Изгубеният свят на Адам и Ева – 5


Йън Провън

index

Географията на Едемската градина

Творението не е божествено, но е свято

Отначало може да изглежда, че небожествеността на света в еврейското мислене трябва да води до неговото обезценяване характерно за оценката на света, която намираме по-общо в древните близкоизточни религии. Твърди се, че тези религии са секуларизирали света превръщайки го по този начин в сбор от обекти, които съществуват за да бъдат експлоатирани от хората. Светът е станал „размагьосан” и хората вече не чувстват никаво колебание да го „използват.” Едно есе оказало голямо влияние върху съвременото мислене в тази връзка е “The Historical Roots of Our Ecologic Crisis” (1967) от Лин Уайт. По конкретно авторът казва за християнския светоглед: „На определени етапи един обичащ и всемогъщ Бог създал светлината и тъмнината, небесните тела, земята и всички растения, животните, рибите и птиците. Накрая Бог създал Адам и след това Ева, за да не бъде човека самотен. Човекът дал имена на всички животни, установявайки по този начин своята власт над тях. Бог планирал всичко това специално за ползата и управлението на човека: нищо друго във физическото творение няма друга цел освен да служи на целите на човека. И, макар че тялото на човека е направено от пръст той не е просто част от природата: той е създаден по Божия образ. Особено в неговата западна форма християнството е най-антропоцентричната религия, която света е виждал.”

Това обаче е изцяло погрешна критика на библейската вяра. Макар света да не е божествен в еврейското мислене той все пак е свещено място, което Бог е избрал да открие на Своите творения. Следователно той е място, което е почитано и защитавано от любов и уважение не само към Твореца, но и към самото творение.

Космоса като храм

За свещената природа на света се намеква първо в Битие 1 чрез метафората за храма. Храмовете в древния близък изток били създавани най-вече като резиденции за боговете, а не толкова като места за поклонение. Те били изграждани на места предварително идентифицирани като свещени и тяхната подредба и украса отразявали реда и плодородието на космоса като цяло. Но храмът бил нещо повече от едно отражение, той бил считан за самият център на космоса, от който водело своето начало всяко добро за обществото. Той често бил виждан като включващ в себе си (или като изграден върху) извор, който представлявал предисторическите води от които света произлизал. Смятало се, че тези води на живота извират от храма и текат по целия свят напоявайки четирите краища на земята. Поради тясната връзка между храмът и космоса в древните разбирания не е изненадващо, че древните близкоизточни текстове за творението на света показват забележителна прилика с древните близкоизточни текстове за направата на храмовете. И двата вида текстове разказват историята за това как се е стигнало до стабилен и подреден свят, в който божеството може да намери „покой” наслаждавайки се (заедно със своите поклонници) на мира и сигурността на космоса.

Именно тази близка връзка между направата на космоса и храма виждаме в Битие 1:1-2:4 където космосът е представен като храм на Бога. Първо, церемониите за освещаване на храма в древния близък изток често траели 7 дена. В Битие 1 (заедно с началните стихове на Битие 2) ни се казва, че творческите процеси са траели 6 дена, но шестте били последни от седми, в който Бог си „почива.” Второ, казва ни се, че в началото на творческите процеси Бог събрал водите на едно място, за да могат да служат за една полезна цел като морета (Битие 1:9). Това отразява реалността в по-късния храм в столицата на Израел, Ерусалим, в който се намирало „кръгло метално море” (3 Царе 7:23-26). Трето, също в Битие четем за създаването на слънцето и луната (Битие 11:14-16) и че те не са наименовани, а просто са наречени „светила.” Смятам, че авторите са желаели да избегнат асоциацията с добре познатите древни богове, но в добавка към това трябва да кажем, че еврейската дума използвана за „светила” (ma’or) най-често се използва в Стария Завет за светлините в светилището на скинията (преносимият еврейски храм преди направата на Соломоновия храм). Четвърто, краят на творческото описание в Битие 1:1-2:4 също напомня за направата на скинията. В Изход 40:33 Мойсей „завършва работата” по скинията точно както Бог „завършва работата” по творението в Битие 2:2. Накрая, преди Бог да завърши Своето творческо дело, ние четем в Битие, че Той поставя един „образ” в творението (1:26-28). В древния близък изток присъствието на божеството в храма било показвано от неговият образ, в който се смятало, че е въплътена божествената реалност.

