Изгубеният свят на Адам и Ева – 1


ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ НА АДАМ И ЕВА

ādām се използва по повече от един начин в Битие 1-5

от Джон Уолтън

index

Разбирането на различните начини, по които се използва думата ādām е ключово за правилното разбиране на началните глави от книгата Битие. Но преди дори да пристъпим към въпроса трябва да направим няколко важни наблюдения. Първото е, че думата ādām е еврейска дума, която означава „човек.” Факта, че е еврейска показва, че разглежданата категория („човек”) е въведена от хора говорещи еврейски. Адам и Ева не са се наричали с тези имена понеже какъвто и език да са говорели той не е бил еврейски. Еврейският като език не е съществувал до средата на второто хилядолетие пр. Хр. Това означава, че тези имена не са просто едно отразяване на историята, сякаш техните имена просто са били Адам и Ева подобно на имената Бил или Мария. Макар да вярвам, че Адам и Ева са исторически персонажи – истински хора с истинско минало – това не може да са техните исторически имена. Имената са еврейски и по времето когато са живели Адам и Ева не е имало евреи.

Ако това не са исторически имена тогава те би трябвало да са дадени им имена, чрез които говорещите еврейски са целели да предадат някаква конкретна идея. Това заключение ни води към второто наблюдение. На английски (както и на български – б. пр.) ако прочетем, че нечие име е „Човек” и името на съпругата му е „Живот” лесно бихме схванали внушението (както става например в „Пътешественикът” където героите са наречени Християн, Верен и Надежден). Тези герои, поради дадените им имена са по-големи от историческите образи, към които те се отнасят. Те представляват нещо, което сочи отвъд самите тях. Следователно от самото начало можем да видим, че тълкуването може да не е праволинейно. Случва се нещо повече от това просто да ни се предава биографична информация за двама души живели далеч назад в историята.

Що се отнася до различните употреби на тези думи в Битие 1-5 ние откриваме, че в някои случаи ādām се отнася до хората като вид, в други се отнася до мъжкия индивид на вида и в някои до един конкретен индивид като еквивалент на лично име[1]. Морфологично (т.е. според формата) единствената разлика е дали дали то има определителен член или не. Когато има определителен член то не може да бъде разбирано като лично име. (Евреите не използват определителни членове при лични имена.) Синтактично (т.е. според ролята в изречението) единствената разлика е дали е разглеждано като сборно множество или като едно единствено същество. Следващите данни обобщават употребата на думата ādām в книгата Битие:

  • 22 пъти с определителен член: Битие 1:27; 2:7 (2x), 8, 15, 16, 18, 19 (2x), 20, 21, 22 (2x), 23, 25; 3:8, 9, 12, 20, 22, 24; 4:1
  • 3 пъти с добавен предлог: Битие 2:20; 3:17, 21
  • 9 пъти без определителен член или предлог: Битие 1:26; 2:5; 4:25; 5:1 (2x), 2, 3, 4, 5

Тълкуването на по-голямата част от тези данни е до голяма степен лесно, макар да се срещат някои трудности. Основните нередности са следните:

Изглежда необичайно, че в Битие 1:26 е използвана неопределена форма и след това е използван определителен член в 1:27. Това по-нататък е усложнено когато във втората част на стиха думата се използва първо в единствено число (го създаде, създаде човека) и след това в множествено число (мъж и жена ги създаде). Започвайки от Битие 2:5 където контекста насочва към родов смисъл ние трябва да разбираме Битие 1:26 като родово: „Бог каза: „Да създадем човешкия род (човешките същества) по наш образ” Забележете, че това съвпада с предишните творчески действия на живи същества. Бог създава животните, птиците и рибите en masse. За хората това има особен смисъл тъй като стиха продължава да говори за тях в множествено число (те ще владеят) показвайки, че идеята трябва да се разбира множествено. В Битие 1:27 е използван определителен член понеже подлога ādām вече е бил въведен в предишния стих. Използването на единствено число (го създаде) отразява колективността (което на еврейски често се използва с модификатори в единствено число) и връщането към множествено число (мъж и жена ги създаде) обяснява, че един единствен човек не е едновременно и мъж и жена (т.е. хермафродит).

