Как се проверява информация


КАК СЕ ПРОВЕРЯВА ИНФОРМАЦИЯ

от Радостин Марчев

1

От известно време забелязвам, че доста мои приятели споделят статии относно верността на християнската вяра. Разбира се, зад това стои тяхната ревност свързана с нещо, което е от огромна важност за тях и което желаят да споделят с останалите. Мога да гледам на това единствено с голямо уважение.

От друга страна информацията в много от статиите, които те споделят просто не е вярна. А когато популяризираме вярата си по този начин не само заблуждаваме както другите така и самите себе си, но и когато истината излезе наяве последствията винаги рикошират върху самите нас. Ако християнството е вярно то със сигурност няма нужда да бъде защитавано чрез жълти статии и неистини.

В този контекст аз виждам две неща – едното отрицателно, а другото положително. Отрицателното е, че огромна част от хората – оказва се много по-голяма отколкото съм предполагал – не умеят да пресяват информацията, която достига до тях. Положителната е, че критичното четене е нещо, което може да се научи.

По-долу изброявам няколко основни насоки, които могат да ни помогнат да се ориентираме в това на какво си заслужава да вярваме.

1. Проверете какъв е източника, в който е публикувана информацията. Жълтите таблоиди като цяло не заслужават доверие, колкото и понякога да ни се иска това, което публикуват да е вярно. От друга страна има сериозни издания (както печатни така и интернет базирани), които заслужават много по-голямо доверие. Разбира се, те също могат да грешат, но вероятността да не са си проверили информацията е много по-малка. Ако се чудите кой източник към коя група спада просто хвърлете поглед към другите материали, които публикува – в повечето случаи това е достатъчно. Особено избягвайте сензационни заглавия съдържащи фрази като „Доказаха, че Бог съществува,” „учените изпадат в делириум,” „шок и ужас” и т.н.

2. Ако става дума за преводна статия направете проверка на първоизточника. При положение, че такъв не е даден това би трябвало да задейства вашата вътрешна аларма, че нещо не е наред. Сериозните издания винаги посочват автора и първоначалното издание откъдето е взет материала.

Имайте предвид, че първоизточник на преводна статия означава в кое чуждоезично издание се е появила тя. Посочване на собственото издание за източник всъщност не е източник. Не е източник и посочването на друго българско издание – това все още не ви води до първоизточника, а казва единствено откъде е препечатан вече преведеният материал.

3. Проверете доколкото е възможно достоверността на първоизточника. Това се прави малко по-трудно отколкото с българските издания, но дори човек, който няма широк поглед върху чуждестранния печат може опита някои неща. Едното от тях е да обърнете внимание на професионалния вид на изданието. Като цяло следва да сте подозрителни към статии преведени от блогове или непрофесионално оформени сайтове. (Има много сериозни блогове, но те винаги посочват коректно своите източници и не претендират, че са първоизточници.) Второто нещо, което можете да направите е да проверите за т. нар. Disclamer. Хумористични и сензационни сайтове, които съзнателно създават фалшиви „новини” често споменават това.

Това може да се срещне дори и у нас. Например доста популярния блог „Бъзиклиийс – истината такава каквато можеше да бъде” е поставил в дясната си лента „Условия за ползване,” в които ясно е написано: „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността. Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно.” Въпреки това нерядко съм виждал многократно споделяни статии от този източник, които хората приемат за истина.

4. Направете кръстосана проверка като проверите доколко новината, която смятате да споделите е отразена от други медии – най-вече от сериозни новини и специализирани в съответната област издания. Ако новината е сензационна, но последните мълчат най-вероятно става дума за „фишек.”

5. В никакъв случай не приемайте за чиста монета източниците, на които претендира, че се позовава вашата статия – те съвсем лесно могат да бъдат измислени или информацията да е невярна. Проверете ги.

