Благовещение

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

от Радостин Марчев

проповядвана на 22.03.2015

във Втора евангелска баптистка църква Варна

Една хубава практика на евангелските християни е да четат своите Библии и след това да изучават и разсъждават върху някои образи. Но както често се случва и с други неща, някои герои са ни по-любими от други. Ние обичаме да говорим за герои на вярата като Мойсей и Давид, за Авраам, Исая и Павел, но други много по-рядко привличат нашето внимание.

На 25 Март, точно в средата на следващата седмица, ние ще честваме Благовещение – един от големите християнски празници. На този ден ние си припомняме благата вест донесена от ангела на Мария, че тя ще роди син, Който ще бъде спасител на всички хора. Затова днес, макар и малко преди празника, аз искам да погледнем към него и заедно с това да погледнем и към образа на Мария.

Мария е точно един от образите, към които ние рядко гледаме. Може би малко се страхуваме, че ако й обърнем прекалено внимание можем да отклоним погледа си от Христос. Известният евангелски богослов Скот МакНайт разказва една интересна история: Един ден възрастната му майка дошла на гости и докато си говорели го попитала с какво се занимава.

– Пиша книга. – отговорил той.

– Каква книга?

– За дева Мария.

– Но защо? – попитала майка му – та тя е католичка[1]!

Мария обаче е в нашите Библии. Тя е част от историята на нашето спасение и от даденото ни от Бога откровение. Тя е част и от нашата вяра. Никео-цариградския символ на вярата, който се приема от всички християни, без значение дали католици, православни или протестанти, казва следното:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек.

Бог избира да стане човек и влиза в света чрез Мария. Въплъщението е една от най-големите тайни в християнството, която никой от нас не може да разбере напълно. Аз искам съвсем накратко да обърна внимание на две неща относно въплъщението свързано с имената, с които ние наричаме Мария.

1. Християнската вяра казва, че Христос се е родил чрез Мария и Светия Дух, но без участието на биологичен, земен баща. Йосиф приема и отглежда Исус като свой син, но той не е неговият биологичен баща. Раждането на Христос е уникално в цялата история и заради това ние наричаме Мария “дева.”

2. Въплъщението означава, че едно от лицата на светата Троица – лицето на Бога-Слово или Исус Христос – приема в добавка към Своята божествена природа и човешка природа от дева Мария. Той взема върху Себе Си всичко човешко – човешко тяло, човешки ум, човешка воля и човешка душа. Но въпреки двете природа Той остава само една единствена личност – личността на Бога-Слово. Разбира се, Исус Христос като Бог съществува вечно. Но ставайки човек Той взема от дева Мария човешка природа и не просто преминава през нея като през тръба, а реално се ражда. Дева Мария е майка на една личност родена от нея и това е личността на Исус Христос, Който е вечния Бог избрал да стане и човек. Затова християните с право наричат Мария Богородица.

Мартин Лутер казва: “Защото от това (да станеш майка на Бога) следва всяка чест, всяко благословение и нейното уникално място в цялото човечество, сред което тя няма равен на себе си, а именно, че тя има дете от небесния Отец…Затова човеците я короноват с всяка чест събирайки я в една единствена дума, а именно Божия майка.”

Но днес аз искам да се обърнем не към Мария от сложните богословски въпроси, а към истинския човек, когото наричаме с това име. Коя е тя? Как е живяла? Какво е чувствала? Какви радости е изпитвала и с какви страхове се е борила? И най-вече, можем ли виждайки истинското лице на Мария да видим нещо, което може да ни помогне и мотивира да бъдем по-добри християни и по-добри хора?

За да направим това аз искам да се обърнем към един добре познат текст. Започвам да чета от

Лука 1:26-27 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.”

Първото нещо, което текста ни казва е родното място на Мария – Назарет. Когато чуем думата град ние си представяме едно доста голямо населено място – от няколко хиляди до няколко милиона души. Назарет от времето на Мария обаче е по-различен. Той е бил малко селце с около 500 жители – незначително селище даже според тогавашните стандарти.

