от Мартин Лутер
„Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ отне. Да бъде благословено Господното име“ (Йов 1:21)
Не е ли вярно, че вашите пари, собственост, тяло, брачен партньор, деца и приятели са блага създадени и дадени ви от самия Бог? В крайна сметка те всички принадлежат на Бога, не на вас. Какво ще стане ако Той изпита верността ви като ви ги отнеме? Какво ще стане ако Той пожелае да узнае дали сте готови да се откажете от тях заради Него? Какво ще стане ако поиска да види дали държите повече на тях или на Него? Какво ще стане ако бъдете отделени от тези, които обичате? Мислите ли, че имате правото да се бунтувате и оплаквате, опитвайки се насила да си ги върнете обратно или да се цупите докато не ви бъдат върнати? Ако настоявате, че това са добри дарове дадени ви от Бога и че искате да си ги върнете обратно без значение на каква цена тогава вие правите голяма грешка.
Ако искате да направите правилното нещо не се хвърляйте несмислено напред. Вие трябва да се боите от Бога и да казвате: „Скъпи Господи, хората и нещата, които си ми дал са добри както Ти казваш в Писанието. Все пак аз не зная дали Ти ще ми позволиш да ги задържа. Ако зная, че Ти не желаеш аз да ги притежавам няма да се опитам да си ги върна обратно. Но аз не зная какво искаш да направя. Всичко, което сега мога да видя е, че и си позволил те да ми бъдат отнети. Затова аз предавам всичко на Теб. Ще чакам докато разбера какво трябва да направя. Готов съм да живея с тях или без тях.“