Днес сайта dveri.bg публикува интересна нова статия наречена Едното само Писание или как протестантите нарушават собствените си принципи от Константин А. Матаков. Полемика в подобен доста агресивен тон държан от подчертано менторска позиция не е нещо нито ново нито изненадващо – при това и от двете страни. За мен много по-притеснителна е сериозната некомпетентност на автора точно по въпросите, за които пише. Един бегъл прочит дори на „уики”-то би му показал, че протестантският принцип Sola scriptura просто не е това, което той твърди. Наистина ли той сериозно твърди, че Лутер, Калвин или останалите класически реформатори твърдят, че спасява библията, но не знаят или отричат, че „за спасението е необходим и Сам Бог?” Откъде достига до заключението, че богообщението за протестантите се свежда единствено до четене на библията и молитви (които обаче задължително трябва да повтарят или преразказват написаното в библията!) – и толкова? Наясно ли е, че един преглед на официалните протестантски църковни документи ще покаже нещо коренно различно? Сериозно ли настоява, че протестантския стремеж да дадат библията на всеки човек с вярата, че той може да я разбира означава, че индивидуалното мнение при тях се поставя като окончателен авторитет, който никой не може да оспори, или че идеята за необходимостта от съобрност никога не им е идвала наум? Разбира ли отношението на класическият протестантизъм към църковната история и традиция – вкл. това, че в доста църкви (напр. англикански и рефорирани) традиционните символи на вярата се казват от събранието на всяко богослужение? Наясно ли е, че разбирането му за протестантския принцип за „яснотата на писанието” (и съответно полемиката, която развива на тази основа) е сериозно погрешен – което може лесно да се провери чрез всеки читав учебник по херменевтика? И т.н. – списъкът може да продължи – някъде повече другаде по-малко защитим, но в никакъв случай толкова просто, ясно и еднозначно колкото авторът се изказва. Достатъчно е да кажа, че като протестант аз просто не се разпознавам в картината, в която К. Матаков се опитва да ме нарисува.
Всъщност подобна реторика доста наподобява една друга, преди време често използвана статия на Йоан Уайтфорд. След разхвърляните бележки, които писах преди време в момента нямам нито време нито желание да добавям нещо. Но аз все още вярвам в това, което написах тогава: „Дълбокото ми убеждение е, че ние би трябвало да приемаме за морален императив отговорността си да бъдем доколкото е възможно добре запознати с и честни към позицията на другата страна – особено когато правим публични изказвания. Всяко отклонение от това правило справедливо би могло да бъде наречено нехристиянско.“
Rado's blog 
Всъщност статията е доста интересна и съвсем точна, тъй като съм разговарял с доста представители на протестантството в България и съм останал с впечатление от това в което те вярват, а именно, че само чрез индивидуалното разбиране върху библейските тематики, човек може да открие истина достатъчно удволетворяваща го, за да я избере за свой пътеводен знак по пътя към спасението. Тоест, според протестантите, човек може да приема Бог, както си иска и да бъде прав, както и другите, които не са съгласни с неговите изложение също могат да бъдат прави в своите вярвания. 🙂
Тук следва да кажем, тогава, коя от всичките многобройни протестантски деноминации отговаря на класическата и оригинална църква от миналото?
Ясно е, че протестантството възниква, като контрапункт на католицизма и неговите индулгенции, знаем, че Лутер проповядва доктрините си с болезнено проотивопоставяне на папата и че протестантстово не е класическия опит за връщане към автентичната Христова вяра, а просто избиване на комплекси на духовно ниво. 🙂
Знаем, че и протестантите също са си имали инквизиция и то не една, а няколко, като в нея са хвърлени десетки хиляди хора, несъгласни с позицията на Лутер, Калвин, Уесли и останалите. 🙂
Ясно ни е, че католическата църква и протестантите са воювали в продължение на три века, докато са налагали чрез кръв религиозните си идеи – едни на други. 🙂
В този ред на мисли, православната църква е единствената, която не е проливала кръв в бесмислено мъжкарско – комплексарско поведение, опитвайки се да докаже правотата на своята истина. 🙂
Приятелю,
Когато решиш да коментираш в блог списван от протестант поне доброто възпитание би трябвало да ти подскаже, че подобни генерализации и квалификации не са най-удачния начин за водене на разговор. А ако целта на коментара ти е друга или подобно изискване ти се вижда прекалено трудно мястото ти вероятно не е тук. Несъгласието с дадено мнение е напълно приемливо, грубостта и липсата на уважение към хората, на които пишеш не.