Нещо повече, градът не е бил с никак добра репутация. Понякога хората измислят духовите изрази за дадено населено място. Повечето от вас сигурно са чували например за „Враца, където и гарга не каца.” Е, Назарет също си е имал такава поговорка. В Новия Завет е записана един разговор от времето когато Исус вече е пораснал. Един от учениците Му отива при друг човек и му каза: „Срещнах един човек и мисля, че той е месията, когото очакваме.” „Откъде е?” – пита неговият събеседник. „От Назарет.” „А,” казва човекът. „че от Назарет може ли да излезе нещо добро.” (Йоан 1:46). Това е градът, от който идва Мария.

Второ, Новия Завет ни дава основание да смятаме, че тя е била бедна[2]. По всяка вероятност живота на Мария от най-ранна възраст е бил свързан с тежка работа – чистене на къщата, грижа за животните и обработване на земята. Повечето момичета по това време са получавали много малко образование – най-вече от своите майки без да ходят на училище. Ние не знаем дори дали Мария е можела да чете.

Трето, текста ни казва, че Мария е била “сгодена за мъж на име Иосиф.” Нямам представа какво знаете за браковете в древността. В момента средната възраст за сключване на брак в западна Европа и скандинавските страни е малко над 30 г. В САЩ е около 26 г. В България е близка 26-27 г. за жените. Най-ниска е в Авганистан – под 20 г за жените. В Израел по времето на Христос средната възраст за годеж и след това за брак на момичетата е била 15-17 години.

Това означава, че по нашите стандарти Мария е била все още дете – бедно, вероятно с ниско социално положение и от незначителен, малък град, вероятно с образование несравнимо по-ниско от нашето. Тя няма красиви дрехи и скъпи играчки, няма възможност да поддържа маникюр и прически защото времето й е запълнено с тежка, еднообразна, физическа работа. Нищо романтично или особено красиво няма в този образ. Мария е човек, който ако можехме да срещнем едва ли щяхме истински да забележим.

Но Лука ни казва, че точно при тази съвсем обикновена жена, или ако искате при това момиче, е изпратен архангел Гавраил.

Чуйте ст. 28: „И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].”

Мислили ли сте понякога за себе си като за твърде незначителен човек, като за не особено умен, като за човек, пред когото не стои голяма перспектива, дори като за човек, чийто живот вече е минал без през него да се случи нищо значимо? Точно при такива хора идва Бог и им казва: „Здравей човече пълен с благодат. Господ е с тебе и ти си благословен.”

Вероятно ако чуем тези думи отправени към нас ние ще реагираме като Мария в ст. 29: „А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.”

Ние не мислим за себе си по този начин. Но божието благоволение и божията благодат не идват до нас понеже сме ги заслужили или понеже сме много умни, красиви или добри – те идват при нас, въпреки че не сме такива защото Бог ни обича такива каквито сме.

Това е центъра на християнското послание – то е много простичко и в същото време много силно. Бог те обича, независимо какъв си и какво си направил. Христос се роди за теб, живя за теб, умря за теб, възкръсна за теб и сега ти протяга ръка. Ние вярваме, че това води до променен живот, но този променен живот, нашият отговор и нашите постижения не са нито началото нито центъра на християнството. Неговото начало и център е един обичащ и раздаващ се Бог, Който прави първата крачка към нас. Затова ние говорим за Благовещение и за евангелие, което означава „блага, добра вест.”

Ст. 30-37  И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо.

Един от въпросите, който много християни си задават е: „Как мога да служа на Бога?” Какво лично аз мога да направя? И ние знаем, че това често не е лесно. Поглеждаме в себе си и виждаме, че вътре в нас не живее доброто – ние все още се борим с неща като завист, огорчение и неспособност да простим. Езикът ни понякога изговаря думи, за които съжаляваме, а волята ни все пак не желае да се пречупи и да каже „Съжалявам.” Може би сме опитвали да направим нещо и сме се проваляли или резултатът ни изглежда много скромен и незначителен. Искаме поне на работното си място да живеем като християни и да бъдем пример, но много често самата система е такава, че ни тласка към измама или грубост. Опитвали сме да споделяме вярата си и хората са отхвърляли свидетелството ни.

