от Мартин Лутер
„Не любете света нито каквото е в света. Ако някой обича света в него няма любов към Отца.“ (1 Йоан 2:15)
Да живеем в света, да виждаме света и да опитваме света са неща различни от това да обичаме света точно както да имаме грях и да чувстваме греха е нещо различно от това да обичаме греха. Авраам със сигурност имаше притежания, но не ги обичаше. Той разбираше, че Бог го е направил слуга над тези притежания и ги управляваше по съответния начин.
Давид беше могъщ цар, но не изискваше нещата да се случват по неговия начин. Вместо това той управляваше според Божията воля. Затова той казва за себе си: „Аз съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи“ (Псалм 39:12). С други думи, той се смяташе за пътник, просто за гост на земята. Давид не управляваше царството си поред собствената си воля, а според Божията воля и за слава на Бога. Така той не обичаше света.
Това не е справедливо. Христос не ни взема от света. По-скоро Той ни оставя в света след нашето кръщение, така че другите да бъдат укрепени и насърчени от нашия пример. Така всеки, който бяга от света живее по един безбожен начин.
Христос казва, че Светия Дух „ще обвини света за грях“ (Йоан 16:8). Света е пълен с хора, които са се отвърнали от Бога и не знаят нищо за Бога. Вместо на Него те разчитат на това, което Бог е създал и използват Неговото творение за собствена прослава.
Rado's blog 
Интересен коментар на Лутер и много актуален за мен в този момент. Чудех се дали бягството от света, такъв какъвто го познаваме, би донесло полза за християнина и неговия начин на живот. Например ако от „градски“ християни, станем „селски“ или още по-драстично – ако се откъснем напълно от системата, живеем отделени (= святи, според тълкуване на превода от гръцки) без да зависим от комунални услуги, доставки на храни, здравни заведения, училища и детски градини. Така наречения живот „извън системата“ (off grid living). Лично моето мнение, е че бягството от градския или селския-градски живот, не е изход и е малко като бягството на монасите в манастирите – в дадени времена и при дадени обстоятелства би могло да е от полза, но не е универсално приложимо правило за всеки християнин.
Бонхофер казва нещо подобно в края на първата си глава от „Цената на ученичеството“ – пак във връзка с Лутер https://rado76.wordpress.com/2014/03/31/bonhoeffer/