Забележително решение на Св. Синод на БПЦ във връзка с предстоящия Всеправославен събор, планиран да се проведе на о. Крит между 16 и 27 юни.
Последното е гласувано като предложение за поправка в документа на Събора наречен „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят.“
„Освен светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи; и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно.“
„Слава Богу, че Българската православна църква през 1998 г. излезе от Световния съвет на църквите, с което изрази своето неодобрение на неговата дейност, тъй като не може да членува в една организация, в която тя е смятана за „една от многото или като клон на Едната църква, която търси начин и се бори за нейното възстановяване чрез този Световен съвет на църквите”.
Сега поне вече всеки ще си знае мястото. Нали?
ДОПЪЛНЕНИЕ 1: Интересно интервю с Г. Каприев в предаването „Вяра и общество“ озаглавено: „БПЦ се опълчва срещу Московската и вселенската патриаршии„.
ДОПЪЛНЕНИЕ 2: Сайтът dveri.bg публикува един добре забравен, но подходящ за случая цитат от акад. проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков озаглавен: „За раздененията.“ Последният гласи:
„Препечалните разделения между Изток и Запад, като се започне от 1054 г., се дължат не на разногласие в догмата, а на неизменните човешки греховни прищевки „по плоти и по крови“: на безлюбие, на съперничество от гордост, на самовластие и господство, от пустославие, подхранвани и от чисто земни елементи – на непреодолени национални, социални и политически слабости, различия, влияния и състезания в създаването на самозатвореност, отчужденост и взаимно непознаване, заблуди, предубеденост, равнодушие едни към други… И арианинът, и православният за св. Василий Велики са еднакво врагове на църковното единство, щом си мислят, че те няма какво да се поучат един от друг и тук няма особена разлика в активната и пасивната проява на гордостта. Това е надменност по отношение на различно мислещите, проявата на самодоволно осъзнаване, че аз напълно обладавам истината и с това си осигурявам вечното спасение, а от ближния преди всичко трябва да се опасявам от някакво лъжеучение.“ (Цанков, С. Християнското всеединство като проблема в православното богословие, ДА, том IV (XXX), София, 1955 г.)
П.П. За да няма объркване нека да кажа, че (макар да не го споделям) аз напълно признавам правото на Православната църква да смята, че тя е единствената църква. Това за мен никога не е било проблем при поддържането на цивилизовани, а нерядко и на приятелски отношения с православни вярващи. В случая ми се струва, че съществува по-голям проблем. Какъв е той оставям читателите да се досеят – ако могат…
|
||||
Rado's blog 
Пропуснали са да предложат да отпадне думата „християнски“ в заглавието на документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“
Щом признавате съществуване на „останалия християнски свят“ как се разграничавате от него? Или Българската православна църква не е вече християнска?
Как бе казано? – „Високомерието предхожда падането“ Жалко наистина.
В енда вяра ако няма ексклузивност, тя е релативна. Аз лично не мога да уважавам синкретични и еклектични релативистки религиозни практики. Пълнотата не е имагинерно понятие. Никой не е казал че протестантите не почитат Исус, че не се трудят за спасението си, че не дерзаят да вършат божията воля. Но у протестантите нема пълнота. Плирома ту агиу пневматос дет викат на гръДСки. Иначе разбира се че с един протестантин имаме повече общо отколкото с един традиционен атеис. С атеиста нема какво да си кажем, с него съществуваме на различни честоти, помежду ни има онтологичен диакрисис. С протестантина можем да си споделяме духовен (по-скоро душевен) опит, и да си говорим за Исус до края на света. Но ако протестанцката вера е релативна, нашата е в пълнотата. Уважаваме духовния ви опит, какъвто и да е той, не омаловажаваме усилията ви, напротив, даже за некои неща ви се възхищаваме, но ексклузивността и пълнотата са друго двайсе. Ако го разберете това, (мисля че Радо го е разбрал) ще разберете че не се издигаме над другите, нито принизяваме духовния труд на другите. Нито пък това означава че бидейки в пълнотата на вярата има някакъв келепир от духовна гледна точка. Просто е факт.
„Уважаваме духовния ви опит, какъвто и да е той, не омаловажаваме усилията ви, напротив, даже за некои неща ви се възхищаваме, но ексклузивността и пълнотата са друго двайсе. Ако го разберете това, (мисля че Радо го е разбрал) ще разберете че не се издигаме над другите, нито принизяваме духовния труд на другите.“
Плача от умиление и благодарност. Но веднага щом ми пресъхнат сълзите ще се хвана за протецтанско-гръчкия речник, за да преведа част от коментара :))).
Сарказмът настрана (и наистина е без лоши чувства или подигравка), това може и да е вярно за някой друг свят, но да го твърдим за българското лице на православието е ЪпсурТ. Което ни връща обратно към думите на Каприев и цитата на Цанков по-горе.
