Как (не) се прави апологетика -1


от Радостин Марчев

 images

Наскоро попаднах на кратко клипче говорещо за научната достоверност на Библията. Причината да го забележа беше големият брой споделяния, поради които го видях във фейсбук.

Преди да кажа каквото и да е друго искам да подчертая дебело две неща.

Първо, аз съм убеден, че Библията е боховдъхновено откровение, което съдържа всичко необходимо за спасението и говори безпогрешно за вярата и живота.

Второ, аз съм напълно убеден в добрите намерения, ревността и искреността на хората споделили този материал. Тяхното желание да споделят Христос и доверието им, че това, което Бог ни е открил е истина са, убеден съм, видени и оценени от Бога.

Казал това се налага със съжаление да добавя още нещо – почти нищо от казаното в клипа не е вярно. Последният съдържа 4 твърдения за хармонията между Библията и науката, които ще разгледам последователно, в реда, в който са представени, за да стане ясно защо това е така.

1. Библията съдържа удивителни познания по астрономия. Като пример е даден Йов 26:7, който казва: „Той окачва земята на нищо.” Коментарът на този стих е смайващ: „Библията описва Земята, като че ли е на снимка от сателит…. В модерната епоха е известно на всички, че Земята „плува” в пространството. Но било ли е това известно през Бронзовата епоха?”

Споменавайки Бронзовата епоха авторът има предвид времето на написване на книгата Йов. Той многократно повтаря, че това е станало преди 3500 г. Истината обаче е, че ние не знаем кога е написана книгата Йов. Някои учени смятат, че тя е много стара – още от епохата на патриарсите. Други предлагат една доста по-късна дата – времето на Соломон или дори по-късно. Всеки сериозен обзор на Стария Завет или коментар на Йов дава тази информация подчертавайки неяснотата свързана с датата. Нещо повече – голяма част от учените са на мнение, че книгата е била редактирана и допълвана във времето както е ставало и с редица други старозаветни книги. Да се твърди убедено, че книгата Йов е на възраст 3500 г. е най-малкото спекулация[1].

Това обаче спокойно можем да наречем, изразявайки се простонардно, „бял кахър.” Многократно по-смущаваща е склонността на автора да взема един ред от поетична книга (Йов е писана в поезия и, както е добре известно, поезията не е нито обичайна нито особено подходяща литературна форма за изразяване на научни твърдения) и да пренася върху него собствените си представи за света. Казвам „да пренася върху него собствените си представи за света” съвсем съзнателно защото в случая наблюдаваме точно това. Да кажем, че нещо не е „окачено” съвсем не означава, че то „плува в пространството.” Клавиатурата, на която в момента пиша тези редове не е окачена на нищо, но и не се носи в пространството – тя е здраво подпряна на твърдата повърхност на бюрото. Един поглед към, например, Йов 9:6 ясно би ни показал аналогията в случая със земята: „Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.” Добавете към това и Псалм 24:1-2 и нещата стават още по-уплетени: „Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея; Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.” Според първият стих (Йов 9:6 – и той се намира в същата книга) земята, (която предполагаемо се носи в пространството) се подпира на стълбове, а според втория (Псалм 24:2) плува в океана. Оказва се, че авторът много удобно чете едни стихове докато пропуска други. Чисто егзегетически нямаме каквато и да е причина да смятаме, че Йов 26:7 трябва да се разбира буквално, а 9:6 – образно. Защо да не приемем обратното? Или защо, още по-добре, не се опитаме да достигнем до някакъв вид хармонизация между стиховете казвайки, че земята наистина не е окачена на нищо защото се крепи на стълбове отдолу?

Ако обаче авторът на книгата Йов не говори за положението на Земята в пространството какво всъщност казва той? Да влезем в обувките на древните хора не винаги е лесно, но следващото представлява сериозен егзегетичен опит за реконструкция базиран на John E. Hartley, The book of Job, Eerdmans, 1988, New international commentary of the Old Testament.

