от Радостин Марчев
Още когато седнах да пиша последната си статия Как (не) се прави апологетика си давах сметка, че тя страда от един много сериозен недостатък. Той не е свързан с аргументацията, която продължавам да смятам за правилна, а с по-цялостния подход към проблема за наивната апологетика. Да посочваш грешките в доводите на парче не е достатъчно, освен може би, за да ти излезе име на хейтър. Необходимо е положително представяне на алтернативен, по-добър подход, който може да се конкурира с този, който критикуваш. Освен всичко останало целта в крайна сметка не е християните да престанат да защитават вярата си, а да започнат да я защитават по-добре. (Това между другото е още един мит, на който често се натъквам като възражение: „По-добре да свидетелствуваш лошо отколкото изобщо да не свидетелствуваш.” Отговорът, разбира се е, че изборът между нищо или лошо е фалшив – можем да свидетелствуваме и добре).
Темата, разбира се, е огромна и би била достатъчна за една, а вероятно и за няколко книги. Това, което ще направя е да нахвърля няколко кратки бележки, допълвайки и прескачайки вече казаното в две други статии Научен учебник ли е Библията и Как Библията говори за света, които, надявам се, може да помогнат на някого да чете Библията в контекста на нейното отношение към науката. Ето ги и тях:
1. Библията е написана за всички времена и хора, но не говори абстрактно. Библията се обръща към конкретни хора в конкретна ситуация. Много от псалмите носят заглавия сочещи събитията, с които са свързани (Псалм на Давид когато бягаше от сина си, Авесалом, Псалм на Давид когато се престори на луд пред Авимелех, който го пусна да си отиде и т.н.). Ездра и Неемия пишат за изграждането на съборената стена в Ерусалим и за духовното обновяване на Израел. Пророк Амос предвещава асирийското нашествие на отстъпилото от Бога северно царство. Мойсей говори на народа, който току що е извел от Египет и върви към обетованата земя Апостол Павел адресира един по един конкретните проблеми в коринтската църква…С други думи библейските автори имат съвсем конкретна аудитория, към която отправят своето послание свързано със съвсем конкретни, видими, осезаеми и случващи се в историята проблеми. Едва на второ място тези текстове са отправени и към нас – вярващите от следващите поколения. Вярно е, че като вдъхновено слово те могат да ни говорят (и на практика го правят). Но те рядко[1] правят това като ни дават абстрактни, надисторически максими, еднакво валидни във всяко време. Не, за да бъдат разбрани правилно и за да чуем Божия глас в тях ние днес трябва първо да разберем смисъла на текстовете в тяхната историческа обстановка и читатели/слушатели и след това да търсим приложението им в нашия собствен живот и обкръжение. Простото копиране 1:1 в повечето случи не е особено удачно.
Мойсей може да бъде пример за нас като Божий човек и водач, който Бог използва, но едва ли би било мъдро да му подражаваме като убием някой египтянин или отидем за 40 години да пасем овце в Етиопия. Ездра и Неемия карат евреите женени за чужденки да изоставят своите семейства – една крайна мярка поради духовното изстиване на народа – но това не означава, че след като сме повярвали трябва да изоставим брачния си партньор ако не е благосклонен към християнската вяра. Нито пък монетата, която Петър намира по указание на Исус в устата на рибата е указание за начина, по който трябва да си плащаме данъците.
Дори директните наставления и заповеди в Библията често не могат да бъдат копирани директно. Пророк Осия получава конкретна заповед да се ожени за проститутка, но ние не го възприемаме като слово към нас. Стария Завет регламентира робството (а Новия го приема за даденост), но именно християни като Уилбърфорс и Уесли са се борели за неговото премахване в по-ново време. Павел съветва жените в Коринт да покриват главите си по време на богослужение, но повечето християни днес свързват това с определена културна практика, която не е обвързваща повече за нас днес. Много послания завършват с призив да се поздравим с братска целувка (по устата), но в повечето култури днес това не е удачен поздрав. Всъщност заради коренно различната ситуация в отделните църкви самият Павел понякога дава наставления, които си противоречат – в Ефес той настоява младите вдовици да се омъжват докато в Коринт съветва вдовиците да останат неженени.