Следователно в Битие 1:1-2:4 ние четем за направата на храма-космос. Този космос не е нито просто утилитарен нито изцяло функционален. Той е свещено място.

Невъзможната градина

Свещената природа на света е също така силно подкрепена от метафората на градината използвана в Битие 2. Това обаче често бива пропускано поради дългата традиция, която разбира тази градина („ на изток в Едем” 2:8) като място в света, а не като картина на света. Пред съвременния читател стои една дълга поредица от спекулации за конкретното й разположение в света. Преди да се обърнем към самата метафора трябва да разгледам накратко „географията” на Едем.

Авторите на Битие почти сигурно не са имали предвид някаква конкретна локация когато са писали за градината. Три характерни черти от тяхното описание силно насочват към това. Първо, регионът на „изток” от древния Израел е Месопотамия, така че ако търсим конкретна локация трябва да предполагаме, че тук е мястото където трябва да търсим. Но когато четем първите 11 глави от историята на Битие откриваме, че хората в края на краищата достигат до Месопотамия като резултат от придвижването им на изток, което започва от градината. Отначало те оставят градината през изхода/входа от източната й страна (това е мястото пазено от херувима, за да не влязат отново Битие 3:24). Веднъж излезли от градината престъпленията на Каин го отвеждат още по на изток в земята Нод (4:16), а следващата миграция на изток довежда до Вавилон (11:2). Изглежда, че Едем в края на краищата трябва да се намира на запад – и наистина една древна традиция идентифицира градината с града оазис Дамаск в Сирия. Изглежда невъзможно двете противоположни виждания да бъдат съвместени. На изток ли се намира Едем или на запад? Това предполага, че съществува най-малкото нещо дълбоко погрешно в превода „на изток” на еврейката дума miqqedem в Битие 2:8 и след малко ние ще се върнем към този въпрос.

Второ, ние трябва да помним, че Битие 2 следва Битие 1, която току що е описала човешкото призвание като включващо владичество над цялата земя. Тя вече е описала сътворението на дърветата в един глобален контекст (1:11-12, 29) както и сътворението на животните, птиците и хората (мъж и жена Битие 1:20-27). Глава 2 повтаря всичко това в контекста на една градина. Естественото заключение е, че градината не се намира някъде на земята, а представлява цялата земя. Тя е мястото, където намираме растенията и дърветата, всичките животни и птици (те всички са там, за да бъдат наименовани в Битие 2:19-20) и всички Божии образи (хората), които са поставени в Божия храм-космос. Казано накратко разказът за сътворението в Битие 1 е разказан отново в Битие 2 този път чрез метафората на градината, а не на храма. Всъщност ако градината не е цялата земя не е ясно как е възможно цялата земя да бъде населена и обитавана от хората в съгласие с Битие 1:28 понеже в Битие 1-3няма дори намек, че се предполага хората да напуснат градината. В Битие 3 те напускат единствено понеже извършват морално зло (Битие 3:23).

Трето, остава въпросът за объркващата география на Битие 2:10-14: „И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък. Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата река е Тигър Евр. Идекел. тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.”