Има ли някаква полза от мен като християнин? Всеки искрен християнин по някое време от живота си си е задавал този въпрос. Защо Бог не ме използва повече? Къде е проблемът?

Когато погледнем към дева Мария ние можем да видим частичен отговор на нашите въпроси. Погледнато по човешки тя е крайно необещаваща, но това, което Бог извърши чрез нея носи благословение на целия свят. Мартин Лутер казва това по следния начин: “О, благословена дево, майко Божия, ти беше нищо и напълно презряна и все пак Бог, в Своята благодат, погледна благосклонно на теб и извърши велики неща в теб. Ти не си достойна за нито едно от тях, но богатата и изобилна благодат на Бога, многократно превишаваща всяка твоя заслуга, дойде върху теб. Слава на теб!”

Ако днес си оклюмал и се чудиш защо нещата не вървят и може ли изобщо Бог да направи нещо с теб и чрез теб искам да ти кажа: Той прави. Може ние да не виждаме това, може да не разбираме какво прави, всъщност може и никога да не разберем, но можем да сме сигурни сме част от Божия план за изграждане на Неговото царство. Можем да сме сигурни и в още нещо – това, което Бог прави чрез нас многократно надвишава нашите естествени възможности и способности защото към тях Той прибавя Своята благодат.

Един ден ние ще погледнем назад от позицията на вечността и ще бъдем удивени от това, което Бог е извършил чрез всеки един от нас – толкова слаби, несъвършени и пълни с недостатъци хора. Ще бъдем също така и смирени защото ще разберем ясно, че това не е поради наши заслуги, а поради Божията благодат.

Това, което в момента се очаква от нас е да живеем с вяра, да работим над характера си, да се молим, да бъдем чувствителни към Божия глас и водителство и да направим това, което е според силите ни там където Бог ни е поставил – без значение дали в църквата, семейството, училището или работното ни място.

И тук достигаме до може би най-интересният момент от историята на Мария и Благовещение.

Ст. 38 „И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.”

Ние четем това кратко изречение и си казваме: А, ясно, ангелът казва на Мария какво ще се случи и тя отговаря „Добре.” И както много често се случва когато четем Библията ние не разбираме колко много повече се крие зад думите.

На какво Мария отговаря „Добре. Нека ми бъде според както си казал?” На една вест, че ще има дете без да е женена. Лука вече ние е казал, че тя е само сгодена за Йосиф. Сега Йосиф трябва да разбере, че момичето, за което той мисли за се ожени е бременно, само че детето не е от него. И Мария знае много добре какво ще си помисли той и че няма да е никак радостен. Знае и какво ще последва – сватба няма да има.

Днес ние понякога си представяме древните хора като наивни и суеверни, готови да повярват на почти всичко. Всеки, който е чел древна литература и философия знае, че това изобщо не е така. Мога да ви уверя, че древните хора много добре са знаели откъде идват бебетата и че ако започнете да им обяснявате, че сте забременели по свръхестествен начин ще те биха ви се смели точно толкова колкото ще ви се смеят и днес.

Мария не си прави никакви илюзии за това. Тя знае, че в силно консервативно място като еврейския Назарет името й (а заедно с това и името на родителите й) ще бъде завинаги опетнено. Градчето е малко и понеже всеки я познава всички ще гледат на нея като не по-добра от проститутка. Детето й ще наследи нейния позор – то ще бъде наричано с еврейското име “memzer” – незаконно роден или по-точно грубия еквивалент „копеле.” Нещо повече – според еврейския закон то ще бъде отхвърлено от и обществения и религиозния живот. Второзаконие 23:2 е много ясен текст в това отношение: „Никой незаконнороден да не влиза в Господното събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.”

