Изгубеният свят на Адам и Ева – 2


„Направи от пръст” и „създаде от ребро” са архетипни твърдения, а не твърдения свързани с материален произход

от Джон Уолтън

index

Когато хората за пръв път се запознават с моето виждане за Битие 1 като за описание за произхода свързано с реда, а не са материала не им отнема много време преди да попитат: „Но какво да кажем за Битие 2?” Те продължават с това, което им се струва очевидно: че създаването от ребро очевидно е материален термин и „пръстта” е материална съставка. Затова за читателя е лесно да заключи, че дори ако Битие 1 се концентрира върху реда поне тук, в Битие 2, ние намираме едно описание за материалния произход на човека.

Със сигурност ако тук Библията прави твърдения свързани с механизма и процесите на материалния произход на човека ние трябва да приемем това сериозно. Ако четем Битие 2 като описание на това, че Бог е направил човека чрез един бърз и цялостен процес, а не че той се е развил материално от някакви преди това съществували видове ние трябва да утвърдим едно de novo сътворение на хората (аз ще използвам тази терминология по-нататък)[1]. Алтернативата на de novo е творение, което описва материална връзка между видовете[2].

Тук ние няма да предлагаме някакво научно обяснение на това какво се е случило. Ние ще спрем вниманието си върху това, което Библията твърди и не твърди. Дори ако открием, че Библията не твърди едно de novo творение на хората научният върос няма да бъде решен. Ние все още ще трябва да изследваме възможностите или обясненията, които науката може да предложи и да ги оценяваме според тяхната значимост. Но ако Библията не прави ясно твърдение за de novo и не изключва материалната връзка тогава тя не противоречи непременно на научните модели основаващи се на такава връзка.

Създаде

Първо ние ще се обърнем към виждането, че думата „създаде” (еврейки yr) задължително съдържа в себе си материално действие. Простият факт е, че това не е така като показва нейната употреба. Един от най-ясните примери се намира в Захарий 12:1: „Така казва Господ, Който простря небето, И основа земята, И образува [yr] в човека духа му.” Тук прякото допълнение на глагола е човешкия дух, който категорично не е материален. Това показва, че „създаде” не включва по необходимост материално действие.

Това не е изолиран инцидент. От 34 използвания на глагола в еврейската библия[3] той е използван по множество нематериални начини.

– Бог говори за случили се събития като за създадени преди дълго време (4 Царе 19:25//Исая 37:26; ср. Исая 22:11; 46:11; Ер. 18:11)[4].

– Когато Бог създава сърцето това твърдение не е свързано с помпата на кръвта, а с мислите и намеренията (Пс. 33:15).

– Бог създава лятото и зимата (Пс. 74:17).

– Нечестното управление създава (води до) нещастия сред хората чрез своите решения (Пс. 94:20)

– Нашите дни са създадени от Бога (Пс. 139:16).

– Израел е направен от Бога (Исая 43:1, 21; 44:2, 21, 24; 45:11; Ер. 10:16; 51:19) като народ. Това не е материално действие.

– Бог създава светлината и тъмнината (Исая 45:7)[5].

– Слугата (идентифициран като Кир) е създаден от Бога в утробата (Исая 49:5 ср. Ер. 1:5), макар че е роден чрез естествен човешки процес.

Бог създава ято скакалци (Амос 7:1).

Контекста показва, че повече от половината от употребите на думата не са свързани с материален обект. Много от случаите показват как Бог постановява феномени, събития, съдби и т.н. Повечето от неспоменатите тук употреби могат да се преведат алтернативно като „подготви” „постанови” или „заповяда.” Това разбиране кореспондира точно с функционалния произход в Битие 1. Следователно ние откриваме, че нашата склонност да разбираме „създаде” като материално действие е свързано повече с преводите, които използваме отколкото с еврейския оригинал. Дори хората посветени на буквално тълкуване трябва да разберат, че всеки буквален прочит трябва да е основан на еврейския, а не на английския (или българския – б. пр.) текст.

Пръст

Другият елемент, който често ни кара да смятаме, че Битие 2:7 говори с материални понятия е споменаването на пръстта виждана от мнозина като материална съставка.

