Как бъркаме индустриалната революция с Едемската градина


КАК БЪРКАМЕ ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ С ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА

мита за „традиционното семейство”

от Кристина ЛеКеле-Петерсън

413M5OO6ljL._SX331_BO1,204,203,200_

Наскоро един студент описа нещо, което пяхме в църквата като „традиционна” песен. Последната обаче беше написана едва през 80-те и аз бях удивена колко гъвкаво се използва тази дума. За човек, който няма усещането кога се е появило дадено нещо или какво е било преди него „традиционен” може да означава нещо от преди 20 години както в случая с църковната песен. С други думи една традиция може да бъде едва на няколко десетилетия, но все пак хората да предполагат, че е съществувала винаги. В ежедневната употреба думата „традиционен” звучи напълно безвременно, без начало, дори ако тя всъщност обозначава единствено началото на това, което ние знаем.

Подобно аисторично мислене е типично за нашето общество и не е от голямо значение когато се свързва с облекло или архитектурни стилове, но когато става въпрос за брака последствията са сериозни. Причината за това е понеже твърде много хора, както светски така и религиозни, приписват нормативна стойност на версията за брака, която те смятат за традиционна. С други думи те смятат, че става дума не само за това как семейството винаги е било структурирано, но и как то трябва да бъде организирано. В много християнски кръгове традиционната версия на брака не само е смятана за правилната, но и се смята, че това е, което Бог желае за хората в брака независимо от липсата от историческа давност или културна дълбочина.

В настоящите дискусии за брака думата „традиционен” често е използвана по един подвеждащ начин. Най-вече тя е използвана, за да намеква, че браковете винаги са били структурирани по определен начин – „християнският начин” – докато през през 70-те години не се е появило феминисткото движение и не е объркало всичко. Реалността обаче е, че традиционните очаквания и практики варират в различните култури и сред християните както и между бедните и богатите в една и съща култура. Антропологическите данни например показват огромно разнообразие относно почти всеки аспект на брачните практики, включително изборът на партньор (дали брачния партньор е избиран от клана, от семейството или, най-скоро, от отделните участници), мястото където двойката живее след брака (най-често в традиционните общества жената се мести в клана на мъжа, макар понякога мъжа да се мести в клана на жената), в каква посока се движат паричните задължения при уреждането на женитбата (дали страната на младоженеца плаща цена за булката на нейния баща или семейството на булката дава зестра на семейството на младоженеца), разделението на труда, лекотата или относителната трудност за разтрогване на брака, забраните свързани с извънбрачни сексуални връзки и практиката да се вземат няколко брачни партньора изразяваща се най-често като прерогатив на мъжа да има няколко жени, макар че в някои култури жените могат да имат няколко легитимни сексуални партньора[1].

Освен това тези разнообразни практики са се променяли през времето дори в множеството култури и времена, в които са били писани библейските текстове. Най-очевидно, полигамията, която се появява ярко в старозаветните истории, изчезва в Новия Завет. Но ние сме склонни да приписваме начините, по които самите ние правим нещата на нашите предци и да смятаме, че нашето виждане за брака е по някакъв начин взето директно от Библията. Например аз съм имала студенти, които са твърдели, че браковете описани в Битие показват Божия план мъжът да бъде защитник на жена си. Когато погледнат данните обаче на тях им е трудно да намерят дори една единствена история в Битие, за която това да е дори непряко вярно докато има няколко истории, в които жените спасяват или крият мъже. Натискът на традиционното семейство изглежда е много силен, толкова силен, че ние го пренасяме обратно в библейските текстове.

В социалните науки се появява същият феномен. Антропологът Стефани Кунц отбелязва, че ние налагаме нашите виждания върху историческите данни дори когато говорим за древните общества на ловци/събирачи. Да мислим, че жените „стоят у дома” докато мъжете „излизат на работа” да ловуват е подвеждащо тъй като в съвременните общества на ловци/събирачи, върху които са провеждани изследвания през 60-те години жените осигуряват по-голямата част от храната за своите семейства. Докато мъжете ловуват жените изминават средно по 12 мили дневно и носят от 15 до 33 паунда храна за своите семейства. Жените с деца под две годишна възраст изминават същото разстояние и носят същия товар заедно с дете, което носят на люлка[2]. И все пак, понеже мъжете са навън ловувайки, поне през известна част от времето, ние изобразяваме жените като пасивно „стоящи у дома” докато техните съпрузи са навън „осигурявайки” необходимото за тях.