Но има и още. Според еврейския закон извънбрачните връзки в Израел са били криминално престъпление, наказанието за което е било смърт. Мария се е излагала на съвсем реалната опасност да бъде убита с камъни.

Днес ние можем да гледаме на Благовещение като на една добра вест, но за Мария това е било съвсем буквално послание на живот и смърт. И въпреки това тя казва: „Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал.”

Преди малко аз говорих за желанието на християните да бъдат използвани от Бога и да Му служат. Сега можем отново да се върнем към това и да се запитаме: Колко от нас биха искали да бъдат използвани при условието, при което е използвана Мария? Колко от нас изобщо биха нарекли това служение?

Знаете ли, Мария не е била длъжна да отговори по начина, по който отговаря. Бог не я насилва. Тя е можела да каже и „Не, не желая това да стане с мен” и тогава Христос нямаше да се роди от нея. Не казвам, че Спасителят нямаше да дойде, но това нямаше да стане чрез Мария. Животът й щеше да протече по съвсем различен начин. Може би погледнато по човешки тя щеше да бъде дори доста по-успешна или щастлива. Но тя нямаше да бъде част от Божия план. И със сигурност днес никой нямаше да е чувал за нея. Помислете за това и се запитайте дали не може да има аналогия с нашия собствен живот. Има ли нещо, което образът на Мария може да ни научи за изборите, които правим в живота си?

Или погледнете на случая от друг ъгъл. Мария можеше да търси начин да разреши своя проблем. Ние знаем как хората днес се справят с нежеланите бременности. Статистиката ни казва, че всяка година в света се извършват между 40 и 50 милиона аборта. Това означава приблизително 125 000 аборта всеки ден. За сравнение евреите убити в концлагерите на смъртта са 6 млн., а жертвите за цялата втора световна война са около 48 млн.

Ние знаем решението на проблемите – или поне така си мислим. Преди време попаднах на една кратка публикация, която искам да ви прочета: Заглавието й беше: Бихте ли избрали да извършите аборт? Тя представяше 4 случая:

 Първи случай: Бащата заеква, а майката е болна от туберкулоза. От четирите деца, които са родили, първото е сляпо, второто мъртво, третото глухо а четвъртото се е разболяло от туберкулоза. Майката отново е забременяла. Като имате предвид изключително тежката ситуация, бихте ли препоръчали аборт?

Втори случай: Бял човек отвлича тринадесетгодишно черно момиче и го изнасилва. Ако бяхте родители на момичето, щяхте ли да го накарате да направи аборт?

Трети случай: Семейството живее в оскъдност. Вече имат четиринадесет деца. Жената забременява с петнадесето. Бихте ли абортирали ако сте на мястото на тази жена?

Четвърти случай: Забременява момиче на юношеска възраст. Не е омъжена. Нейния годеник не е баща на детето и е много объркан. Бихте ли препоръчали аборт?

Ако вашият отговор е положителен: В първия случай бихте убили Бетховен. Във втория случай щяхте да убиете Етил Уотерс, втората афро-американка номинирана за оскар. В третия случай ставате убиец на Джон Уесли, един от най-изтъкнатите християнски  богослови от 19 век. А ако бихте препоръчали аборт в четвъртия случай, щяхте да убиете Исус Христос.
Дева Мария знае последствията и въпреки това казва „Да” на Бога. Тя е само едно момиче – 15-17 годишно, но може да бъде пример за вяра на всички нас. Мария не винаги разбира всичко, което се случва с нея, често е объркана, меч пронизва душата й когато гледа смъртта на собствения й син на кръста, но тя е последна при кръста и първа при гроба, моли се заедно с учениците в горницата след възкресението и е единствената спомената жена на Петдесятница.

