Божията реалност

БОЖИЯТА РЕАЛНОСТ

от Радостин Марчев

проповед за трети адвент 13.12.2005

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е третият адвент – третата неделя преди Рождество Христово, през която ние си напомняме за идващия празник. Като част от това очакване тази година ние избрахме през целия месец Декември да говорим за Въплъщението – това, което се случи на Рождество.

Но в това очакване ми се случи нещо много странно. През последните години аз срещам християни, които ми казват, че ние всъщност не трябва да празнуваме Рождество – или поне да го празнуваме по начина, по който правим това. Ето някои причини, които те изтъкват за това.

1. Христос не се е родил на 25 декември
2. Празнуването на Рождество е неправилно богословски – Христос е Бог, Той е вечен и вечносъществуващ и не може да се роди.
3. Това е езически празник, който просто е поставен в християнска опаковка.

Не зная дали сте чували подобни неща. Аз разбирам хората, които мислят по този начин и по никакъв начин не поставям под съмнение тяхната искреност. Това са братя и сестри, които приемат своята вяра много сериозно. Затова аз искам да обясня какво и защо празнуваме. За тази цел днес и следващия път аз ще поема риска да ви отегча малко и ще ви заведа на една историческа и богословска разходка свързана с това какво е въплъщението.

Аз ще взема всяко едно от тези 3 възражения ще го разгледам и ще видим какво всъщност се крие зад него. Една народна поговорка казва: „Не знаеш какъв заек ще изскочи от храста.“ Днес искам заедно да раздрусаме храстите и накрая да преброим дивите зайци, които са изскочили оттам.

1. Започвам отначало – ние не трябва да празнуваме Рождество на 25 Декември понеже това не е датата, на която се е родил Христос.

Може би ще изненадам някои от вас, но това е вярно. Исторически Христос не се е родил на 25 Декември. Всъщност ние не знаем не само датата, на която се е родил Христос – ние не знаем месеца, не знаем дори годината. Можем със сигурност да кажем, че това е станало няколко години преди новата ера, като най-вероятната година е 4 (или ако искате объркването да стане пълно Христос се е родил около 4 г. преди Христос) и това е всичко. НЗ е ни казва нищо повече и не разполагаме с допълнителна историческа информация.

Нека да ви кажа малко повече за това. Правени са опити да се изчисли времето когато Христос се е родил. Ако отворим евангелието според Лука 2:1-2 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.  Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

Този текст сякаш ни дава няколко доста ясни исторически ориентира – заповедта на Август (става дума за римският император Октавиан Август) и управлението на Квириний в Сирия. Ако видим кога става това можем да определим поне годината на раждането на Христос. Проблемът е, че ние не разполагаме със сигурна историческа информация за нито едно от тези две неща[1].

Има и друг по-сложен начин, по който хора са се опитвали да достигнат до някакво точно време. Той отново е свързан с Лука, този път с гл. 1. Тя разказва историята на Захарий и жена му, Елисавета, които нямат деца. Когато Захарий служи в храма той е посетен от един ангел, който му казва, че ще има син и така се ражда Йоан Кръстител.

Ако познаваме добре еврейския свят през 1 век можем да извлечем нещо от този текст. Ст. 5 ни казва, че Захарий е свещеник от Авиевия отред. Най-важното задължение на свещениците в Иразел било да служат в храма в Ерусалим, Но тъй като били твърде много те били разделени на 24 т. нар. отряда. Всеки един от тези отряди служел веднъж годишно в храма за по 2 седмици, след което хората са се връщали по родните си места.

Захарий вижда ангел Гавраил, който му казва, че ще има син точно когато служи в храма.

1:8 ни казва „когато свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред“

Ако знам времето когато Авиевия отред служи в храма можем приблизително да кажем кога Елисавета забременява с Йоан Кръстител.

От Лука 1 глава знаем още нещо. Дева Мария е роднина на Елисавета жената на свещеника Захарий. Когато ангел Гавраил й се явява, за да й каже, че ще роди Христос той добавя една важна подробност.

1:24-27 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше: Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят. А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,  при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

Сега вижте ст. 36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

Т.е. ако знаем кога Елисавета е забременяла с Йоан Кръстител и добавим 6 месеца достигаме до времето когато дева Мария зачева непорочно. Добавяме още 3 месеца и достигаме до месеца, през който е роден Христос.