Най-основният начин да мислим за пръстта е виждането, че тя е част от химичния състав на човешкото тяло. Този подход веднага е натъква на няколко проблема. Първо, евреите не са били склонни да мислят с химични термини. Те по никакъв начин не са можели да направят това и следователно са имали нещо друго наум когато са мислели върху този детайл. Второ, ние трябва да разберем, че това е погрешна химия от наша гледна точка понеже пръстта не може да се приеме за основната съставка на човешкото тяло.

Често срещана алтернатива на „химическото” мислене е това твърдение да бъде разбирано като свързано с майсторска направа. Според нея тук Бога е представен като работещ с ръцете си, оформящ Своето творение с любеща грижа и след това вдъхващ му живот. Основният проблем с това виждане е, че избраният материал не е подходящ за „ръкоделие.” Човек оформя глина, не пръст. Последната не е подходяща за оформяне по самата си природа[6].

Следователно трябва да потърсим друга алтернатива и няма по-добро място където да погледнем от самия текст. Важно указание откриваме в Битие 3:19: „понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” Тук ние откриваме, че пръстта е свързана със смъртността. Тази асоциация би имала смисъл за един еврейски читател, който е добре запознат с идеята за трупа положен в семейната гробница и разлагащ се на купчина кости и прах от изсъхналата плът за около година.

Някои хора се колебаят да приемат това виждане понеже смятат, че други библейски пасажи му противоречат. По-конкретно, мнозина смятат, че тъй като Павел твърди, че „смъртта (влезе) чрез греха и по този начин смъртта премина през всичките човеци понеже всички съгрешиха.” (Римляни 5:12) то хората са били сътворени безсмъртни. Трябва внимателно да видим дали Павел наистина казва това. Освен вероятността Битие 3:19 да казва, че хората са били сътворени смъртни, други места в Битие предлагат дори по-убедително доказателство. В градината Бог дава дърво на живота. Безсмъртни хора нямат нужда от дърво на живота. Това предполага, че хората са били смъртни[7].

Ако не приемем, че думите на Павел се разминават с Битие е необходимо да видим по-внимателно какво твърди той. В Битие ние виждаме, че хората са изгонени от Божието присъствие когато съгрешават и на входа на градината е поставен херувим, който пази пътя до дървото на живота (Битие 3:24). Ако хората са били създадени смъртни дървото на живота би давало лекарството, една противоотрова за тяхната смъртност. Когато съгрешават те губят достъпа до противоотровата и затова остават без лекарство и са обречени да умрат (т.е. като следствие от своята естествена смъртност). В този случай Павел казва единствено, че всички ние умираме поради греха: греха ни е струвал решението на проблема със смъртността и по този начин ние сме хванати в капана на своята смъртност. Следователно той не твърди, че хората са били създадени безсмъртни и е в пълно съгласие с информацията от Битие.

Някои биха възразили, че не е възможно за Бога да каже, че творението е било добро ако хората са създадени смъртни и е имало смърт. Както показах по-рано (глава 5) няма основателна причина да разбираме, че творението е било „добро” в този смисъл. Така ние се връщаме към твърдението, че „пръст” в Битие 2:7 означава, че хората са били създадени смъртни[8]. Това тълкуване контрастира с твърде сговорчивото съвременно предположение, че трябва да вярваме, че „направи от пръст” има научно значение, за да може да приемем текста буквално. Все пак изглежда странно, че същите тези тълкуватели често не прилагат същото разбиране към Битие 2:19 където животните са „направени от земята.” По-важно, те рядко четат научни твърдения в Битие 1:24 „Нека земята да произведе живи същества.”

Адам и останалите от нас

Следващият въпрос, който трябва да разгледаме е дали това твърдение за Адам се отнася единствено за него или за всички нас. Нашето мнение е, че описанието за сътворението на Адам и Ева следва да бъде разбирано архетипно, а не като описание за това как двама индивиди са били създадени уникално. Аз не използвам думата архетип точно по начина, по който тя често се използва в литературата. Аз имам в предвид простата концепция, че един архетип включва всички останали от групата. Един архетип в Библията може да бъде отделен индивид и обикновено е такъв. Аз съм напълно готов да приема идеята за Адам като отделен индивид – реална личност с реално минало. Но от употребата на думата ādām ние видяхме, че наличието на определителен член ни води към едно разбиране за Адам както някакъв вид представител, а архетипа е форма на представителство.