И в наближаващия празник Благовещение аз искам да ви приканя: четете това, което Библията казва за Мария и мислете за нея. Какво може да ни научи Мария за ролята на майката? За страданието? За семейните ценности? За любовта към ближния? За верността към Бога в трудни ситуации? За вярата в невъзможното? Жени, не 8 Март, а Благовещение е истинският християнски празник на жената. Мъже, ние също можем да научим много от образа на Мария.

Искам да направим една стъпка по-нататък. Дева Мария има неповторимо място в Божия план за спасение. Тя е Богородица и заради това вдъхновена от Светия Дух казва: „Отсега нататък ще ме облажават” (или считат за блажена) „всичките родове.”

Да бъдеш избрана за майка на Бога е наистина огромно блаженство. Но Новия Завет развива тази идея по-нататък и ни представя едно блаженство по-голямо дори от това. След като още в 1 гл. Лука нарича Мария блажена, той веднага продължава (ст. 45): “И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа” – т.е. Мария е блажена заради нейната вяра. По-нататък в 11:27-28 отново Лука описва една друга случка: “Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.” Тук на практика Христос казва, че е по-блажено да се покоряваш на Бога отколкото да бъдеш Негов физически родител. В Марк 3:31-35 евангелистът продължава същата тема: “Идват майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат. А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. И в отговор им каза: Коя е майка Ми? кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.” По този начин Исус ясно предефинира верността към семейството на вярата като стояща преди верността към земното семейство. Тези, които вършат Божията воля са истинското семейство на Исус – те са Му по-близки от Неговите роднини по плът. Разбира се, на Неговите земни роднини достъпът до семейството на вярата не е отказан по никакъв начин. Напротив. Но Исус ясно подчертава контраста и превъзходството на едното над другото.

Още през 4 век Августин пише: “Наистина, блажената Мария със сигурност е вършила Божията воля и за нея е било по-голямо блаженство да бъде ученик на Христос отколкото Негова майка и тя е била по-благословена в своето ученичество отколкото в своето майчинство. Нейно е било щастието първо да носи в утробата си Този, на Когото тя ще се покорява като на неин Господар.”

Това второ и по-голямо блаженство е открито и за нас. Ние също можем да го преживеем. Така гледайки в образа на дева Мария ние отново можем да видим нещо, което се отнася и за нас самите – ако сме ученици на Христос и ако наистина сме избрали да Го следваме ние можем да бъдем Негови “брат, сестра и майка.”

Аз разгледах само един текст, който говори за дева Мария. В Библията има много повече, което може (и трябва) да бъде казано за нея – и когато бъде казано ние разбираме, че то има връзка и с нас. Времето ни обаче напредна и аз ще ви оставя сами да намерите тези други текстове и да видите какво от тях можете да вземете за себе си.

Завършвам в един общ текст писан в диалог между католици и протестанти: “Протестантите трябва да помислят дали повече размишление върху Мария би засилило тяхната връзка с Исус Христос. Ние не можем да приемем сериозно въплъщението без да приемем Мария толкова сериозно колкото я приема Библията…В  една картина на Матиас Грюнвал Мария и Йоан Кръстител стоят от двете страни на кръста и сочат към Христос. Почитанието на Мария в нейните най-добри форми винаги отразява тази поза и формира този вид духовност, който евангелските християни трябва да научат…Евангелските християни не вярват, че ние идваме при Христос чрез Мария, но ние изповядваме, че чрез Исус ние сме едно с Мария и с всички, които, подобно на нея, вярват единствено в Него като Спасител и Господ. В този смисъл евангелските християни могат да се учат от Мария.  Така ние ще видим по-ясно лицето на Бога в лицето на Христос прогласяващо спасение чрез Неговото име и единствено по благодат за целия свят. Soli Deo Gloria.”

[1] The Real Mary: Why Evangelical Christians Can Embrace the Mother of Jesus, Paraclete Pr, 2006

[2] виж Лука 2:24 – „две гургулици, и две гълъбчета“ е била жертвата определена за най-бедните хора, които не могат да си позволят агне.