За докторатите, прелюбодейството и Джон Пайпър


ЗА ДОКТОРАТИТЕ, ПРЕЛЮБОДЕЙСТВОТО И ДЖОН ПАЙПЪР

от Радостин Марчев

index

Наскоро известният баптистки богослов и пастир Джон Пайпър направи интересно изказване –  хората с докторати по богословие прелюбодействат повече от необразованите християни.

 

Думите на Пайпър бързо се разпространиха по социалните мрежи – в повечето случи възторжено приветствани.

Разбира се, контекста има значение. Това, което Пайпър подчертава е, че единствено истинското, опитно познаване на Бога освобождава от силата на греха. Книжното знание не може да се сравни с него и е нещо съвсем различно. В този смисъл богословската диплома сама по себе си и дори преподавателската позиция в богословска катедра по никакъв начин не гарантират на човека, че истински познава Бога и бяга от греха.

Дотук добре, едва ли някой би възразил. Казали това обаче в мен остава усещането за чиста спекулация и напълно неоправдано “изхвърляне.” И то не защото прелюбодействата (а и други грехове) сред докторите по богословие са нещо непознато. От време на време всички чуваме за такива неща – и съвсем естествено когато човек стои на по-висока позиция шумът от неговото падение е съответно по-силен. Би ми било интересно обаче да видя статистическите данни, според които Пайпър прави своето твърдение – ако, разбира се, разполага с такива, в което да си кажа честно никак не съм убеден. Лично аз силно се съмнявам, че прелюбодействата сред докторите по богословие са повече отколкото сред останалите християни – макар че обикновено за последните далеч не чуваме толкова често.

Това първо. Второ, индиректното омаловажаване на огромното количество време, усилия, труд и средства вложени за придобиване на богословски познания, което се прокрадва зад това изказване няма как да бъде оправдано. Макар че в много християнски среди благочестивата неграмотност често минава за добродетел, която се противопоставя на считаното за ненужно “прекалено ровене” и “човешко мъдруване” подобен скептицизъм по никакъв начин не я превръща в нещо различно от богословско невежество. А горчивите плодове от подобно невежество – често гордо шестващо по амвоните и оттам предавани на редовите църковни членове са нещо, което ми е прекалено добре познато, за да мога да го отмина с лека ръка. Да, Пайпър е прав, че само по себе си занимаването с богословие не е никаква гаранция за праведност и истинско познаване на Бога. Но пропускът на църквата да разпознае и използва огромния дар, който има в лицето на хората, които Бог е надарил с необходимите способности и страст да се занимават с богословие (без значение дали с или без докторска титла) съвсем не е по-малко зло.

Всъщност самият Пайпър вероятно разбира това – иначе не зная как да си обясня неговата богословска специализация в Колежа Уитън и семинарията Фулър, а накрая и докторската му степен по богословие от Мюнхенския университет (1971-1974). Надявам се това да е просто недообяснена мисъл. Взета сама по себе си обаче, особено с оглед на популярността, която предизвиква, не виждам как тя може да бъде одобрявана или поощрявана – поради доста елементарна духовна трезвост.

3 thoughts on “За докторатите, прелюбодейството и Джон Пайпър

  1. Абе съмнителен ми е тоя Пайпър, особено след като стана ясно че не харесва много-много Н. Т. Райт! Типичен, фанатичен американец. 😅😇

  2. Странно, слушайки този откъс от проповедта на Пайпър, в моя ум никога не би останала запечатана такава идея (ако предварително не следях за мястото където Пайпър казва такова нещо). Без да съм му защитник (как бих могъл, след като не харесва Райт), това, което го чувам да казва е, че хората с богословското образование прелюбодействат също както и хората без такова, и добавя свое субективно усещане (даже не е ясно дали е наблюдение или по-скоро негова емоционална реакция), че може би дори повече. Т.е. често богословието не изпълнява предназначението си.

    Казвам „странно“, защото не бих предположил, че това изказване, ще предизвика буря в мрежите. Може би по-скоро вината тук е на това вредно свойство на глобалната интернет-култура, да хвърля в пространството хвърчащи мисли без оглед на това пред кого и с каква цел са изказани. Това той го говори пред пастири, но може би би се изразил по различен начин ако говореше пред „ordinary folks“ (по негови думи).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.