МЛАДЕЖКАТА ПЕРСПЕКТИВА НА ЕДИН ЗАСТАРЯВАЩ НЕ-МЛАДЕЖ
(младежка вечер във Втора евангелска баптистка църква, Варна)
22.02.2015
от Радостин Марчев
Преди доста години няколко човека ми бяха дошли на гости. Шегувахме се за много неща вкл. за възрастта на всеки от нас и някой ми прикачи ужасяващата за това време цифра 38. Всички много се смяхме, но годините минаха много бързо, аз вече наистина съм на 38 и очевидно вече по никакъв начин не мога да се вместя в графата младеж. Мислих какво мога да кажа за толкова кратко време и накрая реших да споделя 3 неща, които сега ми се иска някой да ми беше казал ясно когато бях по-млад. Ето ги и тях:
1. Не си лъскайте ореолите
Аз не идвам от християнско семейство. Да стана християнин беше съзнателен избор, който направих по-късно в живота. Когато го направих около мен нямаше много хора, към които можех да се обърна за насока. Аз истински исках да следвам Христос, но не знаех как да започна и какво да правя. Казах това на Бога и Го помолих за насока. Това, което се случи след това е нещо, което няма да забравя никога и е един от малкото моменти, за които съм убеден, че Бог ми е говорил много лично. Отворих Библията си и прочетох една случка, в която Исус спори с фарисеите. Когато те Го обвиняват, че не спазва техните религиозни традиции Той им отговаря, че цялата външна ритуалност не ги ползва поради вътрешното състояние на сърцата им.
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.” (Матей 23:25-26)
Не е много трудно човек да се адаптира в църква. Ако идва отвън трябва да научи християнския жаргон, да се запознае с хората, да се включи в няколко дейности и от време на време да цитира Библията. Ако е от християнско семейство е още по-лесно – той е израснал с тези неща.
И тук е тънкият момент. Такова поведение може да ни изгради добър образ пред хората. Образно казано по този начин ние можем добре да си лъснем ореола. И понеже всеки обича да е харесван и оценяван доста хора го правят. Но знаете ли, ако си прочетем внимателно Библията ще видим, че най-големите противници на Христос бяха тези, които имаха най-лъскави ореоли.
Има хора, които не пропускат служба, но когато в църква срещнат някого, с когото не се разбират добре си обръщат главата и го подминават без да го поздравят. Има хора, които гладко цитират Библията, но когато човек им сподели нещо отиват и го разнасят на още 10 човека. Има хора, които се включват в служения и когато не стане на тяхното започват тайно да удрят по репутацията на някой, който не е съгласен с тях по даден въпрос.
Такива неща обикновено не бият на очи. Външно ореолите са добре лъснати. Но това е точно, което Христос казва: външно можем да пазим добро поведение, но ако вътре в нас има огорчение, непростителност, интригантство, голямо его, караници, желание винаги да става на нашето, липса на толерантност към хората с различно мнение ние чистим външността на чашата докато вътрешността й се пълни с все повече боклуци.
Виждал съм това много пъти в много различни църкви. Никой от нас не е имунизиран от тази опасност – да заучим външната религиозна форма, но за сметка на истинската, жива, вътрешна вяра. Но един от начините, по които Бог ни се открива е като Този, Който съди не по лице, но по сърце.
Една хубава съвременна християнска песен на Мат Редмън, The heart of worship казва:
When the music fades Когато музиката затихне
and all is stripped away и всичко е пусто
and I simply come. Аз просто идвам,
Longing just to bring копнеещ да Ти донеса нещо
something that’s of worth което е истински ценно
that will bless Your heart. което ще зарадва сърцето Ти
I’ll bring You more than a song, Искам да Ти донеса повече от песен
for a song in itself Защото песента не е това,
is not what You have required. което искаш
You search much deeper within, Ти си ме изследвал отвътре,
through the way things appear, и виждаш нещата каквито са наистина
You’re looking into my heart. Виждаш право в сърцето ми
Не ме разбирайте погрешно – изобщо не казвам, че ако не ходите на църква, или не участвате в живота й, или не четете Библията ще станете по-духовни. Всичко това са благодатни средства, които Бог ни е дал и ако не ги използваме ние сами ограбваме себе си. Това, което казвам е, че нашите външни християнски действия могат единствено да следват вътрешната ни промяна, но не могат да я предизвикат. Ако обаче прикриваме с тях вътрешните си грехове, които съзнаваме, но с които не искаме да се преборим тогава имаме голям проблем.
2. Не ставай прекалено праведен – защо да се погубиш.
Нямам представа колко от вас знаят, но това е стих от библията (Еклесиаст 7:16). Не съм чувал досега някой да е проповядал върху него и е много вероятно и никога да не чуя.
Но аз искам пак да ви върна към Исус и моите любими фарисеи. Какви бяха основните несъгласия между тях?
– Нарушава закона – работи в събота
– Нарушава религиозните традиции – не пости на определеното време
– Отдава се на живота – Той е „човек лаком и винопиец,” Който може постоянно да бъде видян на партита.