В главата авторът представя своето виждане за вселената, което включва шеол, който се намира “долу”, водите под земята, небето и самата земя. Това е контекста, в който трябва да се чете ст. 7. Той е преведен доста точно като “Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.” Еврейската дума “sapon” преведена като “север” е от угаритски произход. В тези езици тя се свързва с най-високата планината Сепон намираща се на север, която се е смятала за сборно място на боговете и обиталище на бог Ваал. В еврейският език думата започва да се употребява и като хълма Сион и сферата, в която обитава Бог – с други думи, небето. Това може да се види от текстове като Пс. 48:2-3 или Ис. 14:13-14. Така север (ст. 7) се оказва най-високата точка противоположна на шеол и авадон (ст. 6), които са най-ниските. С други думи нейното значение в текста е “небе.” Това се вижда и от мястото, което тя заема в стиха след думата “простира” (евр. nata) – обичайно на други места точно за “небе” (виж напр. Йов 9:8; Ис. 40:22). От това небе земята е окачена на нищо, тя плува във водите на бездната (ст. 5 и виж още останалите стихове описващи водната бездна под земята в библията). С други думи няма никаква чисто егзегетична нужда да виждаме в стиха някакво предзнанзие за земя носеща в празното пространство. Това не означава, че в Библията Бог ни дава погрешен възглед за света – Той просто използва вижданията на древния автор (при това изразени поетично), за да предаде една картина за величието на Божиите дела.

2. Библията показва орбитата на слънцето още преди 3000 години. Псалми 19:5 казва: „Слънцето, което излизащо като младоженец из стаята си се радва както юнак да тича в попрището. То излиза от единия край на небето и обикаля до другият му край.” Според автора на клипа това е предзнание за слънцето, която се върти около центъра на галактиката.

На практика обаче Псалм 19:5 не казва нищо подобно. Ежедневният опит на древните хора е бил, че слънцето изгрява всяка сутрин, движи се през деня по небето и вечер залязва в противоположния край на хоризонта. Днес ние знаем, че Земята обикаля около слънцето. Когато обаче наблюдаваме явленията с невъоръжено око впечатлението е точно обратното – изглежда сякаш Земята стои неподвижно, а слънцето се движи. Точно такъв е бил опита и на древните хора и Бог приспособява Своята реч към него – без при това да дава погрешен възглед за света. Дори днес ние продължаваме да казваме, че слънцето изгрява и залязва, макар много добре да знаем, че строго научно това не е така. Подобен език се нарича „феноменологичен” (т.е. според начина, по който явленията изглеждат) и сам по себе си не е свързан нито с научно незнание нито с измама на слушателите. Библията не е научен трактат, който трябва да бъде оценяван според критериите за точност на изказа от началото на 21 век. Тя е древна книга и няма причина в нея Бог да не използва именно подобен феноменологичен език.

3 . Преди 3500 г. Библията правилно описва вътрешността на земята. Йов 28:5 казва: „Колкото до земята от нея излиза хлябът, а под нея се разравя като че ли с огън.” Това се приема като предзнание за вътрешната течна и гореща структура на земята.

Отново, стихът казва нещо много по-просто. Древните хора са познавали вулканичните изригвания и са виждали как от земята излизат лава, огън и дим. Изхождайки от този опит авторът на Йов съвсем спокойно е бил в състояние да напише стиха без да притежава (или да е вдъхновен да предаде предзнание) съвременни научни знания.

Всъщност стихът може да има и други значения. Контекстът на главата е свързан с въпроса къде може да бъде открита мъдростта и още по-непосредствено – че тя не се намира под земята където хората копаят търсейки скъпоценни камъни и метали. В древността, когато съвременните уреди за копане не са били познати понякога камъните са се разтрошавали чрез нагряване. Напълно е възможно авторът да има в предвид точно този метод казвайки, че “под нея (т.е. земята) се разравя като че ли с огън.”

4. Библията описва кръговрата на водата в Йов 36:27-28: „Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му, Които облаците изливат и оросяват върху множество човеци.” Според автора тук са описани трите фази – изпарение, кондензация и валеж. Също според него водният цикъл не е известен до 16-17 век.