Така например наскоро в мрежата християните масово споделяха статия със заглавие: „Шокиращо откритие, от което учените изпаднаха в делириум! Намерено е доказателство за съществуването на Бог!” В нея бяха посочени Института по технология на Уайоминг, Института Боб Джоунс и научни работници като Dr. Richter DasMeerungeheuer и проф. Матю Булдер. Кратка проверка обаче показва, че Института Уайоминг не съществува (макар че има специално създаден за целта негов сайт и човек трябва да гледа по-внимателно, за да разбере измамата), а двамата учени са измислени личности. Dr. Richter DasMeerungeheuer на немски означава „съдията Левиатан,” а името Матю Булдер липсва сред преподавателите в Боб Джоунс.

Как тези насоки действат на практика?

Вероятно, най-доброто, което можем да направим е да го илюстрираме чрез един пример. Нека да видим как работят те.

Вчера (9.3.2015) сайта bradva.bg публикува статия със следното заглавие: „Стивън Хокинг сензационно: ГОСПОД СЪЩЕСТВУВА!” Докато се усетя тя беше споделена от десетина мои приятели. Какъв е броят на приелите я за истина християни мога само да гадая, но информацията за споделяне отразена от изданието плаши. Статията също така беше препечатана от някои други сайтове напр. today-bg, което допълнително засили лавинообразния ефект на споделянията. „Свалих” първите две, които ми попаднаха пред очите, след това се отказах когато видях, че хора, които са всичко друго но не и глупави я споделят.

Самата статия попада точно в категорията на лъжливите новини, за които говорим и това не е никак трудно да се открие следвайки посочените насоки.

Първо, проверете източника на статията. Bravda.bg е крещящо жълт сайт. Достатъчно е човек да погледне другите материали, които публикуват, за да му стане това ясно (напр. Мара ходи с космати подмишници, Гущеров искал така). Умишлено гонещо сензация е и името на статията. Още тук читателят би трябвало да бъде алармиран, че е много вероятно не всичко да е наред.

Второ, сайта не посочва първоизточника на информацията. Под нея стои изписано с курсив единствено „bradva.bg.” Today-bg.eu също просто препраща към “брадвата,” за да стане ясно откъде е препечатал материала.

Все пак не е толкова трудно да открием откъде идва информацията. Достатъчно е да потърсим в мрежата по ключови фраза или цяло заглавие на английски. В случая това ни води до world news daily report и неговата статия Stephen Hawking Admits Intelligent Design Is ‘Highly Probable’.

Един по-вимателен поглед показва, че WNDR дори не представлява самостоятелен сайт, а използва блог под wordpress. Нещо повече – в самият сайт има указан disclamer, който изрично казва: „WNDR assumes however all responsibility for the satirical nature of its articles and for the fictional nature of their content. All characters appearing in the articles in this website – even those based on real people –  are entirely fictional and any resemblance between them and any persons, living, dead, or undead is purely a miracle.”

С други думи това е хумористичен сайт, който създава новини, в които няма нищо вярно. С това историята приключва.

Дори да на успеем да открием първоизточника има друг начин да разберем, че историята е невярна. Това е кръстосаната проверка, за която споменахме по-горе. Ако учен от ранга на Хокинг направи публично изявление за съществуването на Бог пред кеймбрижки телевизионен канал, както твърди статията, това би било равносилно на медийна бомба. Кратка проверка на новинарските агенции обаче показва, че подобна новина напълно отсъства. Това е сигурно указание, че статията не почива на достоверна информация.

Далеч съм от идеята, че една такава статия ще реши проблема с жълтите заглавия, които непрестанно циркулират из християнските профили. Въпреки това не можах да не я напиша по една проста причина: Ако не сме в състояние да различим истината от лъжата за нещо толкова просто как очакваме хората, които виждат това да вярват на свидетелството ни за Христос?

За едно по-добро и подробно обяснение, което открих след като написах горната статия виж Помощ: информират ни.

Друга дори още по-добра статия е Здравето ни е в опасност: 17 начина да разпознаем фалшивата информация.

1 thought on “Как се проверява информация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.