от Мартин Лутер
„Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;“ (Псалм 147:12)
Трябва да се засрамим, че сме толкова лениви, че трябва да бъдем подтикнати да хвалим Бога или пробудени, сякаш спим. Ние сме заливани с благословения ежедневно и винаги използваме това, което Бог ни е дал. Защо трябва постоянно да ни се напомня за прекрасните неща, които Бог прави за нас? Ние трябва да можем да си спомняме за Него и без напомнянето на псалмите. Божиите дарове сами по себе си трябва да ни вдъхновяват да хвалим Бога. Но това не се случва. Ние трябва да бъдем увещавани преди да започнем да хвали Господа. Думите трябва да бъдат написани за нас и поставени сякаш с лъжица в устата ни както прави псалмът.
Още по удивително е, че трябва да ни бъде сочен Този, Който ни дава всички тези благословения. Ерусалим трябва да бъде умоляван „Слави Господа,“ и на Сион да се каже: „Хвали твоя Бог.“ Ние всеки ден се ползваме от Божиите благословения, но никога не мислим откъде идват те – Бога. Той е Този, Който ни дава всичко. Вместо това ние просто приемаме тези дарове сякаш те се появяват от никъде чрез нашите собствени усилия, старание или мъдрост. Смятаме, че Бог по някакъв начин ни дължи тези неща и затова не е необходимо да Му благодарим. Дори животните не живеят толкова срамно. Прасетата разпознават човекът, който им носи храна. Те тичат към него и грухтят. Но светът не разпознава Бога още по-малко пък да Му благодари и да Го хвали за тези благословения. Ако Божиите хора трябва да бъдат насърчавани да Го хвалят как можем да очакваме света да се справя по-добре? Удивително е до каква степен хората не желаят да признаят това, което Бог е направил за тях и да Го хвалят за това.
Rado's blog 