Що се отнася до последния параграф той е исторически неверен. Източната църква не е подкрепяла религиозен плурализъм, имала е ясно законодателство насочено срещу групите, които са се отклонявали от приетата ортодоксалност и повече или по-малко (в зависимост от историческия период и политическата обстановка) ги е налагала силово. Част от тях включват забрани за събиране, конфискация на имущество, ограничения за избиране на обществени длъжности, лишаване от граждански права, заточение, в някои случаи и екзекутиране. Тези неща са достатъчно ясно изложени и от православни по вероизповед автори и всъщност не би трябвало да е предмет на спор.
Съжалявам, ако на някой му се е сторило, че съм против вярата на евангелистките християни или че нападам някой. Учил съм се как да бъда християнин от мои приятели – протестанти или както се наричат евангелисти. 🙂 Никога не съм имал намерение да нападам и хуля, която и да е било вяра, просто защото нямам лоши намерения към християните от другите религиозни групи, макар, че доста често самите протестанти не само, че хулят нашата православна вяра, но и обиждат всеки дръзнал да им се противопостави или да прояви несъгласие с тяхното мнение. 🙂
По въпроса за религиозния плурализъм на православната църква. По – специално в перода в които протестантите са били преследвани от католическата църква е имало доста описани и документирани случай в които руските царе от 16 в. и 17 в. са приемали на териториите си прогонени германски протестанти и дори са им давали земя с размерите на две Българии, в които протестантите са имали автономия със свои графове, свое законодателство и дори своя полиция и войска. По времето на Фьодор III и Иван V и Петър I немските протестанти в Русия надхвърлят прибл. 2 млн души. Щеше ли РПЦ да позволи на 2 млн. души с различна вяра да имат своя собствена територия и то в сърцето на Русия, ако самите православни християни не бяха проявили толерантност и религиозен плурализъм?
Щяха ли самите протестанти – германци да оцелеят в родината си по време на религиозните войни с католиците, ако Русия не им бе оказала подкрепа и подслон?
Хайде братко, нека не се лъжем един – друг. И ти, както и аз знаем историята на религиозните гонения през епохата на Възраждането в Европа. Ако ние православните бяхме нетолерантни, нямаше да имате свобода на мнение и свободно да изповядвате вярата си. Нямаше да имате нито църкви, нито дори места където да се събирате. Самият факт, че протестантите в момента имат голяма религиозна свобода е показателен пример за голямото уважение и толерантност, които православните имаме. 🙂
https://monarh1991.blog.bg/history/2013/08/09/ruskite-nemci.1138036 Ето и малко материал за четене. 🙂
Когато използваш изрази като „избиване на духовни комплекси” и „проливане на кръв в безмислено мъжкарство” сериозно ли се учудваш, че на някой му се е „сторило,” че имаш негативно и отношение и че това звучи грозно? Извинението е ок и го приемам, но нека да не се опитваме да се крием зад всъщност добри намерения и уважение, които обаче са били погрешно разбрани.
По въпроса – периодите, които визираш са крайно неудачни. Първо около времето на Реформацията повечето православни територии са под турска власт и не са в позиция да покажат реално отношение. Изключението е Русия, но РПЦ по това време е практически напълно подчинена на царете и също неспособна на самостоятелни действия. Толеранса в случаите, за които пишеш е изцяло политически обусловен от политиката на Петър 1, Екатерина Велика и др. за модернизация на Русия по европейски образец. Между другото би ми било много интересно да видя сериозен историк, който твърди, че германската реформация не би оцеляла ако Русия не бе им оказала подслон.
