Битие 3:16 и подчинението на жената


БИТИЕ 3:16 И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНАТА

от Радостин Марчев

Битие 3:16 вероятно е най-често цитираният старозаветен текст в подкрепа на необходимостта жената да се покорява на мъжа. Той е използван дори по-често от Битие 2:18, който вече разгледахме. За мнозина той звучи безкрайно убедително и след него всякаква по-нататъшна дискусия е излишна и равносилна на противене на Божието слово. Въпреки това текста заслужава по-внимателен поглед. За да може той да бъде разгледан по-добре ще цитирам целия пасаж от Битие 3:1-19:

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

Контекста на пасажа е известната история за грехопадението. След като грехът вече е факт Бог се обръща към неговите извършители. В ст. 14-19 Той говори последователно на змията, жената и мъжа. И трите обръщания са негативни, макар сред учените да има известно колебание как трябва да се разбират те като цяло. Според едното виждане те представляват Божии проклятия върху виновниците за влизането на греха в света. Според второто това не са точно проклятия нанесени от Бога, а изявления за естествените последствия, които греха ще нанесе върху света. За нашето изследване това не е толкова важно понеже и двете виждания отразяват идеята, че ст. 14-19 описват едно влошаване на условията и отдалечаване от първоначалното състояние на Божието творение определено като „твърде добро.”

Това наблюдение ясно показва защо ст. 16 не следва да се изолира от по-широкия контекст на пасажа. Взет сам по себе си той често се разглежда като заповед на Бога какви трябва да бъдат отношенията между мъжете и жените – т.е., че Бог заповядва жените да се покоряват на мъжете. Взет в контекст обаче той показва нещо съвсем различно – последствията от грехопадението върху междуполовите отношения.

Не съм чувал християнин да спори, че Бог е заповядал жените да изпитват болки при раждането и затова ние не трябва по никакъв начин да търсим начин за тяхното облекчаване. По подобен начин християните нямат задръжки да използват различи методи за увеличаване на селскостопанските добиви и за борба с плевелите – напротив те виждат това като нещо добро. Защо тогава когато достигнат до думите за властването на мъжа над жената някои от тях твърдят, че това е положителна заповед от Бога, която трябва да бъде следвана и прилагана? Контекста със сигурност не дава подобно основание. Точно обратното, християните трябва да виждат тези неща като отрицателни последствия от грехопадението и да търсят начини да се справят с тях. Да настояваме църквата (която е Божието ново общество) да живее според стандартите на падналото творение вместо да се стреми към реалността на новото творение, което надмогва и преобръща порядъка на грях, смърт и отчуждение характерен за старото е твърде сериозно объркване.

Една последна забележка относно българските преводи на ст. 16б. РИ от 1940 превежда текста като „и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. Във всички останали преводи думите са малко по-различни: „и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее” (Цариградски, Верен 2002); „и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе” (СИ, НП). Текста не е съвсем ясен, но по всяка вероятност РИ не предава добре неговият смисъл (като ясна и непосредствена заповед от Бога жената да бъде владяна от мъжа). Останалите преводи ни дават по-добра (макар отново не съвсем ясна) насока. Желанието на жената ще бъде към мъжът й или тя ще тегне към него – т.е. след грехопадението взаимоотношенията между двата пола вече няма да бъдат хармонични, а ще представляват една борба за надмощие, която обаче ще печели мъжът. Подобна интерпретация (която се среща както сред егалитари така и сред комплиментари) напълно изключва някаква заповед или предписание от страна на Бога в текста, а историята на човечеството отразява реалността на казаното (виж напр. Крейг Кийнър, Тълкуване на Библията или феминистка пропаганда). Както казахме обаче, църквата не трябва да приема тези изопачени от грехопадението отношения и да живее според тях – тя трябва да се бори за тяхното преодоляване и за връщане на творението в състоянието, в което Бог го нарича „твърде добро.”

В заключение, Битие 3:16 ни предлага направо христоматиен пример за това, че нищо не може да замени сериозната егзегтика. За съжаление нейното пренебрегване често води до твърде отрицателни последствия.

