КОГАТО ЖИВОТЪТ НЕ ВЪРВИ
от Мартин Лутер
Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. (Битие 28:5)
Яков чакал много години за обещаното благословение и след като го получил трябвало да отиде в изгнание. Той бил принуден да напусне любимите си родители и те били разделени от любимия си син за дълго, дълго време. На пръв поглед човек може да помисли, че нещата не били толкова зле. Но за всеки е много трудно да напусне баща и майка, наследство и удобно обкръжение и да побегне в мизерия и бедност.
Това е прекрасен пример, който ни показва как работи Бог. Той иска от нас да се доверим на Неговите думи и обещания дори когато ни се случва точно обратното на тях. Яков имал обещаното благословение, но трябвало да се държи за него с вяра и да не се съмнява когато не можел да ги види изпълнени. Яков нямал нищо освен тояга в ръката си парче хляб в торбата. Той бил беден, самотен и отхвърлен, но вярвал в Божиите обещания. Примерът на Яков ни учи да живеем чрез вяра. Ние трябва да вярваме на Бога когато Той обещава да ни обича и да ни пази, да се грижи за нас, да ни слуша дори когато не виждаме това да се случва.
Тази история е един чудесен пример за нас. Ние трябва да е научим да зависим от видимото Слово на нашия невидим и невероятен Бог. Понеже Бог няма да ни излъже или измами ние очакваме с увереност и търпение да изпълни Своето обещание. Това е трудно за нас понеже сме свикнали да мислим, че трябва да докоснем, да видим или да усетим. Трябва да се откажем от това, което можем да опитаме единствено чрез сетивата си и да живеем според невидимото.
Rado's blog 