Взаимната любов и покорство в брака – 1


ВЗАИМНАТА ЛЮБОВ И ПОКОРСТВО В БРАКА

от Хауърд Маршъл

Колосяни 3:18-19 и Ефесяни 5:21-33

index

Колосяни и Ефесяни са доста ясно разделени на доктринална и практическа част. Колосяни 3-4 разглежда поведението очаквано от тези, които са „възкресени с Христос,” а Ефесяни 4-6 описва „живот достоен за призванието, което сте приели” (Еф. 4:1). И двете завършват като се обръщат към всяка от двойките в трите основни взаимоотношения в древното семейство: съпругите и съпрузите, децата и бащите, робите и господарите (Кол. 3:18-4:1 и Еф. 5:21-6:9). Във всеки един случай Павел описва християнското поведение подчертавайки както това, което се очаква от християните в тения живот „в Господа” така и какво те са способни да направят чрез силата на Духа в техния възкресенски живот с Христос. Ние ще поставим двата пасажа в техния контекст и ще ги разгледаме по ред.

Семейните указания и тяхното тълкуване днес

Гръко-римските семейни разбирания, които могат да бъдат проследени обратно до Аристотел, не предлагат пряк паралел на новозаветния материал макар основният модел там да е структуриран според ролите в семейството и отправен към същите три двойки хора и реципрочни задължения. Те изискват съпругите, децата и робиите да се покоряват на съпруга, родителите и господарите. На последните изрично е казано да не злоупотребяват със своята позиция на власт.

В Колосяни на социалните задължения характерни за контекста на 1 век е дадена една християнска мотивация. Христоцетричността на учението за жените, децата и робите е забележителна (7 от 14 споменавания на „Господа” в Колосяните се появяват в тези 9 стиха). Поведението на съпрузите и бащите е мотивирано по-прагматично, макар на господарите да им е напомнено, че те ще отговарят пред техния небесен Господар. Тяхната позиция на власт просто се предполага понеже е била постановена от римския закон и социалните обичаи. Така те не са инструктирани да упражняват власт, а когато правят това да показват любов и да не се отнасят грубо към съпругите, да не дразнят децата и да третират робите справедливо и честно.

Ефесяни дава една значително разширена форма на същото поучение с по-пълна библейска и богословска обосновка. Съпругите трябва да са покорни на своите съпрузи по същия начин, по който църквата се покорява на Христос. Очертана е аналогия между отношенията на съпруга като глава на жената и отношението на Христос като глава и спасител на църквата. Много краткото: „Мъже любете жените си и не се огорчавайте против тях” в Колосяни е разширено чрез една аналогия с любовта на Христос към църквата изразена в Неговото себедаване за църквата, за да я освети. Павел използва метафората за тялото и в Ефесяни 5:23 и я развива по нов начин: както Христос обича Своето тяло така и съпрузите трябва да обичат съпругите си като своите тела. Едно обобщаващо заключение напомня на съпрузите да обичат съпругите си и съпругите да почитат съпрузите си.

Съществува един опасен херменевтичен капан, в който читателите на тези наставления могат да паднат. Тъй като голяма част от тях могат да бъдат видяни като все още удачни за модерния свят е изкушаващо да приемем, че това, което Павел казва там трябва да бъде приложено без значителна модификация в нашата собствена ситуация. Всъщност адаптациите към променените обстоятелства са наложителни както ще видим чрез разглеждане на материала касаещ децата и робите.

Децата и родителите. Наставленията към родителите и децата изглеждат християнски и продиктувани от здравия разум. Единственият практичен начин отговорните родители да се справят с някои от проблемите на децата докато те преминават от детство към зрялост и независимост е да очакват покорство. Малките деца трябва да правят това, което родителите изискват без винаги да разбират какво налага това. Те също така трябва да правят това, което родителите желаят, а не каквото сами искат там където съществува сблъсък на интереси.

Все пак независимо от това, че сякаш тук трябва да следваме буквата на Писанието ние на практика се държим донякъде по-различно. Един важен въпрос е свързан с възрастта, от която децата престават да бъдат под стриктната власт на своите родители. В съвременния свят има различни определения за „пълнолетие,” кога това се случва, но в древния свят това подчинение продължавало до една по-напреднала възраст отколкото е естествено за нас. Днес ние смятаме за жизнено важно да учим децата да развиват независимост от своите родители и да се научат да вземат свои собствени решения мъдро и „в Господа.” По-нататък, бащата като патриарх имал много по-голяма власт над своите синове и дъщери отколкото е случаят днес. Един съвременен син или дъщеря могат да изискват независимост от родителите си по начин, който не е виждан в заповедите на Павел разбирани в тяхното съвременно социално обкръжение.

Най-вече тук не се споменава за любов между децата и родителите.

Роби и господари. Наставленията към робите и господарите по подобен начин съдържат съвет, който съвсем удачно може да бъде даден на съвременните наемни работници и собственици или мениджъри. Честността, справедливостта и избягване на насилието са очевидно правилни. Вършенето на работата добре и поставянето й в контекста на работата извършвана за Господа е подходящо без значение дали човек работи на трудов договор за заплата или без такава като роб на своя господар.