5 thoughts on “Битие 3:16 и подчинението на жената

  1. Не мога да се съглася с изложеният начин на тълкуване на Божието Слово.
    1/ Това тълкуване е върху пасаж, който е изцяло отделен от останалото Слово – нещо което е недопустимо за никой тълкувател.
    И така:
    – Тук не се говори просто за заповед, но се казва от Божия страна как ще бъде, т.е. това е волята Му и така ще е. Ако някой излезе от нея той си създава проблеми, понеже Бог не благоволи в обратното.
    Хората живяли преди нас и са изявили позиция са по-близо до времето за което четем и са поставени в по-специално положение, ( 19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
    20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус), така че да видим как те са приели това изявление от Бог.

    1Петрово 3:1-7
    1 Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,
    2 като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
    3 Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи,
    4 но скришният в сърцето живот {Гръцки: Човек.}, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
    5 Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
    6 както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.
    7 Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.

    Ефесяни 5:22-33
    22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;
    23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
    24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
    25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
    26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
    27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
    28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
    29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
    30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
    31 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“.
    32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
    33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

    Колосяни 3:18
    18 Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.
    19 Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.

    Това не е всичко което може да се каже по въпроса, но смятам, че е доволно.

  2. 1. Аз съм напълно съгласен, че не можем да отделяме един единствен пасаж от останалата Библия. Моето твърдение е единствено, че конкретно този текст от Битие 3 не може да се използва като аргумент, че жената трябва да е подчинена на мъжа. Защо мисля така вече съм написал ясно. Това, че Бог казва как ЩЕ е нещо не означава, че това е ВОЛЯТА МУ и Бог ЖЕЛАЕ ТОВА ДА Е ТАКА. Конкретно в този пасаж Бог казва поне 3 неща (оставям настрана змията) (1) че жената ще ражда деца с болки (2) че ще е подчинена на мъжа и (3) че земята ще ражда тръни и бодили. Не познавам християнин, който да твърди, че медицината не трябва да работи за по-безболезнено раждане или че хората не трябва да се борят с плевелите, за да получават по-добри добиви. Напротив: напредъкът в тези области се смята за нещо добро, макар че Бог е казал, че така ще бъде. Можеш ли да обясниш защо трябва да гледаме на (2) по напълно различен начин?
    2. Разбирам и уважавам виждането ти за останалите пасажи, които цитираш. Все пак аз не съм убеден в подобен прочит. Една от причините е, че ти четеш тези пасажи доста избирателно. Всеки от тях представлява напътствия за начина, по който християните трябва да са живеят в характерните за древността „разширени семейства” често включващи освен мъжа, жената и децата също така и техните родители и роби (не точно слуги както е в доста бг преводи). Когато прочетем целите инструкции виждаме, че Павел съветва не само жените да се покоряват на мъжете, но говори на 3 двойки хора – мъже-жени, деца-родители и роби-господари. Ти цитира първата двойка, сега аз ще цитирам третата.
    1 Петър 2:18-20 Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите; защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо. Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.
    Ефесяни 6:5-9 Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа. Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци;
    Колосяни 3:22 Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.
    Във всички тези стихове Павел казва на робите да служат на господарите си по плът и да им се покоряват като на Господа/Христа. В 1 Петър казва дори, че робите християни трябва да са готови да понасят незаслужени наказания от своите (невярващи) господари като служение пред Христос.
    Това са заповеди също толкова ясни и конкретни колкото и заповедите към жените да се покоряват на мъжете. Все пак християните са достигнали до извода, че въпреки тях институцията на робството (срещу която Павел не казва нито една дума, а освен това е подкрепена и от СЗ) е не само несправедлива, а греховна и те трябва да се борят за нейното премахване. Първите аболюционисти в Англия и Америка са изхождали именно от християнска гледна точка и са наричали робството „гнусен грях.” Те не са правили това понеже са смятали, че Библията не е Божие слово, а понеже са разбирали, че Павел дава конкретни наставления към конкретни църкви в конкретни условия, които не винаги е задължително да бъдат копирани директно 1:1 в нашето собствено време и смятани за същността част от евангелието. А до последното са достигнали водени от някои по-широки и универсални християнски принципи като любовта към ближния, която не позволява човешко същества да бъде притежавано като добитък или неодушевен предмет (и в някои случаи третирано като такова).
    Според мен имаме подобни по-широки принципи, които да ни накарат да виждаме текстовете за жените по начин подобен на текстовете за робите. Такива са например ясното сътворение на мъжа и жената като носители в еднаква степен на Божия образ и равнопоставени като личности както и очевидната (поне за мен) реалност, че в едно семейство жените могат да имат равни или по-големи способности и разум от мъжа, с които да допринесат за неговото хармонично развитие.
    Аз съм отворен за дискусия в това отношение, но за да има такава очаквам да кажеш ясно и обосновано защо (както подозирам – поправи ме ако греша) четеш текстовете за покорството на жените като задължителни и необходими да се прилагат и днес, а текстовете за робите (в същите тези пасажи) да се разбират по различен начин (в смисъл, че християнството не подкрепя робството и притежаването на едно човешко същество от друго).

