък на жените, които нямат съпруг и/или деца трябва да се гледа като на някаква аномалия или изключение – всъщност, ап. Павел в своето послание към коринтяните доста ясно казва, че липсата на семейство може да е печалба, а не загуба що се отнася до служението на Бога.

Второ, твърдението, че самият естествен ред по някакъв начин води до подобно заключение ми се вижда най-малкото съмнително. Това, че жената чисто физически износва, ражда и осигурява храна на децата в началото на тяхното съществуване е очевидно. Но да го екстраполираме като означаващо, че това е нейното най-висше призвание означава да приложим логика, която напълно ми убягва.

Нека да съм ясен – аз по никакъв начин не казвам, че жените не трябва да са готови да направят жертви заради своето семейство и деца. Нерядко те са необходими. Всъщност, в моето собствено семейство поне за момента моята съпруга поема основната тежест в грижата за две малки деца. Това, което казвам е, че не виждам нищо „естествено“ или „самоочевидно“ в това жената задължително да трябва да поеме подобна роля.

За съжаление, често изтъкването на факта колко много децата се нуждаят от майчинска грижа се използва като средство жените, водени от чувство за вина, да бъдат насила натиквани в роля, която някой друг е определил за тях. Това, което се пропуска при подобно напомняне е не само, че децата имат не един, а двама родители, но и че времето и грижата отделяни от всеки един от тях са еднакво необходими за децата (В тази връзка статията на Кристина Лекеле-Петерсън, Две глави мислят по-добре от една и особено третата част, може да бъде доста полезна) .

Казано просто, така както жената е съпруга и майка, мъжът е съпруг и баща. Едва ли някой ще отрече това. Но когато някой казва, че „най-висшето призвание на жената е да бъде съпруга и майка“, но (макар обикновено да не го казва директно доста ясно намеква, че) най-висшето призвание на мъжът не е да бъде съпруг и баща и той (за разлика от жената) не е необходимо да сложи това на първо място, можем да повдигнем въпросително вежди. Най-малкото, което следва да направим в този случай е да помолим това твърдение да бъде обосновано. Докато това не бъде направено, то си остава просто това – твърдение, но не и аргумент.

Да кажем, че подобни семейни отношения могат да бъдат избрани и дори, че могат да работят добре е едно. Да ги налагаме както универсалното библейско предписание е нещо съвсем различно. А умението да се прави разлика между двете неща е качество, което всеки християнин трябва да се стреми да развие.

2 thoughts on “Съпруга и майка

  1. Thanks for the healthy and needed perspective. Actually a far more convincing case could be made from the Bible that a significant calling for any man is to be a husband who loves like Christ, and a father who teaches and leads his children into spiritual reality and life.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.