В този случай обаче модерната ситуация дори още по-ясно променена. Начинът, по който се упражнява властта над работниците е радикално променен при прехода от робство към наемен труд. Съществуват граници на властта на собственика или менажера и на начина, по който тяхната власт може да бъде упражнявана. Трябва да се следват стриктни законови изисквания докато древните собственици на роби били в много (но не във всички) отношения сами закон за себе си.

Освен това днес са се появили професионални съюзи и индустриални съдилища. Тяхното създаване не е предвидено в Новия Завет, но те са удачни и необходими начини за решаване на спорове и опазване на права. Директната заповед да се „покоряват на господарите си във всичко” очевидно не е окончателното решение на работните проблеми дори ако е балансирана чрез „отдавайте на слугите си това, което е право.” Понякога има нужда от нещо повече, за да може „това, което е право” да бъде удачно извършено и за да могат необходимите практики да бъдат наложени върху греховните работодатели. Християните днес трябва да виждат като част от тяхното християнско задължение да помагат за установяване на арбитражни и помирителни процедури и да вземат участие в тях.

Зад тези промени лежи една значителна промяна на статуса на работниците, която не е изказана в Новия Завет. Днес християнските богослови разбират, че робството не е една приемлива форма на отношения. То е отхвърлено на основата на по-големите библейски принципи свързани с факта, че всички човешки същества са създадени по Божий образ и че всички те потенциално са обекти на изкуплението тъй като Христос е умрял за всички. Всички човешки същества трябва да се виждат едни други като братя и сестри, едно отношение, което е актуализирано (бе значение колко несъъвршено) в църквата и потенциално сред тези извън нея. Едно такова братство явно позволява конструктивно задължение да възникне там където един брат или сестра наеме друг, но изключва абсолютната власт на един брат или сестра над друг, които се случват при робството.

Следователно това, което е казано за робите и господарите не е последната дума по въпроса. Съвременната система на индустриални отношения трябва да черпи своите принципи и практики от един по-широк поглед на духовното учение, а не просто от тези два (и други свързани) текста. Премахването на робството радикално е променило начина, по който се изразяват наемните отношения. Така докато духа тези на наставления може да вдъхновява нашите отношения действителното им практикуване ще бъде много различно.

Подчинени и владетели. В едно свързано поучение в Римляните, 1 Петър и на други места на хората им е заповядано да се покоряват на властите като на такива дадени от самия Бог да управляват човешкото общество. Това учение приема за даденост това, което на практика е била обичайната ситуация в новозаветно време, съществуването на наложена монархистична или аристократична система от един или друг вид. Новозаветното учение признава реалността на тази ситуация и наставлява хората да се държат подходящо като покорни граждани. Пи положение, че тази система не е идеална и не може да бъде променена извлечете най-доброто от нея и направете така, че благовестието да се хвали по начина, по който се държите изпълнявайки своите задължения.

Все пак повечето (западни) страни днес имат политически системи, в които, в демократичните структури, ние можем да сваляме своите управници ако те се окажат некомпетентни или несправедливи или дори ако искаме да сменим някое лице. В тази нова ситуация ние поставяме новозаветните пасажи за политическото покорство в една по-широка перспектива и признаваме, че ключови елементи в Римляни 13 и на други места могат да бъдат изразени по различен начин при различните условия, които сега съществуват и че политическото мислене може да отиде отвъд параметрите, които изглежда съществуват тук.

Следствия. Тези три примера показват, че специфичните библейски учения за поведението в тези отношения съдържат много, което може и трябва да бъде практикувано в една много различна ситуация като днешната като в същото време стриктната родителска власт е ограничена до малките деца, не съществува робство и демокрацията е заменила диктатурата. Едновременно с това видяхме, че (1) на практика ние модифицираме конкретните начини, по които следваме прилагането на тези учения (2) важни аспекти на поведението в тези отношения не са дискутирани на тези или на някое друго място в Писанията (3) социалните структури приемани за даденост в тези учения може да се наложи да бъдат променени и заменени с нещо по-различно.

Накратко тези пасажи не ни казват цялата история за тези двойки отношения – те се занимават единствено със своите ограничени аспекти. В случаите със семейството, наемните работни отношения и политиката Павел предполага съществуването на определени структури. Но тези структури не са свещени и малцина могат да се съмняват, че тяхната промяна като цяло е била за добро. По-важно, абсолютизмът и робството сега се приемат като форми на власт стоящи в противоречие с библейското учение и пълната власт на родителите над техните деца не би била приемлива за християните днес. Във всеки от тези три случая ние живеем в различни структури и признаваме една необходимост от промяна на структурите през 1 век като резултат от нашето продължаващо оценяване на обществото в светлината на благовестието. С промяната на структурите и отношенията естествено идват промени във вида поведение изискващи се от християните въвлечени в тях. Би било много странно ако подобни разсъждения не са приложими и в случая със семейството.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.