История на църквата 2-6

Глава 5

Пратеничестовто на Филон при Гай от името на евреите

1. Филон ни рзказва, в петата книга, за нещастията на евреите по времето на Гай. В същото време той описва и лудостта на Гай: как се наричал бог и като император вършел неизброими тиранични действия. След това той описва нещастията на евреите под неговото управление и разказва как самият той бил изпратен като посланик в Рим от името на сънародниците си в Алекандрия[1] и как когато се явил пред Гай от името на бащиния си закон не получил нищо освен присмех и подигравки и почти изложил на опасност живота си.

2. Йосиф също споменава тези неща в 18 книга на своите Древности (виж 18.8.1) със следните думи: „В Александрия се надигнали размирици между евреите, които живеели там, и гърците. По трима депутати от всяка фракция били изпратени до Гай.

3. Един от александрийските депутати бил Апион, който изказал множество обиди срещу евреите. Сред нещата, които той казал било това, че те не почитат цезаря. Понеже докато всички останали римски граждани издигали олтари и храмове на Гай и по всякакви други начини го почитали наравно с боговете, те единствени смятали за позорно да го почитат със статуи и да се кълнат в името му.

4. И когато Апион изрекъл множество сурови обвинения, чрез които се надявал да ядоса ГАй, което наистина било вероятно, Филон, главният от еврейските емисари, човек почитан във всяко отношение, брат на Александър Алабархът[2], който не бил невеж във философията, се подготвил да започне защитата си в отговор на обвиненията.

5. Но Гай не му позволил и му заповядал да напусне и, бивайки твърде разгневен, било ясно, че обмислял някакви сурови мерки срещу тях. Филон се оттеглил покрит с обида и казал на евреите, които били с него да бъдат храбри понеже докато Гай им се гневи той вече се противял на Бога.”

6. Толкова от Йосиф. И самият Филон в книгата За посланичеството, която написал, описва точно и в детайли нещата, които направил през това време. Но аз ще пропусна по-голямата част от тях и ще запиша единствено тези, които ще направят напълно ясно за читателя, че нещастието на евреите се случило не много време след техните дръзки дела срещу Христос и поради тях.

7. На първо място той описва как римлянинът при управлението на Тиберий, Сеян, който по това време се радвал на голямо влияние над императора, положил всяко усилие напълно да унищожи еврейския народ и че в Юдея Пилат, при когото било извършено престъплението срещу Спасителя направил нещо противно на еврейския закон по отношение на храма, който по това време все още стоял в Ерусалим, и предизвикал сред тях голям смут.

[1] Причината за това посланичество било ужасното брожение между евреите и гърците в Александрия, което продължало, с известни прекъсвания, повече от година. Проляла се много кръв и нещата ставали все по-лоши. Всички усилия да се постигне мир напълно се проваляли и накрая, през 40 сл. Хр., гърците изпратили емисари при императора надявайки се, чрез тях да получат едикт за унищожението на евреите. Евреите от своя страна последвали примера на гърците изпращайки емисари в своя защита като Филон бил техният водач. Резултатът е описан от Евсевий и евреите се оказали в по-лошо положение от преди, от което обаче бързо били избавени от смъртта на Гай. Неговият наследник, Клавдий, възстановил за известно време религиозната им свобода и всички права, които имали по-рано.

[2] Алабархът бил главният магистрат на евреите в Александрия. Александър бил много богат и влиятелен евреин, който бил широко известен и почитан. Неговият син Тиберий Александър бил назначен в Юдея през 64 сл. Хр. наследявайки Коспий Фед. По този начин Филон принадлежал към аристократично и благородно семейство.

Реклама