Изгубеният свят на Адам и Ева – 3


„Направи от пръст” и „създаде от ребро” са архетипни твърдения, а не твърдения свързани с материален произход (продължение)

от Джон Уолтън

index

Ребро

Първият въпрос, който трябва да зададем е дали текста твърди, че Адам е мислел за Ева като за създадена от реброто му. Текстът ни дава отговора – не е смятал така. Първите думи от устата му са: „Тази е кост от костите и плът от плътта ми.” (Битие 2:23). Тук става дума за нещо повече от ребро, понеже тя не е само „кост от костите ми,” но и „плът от плътта ми.”

Това ни кара да се запитаме за смисъла на Битие 2:21, който казва: „взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. Думите на Адам ни карат да се питаме дали превода „ребро” е удачен за еврейската дума ṣēlā. Думата се използва около 40 пъти в СЗ, но няма друго място, където тя да се използвана в анатомичен смисъл. Извън Битие 2, с изключение на 2 Царе 16:13 (където се отнася за другата страна на хълма), думата се използва единствено за архитектурата на скинията/храма (Изх. 25-38; 3 Царе 6-7, Езекиил 41). В тези пасажи тя може да означава дъски или греди, но по-често означава едната страна на нещо, обикновено когато то има две страни (пръстените около двете страни на ковчега, стаите от двете страни на храма, северната или южната страна и т.н.). Въз основа на думите на Адам, добавени към данните, свързани с употребата на думата, можем да заключим, че Бог е взел една от страните на Адам – вероятно в смисъл, че е разрязал Адам наполовина – и от едната половина е направил жената.

Когато изследваме еврейската дума и начина, по който тя е била използвана през историята, откриваме множество доказателства в подкрепа на този прочит. Започвайки с начина, по който сродната дума ṣēlu е използвана в акадския език (асирийски и вавилонски) откриваме, че думата има известна неопределеност. Тя рядко се използва във връзка с едно единствено ребро. В повечето случи се отнася до цялата страна или до целия набор от ребра.

Когато насочим вниманието си към ранните преводи откриваме, че арамейските преводи в Таргумите (арамейската il) могат да се отнасят или до ребро, или до страна и същото се отнася до думата, избарана като превод в Септуагинта (гр. pleura може да означава както ребро така и страна). В латинската Вулгата Йероним е използвал латинската дума costis, която може да означава или ребро, или страна. Сред най-ранните дискусии, които откриваме в равинската литература е коментара в Midrash Rabbah by Rabbi Samuel ben Nahmani[1], който настоява за значението „страна,” а не „ребро.”

До времето когато най-накрая достигаме до английските преводи, тълкуването „ребро” е станало общоприето (Wycliffe Bible, Geneva Bible, Great Bible and King James Version). Но основавайки се на лексикалната информация, спомената по-горе можем да видим, че това е едно тълкуване на дума, която на еврейски, арамейски, гръцки и латински може да означава както „страна” така и „ребро.” Думите на самия Адам и по-честата употреба на думата насочват към извода, че „страна” може да е по-удачният избор.

Това заключение ни изправя пред една главоблъсканица. Ако Бог е разрязал Адам на две, налице е една твърде радикална операция. Със сигурност Бог може да направи каквото пожелае, но дали евреите естествено са мислели с термините на операция? Дали са смятали, че когато Бог е дал дълбок сън на Адам, той е бил упоен? Евреите не са знаели нищо за анестезията и, ако Бог е щял да извърши такова голямо чудо, Той просто би го направил нечувствителен към болката. На практика мнозина биха твърдели, че преди грехопадението не е имало болка, което би направило анестезията ненужна.

Текстът обаче ни води в друга посока. Трябва да изследваме думата „дълбок сън” (tardēmâ, from rdm). Съществителното се среща 7 пъти и глаголната форма, от която то произлиза – още 7 пъти[2]. Откриваме, че сънят, който тя описва може да се използва в три различни смисъла.

  1. Когато някой е нечувствителен към обстоятелствата около него, предизвикани от нещо в тази човешка реалност (умората на Сисар и топлото мляко, Съдии 4:19,21; конете и водачите на колесници в смъртен сън, Пс. 76:6; ленността поради мързел, Притчи 19:15, ср. Пр. 10:5).
  2. Когато някой е нечувствителен към обстоятелствата в човешката реалност и в еднаква степен е нечувствителен към Божията реалност (Саул, 1 Царе 26:12; неверният Израел, Исая 29:10; Йона, Йона 1:5-6).
  3. Когато някой е станал нечувствителен към човешката реалност, за да получи откровение от Божията реалност (Авраам, Битие 15:12; Елифаз, Йов 4:13; Данаил, Дан. 8:18, ср. 33:15).

Майкъл Фокс добавя наблюдението, че думата се свързва с „ненавременен сън или безсъзнание, а не с нормален нощен сън[3].” Във всичките 3 категории този сън препятства възприятията в човешката реалност[4]. Във всеки от тези пасажи налице е или опасност в човешката реалност, която спящият не съзнава, или се получава прозрение във видение. Във връзка с последната възможност е интересно, че преводачите на Септуагинта са избрали в Битие 2:21 да използват гръцката дума ekstasis. Това е същата дума, която те използват в Битие 15:12, което предполага едно разбиране, свързано с видения, транс и екстаз (ср. употребата на тази гръцка дума в Деяния 10:10; 11:5; 22:17). Подобно тълкуване присъства и сред отците на църквата (Ефрем, Тертулиан)[5]. Що се отнася до Вулгата, Йероним избира латинската дума spoor, която се отнася до всякакъв вид ненормален сън, вкл. този, който съпровожда транса (Виж думата „изстъпление,” която стои в българския Цариградски превод – б. пр.).