Изглежда доста просто, но има 2 проблема. Първо, ние не сме сигурни за времето, по който са служили отделните отреди от свещеници. Второ, ние не знаем колко време след случката в храма Елисавета забременява. Лука 1:24 ни казва просто „след тия дни.“ След тия дни може да означава веднага или след 1 година[2].

Казвам всичко това, за да ви обърна внимание на едно нещо – подобни изчисления може да са много интересни, но в края на краищата те са просто спекулации. Истината е, че ние не знаем кога точно се е родил Христос – не знаем датата, не знаем месеца, не знаем дори годината.

Как тогава се е стигнало до всеобщо празнуване на 25 Декември? Исторически християните са празнували рождество от самото начало, но на различни дати. Някои християни на изток са празнували на 6 Януари. Документ от 3 век ни казва, че християните в северна Африка са чествали на 28 Март. Иполит Римски през 2 век споменава 25 Декември.

С течение на времето, след като гоненията спрели и църквите от различни места вече можели да общуват свободно една с друга те поставили въпроса за уеднаквяване на тяхното поклонение. В края на краищата решили да празнуват всички заедно и избрали за тази цел датата 25 Декември.

Но някой може да попита – как празнувате на дата, за която знаем, че Христос не се е родил. Не е ли това неуважение към Христос?

Нека да отговоря така: Християните никога не са твърдели, че знаят кога се е родил Христос. Ние не празнуваме на 25 Декември понеже смятаме, че Той се е родил точно на този ден. Много по-важно в случая е не КОГА празнуваме, а КАКВО празнуваме. В един определен момент безвременния влиза във времето. Бог става човек. И Той прави това с точно определена цел. Един от първите символи на вярата, с който всички християни са съгласни и днес казва: Бог „заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и дева Мария и стана човек”

Бог не е оставил този свят да се оправя както може. Бог не е изоставил хората. Бог е дошъл за мен и ми протяга ръка. Това означава, че колкото и сиво, тежко и безнадеждно да изглежда всичко в живота ни, ние можем да имаме надежда защото Бог е решил да бъде с нас. Христос е наречен Емануил, което означава точно това – Бог с нас – в най-същностния смисъл на думата.

Ако вярваме в това всеки ден би трябвало да бъде един празник за нас и всеки ден трябва да благодарим на Бога и да празнуваме Рождество. Но понеже сме хора, които лесно забравят християните са избрали един специален ден, в който да си напомнят това – ако искате да си сверим часовниците. Не е толкова важно кога е станало, важно е какво е станало. Аз имам нужда постоянно да си напомням това. И ако вие имате същата нужда празнувайте Рождество с пълна радост.

2. Но това ни води право до второто възражение – не е ли този празник лошо богословие? Нали казваме, че Исус Христос е Бог и Бог съществува вечно? Как тогава можем да говорим за раждането на Бога?

Когато говорим за това ние трябва да имаме предвид две неща:

А) Първо, всички християни вярват, че Исус Христос е Бог. Като такъв Той е вечносъществуващ, безначален и безкраен. Евангелист Матей (виж 2:5-6) цитира пророчеството от Михей 5:2 отнасяйки го към Христос:

„А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.„

Каквото и да празнуват християните на Рождество то по никакъв начин не отрича вечността на Христос и не означава, че Той започва Своето съществуване при раждането Си от дева Мария.

Б) Второ, Новия Завет ясно казва, че на Рождество дева Мария ражда Христос. Когато архангел Гавраил говори с Мария той й казва:

Лука 1:30-33 „Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край..“.

Малко по-нататък евангелист Лука описва как това се случва:

Лука 2:6:7 „И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата..

Всяко от тези две твърдения е очевидно библейско. Въпросът е как да ги свържем заедно. И това ни връща към въпросът какво в действителност се случва на Рождество и какво е въплъщението.

