Любовта – великият знак


ЛЮБОВТА – ВЕЛИКИЯТ ЗНАК

index

Преди седмица завърших новата книга от серията Counterpoints: Bible and Theology, Genesis: History, Fiction, or Neither?: Three Views on the Bible’s Earliest Chapters (Zondervan, 2015). Въпреки обещаващия подбор на авторите – James K. Hoffmeier, Gordon J. Wenham и Kenton L. Sparks – тя не ме впечатли особено. Всъщност намирам я за една от сравнително слабите в поредицата. В заключението й обаче прочетох нещо, което мисля, че попада в десетката на подобен род спорни теми.

Всичко това не означава, че жанрът и историчността не са важни за изучаването на книгата Битие. Това са въпроси, които занимават мнозина в съвременната църва и затова ние трябва да мислим сериозно над тях. Но правейки това е изключително важно да внимаваме да не оставим тези въпроси да се разглеждат отделно от християнското единство. Християните имат една много дълга и особено проблемна история на разделения, злоба, изключвания и братоубийство по множество въпроси включително по начините, по които трябва да се разбират Битие 1-11. Коренът на тези конфликти – без значение дали те разделят църкви, водят до уволнението на професори от семинарии или дори до кръвопролитие – е липсата на любов.

Определянето на жанра на Битие 1-11 и тяхното правилно тълкуване е изключително сложна задача. За да може да я извърши добре човек трябва да е в състояние да чете Битие на еврейски и гръцки, да познава историята на нейното тълкуване, да разбира различните разбирания за историкографията и начините, по които древните автори са съставяли разказите за миналото, да може да сравни Битие 1-11 с други сродни текстове и т.н. Нито един учен не е експерт във всички тези области, но може да бъде достатъчно запознат с всяка от тях, за да синтезира умело техните резултати в един цялостен извод. Можем да сме сигурни, че това не е лесно постижимо. Изключително способни тълкуватели често са достигали до съвсем различни заключения. Това би трябвало да ни накара да четем техните произведения с една здравословна доза смирение и представа за трудностите свързани с темата. Ако те не са в състояние да достигнат до консенсус въпросът трябва да е наистина труден. Дори по-важно, този факт би трябвало да обедини дори още повече християнските водачи и да ни направи по-непримирими към разделенията в Христовото тяло когато не сме съгласни по подобни въпроси.

Нека да кажа нещо, което може да прозвучи като странно твърдение. Всъщност не аз казвам това – аз просто повтарям какво е казал св. Августин: избягването на грешките не е най-важната задача на тълкуването. С други думи когато четем Писанието нашата основна цел не трябва да бъде да се предпазим да не допуснем херменвтическа грешка. Да се изразя по-друг начин, това, което желаем най-много от нашето тълкуване на Библията не следва да бъде достигането до едно вярно тълкуване. Достигането до удачно тълкуване е било важно за Августин, но по-първостепенно в християнския прочит за християните е да взаимодейства с Писанието по начин, който ни изгражда в любовта. Августин казва: „Ако той греши в едно тълкуване, което изгражда любовта, което е целта на заповедите, той греши по същия начин, по който човек бърка пътя, но преминава през поето и все пак достига до своята цел, до която би го довел и пътя.” За Августин любовта е това, което Бог желае да изгради повече от всичко друго, не правилното вярване. Според него любовта е толкова важен компонент от християнското посвещение, че в една проповед върху 1 Йоан той казва следното: „Няма нищо, което да разграничава Божиите деца от децата на дявола освен любовта. Тези, които имат любов са родени от Бога, които нямат не са. Това е великият знак, големият белег, който разделя.”

Някой може да противопостави думите на Августин с желанието на Павел църквата да бъде обединена в „един ум” (Римляни 15:6) и оттук да настоява, че единството на вярата и вярното тълкуване са знаците на истинската църква и целта, към която трябва да се стремим. Все пак Ефрейм Реднър посочва, че в Римляни Павел свързва това единомислие с „посрещане нуждите на светиите,” „гостолюбие,” „благославяне на тези, които ни гонят,” „радост с тези, които се радват и плач с тези, които плачат” и с това да не бъдем „горделиви” или „надути.” С други думи Павел няма предвид, че християните трябва да бъдат на един ум бивайки обединени в едно вярно доктринално разбиране и библейско тълкуване. Напротив: „Съгласието е свързано с начина на живот един с друг, което е вкоренено в сърцето или уподобяването на Исус Христос и което произлиза от една свързаност независимо то различията с останалите.”

Християните са свързани заедно с един начин на живот, който сочи към Христос. Разбира се, това означава, че ние споделяме заедно някои основополагащи идеи (като Кой е Исус?), но Павел вижда това единомислие като един взаимосвързан начин на живот, а не като единна верова структура. Този начин на живот е центриран около уважението към другите или, както Августин би се изразил, любовта.

Християните не би трябвало да са хора, които се делят лесно. Там където има области на несъгласие ние трябва да се стремим да покажем любов и уважение към другите, да признаем собствената си ограниченост, да бъдем търпеливи един с друг дори когато работим за промяна и да се радваме в нашето съгласие относно фундаменталните въпроси на християнската вяра…

Този споделен един с друг начин на живот не само ни обединява заедно когато имаме различни мнения относно жанра на Битие 1-11, но също така ни обединява и с християните живели през всяко време и на всяко място – християни, които имат изключително различно виждане за своята вяра от нас днес. Този начин на живот ни свързва с хора като Августин, Чарлз Уесли, Катерина от Сиена и Тереза от Калкута. Но този начин на живот ни свързва и с Ориген, който освен, че бил един от най-великите християнски апологети и вдъхновител на тринитарните формули, също така отричал възкресението на тялото и бил обявен за еретик на Петия вселенски събор през 553. Този начин на живот ни свързва с Мартин Лутер въпреки неговият на моменти яростен антисемитизъм. И той ни обединява в Англиканската общност, която се е обогатявала от прякото притежаване на роби в плантациите Кодрингтън където наказанието за робите в западна Индия включвало бавно изгаряне от краката до главата за бунтовно държание, а за по-малки провинения кастрация и отрязване на краката. Преди да започнем да отдръпваме любовта си от нашите братя и сестри понеже те са приели различна идея за тълкуването на Битие би било добре да помислим върху факта, че ако Ориген, Лутер и Англиканската общност могат да се заблудят до такава степен можем да сме почти сигурни, че идните поколения християни ще гледат назад към нашата етика и вярвания с една смесица от ужас и удивление. Това би трябвало да ни накара да показваме любов най-щедро към онези, с които не сме съгласни. Нека да дискутираме въпроси като жанра на Битие 1-11 и разгорещено да спорим за тях ако желаем. Но ако християните са обединени с хора и организации, които са извършвали морални престъпления и които са изповядвали едно объркано и изопачено богословие тогава начинът, по който гледаме на Битие 1-11 не трябва да застава между нас. Нека нашият Бог да ни прости ако дори тази книга предизвика разделение вместо единство и борба вместо любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.