  3. Добре, че еволюцията е само теория иначе змията щеше да си направи пак крака.
    „Не познавам християнин, който да твърди, че медицината не трябва да работи за по-безболезнено раждане или че хората не трябва да се борят с плевелите, за да получават по-добри добиви. Напротив: напредъкът в тези области се смята за нещо добро, макар че Бог е казал, че така ще бъде. Можеш ли да обясниш защо трябва да гледаме на (2) по напълно различен начин?“
    Борбата с плевелите и грижата за родилките не са противопоставяне на Наказанието а ходене в него и го потвърждават като неизбежно, неотменимо, утвърдено докато съществуваме на земята защото никога не спират, но се подновяват отново и отново. За бурените се казва, че ще правят труда на човека тежък и той ще яде „хляба си с пот на лицето“ – това че се стремиш да се справиш с тръните и бурените е само ходене в проклятието, от което няма излизане освен чрез смъртта, която е част от него.
    Примера с робите не е подходящ, защото:
    – Робството не е установено от Бог като форма на отношения между хората. Това, че се споменава в закона не го поощрява но има за цел да смекчи положението на тези които са изпаднали в това окаяно състояние, както споменаването на развода е поради човешкото коравосърдечие. Нали така ни учи нашият Господ?
    – За разлика от робството Позицията на членовете в семейството е ясно регламентирано и то не като „конкретни наставления към конкретни църкви в конкретни условия“.
    Така стоят нещата с това, че мъжът ще остави майка си и баща си и ще се привърже към жена си (какво ще се случи ако мъжът не изпълни това си задължение?). Така е и с дъгата, така е и с кръвта която ще трябва да се излива на земята, а не да се консумира, така е и с важността всяка жена да има своя мъж и всеки мъж своята жена, така е със змията и с жената, и с мъжа, и със земята, така е със смъртта, и … И това не са културни характеристики за дадено време, а неизбежности. Можем да се стремим да преминем наказанието по-леко, ако е възможно, но си го понасяме.
    – Робството е човешка извратеност както развода, както и многоженството затова Божието слово ги изявява като грешни и се стреми да ни връща към първоначалното – “ Чули сте, че е било казано, …, но Аз ви казвам …“ или “ отначало не е било така“.

    Това, че има мъже които се държат деспотично, не означава, че Божията наредба е достойна за презрение. Нито пък наличието на властни жени е гаранция за справяне с предизвикателството което стои пред по-нежния пол – защото справянето не е с надигане но със смиряване. Това ми напомня за пророк Еремия, който изобличава лъжливите пророци и изявява Словото от Бога, че докато не изтекат 70-те години на наказание израилтяните няма да могат да се освободят от плена.

    Аз благодаря на Бог, за това, че работи в съпругата ми и в мен по този въпрос и ни учи, че в основата на позициите ни е СМИРЕНИЕТО.
    Аз да се смирявам пред Бог и да се грижа и да управлявам дома си по волята Му, като се грижа за съпругата си,като я обичам, като я зачитам, като не се огорчавам против нея, понеже ми е по-слаб съсъд и аз също като нея греша и имам нужда да приема милост и като разчитам на нея като на подходящ помощник – било то със съвет, молитва, изобличение, насърчение, труд и т. н..
    Тя от своя страна да се съобразява с волята ми и вместо да прави преврат да бъде наистина подходящ и адекватен помощник във всичко което е по силите и възможностите и за да успеем да извършим Божията воля за нас, за децата ни и за всичко,и всички които Бог ни повери.