Когато говорим за въплъщението ние нямаме предвид, че Бог е дошъл на света като само привидно е приличал човек, сякаш Си е сложил маска. Ние нямаме предвид дори, че Бог е облякъл човешко тяло така както ние обличаме дреха. Когато говорят за въплъщението християните имат предвид, че Бог е станал истински човек. Той е взел човешката природа в нейната цялост и я е направил част от Себе Си. Бог е станал богочовек – останал е истински Бог, но и е станал истински човек. По този начин Христос става една уникална личност, която притежава едновременно всички качества както на човешката така и на божествената природа. Всичко, което може да се каже за Бога е вярно за Христос. Но и всичко, което може да се каже за човека може да се каже за Христос. Ние имаме една личност в две природи. Бог не се нуждае от нищо и не изпитва глад и жажда, но когато пости в пустинята 40 дена Матей ни казва, че Христос „огладня,“ а когато виси на кръста Той вика: „Жаден съм.“ Как е възможно това? Възможно е, понеже Христос е станал човек и това, което се случва с човешка Му природа се отнася до цялата личност Христос.

Бог не може да умре, но на кръста Христос, Който е станал човек умира за нашите грехове. Аналогично, Бог е вечен и няма начало и край, но на Рождество Той става човек и се ражда като едно безпомощно бебе. Знаете ли, ако отречем, че Христос се е родил истински то Той и не е умрял истински. И ако не е умрял истински то ние сме „още в греховете си“ и „от всичките човеци сме най-много за съжаление.“

Приятели, моля ви, нека никой от вас да се колебае да каже, че Христос се е родил истински.

3. Накрая, чувал съм хора да казват, че Коледа е езически празник и не трябва да се празнува от никой християнин. Други казват, че сегашният празник просто заместил древните езически римски сатурналии. Може и така да е. Но когато на Рождество християните празнуват те не празнуват някакво суеверие, а се радват защото им е била „благовестена голяма радост за всичките човеци.“ Ако държим задължително да празнуваме в ден, в който никой никога не е празнувал нещо езическо няма да намерим такъв. В римската култура, в която са живели първите християни всеки ден от седмицата е бил посветен на някой Бог: понеделник на луната, вторник на Марс, сряда на Меркурий, четвъртък на Юпитер, петък на Венера, събота на Сатурн и неделя на слънцето. Когато първите християни започнали да се събират заедно те не правели това, за да почетат богът на слънцето, а празнували възкресението на Христос от мъртвите. Оттогава Христос много пъти се е сблъсквал с езическото суеверие и винаги е побеждавал. Ако днес излезете на улицата и попитате какво означават римските сатурналии, които съвпадат по време с Рождество няма да получите много смислен отговор. Но ако ги попитате какво означава Рождество ще ви кажат дори тези, които не вярват в Христос. Ето това става когато живият, въплътен, умрял и възкръснал Христос се сблъска с идолите на този свят.

Мили приятели не се страхувайте да празнувате своята надежда. Нашата надежда не е свързана с конкретна свещена дата, тя не се плаши от древни суеверия и съвпадения. Нашата надежда е една жива личност, която преди повече от 2000 години влиза в нашия объркан, забързан, алчен, често дехуманизирщ свят. Нашата надежда е в любовта и милостта на Богът станал човек „заради нас и заради нашето спасение.“ Това е реалността на въплъщението. Това е Божията реалност. И ако вие вярвате в това, ако това е вашата надежда, ако искате да слушате и да си напомняте за това, ако искате да отделите време за да благодарите на Бога за това, което е направил – не се колебайте да празнувате.

Не зная дали забелязахте, но отговорът на всяко едно от трите възражения за празнуване на Рождество е един и същ. Ние празнуваме понеже Христос се е въплътил истински. Това е Божията реалност, това е изпълнението на Божия план, за който говорихме предния път и който с въплъщението и раждането на Христос започва своята последна фаза, която кулминира в кръста и възкресението.

Но когато казвам, че тези възражения не трябва да ни спират да празнуваме Рождество аз искам да продължа още малко по-нататък. Защото все пак има неща, които могат напълно да опорочат празника.

Искам да ви покажа една картина, която много харесвам. Тя се нарича „Исус Христос с пазарски чанти.” Нарисувана е през 2005 г. от английски художник с псевдоним Бенски и е продадена на търг за над 20 000 $. Техниката на рисуване е доста интересна, но за мен много по-интересни са някои други детайли. Ако забелязвате Исус Христос е нарисуван без кръст. Макар че тук трудно се вижда авторът показва, че Той е разпънат не на хълма Голгота извън Ерусалим, а на стената на някоя съвременна градска къща или дори панелка. Целият образ е в черно и бяло с едно изключение – цветни петна се виждат единствено по пазарските чанти, кото висят от разпънатите Му ръце. И ако се вгледате внимателно вие ще видите някои неща, които се показват от тези чанти – захарно бастунче, играчка Мики Маус, бутилка алкохол. Подаръци, които хората пазаруват покрай Рождество. Със своята картина Бенски не иска да каже нещо за разпятието или възкресението, той иска да каже нещо за Рождество и точно през рождествения сезон той я рисува и излага на показ.

