Взаимната любов и покорство в брака – 2


от Хауърд Маршъл

Колосяни 3:18-19 и Ефесяни 5:21-33

index

Съпруги и съпрузи в Колосяни

На пръв поглед няма проблем да приложим към съвременните читатели наставлението съпрузите да обичат съпругите си и да не се огорчават срещу тях. Но какво да кажем за изискването съпругите да се покоряват на своите съпрузи? Забележително, тук не е използвана думата за покорство, която стои в инструкциите към децата и робите. Все пак за читателите на Павел вероятно не е имало особена разлика между това да бъдеш подчинен и да се покоряваш. Твърдението е „християнизирано” чрез коменатра, че това е „угодно на Господа.” С други думи тази заповед произлиза от ситуацията, в която християните се намират под властта на Христос като Господ и следват Неговите заповеди. По този начин то прилича на наставленията да се покоряваме на държавата (макар че както видяхме те не легитимират задължително абсолютния деспотизъм както единствена форма на власт подходяща за съвременния свят).

Брачните отношения в различите общества в древния свят били сложни и поради тази причина е опасно да генерализираме. Съществувала определена тенденция съпругите да бъдат виждани като притежание на своите съпрузи, макар че думата не е използвана. Например една еврейска съпруга била виновна в прелюбодейство срещу своя съпруг ако позволи на друг мъж да узурпира брачните права на нейния съпруг над нея, но ако съпругът й имал сексуални отношения с друга жена той не бил виновен в прелюбодейство срещу жена си. Едностранчивостта произлизала понеже се смятало, че жената е собственост на своя съпруг.

Исус радикално преобръща тази ситуация чрез думите Си, че съпругът, който има връзка с друга жена прелюбодейства срещу своята съпруга (Марк 10:11). По-нататък, Павел твърди, че съпругът и съпругата имат сексуални задължения един към друг (1 Кор. 7:3-4), а не просто съпругата към съпруга. Петър поставя въпроса дори още по-силно когато говори за съпрузите и съпругите като за сънаследници на благодатта на живота (1 Петър 3:7). Така в Новия Завет ние имаме началното развитие на едно различно разбиране за брака, в което съпругата не е просто притежание на своя съпруг, а двамата са взаимно отговорни партньори.

Според О’Брайън езикът на подчинение не е особено характерен за гръцката литература свързана с брака. Изглежда той иска да приемем казаното тук за една характерна християнска добродетел. Казва ни се, че учението на Павел не почива на природно по-ниско положение, а е един призив за доброволно поставяне в позиция основана на йерархия установена в реда на творението. „Християнската съпруга трябва да разбира и приема своето подчинено място в тази йерархия.” Тук (и в анализа на двете писма) О,Брайън се опитва да основе учението на Павел на един творчески ред изложен в Битие и да твърди, че Павел излага християнски ценности, които следва да бъдат валидни и удачни дори ако те не пасват на социалните конвенции на неговото време. По този начин О’Брайън твърди, че учението на Павел не е културно основано, а почива на богословски принципи. Но тук има проблеми!

О’Брайън никъде не казва какво включва на практика подобно подчинение. Читателят е оставен без указание за това какво трябва да прави днес християнската съпруга. Представете си, например, че съпругата има съпруг, който не се отнася към нея с почит като по-слаб пол/съсъд (1 Петър 3:7) и настоява на сексуални отношения във време когато тя не желае това. Трябва ли тя да се покорява на волята му ако той я насилва за това? Или представете си, че съпругът е склонен към домашно насилие: трябва ли тя кротко да му прощава и да се примирява с това? Изглежда, че се налага да има някакви граници пред подчинението на жената. Очевидно неадекватно е да кажем, че съпругът от своя страна трябва да я обича: какво трябва да направи съпругата когато той не се държи по този начин?

Покорството тогава и сега. Социалните конвенции на времето, както гръко-римските така и еврейските, очаквали подчинение от съпругата. Същото съпружеско отношение продължавало и след обръщането към християнската вяра и се предполагали същите брачни структури. Една непокорна жена би била лош свидетел за благовестието в една ситуация където нехристиянските съпрузи очаквали покорство.

Може би някои християнски жени простирали своята новооткрита свобода в Христос прекалено далеч. На друго място Павел утвърждава, че няма вече „роб или свободен, няма мъжки пол нито женски, но всички сте едно в Христос” (Гал. 3:28) и те може да са пренасяли своето положение от общността в семейството. Това би обяснило проблемите, пред които се изправяли съпрузите, които чувствали, че благовестието е твърде радикално в своите социални ефекти.

Но в западния свят днес очакванията са се променили. Много съпрузи и съпруги гледат един на друг като на равностойни партньори и едностранното подчинение на съпругата на съпруга е виждано като неподходящо и не се изисква. Трябва ли християнското поучение на новоповярвалите обръщенци да настоява за едно подчинение, което преди това не е присъствало?