Всичко това е напълно ясно и болшинството християни повече или по-малко го разбират и прилагат в живота си. Проблемът идва когато достигнем до някои (предполагаеми) твърдения, които Библията прави за света. Решавайки, че тя ни дава научна информация, в чиято верност едва съвременните хора се убеждават някои хора на практика зачеркват нейната конкретност и първоначални читатели и я превръщат в абстрактна книга, в един вид научен алманах. Това, което те индиректно казват по този начин е, че Бог е записал твърдения, които не говорят (и не биха могли да говорят) нищо не само на първоначалните читатели на Библията, но и на всички следващи поколения чак до времето когато нашата съвременна наука ни позволи да ги „разшифроваме” и да разберем техният смисъл. Едва в този момент те придобиват някакъв смисъл. И четирите твърдения, които критикувам в предишната статия са от този вид. Това, което се получава на практика е едно зачеркване на първоначалните читатели. Сега вече първоначалните читатели са съвременните християни приемащи директно слово от Бога предназначено за тях и единствено за тях.
Не че Бог не може да направи това – Той може. Но Библията ясно ни показва, че не това е начинът, по който Той е избрал да комуникира с нас. Дори когато дава пророчества касаещи далечното бъдеще (между другото доста малко на брой – виж бележката на Фий и Стюърт) Бог прави това в пряка връзка с първоначалните читатели, които получават тези откровения.
И както видяхме когато бъдат разгледани внимателно стиховете претендиращи за съвременни научни знания могат да бъдат обяснени много по-удачно в техния собствен времеви и интелектуален контекст. С други думи, преди да започнем да твърдим, че даден стих говори за научен факт, който ще бъде потвърден в далечното бъдеще е необходимо да проверим дали в неговият по-широк контекст той не казва нещо разбираемо на първоначалните читатели, към които е отправен текста.
2. Библията е книга, която има както Божествен така и земен автор. Християните твърдят, че Библията е Божие откровение към хората и като такава нейният автор е Бог. Библията обаче не е паднала от небето – всяка нейна книга е била написана от определен човек, историческа личност живяла в определен период[2]. Нещо повече, богословите са единодушни, че тези автори не са писали под един вид „божествена диктовка[3].” Всеки от тях показва свой собствен стил, речник, ниво на познаване на езика[4] и т.н. Макар на пръв поглед това да може да звучи твърде абстрактно и теоретично то всъщност ни казва нещо много важно – Бог ни дава Своето надкултурно и универсално, спасително послание посредством културно обусловени и конкретно позиционирани човешки същества. Това от своя страна определя някои ограничения, които Самият Бог доброволно приема – ограниченията на езика на писателите, ограниченията на техните знания, представи, подбор на думи и т.н. Казано по друг начин не можем да очакваме Бог да измисля нови думи липсващи в езика, който авторът използва, за да предаде посланието Си. Получавайки послание от Бога авторът няма да използва думи характерни за 21 век, а понятия от своето време – например вместо за танкове и хеликоптери той ще спомене „колесници и коне.” Когато говори за нещо, което надхвърля представите му той ще употребява сравнения за неговия (не за нашия) свят. (Това е особено ясно видимо в началните глави на Езекиил когато пророкът получава видение за Божието величие, което не може да оприличи на нищо познато.)
По-конкретно и свързано с въпросът, който разглеждаме, не можем да очакваме човешкият автор да говори за научни познания, които самият той не притежава. Разбира се, Бог открива спасителни истини на библейските автори, но какви основания имаме да смятаме, че Той желае да поправи техните погрешни виждания за начина, по който функционира света? Това, което виждаме в Библията е, че Бог не поправя тези древни виждания – Той ги използва както средства за предаване на Своето Божествено откровение. Когато пише Псалм 19:6 Бог не разкрива орбитата на слънцето обикалящо около центъра на галактиката. Вдъхновеният автор вдига поглед към небето, вижда как слънцето се „върти” около земята и прославя Бога за чудния начин, по който е сътворил всичко. Бог използва естествените възприятия на древния човек, за да предаде Своята идея.