Павел третира Адам като архетип когато казва, че всички са съгрешили в Адам (Римл. 5:12). По този начин всички са включени в единия и се смятат за взели участие в неговото действие. За да определим дали разглеждането на Адам в текста се фокусира върху него основно като архетип или като индивид можем да зададем следният въпрос: дали текста описва нещо, което е свойствено единствено за Адам или нещо, което е вярно за всички нас? Ако единствено Адам е бил направен от пръст тогава той го разглежда като отделен и самостоятелен индивид. Ако Бог вдъхва жизнено дихание единствено на Адам тогава той е различен от всички нас. Ако сътворението на Ева предава една истина, която е вярна единствено за нея тогава това е историята на един отделен индивид. Но ако някое тези неща или пък всички те се отнасят за всички нас тогава това престава да бъде описание едно уникално, индивидуално събитие и следва да бъде тълкувано по-широко, за да бъде схванат неговият цялостен смисъл.

Когато започнем да изследваме доказателствата с тези въпроси наум откритията може да ни изненадат. Първо откриваме, че всички ние имаме дъха на живота и че той идва от Бога (Йов 27:3; 32:8; 33:4; 34:14-15; Исая 42:5). След това откриваме, че всички живи същества имат дъха на живота, по подразбиране даден от Бога (Битие 7:22). Но това не е нито изненадващо нито спорно и няма голяма връзка с въпроса за произхода на човека.

По-важно, когато изследваме библейските доказателства ние трябва да заключим, че всички сме направени от пръст. Псалм 103:14 казва: „Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст. Речникът тук е същият както в Битие 2:7[9]. Павел намеква за тази универсалност когато противопоставя първият човек, който е пръстен с втория човек от небето и след това казва, че всички ние от земята споделяме „пъстната” идентичност: „Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. (1 Кор. 15:47-48).

Следователно на основата на библейските доказателства ние трябва да заключим, че всички хора са създадени от пръст (виж Еклесиаст 3:20). Това се потвърждава когато научаваме от Битие 3:19, че пръстта е начин да се изрази смъртността – от пръст си и в пръстта ще се върнеш. Ние всички споделяме тази смъртност. Така ние откриваме, че сътворението на Адам от пръст не се отнася единствено до него, то е общо за всички хора.

Едно по-нататъшно доказателство можем да видим в Йов 10:9: „Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? Тук Йов вижда себе си като направен от Бога, което не трябва да се разбира като твърдение, че не е роден от жена както всеки друг човек. Когато текста казва, че Адам е бил създаден от пръст той не казва нещо, чрез което можем да определим как Адам е различен от останалите хора. Вместо това той казва как можем да определим, че той е еднакъв с всички останали. Да бъдеш направен от пръст е твърдение за нашата същност и идентичност, не за субстанцията ни. В това Адам е архетип, не просто прототип.

Ако всички сме създадени от пръст и все пак в същото време сме родени от майка чрез нормален процес на раждане ние можем да видим, че създаването от пръст макар да е вярно за всички нас не е твърдение за нашия материален произход. Човек може да е роден от жена и все пак да е създаден от пръст, ние всички сме такива. Това означава, че макар Адам да е направен от пръст той все пак може да е роден от жена[10]. „Направен от пръст” не е твърдение за материалния произход на никой от нас и няма причина да смятаме, че това е твърдение за материалния произход на Адам. За Адам, както и за всички нас, твърдението, че е направен от пръст е свързано с нашата идентичност като смъртни. Понеже се отнася до всички нас то е архетипно.

Специалното внимание на създаването на Адам е най-добре свързано с неговата роля. В египетската иконография откриваме релефи, в които фараонът оформен на грънчарското колело на бог Кнум като част от коронацията на фараона. Боговете са го направили да бъде цар. В Еремия 1:5 четем, че пророкът е бил създаден в утробата за конкретна роля – „поставих те за пророк на народите.” Тези твърдения са свързани с нечия съдба и идентичност, не с материален произход. Всички доказателства сочат към разбирането на Битие 2:7 по един и същ начин. Значението на Адам се състои в неговата роля в градината и в това, което се случва там. Вземайки това предвид пред нас се откриват и други алтернативи освен едно описание на материален произход и в тези други възможности Битие не ни предлага твърдение, което си съперничи с научните описания на човешкия произход. Това не означава, че науката е права, означава просто, че Библията не предлага съперничещо твърдение. Твърдението на Библията е, че каквото и да се е случило Бог го е направил. Той е единствено отговорен за нашето човешко съществуване и човешка идентичност независимо от механизмите и времевия период. Библията не казва ясно как Той е направил това. Следователно Библията не прави задължително твърдение за сътворение de novo относно произхода на хората, макар да твърди, че Бог е крайната причина за човешкия произход.