Наличието на две познати близкоизточни реки (Тигър и Ефрат) от четирите споменати тук е довело до спекулации за идентифицирането на останалите две (Фисон и Гион) в опит да се установи местонахождението на „градината.” Например Фосон е била свързвана с Индус или Ганг, в който случай „земята Евилат, където има злато” би била Индия. Гион често е била идентифицирана като Нил поради нейната връзка със земята Хус, което е древното име на източната част от Египет. Един прочит на самият Стар Завет обаче би предполага връзка между Евилат и Арабия (Битие 10:29; 25:18). Той по-нататък би ни накарал да свържем Гион с Палестина – на всяко друго място Гион е името на важен извор в долината Кидрон до Ерусалим (напр. 3 Царе 1:33,38), достъпът до който е бил достатъчно важен за жителите на града, за да пристъпят към ранно изграждане на система от водопроводи.

Тези, които търсят конкретно географско местонахождение на градината трябва да се съобразят с думите, че от Едем извира река, която след това се разклонява на 4 други реки, две от които са реките Тигър и Ефрат в Месопотамия, една е в Арабия (Фисон) и една очевидно тече през Египет, но също така и през Палестина (Гион). Трудно е да си представим такава река особено когато осъзнаем, че Тигър и Ефрат текат от север на юг, а Нил от юг на север – факти толкова очевидни за древните колкото и за съвременните наблюдатели. Тези различни реки очевидно не идват от едно и също място.

Къде тогава е Едем? Аз смятам, че това е погрешен въпрос. В Битие 2 ние нямаме работа с градина която заема определено място в света в съгласие с обичайната физическа география. Ние има пред себе си нещо друго.

Градината като храм

Можем да получим известна яснота за това „нещо друго” ако отделим време не за спекулации „къде се е намирал Едем,” а за това да се информираме по-добре за това как са функционирали градините и какво са представлявали те в древния близък изток. В древна Месопотамия дворцовите комплекси на царете обичайно са включвали градини. Вземайки в предвид предполагаемата божественост на царете в този свят можем веднага да видим асоциацията между градината и божествеността. Големите храмови комплекси в Месопотамия заедно с храма включвали зикурат и градина. Зикуратът бил пирамидална постройка със стълбище спускащо се надолу, по което се смятало, че боговете влизали в света на хората, слизали до храма в подножието на зикурата и приемали дарове и поклонение от хората. Градината имала двойно предназначение: тя символизирала плодородието идващо от божеството и осигурявала някои от храните за приносите правени на божеството. Тези храмови градини били виждани като напоявани от предисторическите извори извиращи от храма и включвали езера, дървета, растения и животни. Накрая, понякога в древната близкоизточна литература се казва, че боговете живеели в райска градина. Месопотамският Епос за Гилгамеш говори за такова място – едно планинско светилище характеризиращо се с красиви дървета, в което не можел да се намери смъртен човек. Мита в Енки и Нингурсаг описва земята Дилмун напоявана от извори извиращи от земята, за да й дадат живот. В тази земя Енки и Нингурсаг имали сексуална връзка.

Тогава това, с което най-вероятно си имаме работа в Битие 2 е точно с това, с което си имаме работа и в Битие 1. Това е идеята, че целия свят е свято място. В Битие 2 обаче идеята е развита посредством образът на градина. Подобно на останалите градини в древния свят тази (космическа) градина-храм включва в себе си извор, от който предисторическите води текат и напояват четирите краища на земята (2:6) – свят, който в древния Израел е познат като ограничаван от Египет и Арабия на юг, Месопотамия на север и изток и Средиземно море на запад. Самият храм в Ерусалим може да бъде виждан като едно градинско светилище от подобен вид. Виждаме това в 3 Царе 6 където се казва, че вътрешността е украсена с „пъпки и цъфнали цветове… палми и цъфнали цветове” (3 Царе 6:18,29). Виждаме го в Езекиил 47:1-12 където пророкът във видение вижда водите да извират из под прага на храма и да текат на изток (понеже храмът гледа на изток) давайки живот на света около себе си (ср. Псалм 46:14; Зах. 14:8). Подобно на храмът в Ерусалим ние виждаме, че входа на градината е от източната страна (Битие 3:24) и е пазена от „херувими” – мистериозни крилати създания, които на други мета в Стария Завет се срещат единствено във връзка с Ерусалимския храм и скинията (напр. Изход 25:18-22; 26:1,31, 3 Царе 6:23-28). Видението на Езекиил след това продължава да описва множеството плодоносни дървета, които растат на брега на реката на живота извираща от храма напомнящи ни за дърветата в Едемската градина, които са „приятни за окото и добри за храма” (Битие 2:9). Божието изобилно снабдяване на Неговите творения описано в Битие 1 и 2 е представено отново в Ерусалимския храм чрез „присъствения хляб,” който стои в него (3 Царе 7:48, ср. Изход 25:30). Конкретното дърво, което е „дървото на живота” в градината (Битие 2:9) е представлявано в Скинията от светилника с флорални мотиви (Изход 25:31-40; 37:17-24). Подобни „дървета на живота” символизиращи плодородието на природата често се срещат в древния близък изток.