Това не означава, че Бог предава погрешни представи за света. Библията няма за цел да ни учи на природни науки – нейната цел е да ни доведе до лично познание на Бога. Тя може да използва древните и понякога погрешни или най-малкото непълни разбирания на хората за тази цел без задължително да приема тези представи за верни.
Всъщност ако се замислим това е единственият начин Бог да бъде разбран от хората, към които се обръща. Това „снизхождане,” слизане на всезнаещия и неограничен Творец до безкрайно по-ниското ниво на ограниченото творение е естествена необходимост, за да бъде осъществена смислена комуникация между двете страни. Ние правим нещо подобно когато като родители обясняваме сложни неща на малките си деца слизайки до тяхното ниво и способност за разбиране и употребявайки техния детски, ограничен и често дори погрешен (според нашите представи на възрастни) език и начин на изразяване.
Този подход ни помага да разберем някои особености на Библията, които иначе могат да изглеждат твърде странни. Библейските автори използват феноменологичен език и говорят за земя, която не се поклаща (1 Летописи 16:30, Псалм 93:1) и обикалящо над нея слънце. Използвайки своите представи за света те могат да предават Божието величие споменавайки за земя която плува във водата (Псалм 24:2) или се крепи на стълбове (Йов 9:6). И т.н. Всичко това не нанася удар по нейната вярност и боговдъхновеност – то просто ни казва нещо за начина, по който Бог комуникира с хората. Когато пренебрегнем това резултатите са твърде лоши – както ясно показват процесът срещу Галилей и съвременните креационистки войни.
3. Ежедневния опит и научните познания, които имаме оказват влияние върху начина, по който четем Библията. Едно често изказвано твърдение е, че християните безапелационно трябва да поставят твърденията на Библията за света над това, което им казва съвременната наука. То се използва най-вече във връзка с въпроси като възрастта на земята и времето на творческия процес (6 буквални дни по 24 часа всеки). Изказано по този простичък начин аз съм съгласен с него – християните наистина трябва да гледат на библейските твърдения като на откровение стоящо над всяко друго. В действителност обаче нещата рядко са толкова прости. Причината е, че ние се нуждаем от определени предварителни знания за света, за да разберем правилно библейските твърдения за същия този свят. Нека да вземем за пример следния текст от Псалм 98:8: „Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете.” Всеки читател разбира, че тук авторът пише в стихотворна форма използвайки ярка метафора. Не познавам християнин, който сериозно да твърди, че понеже трябва да поставим библейските твърдения над тези на науката сме задължени да приемем, че в даден момент на реките съвсем буквално ще им израснат ръце, с които те ще започнат да ръкопляскат от радост. Истинският въпрос обаче е КАК разбираме, че този текст не трябва да се разбира буквално, а метафорично? Отговорът, очевиден, но вероятно изненадващ за някои е, поради предварителните знания и опит, които имаме за света, в който живеем. Бог ни е поставил да живеем в подреден свят, който се държи предвидимо и последователно. Ако това не беше така и ако света беше напълно непоследователен в своите действия самото използване на литературната форма метафора във връзка с природни обекти би станало напълно невъзможно. Но понеже това не е така ние използваме нашите наблюдения, опит и научни достижения за света, в който живеем, за да разбираме и тълкуваме Библията по-добре. С други думи, оказва се, че връзката между нашия опит за света и твърденията на Библията за същия този свят е двустранна и много по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед. Вместо да бъде еднопосочна – от библейските твърдения за света към тяхното безапелационно приемане тя е реципрочна – нашите предварителни наблюдения за света често са ни необходими, за да разберем дали Библията наистина прави дадено твърдение или сме изправени пред нещо по-различно (литературно средство, феноменологичен език, използване на древните представи на хората за целите на откровението – виж по-горе и т.н.).