И като сравняваш съвременната свобода на протестантите в православните територии човек може да помисли, че в същото време православните на протестантски територии са преследвани понеже там все още инквизицията действа с пълна сила.
Ако се върнем малко по-назад във времето, когато източната империя е била свободна картината е съвсем различна. Както пише православният историк Йоан Майендорф: „В течение на вековното съществуване на християнската империя и последвалия средновековен период обществото признавало, че се ръководи от християнски принципи и – което е парадоксално – макар да ги назовавало прибягвало към методи като закон, принуждение и насилие.” (Йоан, Майендор, „Единството на имерията и разделението на християните”, гл. 1).
Това се отнася за езичеството, което още Теодосий I поставя извън закона и против него се извършва гонение. През 542 г. Йоан Ефески приема задача от Юстинина I да действа като „велик инквизитор” (изразът е на Майендорф) в Мала Азия и насилствено обръща към християнството повече от 70 000 езичници.
Но същото се отнася и за смятаните за неправославни християнски общества. Арианите, аполинарите, донатистите и др. са преследвани. Те били уволнявани от всякакви обществени постове и лишвани от граждански права. С разколниците понякога се постъпвало още по-строго – квадродециманите, които празнували пасха по различно време били заточвани, а гностиците понякога получавали смъртно наказание. Когато след Халкедонския събор изтока е поразен от монофизитксия разкол отцепниците периодично (макар и не постоянно) са преследвани. И т.н.
Казано простичко, до утвърждаването на религиозната търпимост (която е съвременно явление) запада и изтока се държат горе долу еднакво – с други думи държат на религиозна унификация дори с цената на насилие. Грозни неща има и в двете посоки.
Нека в стремежа си към себеправедност да не изнасилваме историята.
Защо лъжеш брате? Защо нарушаваш осмата Божия заповед: „Не лъжесвидетелствай“ или „Не лъжи“, като цитираш Майердоф – масона, които е толкова православен, колкото аз съм аржентинец?
В кои исторически случаи православната църква е преследвала хора, заради техните религиозни различия и къде е описано подоробно такава инквизиция? Да броим ли инквизирането на Василий Врач в Константинопол, през 1111 год. за „голямо събитие“, променило хода на историята, или да погледнем към Швейцария и действията на калвинистите, както и какво са вършили те с католиците и техните опоненит – лутераните?
Искаш ли да видим чрез реално – описана историческа фактология и доказателства, какво са правили протестантите в Швеция, Холандия, Дания, Норвегия и пр. държави приели Лутеранството? Защо не напишеш една статия в която да изобличиш и греховете на собствената си религия? Да видим, дали ще издържиш теста за безпристрастност. 🙂
Православната т. нар. „инквизиция е била всъщност опит от страна на Православната Църква да възпре несправедливите екзекуции във Византия през време на управлението на имп. Алексий I Комнин, който е преследвал богомилите, като еретици.
Дори в България, БПЦ се е отнасяла къде къде, по – справедливо към богомилите и останалите неправославни ереси, от колкото католическата църква през Средновековието и протестантството на Север. Хубаво е да знаеш, че презвитер Козма в своята „Беседа против богомилите“, макар и да ги нарича „светотатци“ и „богоборци“, никъде не е писал, че иска изтреблението им, за разлика от Лутер, които е призовавал за итреблението на католиците в Германия и в резултат на Лутеровата омраза хиляди германци изгубват живота си в поледвалата я Гражданска война. Къде се е чуло и видяло брате в православна държава, православни да избиват католици, протестанти или които и да е било другиго, само защото не е бил православен?
Защо брате отричаш историческите факти и ги заменяш с лъжливи истории? Какво правят 2 млн. германци в Руската империя, след 16 в.? Защо Руския цар Петър I издава декрет с който признава правото на всеки човек дошъл в Русия, да изповядва свободно религията си?