Точният смисъл на тези два стиха е свързан с поне две трудности. Първо думата преведена при нас като “мъгла/пара” е много неясна. Освен тук тя се среща единствено в Битие 2:6 и нейната етимология и значение е повод за множество спорове. Тя съвсем спокойно може да означава избликване на подземни води[2]. Второ, спори се дали в случая имаме само един или два водни източника – т.е. дали става дума за вода, която се изпарява от земните (и подземните) водни източници и след това пада на земята от небето или водата се изпарява от земята, а друга, различна вода слиза на земята от втори, различен воден източник (водите “над простора” ср. Битие 1:7; 7:11[3])

Но дори да приемем първата възможност (която е съвсем реална) тя по никакъв начин не изисква свръхестествено знание. Макар сложността на водния цикъл наистина да е обяснена сравнително късно хората много по-рано са знаели, че водата се изпарява, след което пада на земята като дъжд. Още през 4-3 в. пр. Хр. Аристотел описва това. Всъщност подобно наблюдение никак не е трудно да бъде направено – изпарението на водата при нейното нагряване на огън е напълно очевидно. Древните хора може да не са разполагали с нашата съвременна наука, но не са били нито слепи нито глупаци. На практика стихът не казва нищо чак толкова удивително.

В заключение: подобен тип апологетика е наивен и изцяло неверен, а приеманията, които стоят зад него – напълно погрешни (Виж Как Библията говори за света). И макар че понякога може да впечатли някой човек в крайна сметка той се оказва вреден ставайки причина хората да осмиват християнството и християните. По този начин евангелското послание се оказва напълно дискредитирана в техните очи, а те стават имунизирани за спасението, което то им предлага.

Макар че никой от нас не е съвършен и Бог в милостта Си ни използва въпреки (а понякога дори именно чрез) нашите слабости християните все пак носят отговорност за начина, по който представят своята вяра. Водачите, на които Бог е дал способности трябва да ги използват (освен всичко останало) и като мислят сериозно, четат отговорно и научат останалите да избягват плитката, популистка и неинформирана апологетика. Обикновените хора от своя страна трябва да си дават сметка за пропуските в знанията си и да избягват да градят своето благовестие върху научни теми, по които нямат особено много познания. Накрая ние всички трябва да вземем Библията истински насериозно търсейки с вяра и посвещение какво наистина казва тя вместо да предлагаме несериозни и сензационни прочити на отделни, извадени от контекст стихове. Отказът да направим това приемайки всяка критика като лична нападка и негативизъм ще остане изцяло за наша сметка и със сигурност няма да ни донесе полза.

[1] В 1:11 се казва, че „радиовъглродният анализ доказва, че книгата Йов е написана преди 3500 г. – през Бронзовата епоха.” Лично аз не съм в състояние да разбера за какъв анализ става дума. Мога само да предполагам, че се визира анализ на някакво копие на книгата, но подробности, които бих могъл да коментирам липсват.

[2] виж напр. Франсис Андерсън, Йов, Тиндейл коментар на Стария Завет, БХСС, 2004, стр. 415, Мередит Клайн, Понеже не беше валяло, бележка 9 под линия

[3] Виж Франсис Андерсън, Йов, 415; John E. Hartley, The Book of Job, NICOT, Eerdmans, 1988, p. 479

КАК НЕ Е ПРАВИ АПОЛОГЕТИКА – 2

1 thought on “Как (не) се прави апологетика -1

  1. Опитите да се припишат на Библията съвременни научни открития и познания са много наивни и ако това го кажем на сериозен учен с цел благовестие, то няма да има никакъв ефект. Правел съм преди подобни опити и се убедих в това. Библията не подлежи на никакви научни анализи и доказателства и когато я четем не трябва да търсим научни достоверности, а какво ни казва за Бога. Нормално е древните автори, особено в поезията, да използват мотиви от познати им митове, за да предадат идеи, които са боговдъхновени. Но поезията е образна литература и не можем в нея да търсим буквално значение. Бог не подлежи на никакви научни анализи – това го разбрал самият Айнщайн – не може да го опишеш с формули. Ако ние, творенията, сме в състояние да анализираме научно и да докажем Твореца, то тогава какъв Бог е Той? Но Той е Бог и ние можем да Го приемем само по един начин – чрез вяра. И тази вяра не е рационална.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.