Когато достигнем до апологетиката откриваща съвременни научни истини в Библията можем да бъдем дори още по-конкретни: подобен подход ни изправя пред съвсем реалната опасност да проектираме собствените си предварително изградени представи са света в Библията и след това да смятаме, че откриваме в нея научни истини. Както попитах в предишната статия каква е причината да четем в Йов 26:7 твърдение за земята висяща свободно в откритото пространство, но и на ум да не ни идва да видим в Йов 9:6 (същата книга) научно твърдение, че земята се подпира на стълбове? Очевидно това е нашето предварително познание, че истината за света кореспондира с първия, но не и с втрия стих. Тази „очевидност” обаче се оказва съвсем не толкова очевидна за голяма част от защитниците на този подход, които често не са свикнали да анализират собственият си начин на мислене – нещо, което сериозно вреди на тяхната егзегетика. В този случай виждаме много ясен пример за описаното по-горе двойно взаимодействие между нашата представа за света и твърденията на Библията за същия този свят. То може да се илюстрира по следния начин:
(а) Човек има определена представа за света повлияна от неговият ежедневен опит и научни знания. Дали съзнава това или не те са определена предпоставка, с която пристъпва към Библията.
(б) Той чете Библията в светлината тези предварително приети предпоставки за света – напр., че земята се носи свободно в пространството.
(в) В същото време една друга предпоставка, която човекът приема е, че Библията е вярна и не може да греши в своите твърдения за света.
(г) Достигайки до Йов 26:7 той преценява, че този текст вярно описва света. Но причината да приеме това е понеже той вече е приел определена представа за света като вярна – и то представа почерпана не от самата Библия, а от науката, която повече или по-малко е изучавал.
Истината е, че всеки човек, който отваря Библията пристъпва към нея с определен набор от приемания, които вече държи и които лесно могат да изкривят и оцветят неговият прочит. Никой читател не е имунизиран срещу това. Но опасността да проектираме собствените си представи в Библията нараства многократно когато не си даваме сметка за това взаимодействие защото в този случай способността ни да балансираме и коригираме е много по-малка. Един страничен парадокс свързан с горните наблюдения е, че макар често хората търсещи закодирани научни истини в Библията да обвиняват тези, които не приемат подобна апологетика в капитулация пред съвременната наука всъщност истината е, че често самите те са повлияни от същата тази наука в доста по-голяма степен, само че без да го съзнават.
Спирам, макар по темата да може да се каже още много. Всеки, който има известни познания по богословие и е прочел горния текст е насяно, че той до голяма степен е свързан с херменевтиката и егзегетиката – принципите, по които достигаме до значението на даден текст. С други думи моето желание не е да омаловажа Библията като Божие откровение, а точно обратното – да накарам хората да я приемат още по-сериозно – толкова сериозно, че да не жалят време и сили, за да мислят и четат сериозно. Считам това за наша християнска отговорност и задължение. Всеки път когато прибягваме до плоска, популистка и неимформирана апологетика почиваща на лоша егзегетика ние пренебрегваме тази своя отговорност и нанасяме вреда на Божието дело. Когато насърчаваме други да правят това или го правим публично вредата е многократно по-голяма – независимо от нашите най-добри мотиви, искреност и ревност.
[1] Казвам рядко, защото все пак в Библията има подобни думи – напр. (макар и с известни уговрки) книгата Притчи, десетте заповеди и златното правило от Новия Завет. Дори и в тези случаи обаче обикновено се налага определено контекстуализиране.
[2] В някои случаи авторите могат да са повече от един, книгата да е редактирана впоследствие или да е бил използван секретар, но тези по-тънки детайли остават извън интереса на настоящата тема.
[3] Това е ключова разлика между виждането на християните и мюсюлманите за тяхната свещена книга.
[4] Повечето автори на НЗ са евреи, но са писали на гръцки език – т.е. на чужд език, който познават в различна степен.
Rado's blog 