Битие 4:25 няма определителен член макар човек да го очаква поради наличието на много подобно твърдение в Битие 4:1. Според своя контекст значението не може да е родствено. Алтернативата е да го приемем като лично име, което е непоследователност (поради Битие 4:1), макар да не е невъзможно. Редакторите на съвременните критически редакции на еврейската библия приемат, че определителния член е бил пропуснат по невнимание при преписа, макар да няма еврейски манускрипти, които да предлагат подобна алтернатива.

Битие 5:1 съдържа два примера без определителен член. Първия се среща в заглавието и може да бъде приет за лично име в съгласие със заглавията, които се появяват на други места в същата книга. Вторият обаче изглежда като аномалия. Все пак щом осъзнаем, че той сочи назад към Битие 1:26 тълкуването в родствен смисъл става логично.

Трите случая на свързани предлози са посочени от масоретите като неопределени. Те нямат смисъл като такива и формата на съгласните може да бъде или определена или неопределена. Подобно на съвременните редактори на критическите редакции на еврейската библия аз предпочитам определената форма[2].

Анализа във фигура 1 показва, че единствено Битие 4:1 9 25 показват аномалии. Терминът е родствен в Битие 1:26-27; 2:5; 5:1-2 и архетипен или представителен във всички случи с определителен член в Битие 2-3. Използването като лично име е свързано единствено с родословната секция, Битие 5:3-5, и с името на тази секция (Битие 5:1).

Фигура 1. Използването на думата ādām в книгата Битие

Родствено (някои с определителен член, някои без) – Битие 1:26-27; 2:5; 3:22; 5:1, 2

Архетипно (определителен член) – Бит. 2:7, 18, 21, 22, 23

Представителен агент (определителен член) – Бит. 2:8, 15, 16, 19, 25; 3:8, 9, 12, 20, 24

Лично име (без определителен член) – Бит. 5:1, 3-5

Аномалии – Бит. 4:1, 25

Прикачен предлог – Бит. 2:20; 3:17, 21

Следователно ние можем да видим, че профила на Адам е сложен, а не праволинеен. Тези глави не просто дават биографична информация за един човек на име Адам. Използвани са по-големи твърдения. Когато думата е използвана родствено текста говори за хората като един вид. Когато е използван определителен член става дума за индивид, който действа като представител за всички хора. Подобно представителство може да бъде или архетипно (всички са в единия и се смятат, че са взели участие в неговите действия) или федерално (при което единия действа като избран делегат от името на всички останали)[3]. Във всеки от двата случая представителната роля е по-важна от индивида. Единствено в случаите, в които думата е неопределена и според контекста е използвана като заместител на лично име значението може да бъде свързано с индивида като индивидуална, историческа личност.

Самият текст ни дава всичко необходимо, за да направим това разграничение. Използването на определителен член ни казва, че ādām е използвано в смисъл сочещ към нещо отвъд конкретната личност. След това трябва да се вземе решение дали представителството е използвано в архетипен или във федерален смисъл в зависимост от обстоятелствата и контекста. Ако казаното за ha ādām (формата с определителен член) е вярна за всички хора, а не единствено за тази единствена личност можем да заключим, че той служи като архетип. Ако от друга страна е използван определителен член и ha ādām действа като личност от името на останалите можем да заключим, че действа като федерален представител.

[1] Голяма част от данните в тази глава са извлечени от Richard S. Hess, “Splitting the Adam: The Usage of ādām in Genesis i–v,” in Studies in the Pentateuch, ed. J. A. Emerton, Supplement to Vetus Testamentum 41 (Leiden: Brill, 1990), pp. 1-15.

[2] На еврейски, когато е добавен предлог единственият начин да определим дали има определителен член е чрез означението на гласната посочваща, че масоретите са смятали така според приетата от тях традиция.

[3] Един архетип се различава от прототипа в това, че вторият е просто пръв от една серия и не включва представителност. Той просто е един модел.

1 thought on “Изгубеният свят на Адам и Ева – 1

  1. Много интересно изследване! Очаквам продължението.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.