Въпросът тогава е откъде са дошли нашите идеи за традиционния брак и как тези идеи упражняват толкова силно влияние върху хората в консервативните църкви?

Кратка история на „традиционното” семейство

Преди индустриалната революция в края на 18 и началото на 19 век не съществувало „традиционно семейство” ако под тази дума разбираме съпруг, който да отива на работа извън къщи, докато жената стои у дома. Всъщност нямало място където мъжът да отиде да работи тъй като преди индустриалната революция 90% от населението в тази страна (Америка – б. пр.) се изхранвала с фермерство[3]. В аграрния модел всеки работел и работата на всеки била интегрална за семейната икономика. Мъжът продавал своето зърно на пазара, но жената продавала своето масло идващо от млякото, която тя произвеждала от семейните крави. Мъжът прекарвал зимата в поправка на своите фермерски инструменти, а жената прекарвало своето в шиене и кърпене на дрехи, от които растящите деца се нуждаели, за да се топлят и да ходят на училище, но те се събирали заедно около един и същ огън докато всеки вършел своята работа. За нито един от тях не можело да се каже, че отива на работа докато другият си стои у дома. И двамата работели и стояли у дома.

Когато се появявали деца те трябвало да усвоят уменията необходими за продължаване на семейната икономика и те прекарвали много повече време у дома каквото и образование да получавали. Това означавало, че всеки родител наставлявал детето отговарящо на неговия пол за задачите, които се очаквало те да вършат когато пораснат. И двамата родители били лично ангажирани в и на практика незаменими за подготовката на техните деца за бъдещето.

Същото било вярно и за семейния бизнес. Когато едно семейство имало магазин или се занимавало със занаят, който се упражнявал от дома, а не с фермерство (например обущарство) работата на жената, съпруга и децата, докато последните растели, били необходими за изхранването на семейството. Уменията и здравата работа на всеки един имали своето значение в уравнението. Дори векове по-рано в системата на гилдиите в средновековните градове главният майстор трябвало да бъде женен понеже работата на жена му била важна за семейната икономика[4].

С развитието на фабриките и на пазарната икономика в началото на 19 век производството се пренесло в значителна степен извън дома. Първо текстилната промишленост и хранителните фабрики започнали да заместват работата, която извършвали жените в дома и скоро фабриките се разпрострели в цялата икономика. Те не само променили местоположението за производство на множество продукти, но и основата, на която функционирала икономиката. Сега на хората се плащало в кеш за работата, която те вършели извън дома си, а не за материалите или храните провеждани у дома.

Когато това се случило разбиранията на хората за брака и семейството, и дори за мъжествеността и женствеността, се променили драстично. Мъжествеността започнала да се свързва с печеленето на пари и финансовото осигуряване на семейството. На практика идеалният вариант бил мъжът да печели достатъчно пари, за да може жена му да си стои у дома вместо да отива на работа във фабриката или в пералнята. Да имаш жена „у дома” било значително указание за достигането на статуса на средна класа тъй като в по-нисшите класи и мъжът и жената трябвало винаги да работят. (Това подчертава връзката между развитието на капитализма и на „идеалното” викторианско семейство.)

Тази нова концепция за мъжествеността изисквала женствеността също да бъде дефинирана по нов начин. В растящата средна класа жените вече не били ценени заради работата, която вършели, а заради орнаменталната им стойност. Тяхната пасивност, а не продуктивността им започнала да се цени. Не е изненадващо, че това е ерата, в която станала популярна една карикатурна форма на жена: малкия пристегнат с корсет кръст и огромни турнюри подчертаващи бедрата. Забележително е, че преди тази ера не било писано особено много за „женският въпрос,” който се превърнал в мания за американците през 19 век[5]. Работата на жените била ценна за семейството, хората не се чудели за какво са жените, какви трябва да бъдат или как да дефинират тяхната ценност. Едва когато тяхното място в семейството се обезценило тези въпроси се появили. До края на 19 век на жените от средната и висшата класа им била дадена нова функция: те трябвало да бъдат консуматори, които да помагат за развитието на една бързо растяща пазарна система.