  4. Само да добавя уточнението което пропуснах, че стремежа на човека да скатае от наказанието или да го смекчи е признак на човешката склонност към тарикатщина.
    Вижте децата не се ли опитват да смекчат или намалят, или да избегнат наложеното наказание. Човешките опити и одобряването на това не критерий, че това е Божията воля.
    „Напротив: напредъкът в тези области се смята за нещо добро, макар че Бог е казал, че така ще бъде.“ Така смятат хората, но никъде не се казва, че Твореца ги подкрепя. Дори и да успява човек, не значи, че Бог го благославя, защото Той не благоволи във всичко което правим.

  5. 1. От всичко, което написа по Битие 3 все още не виждам защо трябва да приеме (1) и (3) по начин различен от (2). Ако смяташ, че е „скатаване от Божието наказание” и „тарикатщина“ лекар да предложи на жена ти и или дъщеря обезболяващо заради родилни болки и че Бог не одобрява това – това е твое право – но тогава ще си първият християнин, за който зная, че мисли по този начин. Християните масово приемат подобна интервенция с благодарност и смятат напредъка в тази област за нещо добро. Същото се отнася и за борбата с плевелите и стремежа обработката на земята да става по-лесна и по-продуктивна – ние се борим срещу „потта на челото” и срещу „тръните и бодилите“. Християните се БОРЯТ срещу тези резултати от грехопадението без да смятат това за неправилно. Защо когато достигнем до (2) те трябва да го виждат по коренно различен начин – като заповед мъжът да властва над жената, а не като извращение на добрия първоначален ред? Да, както ти каза (1) и (3) са неотменими. Същото се отнася и за (2) – докато света не бъде изкупен от Христос ние ще сме свидетели на неща както изнасилвания, семейно насилие, търговия с плът и дискриминиране на жените от мъжете в различни области. Което не означава, че както при (1) и (3) християните не трябва да търсят един по-добър път.
    Една забележка тази връзка – както писах в поста, под който дискутираме учените не са единодушни, че нещата, за които говорим са наказания заповядани/наложени от Бога. Много от тях смятат, че това са естествени резултати от грехопадението т.е. веднъж пуснат в действие греха води след себе си все повече злини. В Битие 3 Бог казва как нещата ЩЕ са, но не казва, че Той ги извършва или че заповядва и желае те да са такива.
    2. Как точно реши, че въпросът за робството е различен от подчинението в семейството? Това със сигурност не може да се изведе от текстовете, които посочи (1 Петър, Ефесяни и колосяни) понеже там апостолът разглежда двата въпроса по идентичен начин без да прави някаква разлика между тях. Ще се наложи да го покажеш чрез други текстове. Затова питам: Къде нещата в семейството са толкова „ясно регламентирани,” отново за разлика от робството? Очаквам да ми го покажеш ясно чрез текстове вместо просто да го заявиш декларативно. И отсега мога да ти кажа, че няма да успееш понеже нещата просто не стоят така. Всъщност вярно е по-скоро обратното – чисто текстово робството е регламентирано много по-силно в Библията отколкото подчинението на жените в семейството.
    Една забележка и по тази точка: Когато пишеш: „Това, че се споменава в закона не го поощрява но има за цел да смекчи положението на тези които са изпаднали в това окаяно състояние, както споменаването на развода е поради човешкото коравосърдечие. Нали така ни учи нашият Господ?“ аз съм съгласен що се отнася до развода. Но Христос не казва нищо подобно за робството и всъщност Сам дава примери, в които участват роби (в нашите преводи „слуги”) без да покаже дори най-малкото осъждение към тази реалност. Нещо повече – СЗ не дава указания единствено, за да „смекчи положението на тези които са изпаднали в това окаяно състояние” – той дава указания и как да стане самото заробване – или доброволно когато човек продава себе си като роб или насилствено, когато евреите вземат пленници от война или ги купуват от пазара. Нещо повече – закона заповядва робът-евреин да бъде освободен след 7 години, но изрично казва, че това не се отнася до робите неевреи – те са роби доживот. И. т.
    Както писах преди аз смятам историческата борба на християните за премахване на робството за правилна въпреки редица библейски текстове, които го регламентират или поне не възразяват срещу него. Писах и защо. Но това повдига интересни егзегетични въпроси пряко свързани с подчинението в семейството.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.