Размисли за страстната седмица – 2

от Оливър О’Донован

Вторник

„А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо.” (Битие 42:7)

Църковните отци понякога казвали, че кръста е измама извършена от Божия Син спрямо дявола. Криввайки се под маската на виновен човек Той подбудил Клеветника да навреди на себе си и по този начин смълчал обвиненията му.

Без значение дали харесваме или не тази фантазия със сигурност измамата на Йосиф спрямо братята му е изиграна чрез едно прикриване на истинската самоличност. Той приел ролята на враждебен, говорещ грубо странник, роля, която самите те приели спрямо него преди толкова дълго време. Но той направил това като заблуда, не като реалност, не за да вбие клин между братята си, а за да ги събере заедно. Картата в ръката му била, че той знаел всичко за тях. Добрата воля в сърцето му била, че неговото знание послужило да създаде себе-познание и взаимно познание – и по този начин да намери братята, които бил изгубил.

Преди 10 години те изхвърлили своя малък брат и го зачеркнали от сметките си. Сега те правели това отново, макар и по-любезно, понеже имало друг малък брат, който липсвал. Ако трябвало да възстановят своето братство трябвало всички братя да бъдат там, взаимно присъстващи един спрямо друг.

Така първата стъпка на Йосиф била да доведе Вениамин в Египет създавайки пълен кръг. Пълен, забелязваме, без техният баща. Понеже на първо място това бил въпрос на братство. Отношенията баща-син стоят по-назад. Втората стъпка на измамата била да ги принуди да изиграят още веднъж жертвата на малкия брат, една жертва, която те с такава готовност направили по-рано.

Провала на техните планове веднага ги довел до болезнено себепознание: „Не ви ли казвах да не съгрешаваме срещу момчето?” плаче Рувим. „Сега това ни се случва като възмездие за кръвта му!” Защо това не е достатъчно? Защо това признание на вината им не възстановява всичко?

На първо място то не е признато пред света, а единствено пред тях самите и тайно. На второ място то не признато от името на всички, а единствено като раздразнение, като едно взаимно обвинение. И на трето място макар събитията са признати като справедливи те все още се бунтуват срещу тях виждайки ги като лош късмет, от който трябва да се избавят. Докато не започнат да действат за възстановяване на справедливостта в тяхната ситуация те не могат да открият своето братство.

Едно от нещата, които правят светата седмица трудна е, че през нея ние разбираме, че за да живеем трябва да жертваме другите. Исус е нашата върховна жертва, агнето принесено от създанието на света, както Го описва Йоан от Патмос. За колко повече трябва да отговаря себедоволния ред на обществото, на който се наслаждаваме! Колко други страдат, за да бъде спестено нашето собствено страдание! Въпросът е какво да правим с нашето собствено неудобно осъзнаване? Как да продължим?

През Светата седмица ние сме приканени, като в един ритуал, да повторим жертвата, отново да разпънем Божия Син. Не ни е позволено да оставим това зад себе си. Както нещата са припомнени на братята на Йосиф така и ние сме приканени да си спомним. Нашите прочити, нашата литургия през Светата седмица, са един номер, който ни е скроен с цел да извади наяве нещо, което смятаме за отдавна мъртво и погребано. Ние приличаме на тези възрастни престъпници, които в началото на живота си са изпаднали в някаква голяма крайност и са живели без причина да се поправят и без напомняне докато някой разследващ журналист не ги принуди да разкрият това, което са се научили да забравят.

Колко несправедливо е това, може да смятат те. Но ако виждаме измамата на Йосиф като нечестна ние забелязваме едва повърхността на историята. Това чувство за неплатен дълг, което той изважда наяве в умовете им е умело конкретизирано под формата на среброто, което се намира в чувалите им. Среброто показва двете страни на техните отношения: от една страна една отговорност, която остава проблемно непоета, а от друга един дар на неизразима щедрост. Ето вашия дълг скрит в чувала ви! Вие просто не желаете да го признаете!

Така, с нашата вина ние трябва да се изправим пред Светата седмица. Една ужасяваща сметка е превърната в благодатен дар. Всяко обвинение повдигнато срещу нас е сведено до нищо от преливащата братска любов.

„Елате, купета та яжте! Елате, купете вино и мляко, без пари и без плата!” (Исая 55:1). Така пророкът предава на целия свят Божията несекваща покана. Съдът и сметката са свързани с цената. Но ние ще открием, че цената е платена за нас, от наше име. Ние ще открием истината за себе си, която не можем да си позволим да изговорим, върната ни обратно безплатно и без условия.