„Политиката“ на Божието царство

„ПОЛИТИКАТА“ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

 

от Родостин Марчев

Текста е публикуван във в. „Зорница“ (Ноември 2015)

Спомням си как преди около година рано сутринта стигнах в офиса на транспортната фирма, в която работя и научих, че собственикът е наредил един от автомобилите да закъснее за разтоварване, за да изпълни задача от лично естество. Имахме много работа и трябваше да се бърза. Раздразнението ми обаче трая само докато ми обясниха, че на камионът са били натоварени дрехи, които отиват за бежанските лагери. Няколко по-заможни граждани от провинцията се бяха организирали и изпращаха помощи на свои разноски. Горе-долу по същото време жителите на Розово насилствено изгониха неколцина сирийци от своето село, а един небезизвестен политик отиде при тях и им обясни, че всъщност не са направили нищо лошо. Наближаваха избори…

Днес бежанският поток се е отприщил с пълна сила към Европа. Страни като Унгария и Дания категорично отказват да приемат хора. Други като Германия казаха, че отварят границите си, но само след няколко дена бяха наводнени от човешката лавина. На моменти публикациите в пресата звучат почти истерично. Някои казват, че трябва да им се помогне. Други казват, че ако ги приемем това означава за няколко десетилетия цяла Европа да стане мюсюлманска и се страхуват, че това ще сложи край на западната цивилизация и ще донесе религиозна диктатура, подобна на тези, от които сега хората бягат. Трети твърдят, че много от тези хора всъщност не са бежанци, хора на Ислямска държава, изпратени да се инфилтрират в Запада и оттам да а работят срещу него.

Не съм политически анализатор, още по-малко пък специалист по Близкия изток, така че не е моя работа да коментирам различните гледни точки и да предлагам решение на кризата. Но „политиката“ на Божието царство често е много по-различна от националната или регионалната политическа практичност и целесъобразност. Пред нас стоят хора, които Библията нарича наши ближни и които ни заповядва да обичаме. Това са хора, създадени по Божия образ и подобие. Някои от тези хора са гладни, повечето са изгубили цялото си имущество, а някои са изгубили семействата си. Това са хора, които не познават Христос и вероятно заради режима в своите страни никога не са имали възможност да отворят Библия. Християните от години се молят за затворените за благата вест страни в ислямския свят и сега, когато Бог довежда буквално милиони мюсюлмани пред вратата ни, може би трябва да помислим дали не иска да ни покаже нещо с това. Ние можем да имаме своите опасения и трябва да мислим и действаме мъдро, но в същото време никога не можем да оставим настрана ценностите на Божието царство. И ние трябва да разберем, че начинът, по който ще изберат да действат правителствата на отделните страни, е нещо съвсем различно от нашата мисия като християни в този свят.

Наскоро вълните изхвърлиха на гръцкия бряг трупа на 3-годишно дете. Когато войната достигнала до сирийския град Кобани, 23 души се опитали да избягат с лодки. Дванадесет от тях се удавили. Малкият Айлян Курди е един от тях. Снимката му бързо обиколи света и стана известна като „човечеството, изхвърлено на брега.“ По този случай френският хумористичен вестник Шарли Ебдо публикува карикатура. Шарли Ебдо е вестникът, чиято редакция преди няколко месеца беше нападната от ислямски терористи. Тогава целият свят си слагаше надписи „И аз съм Шарли.“ Сега хората от Шарли Ебдо публикуват карикатура, показваща удавеното дете, до която има реклама на Макдоналдс, на която пише „Две детски менюта в едно.“ Трудно е да се сетя за нещо по-цинично, но може би точно тук е мястото християните да пристъпят напред и нагледно да покажат контрастта на ценностите, според които те живеят.

Аз не зная кое е най-правилното политическо решение на кризата. Но ми се струва напълно ясно какво трябва да бъде личното ми отношение като християнин и като гражданин на Божието царство, за да не чуя един ден думите: „Огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте… Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили“ (Мат. 25:42-43,45).