История на църквата 2 – 18


Глава 17

от Евсевий кесарийски

Описанието на Филон на египетските аскети

1. Казано е, че Филон, при управлението на Клавдий, се запознал в Рим с Петър, който проповядвал там[1]. И това не е невероятно понеже творбата, за която говорим и която била написана от него няколко години по-късно, ясно съдържа тези църковни правила, които дори до днес се спазват между нас.

2. И понеже описва колкото е възможно по-точно живота на нашите аскети, ясно е, че той не само познава, но също така и одобрява, почита и прославя апостолските мъже от онова време, които били от еврейският народ и поради тази причина пазели, както правят евреите, по-голямата част от древните обичаи[2].

3. В книгата, на която той дал името За съзерцателния живот на молитстващите, след като на първо място казва, че ще опише всичко без да добавя нищо противно на истината или на своето намерение той казва, че тези мъже се наричали терапевти, а жените с тях терапевтиди. След това той добавя причините за това име, обяснявайки го чрез факта, че те предписвали лекарства и целели душите на идващите при тях, освобождавайки ги подобно на лекари от злите страсти или от факта, че те служели и се покланяли на Бога с чистота и искреност.

4. Дали самият Филон им дал това име използвайки един твърде подходящ за техния начин на живот епитет или първите от тях наистина се наричали така от началото, тъй като името християни все още не било известно навсякъде, няма нужда да разискваме тук.

5. Той обаче свидетелствува, че те преди всичко се отказвали от своята собственост. Когато встъпвали във философския начин на живот, казва той, те се отказвали от притежанията си в полза на своите роднини и по този начин, отхвърляйки всички житейски грижи, излизали извън стените и живеели в самотните полета и градини, знаейки добре, че общуването с хора от различен характер не е полезно и може да донесе вреда. Изглежда вероятно, че те правели това под влиянието на една духовна и пламенна вяра, подражавайки на живота на пророците.

6. Понеже в Деяния на апостолите, една книга навсякъде признавана за автентична, е записано, че всички спътници на апостолите продавали притежанията си и своята собственост и раздавали всичко според нуждите на всеки, така че никой от тях не бил в лишение. „Понеже всички, които имаха земи или къщи,” казва описанието, „ги продаваха и носеха парите при нозете на апостолите, така че да се разпределя на всеки според потребностите” (Деяния 2:45).

7. Филон свидетелствува за факти много подобни на описаните тук и след това добавя следното[3]: „Тази раса се намира навсякъде по света. Понеже е удачно гърците и варварите да имат общо в това, което е съвършено добро. Но расата особено изобилства е Египет във всеки от т. нар номеси[4] и особено около Александрия.

8. Най-добрите хора от всяко място емигрирали, като че ли в колония в отечеството на терапевтите на определено, много удобно място, което лежи отвъд езерото Мария, на един нисък хълм прекрасно разположен заради своята сигурност и мекостта на климата.”

9. И след това, малко по-нататък, след като описва вида къщи, които те имат, той говори както следва за техните църкви, които са разпръснати тук и там: „Във всяка къща има свята стая, наречена светилище или манастир, където, съвсем сами, те изпълняват мистериите на религиозния живот. Те не внасят нищо в нея, нито питие, нито храна, нито нещо друго, което може допринася за нуждите на тялото, а единствено закони и вдъхновените пророчества на пророците, химни и други такива неща както аугмен и правят своето познание и благочестие съвършени.”

10. И след някои други неща той казва: „Целият промеждутък от сутринта до вечерта за тях е време за упражнения. Понеже те четат светите Писания и обясняват философията на техните отци по един алегоричен начин разглеждайки написаните думи като символи на скрита истина, която е предавана чрез неясни фигури.

11. Те също така притежават писанията на древните мъже, които били основатели на тяхната секта и които оставили множество паметници за алегоричния метод. Тези те използват за модели и подражават на техните принципи.”

12. Тези неща изглежда са казани от човек, който ги е чул да изясняват техните свещени писания. Но е много вероятно книгите на древните, които той казва, че те притежават, да са били евангелията и посланията на апостолите и вероятно някои изяснения на древните пророци като тези, които се съдържат в посланието към евреите и много други от павловите послания.