Докато домът преставал да работи като център на семейната продуктивност той също бил предефиниран в съответствие с новите ценности. Независимо от удивителното количество работа, която все още се извършвала в дома от някои, дори това да не била жената, сега домът бил идеализиран като светилище от грубата реалност на живота в една пазарна икономика, с която мъжете се срещали ежедневно на работното си място. В Christianity and the Making of the Modern Family богословът Розмари Редфорт Руета казва: „Езикът взет от монашеските общности и евангелските походи дал на семейството нова, спасителна значимост като едно място където човек можем да избяга от падналия свят. Идеалната жена, изолирана в един идеализиран дом, получила ореол на ангелска чистота и страдаща любов[6].” Било създадено едно ново разбиране, което да приспособи новата икономическа реалност към средната класа. Женствеността започнала да се измерва с това колко добре жените можели да бъдат „ангела у дома,” които да влияят положително на съпрузите със своята веселост и с едно сърце неопетнено от алчния свят. Вместо съпруг и съпруга работещи, за да свържат двата края, както в аграрния модел и по-ниските класи, жената съществувала заради него, единствените й задължения били да го направи щастлив и да даде наследници, които да наследят парите, които той печели.

В тази парична икономика платената работа на мъжете изведнъж станала много по-значима, а домашните задължения много по-второстепенни и дори безполезни. В семействата от висшата класа жената все още имала задължението да осигурява гладкото функциониране на семейството, което означавало да наглежда слугите и производството на блага. В семействата от средната класа, в които жената не печелела пари на практика нейната работа допринасяла в голяма степен за семейната икономика. Много жени все още произвеждали собствен сапун, печали собствен хляб, правели дрехи за семейството и перели същите дрехи в корита, които изисквали доста големи физически усилия дори само, за да се извадят тежките, напоени с вода материи. Жената била също така семейният учител, доктор, съветник и наставник в религиозния живот. Жените правили това в допълнение на многото бебета, които раждали и които означавали множество безсънни нощи, съобразяване с детските болести и справяне със смъртта на невръстни деца. Жените не само раждали децата, но, като идеални майки, имали задължението да ги отглеждат без особена помощ от страна на съпруга ако той работел извън дома, например дълги часове във фабриката всеки ден. Отглеждането на деца се превърнало в роля на майката вместо в споделена отговорност на двамата родители както било в предишните поколения когато и двамата родители подготвяли своите деца за бъдещето.

Идеалът на т. нар. традиционно семейство – бащата работещ навън, а майката стояща у дома и отглеждаща семейството – не представлява начинът, по който нещата са били винаги. То е продукт на индустриализацията от 19 век и на развитието на средната класа. Дори в тази страна (Америка – б. пр.), която има доста голяма средна класа през 20 в. в сравнение с много други места, болшинството семейства в по-нисшите класи подреждат живота си според собствените си културни идеали и икономически реалности. По този начин няма едно единствено виждане за това как мъжът и жената следва да структурират своето семейство. За да има подобен правилен модел той трябва да е исторически и географски универсален.

Да изберем „традиционния” модел на семейство е все едно да изберем да носим амишки дрехи. Това може да ни помогне да начертаем границите на една конкретна християнска общност, но е исторически артефакт, а не нещо предписано ни от Писанията. На практика е доста сериозно нещо да приравняваме тази структура с Божията воля понеже ако направим това ние на практика казваме, че хората в култури различни от нашата не са толкова угодни на Бога колкото сме ние. Например ако дядовците, други роднини или цялото село в селските части на Китай отгледат децата докато по-младите пораснали членове на общността се грижат за прехраната имаме ли основание да твърдим, че те са по-малко угодни на Бога? Или ако твърдим, че „традиционния” модел е Божията воля готови ли сме да кажем, че хората в социалните класи където „стоенето у дома” никога не е опция за жените по някакъв начин не изпълняват Божията воля? Този вид вярвания дава Божието одобрение на нашият американски начин да правим нещата и да смятаме нашите икономически привилегии за Божият план.

[1] Stephanie Coontz, Marriage, a History: From Obedience to Intimacy or How Love Conquered Marriage (New York: Viking, 2005), chap. 1.

[2] Ibid., 37.

[3] Дори в края на 19 век 2/3 от семействата живеели от фермерство според Jack Balswick and Judith Balswick, The Family: A Christian Perspective on the Contemporary Home, 2nd ed. (Grand Rapids: Baker Academic, 1999), 88.

[4] Rosemary Radford Ruether, Christianity and the Making of the Modern Family (Boston: Beacon, 2000), 65.

[5] Barbara Ehrenreich and Deirdre English, For Her Own Good: Two Centuries of the Experts’ Advice to Women (New York: Anchor Books, 2005), esp. chap. 1.

[6] Ruether, Christianity, 83

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.