Тогава в Битие 2 целия свят е свещена градина. Тук хората са поставени от Бога точно както те са поставени в храма-космос в Битие 1. Те се намират там с конкретна цел: „да го обработват и пазят” (Битие 2:15) – или по-буквално „да му служат (евр. Avad) и да го пазят (евр. Shamar).” Този език е също така значим за нашето разбиране за естеството на градината понеже това е същият език, който е използван в Числа 3:7-8 за работата на свещениците в скинията. Свещениците трябва да извършват (Shamar) задълженията… като работят (Avad) в Скинията. Те трябва да се грижат (Shamar) за обзавеждането на Шатрата за срещане изпълнявайки задълженията на израилтяните като вършат работата (Avad) в Скинията. Така от библейска перспектива работата на хората в Божия свят е религиозна работа. Ние трябва да се грижим за свещено място – обиталището на Бога – от името на Този, Който го е създал. Тази връзка между градината и скинията е показана още по-ясно по един различен начин в Ливит 26:11-12 където Бог обещава: „Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми не ще се погнуси от вас.  Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.” Бог ходи сред Своя народ в скинията точно както ходи сред тях в градината. Същата форма на еврейския глагол (да ходя) е използвана за Божието присъствие в Битие 3:8 където той го намира „да ходи сред градината в прохладата на деня” и да търси общение със Своите човешки създания.

Като обобщение: когато описанието на сътворението е четено в контекста на древноизточното мислене и практика както и в светлината на други библейски текстове става ясно, че посредством използването на метафората на градина както и чрез метафората на храм достигаме до идеята за свещения характер на творението.

Казвайки това аз нямам предвид, че нашите библейски автори са използвали метафори и образи по точно същия начин, по който са ги използвали и древните месопотамци. Например, макар да е вярно, че мотивът на предисторическите води изтичащи от храма е общ и за Стария Завет и за древната литература в библейската вяра тези предисторически води не са източника, от който е създадено всичко в света. По подобен начин е вярно, че библейската градина в Едем е донякъде подобна на градините на боговете описани в древната близкоизточна литература. Все пак в градините на боговете множество дървета дават храна на боговете. В Битие те дават храна на хората. В Битие това е мястото, където хората трябва да живеят заедно с Бога и останалите творения. Хората – носителите на Божия образ – на практика са единствените „богове,” които могат да се намерят в библейска градина. Единствено те могат да общуват сексуално (Битие 2:24) – „да се плодят и да се умножават” (Битие 1:28) – понеже библейският Бог не е като Енки и Нинхурсаг и не е сексуален. Така Битие явно използва древната образност на градината и читателите трябва да имат предвид голямата степен, в която това е така ако желаят да разберат какво цели да каже книгата. Все пак нашите библейски автори винаги използват тази образност в съгласие с тяхното цялостно (и характерно) виждане за Бога и творението. Те я правят своя собствена.