13. След това той отново пише както следва за новите псалми, които те съставили: „Така те не само прекарват времето си в съзерцание, но също така съставят и песни за Бога от всякакъв вид метрика и мелодия, макар, разбира се, те ги разделят на мерки на повече от обичайната тържественост.”

14. Същата книга съдържа описание на много други неща, но беше необходимо да подберем тези факти, които показват характера на църковния начин на живот.

15. Но ако някой мисли, че казаното не е характерно единствено на евангелието, но може да бъде отнесено и към други, освен вече споменатите, нека да бъде убеден от следващите думи на същия автор, в които, ако е непредубеден, ще открие несъмнено свидетелство за предмета. Думите на Филон са както следва:

16. „След като положат умереността като един вид основа в душата те изграждат върху нея други добродетели. Никой от тях не приема храна или питие преди залез слънце тъй като те считат философстването за работа достойна за светлината, но вниманието на телесните нужди като удачно единствено за тъмнината и поради тази причина отделят деня за първото, а за второто само кратка част от нощта.

17. Но някои, в които обитава голямо желание за познание, забравят да приемат храна в продължение на три дена. И някои са толкова радостни и пируват толкова изобилно с мъдростта, която формира ученията всякога и без да се скъпи, че се въздържат дори два пъти по-дълго от това време и имат навика едва след шест дена да приемат необходимата храна.” Тези твърдения на Филон ние смятаме, че се отнасят ясно и несъмнено за хората от нашата общност.

18. Но ако след тези неща някой все още упорито продължава да отрича това нека отхвърли своята недоверчивост и да бъде убеден от дори още по-удивителни примери, които не могат да се намерят никъде освен в евангелската религия на християните.

19. Понеже те казват, че с тези, за които говорим, имало и жени и че по-голямата от тях били девици през целия си живот пазещи своето целомъдрие не поради необходимост, както правят някои жрици сред гърците, а поради собствен избор, поради ревност и копнеж за мъдрост. И в своето ревностно желание да живеят с нея както със спътник те не дават внимание на телесните удоволствия търсейки не смъртно, а безсмъртно потомство, което единствено благочестивата душа е способна да роди.

20. Тогава, след малко, той добавя още по-категорично: „Те изясняват свещените Писания фигуративно посредством алегории. Понеже за тези хора целият закон наподобява един жив организъм, от който изговорените думи представляват тялото докато скрития смисъл скрит между думите представлява душата. Това скрито значение първо било особено изучавано от тези секта, която вижда, открити сякаш в огледало от имена, превъзходните красоти на мисълта.”

21. За е необходимо да добавям към тези неща техните събрания и съответните им занимания за мъжете и за жените по време на тези събрания и практиките, които до днес обичайно се съблюдават сред нас, особено тези, които ние сме навикнали да пазим на празника на страданията на Спасителя, с пости, нощни бдения и изучаване на Божието слово.

22. Тези неща гореспоменатият автор е описал в своята книга показвайки един начин на живот, който е опазен до настоящето време единствено от нас записвайки особено бденията пазени във връзка с големия празник и упражненията извършвани по време на тези бдения, и химните обичайно рецитирани от нас и описанията как, докато един пее другите слушат в тишина и се включват в песента единствено при нейното завършване и как в тези споменати дни те спят на земята на сламеници и, да използваме собствените му думи, „не вкусват никакво вино, нито плът, а вода като единствено питие и подслаждат хляба си със сол и исоп.”

23. В добавка към това Филон описва реда на достойнствата, който съществува сред тези, които служат в църквата, споменавайки дяконията и службата на епископ, която е пред всички останали. Но този, който желае по-точно знание за тези неща може да се обърне към вече споменатата история.

24. А това, че Филон когато напасъл тези неща, имал предвид първите глашатаи на благовестието и обичаите предадени от началото от апостолите, е ясно за всеки.

[1] Макар да се среща и при Йероним и Фотий, като последният дори твърди, че Филон станал християнин, това свидетелство е исторически невероятно.

[2] Книгата е запазена и до днес. Смята се, противно на твърденията на отците, че Филон описва не християнски монаси, а древна еврейска група, вероятно свързана с есеите.

[3] De Vita Contemplativa, §3.

[4] Египет, с изключение на Александрия и Птолемея, била разделена на земни участъци, първоначално 36, които били наречени номеси.

Реклама

1 thought on “История на църквата 2 – 18

  1. страхотна книга толкова много достоверна информация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.