естеството на страданието в света
Библейското виждане за света също така ни позволява да живеем в реалния свят с надежда. То прави това именно понеже не ни дава едно глобално, обхващащо всичко обяснение на страданието свързано с моралните избори. Би било невъзможно да приемем библейската вяра както вярна ако тя свързваше всяко страдание с моралните злини по такъв начин, понеже е напълно очевидно, че някакво страдание в света се появява просто от факта, че света е такъв какъвто е, а не друг. Напълно ясно е също, че света вече е имал тази природа дълго преди човек да живее в него. Със сигурност страданието, което произлиза от това да бъдеш жертва на мъчение докато си държан в плен от врагове е следствие от това, че човешки същества избират злото. Тук има включени морални страни. Същото обаче не може да се каже за страданието, което е следствие от това, че човек по случайност е поставил ръката си прекалено близо до огъня. В този случай въпросът не е морален. На практика може дори да се определи като добро, че ръката ме боли. Ако не беше така аз нямаше да я отдръпна и огънят би причинил дори още по-големи поражения. По подобен начин водата, която е толкова важна за живота на тази планета притежава определени свойства, които ще причинят страдание и дори смърт на тези, които случайно паднат в река.
Отново, законът на гравитацията е един от основните закони на физиката. Той е жизненоважен за правилното функциониране на вселената каквато я познаваме и като цяло ние сме доволни, че той съществува. В свят, в който действа законът на гравитацията със сигурност е вярно, че ако скоча от висока скала ще падна лошо и ще си причиня наранявания или дори смърт. Това не е резултат от някакво зло. Голяма част от страданието в света е именно от този вид. То съществува поради самият факт, че светът е фино настроен, така че да позволи в него да има живот. Това, което прави света „добър” (да използваме езикът на Битие 1) е именно това, което го прави и опасен. Някакво страдание в света е неизбежно.
Три допълнителни примера ще подчертаят това още веднъж. Първо, земната кора е съставена от тектонични плочи, които плуват в течната вътрешност движейки се и взаимодействайки си една с друга. Тази течна вътрешност е важна за живота на планетата понеже създава щита около земята, който я предпазва от радиацията (която самата е продукт на ядреният синтез, който е необходим за живота). Именно тектоничната активност е създала (заедно с останалите неща) земните масиви и океаните, правейки по този начин земята обитаема. Продължаващата тектонична активност поддържа земята годна за живот предпазвайки земните маси да не се върнат в океаните чрез ерозия. Всичко това е добро. Все пак в същия този добър свят вулканичните изригвания, цунамите и земетресенията са рано или късно неизбежни когато тектоничните плочи се сблъскват една с друга. Те не са резултат от зло, макар че могат да причинят страдание.
Тропическите бури се появяват понеже тропическите области съдържат топла вода. Това е така понеже земята е топлена от слънцето, което е именно начина, по който тя се нуждае да бъде затопляна, за да създаде обитаеми условия на земята. Освен това бурите като цяло (не само тропическите) са добри за живота на земята обновявайки нейните ресурси. Те не са резултат от някакво зло, макар че със сигурност могат да причинят страдание.
Накрая, като последен пример, можем да разгледаме болестите. Някои болести да резултат от случайни генетични мутации, които изглежда са неизбежни при репродуцирането на всички биологични видове. Други се причиняват от бактерии, които са необходими за нашето съществуване по повече от един начин. Те стават вредни за нас едва когато мутират и преди да се адаптираме към тях. Изглежда, че болестите са просто свойствени на създадения ред. Те не се появяват в резултат на някакво зло, макар че могат да причинят страдание.
Торънс Фретейм добре обобщава нещата: „Бог е създал един динамичен свят: земетресенията, вулканите, бурите, бактериите и вирусите имат своята роля и място в сътворението на света – както в света преди така и света след грехопадението. Тези творения функционират в подредените процеси по множество начини, но случайността също играе роля. По думите на Еклесиаст 9:11: „на всеки се случва според времето и случая.” Понеже хората са част от този взаимодействан свят ние можем да се окажем на пътя на тези тези творения докато те действат и да бъдем наранени от тях. Възможността от „естествено зло” е съществувала от началото на творението.”
Аз намирам библейското описание за страданието убедително до степента, в която то обяснява голяма част от страданията с моралното зло, но не се опитва да обясни цялото страдание по този начин и не нарича всяко страдание зло. Това, разбира се, ме изправя пред въпроса: „Защо Бог е избрал да създаде именно такъв свят, а не някакъв друг?” Библейската вяра не отговаря на този въпрос, но мисля, че не е трудно, да открием отговори, които са съвместими с подобна вяра. В сърцето на всеки подобен отговор би стояло убеждението, че Богът, Който е добър има добра цел създавайки този и именно този свят (включително възможността в него да се появи зло) е този, в който Божиите цели са се осъществявали и се осъществяват. Моята цел тук не е да отговоря на подобен въпрос. Тя е да обясня, че вземайки в предвид, че именно това е света, който Бог е избрал да създаде известно страдание е неизбежно. Един свят, в който страданието не би било възможно не би бил света, който ние познаваме и всъщност не би бил свят, който е способен да поддържа живота какъвто го познаваме. Не можем да имаме доброто от този свят без известно страдание.
Rado's blog 