Хайде да си говорим истината, става ли? Уважавам мнението на всички хора, независимо дали ми харесва или не. Но лъжата и отричането на истината не го одобрявам изобщо. 🙂
Най – големия от греховете е непризнателността на една група от хора, които вместо да благодарят, че са оцелели, хапят ръката, която ги е хранила. 😉
Историческите примери аз ги посочих. Майендорф е един от най-добрите православни историци. Ако искаш можеш да се вършен направо към новелите на Юстиниан или законодателството на Теодосий и да черпиш съвсем от извора.
Религиозен плурализъм на изток (и на запад) преди съвременната епоха не е имало – и не съм срещал сериозен историк, който да твърди обратното.
Повече от това не знам какво да кажа по темата. А необуздани изблици като „Ти лъжеш“ нито са аргументация нито допринасят за сериозна дискусия. Има други места където можете да си говорите на такова ниво.
П.П. Няма да пусна грозния коментар, който написа в книгата за гости. Да коментирам доколко той контрастира с претенцията за доброжелателство и уважение, които заяви по-горе не си струва. Както казах – за подобен език и ново има други места.
Щом Майендорф за теб е сериозен „православен“ историк и богослов, значи и Бердяев, Толстой, Шмеман и пр.отпаднали от православието и аргосани от църквата са „православни“ , за теб, нямам какво повече да кажа. Явно ако някой каже, че е извънземен, трябва да му повярваме, само защото е оставил коментар или е написал книга за извънземните. 😀
Сега остава да цитираш и някой богослов – модернист от рода на Кураев, който в последно време, приравни към лика на светиите и Ленин и трагедията на г- н протестанта ще е пълна. 😀 😀
Протестантската бесовска гордост е пословична с омразата си към историческите факти. Да спориш с еретик облъчен с омраза към светото православие е все едно да обясняваш на едно магаре някоя математическа задача. 🙂
За твоето и на събратята ти по ерес арогантно и лицемерно държание има разумно обяснение и то со корени в нач. на 1990 – те години, когато на власт инспирирани от Вашингтон бяха поставени т. нар. „демократи“ от СДС и които подкупиха БПЦ с хиляди долари за да разрешат на протестантските секти от Запад да действат необезпокоявано на наша територия. Едно от нещата, които трябваше да направим, като победена страна във Студената война беше да Ви дадем шанс да проповядвате и за съжаление, нашата родна БПЦ от страх да не я санкционират и отнемат имотите се продаде на ЦРУ, като подписа срамния за православните християни, договор за религиозна толерантност. Та сега ви търпим глупостите. Американската пропаганда харчи милиони долари на Балканите за пропагандиране на протестантизмът, но помни, че и вашите спонсори отвъд океана, някой ден ще изгърмят от родината ни, ако БПЦ се оглави от истински и стойностен Синод, а дотогава радвайте се на сладките пари, които ви дават американците за проповядване на антиправославна пропаганда. Помни, че няма да е задълго! 😉
Пускам този коментар, за да стане ясно, как нещата си дойдоха на мястото. Той е последният на Димитър. Забележително е обаче как започнахме с настояване , че „нашата“ църква винаги е била религиозно телорантна и завършихме със заплаха за разправа и горчиво съжаление, че в България е позволена религиозната свобода.
П.П. Понеже ми остана малко време направих кратка справка. Авторът на коментара влиза в този блог поне за четвърти път под различно име. Всеки път се случва едно и също нещо – избира се някоя публикация, под която може да се упражнява на воля колко лоши са еретиците поръсено с различни епитети. Когато му обяснят, че подобно поведение тук не се толерира следва тирада колко гнусен е този сайт и как не иска повече да има нищо с него и напуска. След няколко дена влиза под друго име и сценарият се повтаря. Най- странното в случая за мен е въпросът наистина ли човек няма нищо по-смислено, за което може да използва времето си, а и да губи моето, когато ми се налага да почиствам боклука?
От последната информация, която даваш, Радо, изглежда той това работи. И в неговите очи да изкара някой лев на чужд гръб може да изглежда смиследно занимание. Защо се чудиш?
Просто не съм си мислел, че моят блог може да е привлекателен за подобни дейности – той е сравнително скромен докато има много по-големи трибуни.