Православието е православие, с лице, без лице, каквото ще да е. Това че в БГ нема църква кат хората, (то има ама айде) означава ли че православието е спрело или ще спре да е ексклузивно в поглед на догматиката и ще спре ли да притежава пълнотата? Изобщо не. В протестанцката еклисиология (ако изобщо има такава) кредибилитета на църквата произлиза от моралните и духовни качества на пастора. Ако застане пастор който пет пари не струва, ще има ли църква? Утре сабаале. Е виж, в православието олтара освещава служещия, а не обратното както е у протестантите. И да застане да служи най-мизерния полу-грамотен пияница и смешник който презираш щото е заровен сто метра под земята, всеки един чинно ще отиде и ще му целуне ръката, какъвто и да е. Това е ръката която принася дара. И най-големият светия да застане да служи, пак ще си е същото. Така е и с църквата. Светостта и пълнотата в православието идва от другаде, и заради това претендира за ексклузивност. Ако идваше от човеци, тогава е друго двайсе. Така че никой не принизява протестантите, всичко за което се мислите ние ви признаваме, обаче нъл се сещаш….. който сърба от потира, тоя е всичко. Който не, хубава работа… ама протестанцка. 🙂
Горния коментар, мисля, ясно показва, че изобщо не си разбрал какво съм писал. За сметка на това показва, че съм имал основание :).
Нека да спрем дотук.
Вие протестантите много скачате на тая тема. Що не приемете просто че такава е доктрината по отношение на еклисиологията? От векове е така, не можем да сменяме сега. Никой не ви мрази. Щото ако ако приемем за валидна доктрината съдържаща отчасти истината, дори и на 99%, или на 100% просто артикулирана по друг начин, тогава трябва да признаем и кришнарите, защото и в Бхагавад Гита има доста истини ако ще сме честни. Даже аскетиката, практиката и други неща са ни много общи с кришнарите, а с протестантите не. Протестантите ще те посрещнат на нож като им заговориш за броеници, за духовна борба, за духовен отец, не просто изповедник а старец (гуру принципа), за техники на молитва (джапа при кришнарите) за събиране на ума, за трезвение, за различаване на помислите и т.н. Ако четеме разните гурута, нашата практиката е едно към едно с тая на кришнарите. Те имат мантра на броеница, ние имаме молитва на ума. На броеница. Те имат „дикша-парампара“, ние имаме тайнство на ръкоположение и преемство. Те могат да си проследят дикша линията до еди кой си, ние можем до апостолите. Те имат шикша-парампара, ние имаме също монашеско преемство на старец и ученик. При протестантите тия неща изобщо ги нема, даже едва ли при вас има и концепция за тия неща. Може би отчасти. Означава ли това че требе да признаем за валидна духовността на кришнарите? Имат некои прозрения, но като цело са пълна скръб. Господ нема ли го, тури им пепел и на аскетика и на богатство на традиция и на всичко. Вие също имате благодат, защото се уповавате на господ Исус Христос, и който се уповава на него, нема да бъде изоставен никога. Но означава ли това че айде сега да се обединяваме? Изобщо не. Секи да се спасява където се завари. Това е положението. Може би за вас да е по-удачно да се спасявате там. На когото малко му е дадено, малко и ще се търси. Нали има и дошли в 11-я час? (при хиндутата известни като крипа-сиддха) какво ви пука? И между другото, ерес означава избор. Еретик означава човек който е избрал алтернативно учение, което не отговаря точно на нашите догмати. Ако се отървете от западното възприятие за думата което носи със себе си осъждане, и разните инквизиторски порнографии които съпъцтват термина като термин на запад, ще видите че наистина вие имате алтернативна доктрина която леко се разминава с нашата. Или иначе казано, ерес. Ние немаме абсолютно никакви проблеми вие нас да ни наричате така, защото от вашата гледна точка то е така, което непременно не означава осъждане или не знам си какво. Просто е така.
А да, и още нещо, това че една шайка безгръбначни медиокритети и доносници на държавна сигурнос по известни като светия „сатанод“ на БПЦ чието мнение нема никакъв кредибилитет са ви нарекли еретици, не означава че не е така. Те че не важат не важат, но преповтарят позицията на ортодоксията, която си е валидна. И в това нема нищо лошо. А какво е казал некакъв академичен плъх по-известен като Каприев, това е па друго двайсе. Той може да си говори от него си, но неговия кредибилитет е още по-малък и от тоя на сатанода. Както знаеш, академичното богословие е една измама. Когато старците от Света Гора повторят мнението на Каприев, тогава ще бъде валидно. Да те светна защо Кирил Александрийски на събора в Ефес е влачил една камара нитрийски монаси с него, защото е бил академичен богослов, и леко политик. Мнението на такъв човек да се земе за валидно, требе да бъде подкрепено от хора с Дух. Каприев нещо куца в тоя поглед.
Човече, сигурен ли си, че последните коментари са към мен? Защото аз още в оригиналния си „пост” написах с големи черни букви, че виждането на православната църква, че е единствената църква, не е особен проблем за мен.
Нито пък съм казвал – аз или някой друг- каквото и да е за някакво обединяване. Ако утре (напълно хипотетично) православните предложат обединение на някоя протестантска църква то няма да бъде прието от протестантите. Кой се натиска за обединение и изобщо за какво обединение става дума на мен не ми е ясно….
Проблемът, който аз виждам е друг. Писах го още предния път – не прочете ли преди да напишеш двата фермана? Ако просто искаш да си кажеш нещо не му е тук мястото. Имаш собствен блог, но тук с подобен стил мен напълно ме загуби като събеседник. Последното изисква поне елементарен опит да чуеш и помислиш над това, което казва отсрещната страна.