Арминианската доктрина за оправданието отново оспорена – 1


АРМИНИАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ОПРАВДАНИЕТО ОТНОВО ОСПОРЕНА – 1

от д-р Роджър Олсън

104486

От време навреме ме молят да погледна нещо в интернет свързано с арминианското богословие. Изглежда още веднъж консервативен реформиран[1] учен предизвиква арминианското богословие – като по-близко до католическата отколкото до реформаторската доктрина. Въпросът този път, както често се случва, е „оправданието.” Обвинението е, че Арминий и ремонстрантите отричат класическото реформаторско учение за оправданието и че това е била основната причина те да бъдат критикувани и отлъчени от реформираните.

Статията наречена “Arminian vs Reformed on Justification” е написана от Марк Джоунс и може да се намери на следният адрес: http://www.reformation21.org/blog/2015/05/arminian-versus-reformed-views.php.

Мисля, че съм изяснил този въпрос в своята книга Арминианска теология: митове и истини, но очевидно Джоунс не я е чел. Всичко, което искам да кажа тук е, че „арминианското богословие” не е ограничено от това, което Арминий или първите ремонстранти са вярвали. Реформираните богослови обичат да казват, че „реформираното богословие” не се ограничава до Калвин и неговите последователи (напр. Беза). Така че защо те толкова често нападат армининаското богословие посочвайки това, което смятат за доктринални слабости на Арминий или (например) Бертий или Епископос?

Нека да съм ясен: аз вярвам, че Армиий и ранните евангелски ремонстранти са вярвали в класическото протестантско учение за оправдание единствено по благодат чрез вяра и без човешка заслуга. Това ги поставя несъмнено на протестантската страна в спора за оправданието. Някои реформирани богослови обаче желаят да издигнат едно конкретно учение за оправданието – неразделимо от безусловното избиране и неустоимата благодат – до статуса на единственото протестантско учение за оправданието. Аз твърдя, че това е грешка. Но вероятно никой не може да спечели подобен спор когато консервативните реформирани критици поставят в „оправданието единствено чрез вяра” монергизма изключвайки всякакъв намек за синергизъм.

С други думи играта е определена от самото начало. Тези консервативни реформирани богослови и критици на армининаството никога няма да се съгласят, че някоя не-монергистка сотериология е истински протестантска. Те постоянно намекват, ако не казват директно, че всяка не-монергистка доктрина за спасението е крипто-католическа и не истински протестантска.

Но основното, което искам да кажа е, че ударът върху някоя предполагаема слаба точка на Арминий не е задължително да рефлектира върху цялото арминианско богословие, което, подобно на реформираното богословие и дори на калвинизма, не е идентично с „това, което казва Арминий.” Арминианството подобно на калвинисткото/реформираното богословие е една традиция, която включва разнообразие и промяна. В известен смисъл то наистина се появява от делото на Арминий, но не е обвързано с него едно към едно. Всъщност аз твърдя, че „арминианството” е богословие, което предшества Арминий. Неговите основни импулси могат да се открият например при Балтазар Хубмайер един век преди Арминий. С други думи според мен много християни, които никога не са били повлиявани от Арминий и ремонстрантите имат в основни линии армининаска сотериология. Аз все още ги наричам арминиани поради тяхното сотериологично сходство с основните импулси на арминианското богословие за спасението.

Аз не съм арминианец понеже съм съгласен с Арминий във всичко. Не зная много хора, които са! Всъщност аз никога не бях чувал за Арминий до времето когато влязох да уча в колеж и не го бях чел много след това. Преди това бих казал, че съм уеслианец, макар да не бях съгласен с Уесли за всичко (особено за пълното освещение).

В Армининаско богословие: митове и истини аз показвам, че традицията наричана арминианство или арминианското богословие наистина включа силно учение за оправданието по благодат единствено чрез вяра. ДОРИ АКО може да бъде показано, че самият Арминий не е вярвал в учението за оправданието (и това може да бъде направено единствено чрез откриването на някой неизвестен до този момент документ написан от самият Арминий) аз все още ще наричам себе си арминианец и все още ще вярвам в оправдание по благодат чрез вяра включително вменената правда. Подозирам, че ДОРИ АКО бъде открит някой до този момент изгубен документ написан от Калвин, в който той ясно отрича монергизма повечето калвинисти ще продължат да се наричат така понеже „калвинизма” е една традиция, която има свой собствен живот различен от този на Калвин. Същото е вярно и за арминианството.

За да подчертая това аз написах Арминианско богослове: митове и истини. Или поне това беше една от причините, поради които я написах. За съжаление много критици и защитници на арминианството все още смятат, че „каквото е казал Арминий” е определящо за армининаското богословие. То не е.

Допълнение на преводача:

Сами по себе си двете статии не са особено дълбоки (не биха и могли да бъдат в този обем). На фона на доста агресивната калвинистка пропаганда през последните години, която понякога се усеща и у нас, обаче няколко неща правят впечатление.

Първото е, както съвсем справедливо посочва д-р Олсън, че армининаството не може да бъде свеждано до Арминий така както това, което обикновено се нарича (не винаги прецизно) калвинизъм не може да бъде свеждано единствено до Калвин. Две книги, които удачно започват да алармират за доста по-широкия спектър от мнения в реформираната традиция са Kenneth J. Stewart, Ten Myths About Calvinism: Recovering the Breadth of the Reformed Tradition и Oliver Crisp, Deviant Calvinism: Broadening Reformed Theology.

Второто, тясно свързано с първото, е, че, въпреки силния вик за противното от страна на някои радикали в нея, самата реформирана традиция е по-широка отколкото понякога се разбира или признава. Един интересен факт говорещ за това е, че движението на ремонстрантите в момента е пълноправен член именно на Световната федерация на реформираните църкви.

Трето, да се говори за крипто-папизъм по отношение на доктрината за оправданието в момента става доста трудно от гледна точка на Общата декларация за оправданието подписана между Световната лутеранска федерация и Римокатолиеската църква (впоследствие и от Методистката църква). Моля, преди някой да започне да коментира „отстъпничеството на последното време” да си направи труда внимателно да прочете самият документ (на български).

Четвърто, предпазливо бих вметнал, че дори учението за вменената праведност на Христос не е чак толкова твърдо установено егзегетически колкото смята автора на статията и едва ли може да служи като стандарт за ортодоксалност – вкл. на доктрината за оправданието. Достатъчно е човек да прочете внимателно анализа на Н. Т. Райт (и той далеч не е единствен в това отношение) напр. в неговата книга Justification: God’s Plan & Paul’s Vision. И не, това не е равносилно със заменяне на Божията правда с наша човешка правда, която трябва сами да изработим компрометирайки по този начин спасението чрез вяра.

Последно, в случай, че някой не е проследил връзките, книгата на Р. Олсън, Арминианско богословие е преведена на български език и е в наличност. Без значение на коя страна стои човек тя определено заслужава внимание. И, между другото, в нея (Мит 9) той убедително опровергава твърденията в статията – именно чрез цитати от съчиненията на Арминий.

[1] Под „реформиран” и „реформирано” имам предвид богословие свързано с реформирания клон на протестантската реформация. Под „реформаторски” имам предвид общата насока на цялата протестантска традиция. Макар двата термина да са близки те не са напълно идентични – б. пр.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.