От тези данни е лесно да заключим, че сънят на Адам го е подготвил за получаване на видение, а не за хирургическа процедура. Описанието, че самият той е разрязан на две и жената е направена от едната част (Битие 2:21-22) би се отнасяло не до нещо, което се е случило с него физически, а до нещо, което е видял във видение. Следователно, това не описва материално събитие, а би му дало разбиране за една значима реалност, която той изразява красноречиво в Битие 2:23. Следователно, ние можем да заключим, че текстът не описва материалния произход на Ева. Видението е свързано с нейната идентичност като онтологически свързана с мъжа. Следователно, текстът не прави твърдение относно материалният произход на жената.

Освен това, щом веднъж разберем, че въпросът е свързан с половата идентичност, можем да заключим, че текстът не казва нещо, което е вярно единствено за Ева: то е вярно за всички жени. Това тълкуване е потвърдено в Битие 2:24, където текстът предлага едно наблюдение, което е вярно за всички жени и за всички мъже. Архетипният елемент отново е ясно изразен, понеже станалото се отнася до всички, а не единствено и уникално до Адам и Ева. Всички жени са „от страната” на мъжете. Бракът означава свързване и възстановяване на първоначалното състояние на човека. Това не трябва погрешно да се вижда като идея, че ако някой не е женен, е нещо по-малко от цялостна личност или че има конкретен човек, който е неговата точна половинка. Текстът говори родствено за цялата човешка раса, която е онтологично полова.

Битие 2:24 отговаря на въпроса защо един човек ще прекъсне своите най-близки родствени връзки (деца-родители), за да установи връзка с биологично външен човек. Предложеният отговор е, че бракът отива отвъд биологията, за да преоткрие първоначалното състояние тъй като човечеството е онтологично полово. Онтологията тържествува над биологията. Това е показало на Адам, че жената не е просто един партньор за репродуциране. Нейната природа е тя да бъде негов съюзник, неговата половинка.

Сега можем да видим, че Битие 2:21 прави по-голямо твърдение отколкото може да се предположи на пръв поглед. Ставането една плът не е просто препратка към сексуалния акт. Сексуалният акт може да събере двама души заедно, но фокусът тук е върху събирането. Когато мъж и жена станат една плът, те се връщат в своето първоначално състояние[6].

По-рано ние разгледахме причините да заключим, че „направен от пръст” е архетипно описание, а не описание отнасящо се единствено до Адам. Разгледахме също причините да смятаме, че „ребро” трябва да се разбира като „страна.” Освен това казахме, че Адам вижда създаването на Ева във видение, но това видение носи една онтологична истина, в която Ева служи като архетип. И в двата случая архетипното тълкуване предлага на читателя значимо богословие за идентичността на мъжете и жените. То обаче не прави твърдения за материалния произход на Адам и Ева. Ако Битие 2 не прави твърдения, свързани с материалния произход на човека, то ние не можем да открием в Библията други детайли отвъд факта, че всички сме сътворени от Бога. Ако на основата на научни открития някой достигне до извода, че Бог не е участвал в човешкия произход (което разбира се, би било неправилно, понеже това не е нещо, което науката може да установи), бихме имали библейска и богословска основа да не бъдем съгласни. Но ако научните доказателства твърдят, че хората не са били сътворени de novo, не е необходимо да казваме, че Библията не подкрепя това. Това не означава, че ние трябва задължително да приемем настоящите научни обяснения. Означава просто, че трябва да съдим за науката според собствените ѝ заслуги.

[1] Един от Amoraim, смятани за второто велико поколение от равински тълкуватели 3-4 в. сл. Хр.

[2] Не винаги е оправдано да изследваме съществителните и свързаните с тях глаголни форми понеже те могат да сочат в различни посоки, но в този случай двете принадлежат към един и същ

Семантичен обхват и могат да бъдат оценени като една единствено група.

[3] Michael V. Fox, Proverbs 10–31, Anchor Bible (New Haven, CT: Yale University Press, 2009), p. 513.

[4] M. Oeming, “tardēmâ,” Theological Dictionary of the Old Testament, ed. G. Johannes Botterweck, Helmer Ringgren and Heinz-Josef Fabry, trans. David E. Green and Douglas W. Stott (Grand Rapids: Eerdmans, 2004), 13:338.

[5] Andrew Louth, with Marco Conti, eds., Genesis 1–11, Ancient Christian Commentary on Scripture, Old Testament 1 (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 2001), pp. 66-67.

[6] Това дава много по-добър смисъл на Матей 19:5-6//МАрк 10:7-8, 1 Коринтяни 6:16-17 и особено на Ефесяни 5:31, където Павел говори, че ние сме части на едно тяло. Онтологията е по-централна за тази дискусия отколкото полът. Битие 2:24 може да казва по-малко за постановяването на брака отколкото обичайно се смята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.