ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ СЪДИТЕ ДРУГИТЕ
от Мартин Лутер
„ Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ (Матей 7:1-2)
Прошката на греховете и толерантността към другите са незаменими за християнския живот. Ние трябва да си претърпяваме един друг и да си прощаваме. Както учи Павел: „Ние, които сме силни трябва да носим тежестите на слабите и да не угаждаме на себе си.“ (Римляни 15:1). Това има предвид Христос когато казва: „Не съдете.“ Някои християни имат по-големи и по-добри дарби отколкото други. Това е особено необходимо за проповедниците. Но никой не трябва да се държи като по-горен от другия или да мисли себе си за по-добър от тези, които нямат такива дарби. Сред вярващите никой не трябва да се опитва да първенствува над другите.
На повърхността между хората им разлики. Един принц е в по-горна позиция от един фермер. Проповедника е по-образован от обикновения работник. Но в сърцата си християните трябва да са един ум независимо от различните позиции в обществото. Те трябва да пренебрегват външните различия.
Като християнин ти трябва да приемаш другите отстъпвайки на своя ближен дори ако той заема по-ниска позиция в обществото или има по-малко дарби от теб. Трябва да уважаваш работата на слугата, който се грижи за конете колкото уважаваш и своята собствена работа без значение дали това е управление или проповядване. Може да изглежда, че работата ти има по-голямо влияние отколкото тази на твоя ближен, но ти не трябва да съдиш по външния изглед. Винаги трябва да помниш, че твоят ближен християнин има същата вяра и същият Христос като теб. Твоят ближен получава също толкова благодат колкото и ти. Има един Бог, Който е създал всички и дава на всеки неговите собствени дарове. Бог се радва на най-малките колкото и на най-великите.