Тук ние трябва да отбележим твърде забележителното ударение на съпругите да се покоряват „във всичко” на своите съпрузи, което се намира и в паралелния пасаж в Ефесяни (Еф. 5:24; ср. Кол. 3:20 на децата, 3:22 на робите). Това предполага, че няма област от живота на съпругата, която да остава извън юрисдикцията на съпруга. Трудно е да вярваме, че някой съвременен съпруг-християнин би приел това по подобен изчерпателен начин, така че да може (поне на теория) да се намесва във всеки аспект от живота й.

Всичко това предполага, че придържането към буквалния смисъл на казаното от Павел би довело до едно твърде странно разбиране за това какво представлява брака: едно отношение, в което една съпруга е на практика личност контролирана от своя съпруг във всяко отношение по същия начин, по който са контролирани децата и робите.

Указания, че трябва да се придвижим отвъд „буквата” на павловите наставления. Ако съберем заедно указанията давани от Павел на християнските съпруги и съпрузи получаваме една комбинация от учения, които сочат напред към едно по-дълбоко разбиране за брака. Съпругата е покорна на своя съпруг в това, че тя трябва да следва всички решения, които той взема. Той от своя страна обича жена си и не прави нищо, което може да бъде прието за грубо, което със сигурност трябва да означава, че той няма да взема решения, които ще й причинят болка или неудобство освен ако съществува взаимно съгласие между тях. Тази структура може да бъде наречена „любеща патриархалност.” Но щом веднъж любовта бъде взета толкова сериозно изглежда следва, че съпругата е, на практика, третирана като равностоен партньор, а решенията вземани от нейният съпруг са на практика и нейни. Едно подобно отношение е различно от отношението между господар-роб или работодател-наемен работник. Един работодател може да разисква задачите с работниците, за да види нещата от тяхната гледна точка, но ако съществува разлика в мненията решението на работодателя е решаващо. Договорът постановява, че в крайна сметка работодателят решава какво да бъде направено и ако работниците не харесват това поне на теория те могат да напуснат. Това е начинът, по който виждат нещата защитниците на йерархията в брака: когато достигнем до необходимостта да се вземе решение съпругът може да се наложи над своята съпруга.

Но отнася ли се това до области, в които съпругата има опит или знания които липсват на нейният съпруг? Отнася ли се до области, в които съпругата ще изпита значително неудобство или дори ще трябва да направи саможертва? Защитниците на йерархията вероятно биха казали, че любещият съпруг ще вземе под внимание желанията на своята съпруга. Но в края на краищата той има правото да заповяда и дори ако не е любещ, разбиращ съпруг, съпругата все още трябва да се покори.

Всъщност е много трудно да видим къде любещият съвременен поддръжник на йерархията на практика би настоявал на своето срещу волята на своята съпруга. Предполагам, че всъщност много съпрузи, които поддържат йерархията на теория всъщност ще се окажат егалитари на практика. Това, което твърдя е, че действителната природа на „подчинението” не е описано или продиктувано в текста и вероятно съществуват разлики сред различните епохи, култури и отделни случаи. Но преди всичко заповедта съпрузите да обичат съпругите си и факта, че жената не е нито роб нито дете показва, че с природата на отношенията тихо се случва нещо. От патриархалност ние се придвижваме към любеща патриархалност и пътят за взаимна любов между братя и сестри в Христос е открит. Тази последна стъпка не е направена от Павел повече отколкото той прави стъпката от признаване на робството до разбирането, че неговото учение съдържа семената за неизбежното му премахване, но това е насоката, в която доказателствата ясно сочат. Взаимната любов надхвърля подчинението.

Да обобщим дотук. Можем накратко да изведем няколко заключения за ученията в Колосяни. Учението в Колосяните е дадено в една ситуация където от съпругата се е очаквало да бъде покорна на своя съпруг. Павел вижда, както често прави, първата линия на християнски задължения да лежи във вършенето на това, което се очаква в съществуващата рамка. Така че жената трябва да бъде покорна. Той балансира това напомняйки на съпрузите, че трябва да действат с любов и че това със сигурност ще повлияе на начина, по който използват своята власт. Павел предполага наличието на патриархална структура, но я уточнява настоявайки за любеща патриархалност. Тук той не дава богословска основа за своето разбиране за властта и покорството в брака. Следователно можем да кажем, че основите качества на любовта към и стремежа да удовлетворят своя партньор изразени тук могат да бъдат пренесени в една различна брачна структура и че сам по себе си пасажът не изкисва от християните да се върнат обратно към йерархическото виждане за брака. Любовта, която се грижи за партньора не поставя нереалистични изисквания и е готова да направи жертва заради него е водеща. Концепцията за брак между равни партньори едва започва да бъде схващана в Новия Завет и не трябва да очакваме Павел да излезе извън своето време и да види последиците на своето учение повече отколкото можем да го обвиняваме, че не заповядва премахване на робството или утвърждаването на всеобщо избирателно право.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.