Негативните християнски стереотипи


ФИЛИП ЯНСИ ЗА НЕГАТИВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕРЕОТИПИ

(макар и писан за американската култура, мисля, че текста има какво да каже и на нас)

index

През последните 15 години книгата на Филип Янси „Изумителна благодат” се превърна в съвременна християнска класика. В нея Янси показва как всъщност изглежда благодатта в действие.

Миналата есен на пазара излезе новата му книга Vanishing Grace (Чезнеща благодат), в която той твърди, че американската църква често не е в състояние да покаже благодат и предлага насоки как можем да се върнем обратно в пътя.

Разговаряме с Янси за неговата нова книга, за християните в политиката и за какво означава да живееш благодатта в едно „постхристияснко” общество.

Заглавието на новата ви книга „Чезнеща благодат: какво се случи с благата вест?” сякаш е противоположно на „Изумителна благодат.” Промени ли се нещо във вашето разбиране за благодатта?

Божията благодат очевидно не изчезва, но явно ние в църквата не сме много добри в нейното предаване. Когато пишех: „Изумителна благодат” бях загрижен от ръста на религиозната десница – не поради политиката, а понеже много хора мислят, че това е начина Америка отново да стане християнска страна, каквото и да означава това. Аз просто не виждам това като цел описана в Библията.

В края на краищата изхвърлих голяма част от материала, който бях събрал по въпроса как християните общуват с по-широкото общество. След това попаднах на една статистика от Барна Груп, която просто ме сграбчи. Тя казваше, че през 1996, 85% от религиозно неафилиираните хора все още имат благосклонно отношение към християните. Обаче през 2010 едва 16% имат добри впечатления от християните. Ние не сме вършили добра работа в показването на благодат.

Смятате ли, че в наше време се случва нещо уникално?

Много неща се случват. Когато интервюирате нехристияни и просто ги попитате: „Кажете ми нещо за християните” те използват думи като осъдителни, себеправедни, лицемерни и множество думи „против”: антинаучни, против гейовете, против абортите, вероятно против секса.

Християните са си създали репутацията на обществена морална полиция. Исус беше обвиняван, че общува с грешниците: проститутките и бирниците. Обвиняваха го, че през цялото време общува с погрешните хора. По някакъв начин ние отблъскване „погрешните хора” докато Исус ги привличаше. По някакъв начин ние не показваме, че наистина имаме жива вода, която утолява жаждата, която можа и да не е разпонзавана, но реално съществува сред хората около нас.

Как можем да се освободим от негативните етикети за християнството?

Аз виждам три вида хора, които са особено ефективни в разпространението на благодат в един все по-постхристиянски свят: активисти, артисти и пилигрими.

Активистите са тези, които достигат другите с милосърдни дела. Това докосва сърцата на хората. Тогава те се отварят за посланието. Пътувал съм до различни места и съм виждал дългосрочните резултати на християни, които никога не говорят за своята вяра и все пак достигат до хората с милостиви дела. Те докосват сърцата на хората и в края на краищата тези хора искат да знаят: „Защо правите това?”

Артистите също са ефективни. Изкуството действа на едно подсъзнателно ниво. Исторически църквата е била голям покровител на изкуствата и сега някои църкви са, а други не са. Артистите се контролират трудно и все пак те са ефективни в предаването на балговестието в едно общество, което му се противопоставя.

Последната дума, която използвах е пилигрими. Можем да кажем: „Виж, ние просто вървим по един и същ път, но ние знаем нещо за неговия край и това ни кара да живеем живота си по определен начин” вместо: „Ние сме вътре, а вие сте вън. Вие не сте добри. Вие ще отидете в ада.”

Ако погледнем историите на Исус ще видим, че Той говори за изгубени хора, изгубени монети, изгубена овца и изгубен син. Аз започнах да гледам на хората като на изгубени. Има много хора, които просто се лутат наоколо без да знаят защо са тук, как да живеят, какви решения трябва да вземат. И като пилигрими по същия път ние можем да кажем: „Ето няколко неща, които сме научили и които са от помощ.”

Току що минаха изборите и отиваме към нови. Дори в християнските кръгове хората бяха разделени. Кажете някои конкретни неща, положителни и отрицателни, за християните въвлечени в политиката.

Ние сме щастливи, че можем да имаме думата относно нашата демокрация и това е нещо, което трябва да приемаме насериозно. Някои християни са призвани да бъдат хората, които пишат законите и лобират за каузи, в които вярват. Някои са призовани да бъдат избрани. Но в това има голяма опасност понеже политиката е сблъсък на противници и изборите ясно показват това. Исус ни казва: „Обичайте враговете си. Молете се за тези, които ви гонят.” Това не е начина, по който работи политиката. Политиката е светът на не-благодатта където когато някой те удари ти го удряш в отговор. Когато те блъснат ти отвръщаш със същото. Трябва да си специален човек, за да се качиш на тази арена и да бъдеш способен да опазиш своя християнски характер.

Как както християни да вървим по линията която ни прави културно актуални и в същото време да останем верни на това, което Бог ни е призовал да бъдем?

Разбира се, изразът, който Исус използва е: „да бъдем в света, но не от света.” Наскоро чух Еми Шермън да казва, че ние християните сме склонни да се отнасяме към света по един от следните три начина: укрепяване, приспособяване и доминиране. Укрепяване – някои от нас се окопават. Изкопаваме ров. По цял ден общуваме с хора като нас. Но Исус казва: „Изпращам ви като овце сред вълци,” вместо да ни скрие в безопасност в кошарата. Приспособяване – разводняване на посланието. Исус със сигурност никога не е правил това. Или доминиране – манталитета „нека да си вземем обратно страната.” По този начин ние отчуждаваме и отблъскваме хората. Моят подход е да станем основатели на поселища на Божието царство и да покажем на света един различен начин да бъдат хора. Ние не сме призовани да прочистим обществото. Исус и Павел не си губеха времето с това. Ние няма да обърнем всеки в света. Би било чудесно, но няма да се случи.

Евреи 12:15 казва: ”Внимавайте да не би някой да не пропусне Божията благодат.” Ако вървим през света внимавайки никой да не пропусне Божията благодат ще устоим. Ние ще покажем да света един по-добър начин да бъдат хора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.