Арминианската доктрина за оправданието отново оспорена – 2


АРМИНИАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ОПРАВДАНИЕТО ОТНОВО ОСПОРЕНА – 2

Вярвал ли е Яков Арминий във вменяването на Христовата правда

от д-р Роджър Олсън

104486

Нека в началото да кажа колко разочароващо е, че реформираните критици и събеседници продължават да игнорират моята книга Arminian Theology: Myths and Realities (InterVarsity Press) където аз съм изяснил този и много други обърквания и грешки за арминианските убеждения и приетите вярвания на класическото арминианство. Ако критиците бяха прочели моята книга биха престанали да повтарят често срещаните изопачения и основаващите се на тях критики. Понякога подозирам, че някои от тях просто решават да игнорират книгата понеже са обсебени от желанието да нападат Арминий и арминианството. Това, което имам предвид е, че за някои от тях да нападат Ариний и армининатвото представлява установена част от тяхната реформирана вяра, така че те не са в състояние да си представят, че могат да престаната да правят това без по този начин да спрат да бъдат истински реформирани. С други думи, на мен ми се струва, че за някои от тях да нападат арминианството е толкова вкоренен навик, че те просто не могат да го обуздаят. Единствената алтернатива на това обяснение, за която мога да се сетя е, че те са интелектуално нечестни – съзнателно свидетелствувайки лъжливо. Не желая да мисля това за тях. Избирам да вярвам, че те просто не могат да се спрат понеже нападайки арминианстовото, дори изкривявайки това, което то казва, е толкова дълбоко вкоренено в тяхната реформирана идентичност, че те не могат да престанат дори когато опровержението на тяхната критика е достъпно за всеки.

Това не се отнася до всички реформирани богослови. Съществуват множество изключения. Така например Алън П. Ф. Шел, бивш богословски секретар на Световния алианс на реформираните църкви (преименуван на Световна общност на реформираните църкви след сливането с друга реформирана група) пише вярно, че: „По въпроса за оправданието Арминий е на едно мнение с всички реформирани и протестантски църкви.” (The Great Divide [Baker, 1983], 12)

И така вярва ли Арминий в оправданието като Божие вменяване на вярващия на Христовата правда? Някои реформирани критици посочват ранните творби на Арминий, за да докажат, че той не вярва. Не смятам, че те могат да направят това дори основавайки се на ранните му творби, но критиците не следва да основават своите отговори на въпроса единствено на ранните, а по-скоро на късните, дори на последните творби на Арминий по въпроса. Всички са съгласни, че определящото изложение на това учение е документа достигнал до нас под името „Декларация на мненията.” Ето какво казва там Арминий:

„Не зная да съм учил или поддържал някакво друго мнение за оправданието на човека пред Бога от това, което е поддържано единодушно от реформираните и протестантските църкви и което е в пълно съгласие с техните ясни мнения.

И

Вярвам, че грешниците се обявяват за праведни единствено чрез покорството на Христос и че Христовата праведност е единствената заслужена причина, поради която Бог прощава греховете на вярващите и ги смята за праведни така сякаш те съвършено са изпълнили закона. Но тъй като Бог не вменява Христовата праведност на никого освен на вярващите аз заключавам, че в този смисъл може удачно и точно да се каже, че На този, който врява в Христос вярата се вменява за праведност чрез благодатта – понеже Бог е изпратил Своя Син Исус Христос да бъде умилостивление, трон на благодатта (или умилостивилище) чрез вяра в Неговата кръв.

Какво повече или по-различно може да желае някой реформиран или друг критик от Арминий по този въпрос? Това твърдение директно противоречи на често срещаната реформирана клевета, че Арминий не е вярвал във вменяването на Христовата праведност в оправданието. То дори твърди, както желаят реформираните критици, че Христовото активно покорство се вменява на вярващия при оправданието.

Разбира се, някои реформирани критици ще кажат: „Да, разбира се, но тъй като Арминий вярва, че вярата е едно човешко дело и сама по себе си не е благодатен дар от Бога той няма истински предвид това, което казва тук.” С други думи те ще го обвинят в непоследователност.

О, само да бяха чели самият Арминий или поне Армининаско боголсовие: митове и истина!” В творбата на Арминй „Някои въпроси, които следва да бъдат внимателно разгледани и претеглени” той казва, че: „Вярата е благодатен и безвъзмезден дар от Бога….”

В „Армининаксо боголсовие: митове и истини” аз отделям цяла една глава на мита, че Арминий и арминианите не вярват в оправданието единствено по благодат чрез вяра. Там аз цитирам Арминий и арминиански богослови, за да покажа убедително, че това е един мит и не може да бъде честна критика. Защо той не някои реформирани критици продължават да насърчават мита когато е показано публично, че е верен?

ВИЖ ОЩЕ: АРМИНИАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ОПРАВДАНИЕТО ОТНОВО ОСПОРЕНА – 1      

Допълнение: Двете статии, които публикувах (от личния бог на д-р Роджър Олсън) са доста остри, но според мен имат основание да бъдат такива. През последните години движения като CURE на Майкъл Хортън или новите калвинисти (Млади, неуморни и реформирани) не просто агресивно изтъкват своите реформирани убеждения, но желаят да представят калвинисткото богословие като единствеото автентично протестантско и евангелско богословие. Един от начините да направят това е като се самообявят за християнска полиция (The Gospel Coalition са особено типичен пример в това отношение – с явното изключение на Тимъти Калър – при това въпреки нестихващата поредица скандали идващи именно от свързаните със самите тях среди) заклеймявайки всичко и всички, които не са съгласни с тях.

До голяма степен това е американски феномен – европейското християнство е от доста по-различен тип. Но тъй като българското евангелско християнство е несравнимо по-силно повлияно именно от американския еквивалент (при това твърде често от някои от неговите най-уродливи форми) от време на време се забелязват аналогии, които според мен никак не са случайни. За отбелязване е, че това се случва, въпреки че българското евангелско християнство е като цяло армининаско по своя привкус. Лично моята прогноза е, че в годините пред нас можем да очакваме изостряне на напрежението дори у нас. В тази връзка, мисля, е много важно и за двете страни да престанат да боравят с карикатури и да „побеждават” сламени чучела. Важно е също да си дадем ясна сметка, че моята собствена традиция не изчерпва всичко, което Бог е дал на Своята църква както и че има въпроси, по които християните отдавна са се съгласили да не са съгласни. Впрочем отново д-р Роджър Олсън казва всичко това по-добре от мен в една друга своя статия: Не ме мразете защото съм арминианец.

Обръщам внимание, че всички препратки към трудове на Яков Арминий в статията са към техните преводи на български език.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.