– Общува с погрешните хора – напр. с проститутки и с такива, които бихме нарекли “леко криминални.”
Ако трябва да обобщим: – фарисеите имаха проблем с Исус понеже Го смятаха за много либерален и свободен в поведението Си. Запомнете това – фарисеите отхвърлиха Исус понеже го смятаха за опасен либерал.
Хората често са склонни да изграждат своята праведност чрез създаване на система от закони и отделяне от всичко, което приемат като заплаха. И християните не са по-различни. За да бъдем добри християни ние слушаме християнска музика, гледаме християнски филми, правим християнски партита и имаме християнски приятели. Мислим, че по този начин култивираме християнска святост, но всъщност създаваме християнско гето.
Когато се връщам назад едно от нещата, за които най-много съжалявам е, че когато станах християнин аз занемарих някои приятелства с невярващи хора. И аз искам да ви кажа – не правете така.
Препрочитам Новия Завет вече повече от 20 години и ми се струва, че подобен подход към праведността е напълно сбъркан. Това, което Исус правеше не е да се затваря и крие и да трупа нови и нови правила, за да не би да се изцапа по някакъв начин. Той отиваше точно там където е най-мръсно. По подобен начин и ние сме призовани да отидем точно при хората, които не са християни, да бъдем техни приятели, да стоим до тях и да им покажем един по-различен и по-добър начин да бъдат истински хора. Ако поставяме условия и кажем, че ще отидем на тяхно парти стига да обещаят, че ще се молят преди храна, ще слушат християнска музика и няма да псуват ние ги губим преди още да сме стигнали до тях. Ако имаме прекалено свети уши и очи може да се окаже, че сме и напълно безполезни християни.
Една статистика казва, че през 1996, 85% от религиозно неафилиираните хора все още имат благосклонно отношение към християните. Обаче през 2010 едва 16% имат добри впечатления от християните. Християните все повече печелят име на осъдителни, груби и морализатростващи хора, самообявили се за морална полиция без изобщо да си дават труда да разберат какво им е на останалите хора. Данните са за Америка, но съм сигурен, че в някаква степен са актуални и за нашата страна.
Аз нямам съмнение, че ако днес Исус се въплъти отново някои от хората, които се наричат с Неговото име пак ще го сметнат за либерал и човек без достатъчно задръжки. И аз искам да ви напомня – не ставайте прекалено праведни – в чисто библейския смисъл.
Иска ми се тук да кажа още страшно много неща, но времето ми изтича затова отивам на последната точка.
3. Бъдете хора, на които може да се разчита
Някои може би си мислят, че това няма много връзка с християнството, обаче има и то много. Аз все още съм млад човек, но през последните години съм все по-притеснен да виждам други млади хора, вкл. млади хора в църквите, които сякаш са се пуснали по течението – без работа, без виждане накъде отиват, без стремежи, без борбеност в себе си. Има хора, които не могат да се сработят на работното си място – някой им е крив или нещо не е както трябва. Има хора, които просто не смея да помоля за помощ когато нещо трябва да се свърши – просто понеже никога не знам кога ще се появят и кога няма. Спомням си как преди няколко години стоях с група младежи пред църква и чаках да дойде човека, който трябваше да отключи сградата. Той нито се появи нито вдигна телефона докато му звъняхме на пожар. Когато го срещнах след няколко дена обяснението, което даде беше следното: “Аз спях и когато се събудих в другата стая играеха карти и не можех да отида да си взема панталоните.”
Хора, ако искате да имате добра работа вашите шефове и колеги трябва да могат да се опрат на вас. Ако искате да имате добри приятели те трябва да могат да се опрат на вас. Ако искате да имате добри семейства трябва да се работите върху себе си, защото вашият съпруг или съпруга и децата ви трябва да могат да разчитат на вас.
Агапе България използват една книжка наречена “Четирите духовни закона. Първият то тях казва:Бог те обича и има чудесен план за твоя живот. Един човек го беше перифразирал по следния начин: Бог те обича и има ужасен план за жена ти.
Ако искате да бъдете добри християни Бог трябва да може да разчита на вас.
Това дали нашите колеги нашите приятели, нашето семейство и нашата църква може да разчита нас показва много ясно дали Бог може да разчита на нас. Тези неща не просто са свързани – в определен смисъл те са едно и също нещо. Отново – не лъжете себе си, че християнството започва и свършва с външната религиозност и активност, с това да пеем песни, да си стимулираме емоциите и да пишем редовно в чата. То е нещо много, много сериозно, което засяга целият ни живот и всяка област от него. И аз искам да го приемете наистина насериозно.
Тази вечер съвсем накратко дадох три примера – лъснатите ореоли, прекалената праведност и светите очи и уши и отговорен характер, за да се опитам да ви покажа как можем да приемем вярата си лековато или изкривено. Ако съм успял да ги обясня ясно вие лесно ще можете да допълните останалото.
Виж още
Чудесни съвети, Радо!
Много ми харесва написаното. Поздрави!