Взаимното покорство в Ефесяни 5

ВЗАИМНО ПОКОРСТВО В ЕФЕСЯНИ 5

от д-р Крейг Кийнър

Понякога Павел не е приеман добре. Разказите на бивши роби често са преплетиени с техните чувства, които изразяват любов към Исус, но омраза към Павел понеже техните господари редовно цитират Ефесяни 6:5: „Слуги, покорявайте се на господарите си.” Това, което господарите често не си дават труд да цитират е останалата част от пасажа, който продължава и казва: „И вие господари, струвайте същото на тях” (6:9). Т.е. ако робите трябва да се покоряват на своите господари, господарите трябва да се покоряват на робите си!

Дали някой през 1 век е приемал буквлано тези думи на Павел? Вероятно не. Но това не променя факта, че думите, които той казва изразяват едно от най-радикалните антиробски виждания за своето време. Той не говори за насилствено премахване на институцията – дори провалилите се робски въстания от неговото време не са се стремели към това. Но той говори за етика, етика, която достига отвъд простата теория.

Някои ранни стоически философи защитавали равенството между хората, но стоиците се отдръпнали от това и тези от тях, които можели да си го позволят притежавали роби. Павел със сигурност се съгласява принципно със стоците: той твърди, че робите и господарите имат един и същ небесен господар (Ефесяни 6:9). Но неговото наставление, „струвайте същото на тях,” отива отвъд теорията към практиката.

Това не е случайност, грешка на езика на Павел или на неговият писар. Павел поставя цялата секция за домашно поведение в една рамка за взаимно покорство. Какво е това домашно поведение, питате вие?

В своята книга за управлението гръцкият мислител Аристотел има голяма секция посветена на ролите в семейството. В нея Аристотел наставлява мъжът като глава на семейството да управлява своята жена, деца и роби. Авторите след него приемат същата схема, често в същата последователност. Понеже Рим бил подозрителен към малцинствени религиозни групи подкопаващи традиционните ценности такива групи често се опитвали да потвърдят своята вяра в римските ценности.

Павел представя една серия от семейни указания в същата последователност както Аристотел: отношенията на мъжа глава на семейството (като било прието по това време) с жените, децата и робите. Възможно е Павел да е мислел от гледна точка на представител на една малцинствена религиозна група – все пак по това време той вероятно се е намирал под домашен арест в Рим (Еф. 3:1; 4:1; 6:20).

Все пак Павел променя стандартната формула. Вместо да се обърне единствено към мъжа-робовладелец той се обръща и към жените, децата и робите, които вероятно са съставлявали голяма част от църквите (Робите в градските събрания на Павел са били домашни роби, които притежавали по-голяма свобода и имали по-големи възможности да откупят свободата си от останалите роби. Въпреки това те били роби.)

Освен това той никога не наставлява мъжа като глава на дома да управлява. Вместо това той трябва да обича жена си, да й служи, като е готов да даде живота си за нея (5:25), да не дразни децата си (6:4) и да се отнася към робите като към съслужители на Бога (6:9).

Най-вече, Павел поставя всички тези наставления (5:21-6:9) в една рамка, която говори за взаимно покорство: покорявайте се един на друг (5:21) и струвайте същото на тях (6:9). Това поставя покорството в един нов контекст: примерът и учението на нашия Господ, Който ни приканва всички да служим един на друг (Марк 10:42-45; ср. Йоан 13:14-17, 34-35; Гал. 5:13-14).

Днес някои хора желаят да цитират Ефесяни 5:22 („Жени покорявайте се на мъжете си”) извън контекст, точно по начина, по който господарите цитират Ефесяни 6:5. Но на гръцки 5:22 няма глагол. Той просто казва: „Жени, на мъжете си.” Разбира се, той не казва, „Жени правете на мъжете си каквото си искате.” Гръцката граматика предполага пренос на глагола от предишния стих и там глаголът е „покорявайте се.” Но понеже глаголът е пренесен от ст. 21 той не може да означава нещо различно от това, което означава в 5:21. Покорството на жените е просто един пример за взаимно покорство. Такъв е и жертвоготовността на мъжа към своята съпруга.

Някои възразяват: „Но покорството е ясно казано единствено за съпругата!” А, но заповедта да обича е казана явно единствено към мъжа (5:25). Все пак ние разбираме, че всички християни трябва да се обичат един друг (5:2) и че всички християни трябва да се покоряват един на друг (5:21). Макар Павел да не се опитва да покрие всички обстоятелства той ни предлага един общ принцип за това как трябва да живеем: като търсим интересите един на друг, като се слушаме един друг и като обичаме другите повече отколкото обичаме самите себе си.

Малцина други са учили за такова взаимно покорство. Подобно на Павел те били сред най-прогресивните древни мислители. Все пак буквалното приложение на учението на взаимно покорство на Павел вероятно било нещо, за което никой не бил чувал. Но това, че то рядко е опитвано не означава, че става по някакъв начин по-малко значимо.

Дори днес съпрузите и съпругите, както и хората с други взаимоотношения, често търсят своят личен интерес много повече от този на другите (ср. Фил. 2:4,21). Какво би се случило ако приемем буквално думите на Павел? (Тук аз не говоря за злоупотреба в отношенията. Освен това има много по-малко взаимно покорство в наставленията към бащите: децата се нуждаят от водителство.) Какво ще стане ако ние действително започнем да практикуваме взаимното покорство? Нека да се опитаме и да видим.

 Д-р Крейг Койнър е професор в семинарията Ашбъри и автор на 20 книги сред които Paul, Women & Wives, The IVP Bible Background Commentary, и Impossible Love: The True Story of an African Civil War, Miracles and Hope against all Odds.