За феминизма, църквата и Шмеман


 ЗА ФЕМИНИЗМА, ЦЪРКВАТА И ШМЕМАН

от Радостин Марчев

11133828_681957798599931_2672281101800558493_n

На 23 Април в къща за птици е обявена лекция на тема “Църквата и феминизмът.” Последната е част от поредица дискусии под надслов “Православие и съвремие.”

Лично аз мога само да се радвам когато подобна тема бъде поставена – тя безспорно е важна и заслужава внимание. Текста на поканата обаче звучи меко казано странно. Ето част от него:

В началото на 2015 г. Англиканската църква провъзгласи първата жена епископ в своята история – 48-годишната Либи Лейн. Десетилетия преди това събитие отец Александър Шмеман говори за подобни решения като за симптом на превратното разбиране за Църквата като за светска административна структура.

В свой анализ, посветен на темата, той пише: „Печалната истина е, че самата идея за ръкополагането на жени, така както е дискутирана тя в наши дни, представлява следствие от твърде много безредия и зависимости… Твърдението за „потъпканите права” на жените в светска административна структура създава връзка с наличието на „потъпкани права” и в рамките на църковната административна структура… Само че Църквата не може да бъде понизена единствено до тези социални категории. Когато се опитваме да свеждаме неизразимата тайна на нейното съществуване до представи и идеи, чужди на самото й естество, ние напълно я обезобразяваме…Мога да заявя, че „забраната за ръкополагане” в духовнически сан на жени няма нищо общо с каквото и да било „потъпкване на права”, което бихме могли да измислим или лансираме… А това, че носителят, образът, изпълнителят на правилата на това неизказано свещенослужение е в образ на мъж, не на жена, то е само и единствено поради факта, че Христос е не жена, а мъж… Защо? Ето това е най-същественият, най-актуалният въпрос. Именно този, на който нито „културни ценности”, нито „социология”, нито „история”, нито дори „екзегетика” са в състояние да дадат отговор. Той може да получи отговор само от гледна точка на богословието в неговото изначално и същностно място в цялостния контекст на Църквата – богословието като съзерцаване и визия за живата Истина, като причастност на нетварната Божия Светлина. Само по такъв начин, чрез едно очистено и обновено съзерцание ние можем да започнем да прозираме защо неизразимата тайна на връзката между Бога и Неговото Творение, между Бога и Неговия избран народ, между Бога и Неговата Църква ни е разкривана чрез послания, които в пълнотата на своята философия носят мистичния образ на брачния съюз, на изпълнението на вид тайнствено бракосъчетание…“

Шмеман безспорно е прав когато казва, че църковния живот не може да бъде сведен до чисто социални категории (макар че няма причина последните да бъдат и изцяло изключени сякаш по никакъв начин не касаят църквата). Това, което е притеснително е изказаният от него аргумент основаващ се на мъжкия пол на Христос. А притеснителното в него е, че макар последният да битува в съзнанието на много християни от чисто богословска гледна точка той е изцяло неверен. Тук не е мястото отново да повтарям това, което вече многократно е било казвано – интересуващите се могат да намерят основните аргументи изложени именно от православна гледна точка ТУК. Разбира се, никой не е непогрешим. Но когато една дискусия е зададена с погрешна предпоставка това поражда сериозни опасения, че нейната същност много лесно може да кривне в погрешна посока. Тъй като нито познавам лично участниците нито имам някакви наблюдения върху тях мога само да се надявам, че това няма да стане.

Започването на сериозна дискусия тази тема у нас е нещо, което аз приветствам. Под сериозна тема обаче нямам в предвид просто повтаряне на лозунги, при което печели този, който вика по-силно и продължително или замеряне с етикети (феминисти и сексисти са два от любимите) с цел очерняне на другата страна, а преди всичко изказване и защитаване на аргументи. Както много удачно казва православният богослов Петрос Василиадис: “Тук бих искал да отбележа, че преди доста години Пергамският митр. Йоан (Зизиулас), в качеството си на представител на Вселенска патриаршия се обърна към англиканската общност по време на редовното й събрание в Лебет и привлече вниманието на всички с твърдението си, че решението на този труден проблем, който вълнува християнския свят и е разделил по вертикала и хоризонтала различни християнски изповедания, не може да се търси нито с аргументи от историята и от социалното развитие (arguments from sociology), нито на основата изключително на аргументи от преданието (arguments from tradition). Това, от което християнският свят спешно се нуждае, са преди всичко богословски аргументи.” (виж Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие – цялата статия заслужава специално внимание като въведение към темата).

За съжаление досега на българска почва такива рядко се чуват.

Един последен щрих към темата: През 2015 (22-24.01) се проведе значима православна конференция на тема „Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие.“ Едно от нещата, които станаха ясни на нея е, че е изтекла доста вода от по-ранната конференция на о. Родос (1994) и че вътре в самата православна църква въпросът за мястото на жените е съвсем реално поставен. Последното стана ясно и от много по-зрялото представяне на аргументи от немалък брой участници. Всъщност в заключенията на конференцията се казва: „По отношение на въпроса за ръкополагането на жените в смирено беше предложено, че от православна гледна точка богословските аргументи използвани до този момент в междухристиянския диалог следва да бъдат преформулирани.“ Остава да гадаем дали това означава, че конференцията на практика е преобърнала чисто богословското виждане на Родоския диалог, но изглежда е така.  Доколкото зная докладите от конференцията все още не са официално публикувани, но доста от тях могат да се намерят онлайн, някои вкл. на видео формат. Освен вече споменатата статия на проф. Василиадис по-долу давам връзки към някои от тях свързани с темата на английски език.

1. Constantinos Yokarinis – The gender or genderlessness Of incarnated Christ. Въпреки странното (с оглед на съдържанието) заключение изводите, до които достига авторът са съкрушителни за т. нар. „иконичен“ аргумент.

2. Maria Gwyn McDowell – Unique Bodies, Unique Gifts: Towards a Liturgy that Deifies. Видео презентация на доклада може да се намери ТУК.

3. Spyridoula Athanasopoulou Kypriou – Women’s Ordination and the Eschatological Body:Towards an Orthodox Anthropology beyond Sexual Difference

4. Valerie A. Karras – Theological Presuppositions and Logical Fallacies in much of the Contemporary Discussion of the Ordination of Women. Темата на тази лекция е доста по-широка, но конкретният въпрос е засегнат в нейния край, а заключенията са изведени повече от ясно.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.