Аз не съм познавач на изкуството и нямам представа от личните вярвания на художника, но искам да ви кажа какво виждам когато гледам тази картина. Нашето усещане за Божията реалност на въплъщението може много лесно да бъде изместено от консумеризъм и празнична лековатост. Много е лесно покрай светлините, подаръците, приятната компания и празничните трапези да забравим какво празнуваме. Вижте колко умело художникът намеква това. Исус Христос е без кръста понеже посланието на кръста е премахнато. Ако се вгледате ще видите, че целият образ се топи. Капки боя се стичат от подаръците – те се топят понеже сами по себе тези материални неща, колкото и хубави са, никога не са достатъчни, за да осмислят човешкия живот и да му предадат истински смисъл и дълбочина. Но тяхната тежест повлича надолу и самият Исус Христос и Той също започва да се топи. Не живият въплътен, умрял и възкръснал Христос, а Христос за нас понеже ние сме престанали да гледали и да ходим в Божията реалност и сме отвърнали погледа си в друга посока и към други неща.

На Рождество ние си подаряваме подаръци понеже самите ние сме получили от Бога най-големият подарък – самият Христос. Бог ни дава най-голямото и най-ценното, което има и което изобщо съществува – дава ни Самия Себе Си. И го дава изцяло, напълно, без остатък. Тъжно е когато ние се нариаме християни, но заменяме този подарък или дори когато го поставяме на задно място заради нещо друго. Тази тъга е уловена от сивия фон на картината.

„Исус Христос с пазарски чанти” може да бъде много цинична картина, но може да бъде и една дълбоко християнска картина ако имаме очи да я видим и разберем. Проблемът с Рождество не е, че не знаем на коя дата се е родил Христос или че някога на същата дата са се извършвали някакви езически ритуали. Проблем е когато забравим какво празнуваме и не сме повече способни ясно да обясним това на другите. Тогава самите ние започваме да се топим като християни така както го е показал художника.

Но аз искам да направим още една крачка по-нататък и да погледнем към „Исус Христос с пазарски чанти” от един друг ъгъл. Ако на Рождество Христос наистина е дошъл при нас като един подарък възможно ли е на това Рождество Той да ни предизвиква самите ние да станем подарък за някой друг. Това може да е някой самотен човек, който се нуждае от малко внимание и подкрепа. Силните, влиятелните, приятните хора, с които искаме да общуваме обикновено не са такива. Но Христос иска да знае дали можем да видим незабележимите – тези, които хем са около нас хем пък не ги забелязваме (или пък не желаем да ги забележим понеже те няма какво да ни дадат и понеже общуването с тях изкисва усиля)? Ако Христос в Своето въплъщение стана един от нас, стана една плът и кръв с нас и ако казва, че това, което правим на един от най-малките го правим на Него какво може да означава това за нас съвсем практично през този Рождествен сезон? Можем ли да видим Христос в просяка, който мръзне на улицата, докато ние бързаме да купим подаръци за празника или в бежанеца, който изповядва друга религия? Можем ли да го видим дори в човека в църква, с когото се срещаме всяка неделя, но с когото не се разбираме поради някаква дребна причина и с когото не се поздравяваме или се поздравяваме само с половин уста? Можем ли? В духовно, (а някои от нас и не само в духовно) отношение ние всички сме били такива хора и Христос с дошъл при нас с чанти пълни с подаръци подарявайки ни Самия Себе Си.

2 Кор. 8:9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

Това е Божията реалност.

Погледнете отново „Исус Христос с пазарски чанти.“ Това е една много рождествена картина, която ни показва две възможни реалности – едната, в която ние опорочаваме празника, когато позволим подаръците да отвърнат погледа ни от въплъщението; другата, в която самите ние ставаме подаръци за другите така както Христос стана подарък за нас. Едно от тези две рождества ние ще празнуваме тази година. Но само едното от тях е истинско.

[1] Виж Преброяването в Юдея и ражданаето на Исус

[2] Повече за методите на пресмятане и трудностите свързани с тях виж в На кого пречи рождество

Реклама