Да живеем в градината

Тогава Едемската градина (или Божията градина както я наричат други библейски текстове, напр. Исая 51;3; Езекиил 28:13) е най-добре разбирана като една картина на целия свят. Тя е същият храм-космос, в който намираме Бога „да си почива” в Битие 1:1-2:4. Тя не е някакво определено място в света. Вместо това тя е състояние на съществуване в света, в което Бог съществува в хармония със Своите творения и в което Неговите творения са в хармония едно с друго. В Битие 3 този начин на съществуване е представен като изгубен от първите хора, но някога той е бил цялостна реалност.

Това ни връща обратно към еврейската дума miqqedem в Битие 2:8, която често е превежда на „на изток.” На практика тя много по-добре може да бъде разбирана като отнасяща се до древното състояние на хармония. Тя не е толкова израз на физическо направление колкото една алюзия към начина, по който някога всичко се е намирало в хармония, която след това е изчезнала. Miqqedem насочва в две посоки. Първо, тя е алюзия към Божието цялостно общение с Неговите творения в света. Слънцето изгрява от изток (miqqedem) и светлината е общоприета старозаветна метафора за Божието присъствие. Второ, тя е алюзия към загубата на това общение – понеже miqqedim често се използва в Стария Завет в друг смисъл свързан с това, което е „от древността” (напр. Исая 45:21; 46:10). Някога, казва Битие 2, хората са живели в свят, който им е изглеждал като градина.

Разбирайки Едемската градина по този начин ние разрешаваме загадката, която иначе изниква пред внимателните читатели на Стария Завет. Това е една загадка представена от текста, която говори за живота в Едемската градина (или в Божията градина) като една характеристика на скорошният човешки опит на някои личности или като една възможна опитност за хората в настоящето или в близкото бъдеще.

Например в Езекиил 28 тирският цар е описан като живеещ в Едем, Божията градина, наслаждаващ се на привилегии докато в него не се намира „нечестие” (ст. 15). Тогава той е изхвърлен в безчестие от Божията планина. В Езекиил 31 асирийския цар е описан като високо дърво, чийто връх достига до облаците и корените му до подземните води предизвиквайки завистта на всички „дървета в Едем, в Божията градина” (ст.8-9). Тези дървета са споменати също и в описанието на падението на египетския фараон (ст. 16-18). Без съмнение Едем е изгубена – но в тези текстове тя е изгубена едва наскоро. И отново, Исая 51:3 и други текстове говорят за едно частично възстановяване на Едем в опитността на еврейската общност в близко бъдеще: „Защото Господ ще утеши Сиона Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустотата му като Едем, И запустялостта му като Господната градина.

В Песен на песните опитността на градината може по подобен начин да бъде частично възстановена на нивото на индивидуалните отношения между мъжа и жената когато истинската любов и интимност разцъфтяват между един мъж и една жена. По подобен начин Бог обещава в Левит 26:11-12: „Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог и вие ще бъдете Мои люде” напомняйки описанието в Битие 3:8. В скинията това, което е било изгубено в Битие 3 е възстановено в някаква степен.

Едем не е място, чието местонахождение отдавна е било забравено. То е опитността да бъдеш в правилни отношения с Бога и с творението. И както това множество текстове правят ясно от перспективата на библейските автори „Едем” не е неизбежно и напълно изгубена за света. Тя може все още да бъде опитана до някаква степен и по различни начини. Възможно е например да преминем покрай херувима, който пази входа на храма и да се срещнем с Бога. Скинията и храмът показват като един миркосмос как добрият, подреден свят е създаден от Бога като макрокосмос. Те са свещени места. Възможно е също да преминем покрай разрушените взаимоотношения между мъжът и жената описани в Битие 3 и още веднъж да опитаме нещо от истинската човешка интимност. Всъщност да живеем в градината е възможно и е истинското ни човешко задължение – да се грижим както за градината така и за различните други творения, които живеят в нея – свещената градина, която не принадлежи на хората, а на Твореца.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.