[1] Отбележете, че de novo не е същото както ex nihilo. Първото може да използва съставки, но не и процес, който ние виждаме като „естествен.” Той би отразявал един произход на хората от това, което не е човек. Ex nihilo не използва съставки – едно твърдение, което Библията никога не прави за произхода на човека..

[2] Еволюционната теория предлага един модел на обяснение на материална свързаност, но приемането на материална свързаност не е по необходимост същото както приемането на еволюционната теория като модел на обяснение.

[3] 3 пъти в Битие 2, веднъж в разказ (4 Царе 19:25), 7 пъти в Псалмите и 31 пъти в пророците, като само в Исая 43–46, 16 пъти.

[4] Помислете за влиянието върху нашето разбиране върху Битие 2 ако виждахме: „Бог планира човека от пръстта на земята.”

[5] Не е употребен в материален смисъл понеже евреите със сигурност не са смятали светлината за материална по свята природа.

[6] Също споменато на стр. 7 Bob Becking, “Once in a Garden: Some Remarks on the Construction of the Identity of Woman and Man in Genesis 2–3,” в Out of Paradise: Eve and Adam and Their Interpreters, ed. Bob Becking and Susan Hennecke (Sheffield: Sheffield Phoenix, 2010), pp. 1-13. Примери от древната близкоизточна литература ще бъдат дискутирани в гл. 9.

[7] Mark E. Biddle, Missing the Mark: Sin and Its Consequences in Biblical Theology (Nashville: Abingdon, 2005), p. 11; Terence E. Fretheim, God and the World in the Old Testament (Nashville: Abingdon, 2005), p. 77; and I. Provan, Seriously Dangerous Religion (Waco: Baylor University Press, 2014), pp. 280-81. Виж също Terje Stordalen, Echoes of Eden: Genesis 2–3 and Symbolism of the Eden Garden in Biblical Hebrew Literature (Leuven: Peeters, 2000), p. 291. Стордален също твърди, че дървото на живота не само е било пзоовлено, но Адам и Ева са яли от него. Той успешно оборва граматическата причина от Битие 3:22, която някои изтъкват (Echoes of Eden, pp. 230-32). Виж също Peter C. Bouteneff, Beginnings: Ancient Christian Readings of the Biblical Creation Narratives (Grand Rapids: Baker, 2008), p. 6.

[8] Това заключение всъщност намира подкрепа доста рано в историята на църквата. Антиохийците през 4 век вече са предлагали два начина да се мисли за смъртността на Адам преди падението като за „естествена,” а не следствие от наказание смъртност. За дискусия виж George Kalantzis, “Creatio ex Terrae: Immortality and the Fall in Theodore, Chrysostom, and Theodoret,” Studia Patristica 67 (2013): 403-13.

[9] Една разлика без разграничение е, че в Битие 2: yr е една глаголна форма докато тук коренът е използван в една от своите форми на съществително. Съществителните и глаголите произлизащи от един и същ корен не споделят автоматично и във всички случаи еднакъв семантичен произход, но в този случай употребата показва, че това е така.

[10] Някои биха видели доказателство в Йов 15:7 където има ранно разбиране, че първият човек е бил роден, макар аз да не съм склонен да чета в този стих подобно твърдение.

4 thoughts on “Изгубеният свят на Адам и Ева – 2

  1. Благодаря!

    В кавичките изпуснах цитат от текста и смисълът се промени много.

    Иначе книгата е интересна, но аз имах предвид този текст:

    „Павел третира Адам като архетип когато казва, че всички са съгрешили в Адам (Адам 5:12).“ Очевидно е, че за Адам си си мислел 🙂

    И също в този текст: https://rado76.wordpress.com/2014/01/22/reason-for-god/ след 18-та бележка пише: „… Съдии 4 и 5 или Изход 14 и 15. Във всяка двойка едната глава описва едно историческо събитие, а другата е песен или поема за богословското значение на събитието. Когато четем Съдии 14 е напълно очевидно, че това е описания на случилото се по време на битката, но когато четем Съдии 15…“ Тоест една единица е в повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.