Спрете да използвате Еремия 29:11 извън контекст


СПРЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ЕРЕМИЯ 29:11 ИЗВЪН КОНТЕКСТ

от Томас Търнър

Еремия 29:11 се изписва на абитурентски картички, цитира се като насъречение към хора, търсещи Божието водителство и се предписв подобно на лекарска рецепта: „Вземай Еремия 29:11 два пъти дневно с вода и ми се обади утре сутрин. Мисля, че ще се чувстваш по-добре.“

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ ни казва Еремия 29:11. Това е един от най-любимите и в същото време най-зле разбирани стихове в цялата Библия.

Разбира се, възможно е човекът да се почувства по-добре, но този стих, който ние често предписваме е взет напълно извън своя контекст. Той не означава това, което хората смятат, че означава. Време е да се върнем и да видим какво неговият автор, Еремия, казва всъщност.

Понякога когато четем Библията ние можем да познаваме думите на страницата твърде добре, за да ги прочетем, но все пак всъщност да не ги разбираме. Ние виждаме и чуваме думите, но не схващаме смисъла им. Познаването може да доведе до мързел и по този начин ние да достигаме до голяма част от своите заключения, свързани с Писанието, понеже твърде добре познаваме текстовете, за да си дадем труда да ги погледнем по нов начин. Ако по-често се обръщаме по този начин към Божието Слово ще разберем, че някои от най-често срещаните тълкувания на Писанието, които достигат до нас, не съдържат особен смисъл, когато бъдат погледнати в светлината на техния контекст.

Подобно на всеки заслужаващ внимание автор, Еремия започва излагайки темата на пасажа: „Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Ерусалим във Вавилон:“ Този стих, цитиран на безброй отделни хора, стремящи се да разберат Божията воля, изобщо не е отправен към отделни личности. Пасажът е написан към цялата група – към цял един народ. Според всяка граматика „вас“ в Еремия 29:11 не е единствено, а множествено число. Не е необходимо да сте специалист по еврейски език, за да разберете, че между „един“ и „много“ има голяма разлика.

Вероятно предходният пасаж е дори още по-ясен. В Еремия 20:10 Бог обяснява конкретното съдържание на Своето обещание: Той ще го изпълни „като се изпълнят седемдесет години във Вавилон“. С други думи, да, казва Бог, Аз ще ви изкупя – след 70 години плен. Това със сигурност е много различно от нашите очаквания за добруване, които виждаме в този стих. Бог наистина има план за бъдеще и надежда за Израел – но той изглежда много по-различен от това, което Израел някога е очаквал.

Какво тогава? Някои от вас може би си мислят: Дори ако стихът е взет извън своя контекст, той все още е ценен, нали? Бог знае Своите планове за отделните хора, така че не е по-малко правилно да предписваме Еремия 29:11 на хората, търсещи Божия план за своя живот, нали? Ами, да и не.

Ние трябва да оставим Библията да ни говори, а не да позволяваме на собствените си желания да говорят в Писанието. Ако Еремия 29:11 е отправен към народа на Израел, а не просто към някой отделен човек, тогава трябва да започнем с истината на Писанието. Контекстът е от значение – Бог говори в конкретен момент във времето, на конкретна група хора, с определена цел.

Това означава, че Бог има план за една цяла група хора, а именно за народа на Израел. И четейки Писанието ние откриваме, че това обещание се е изпълнило: изгнаниците са се върнали и народът на Израел е бил възстановен. Бог е дал обещание чрез пророците и това обещание се е изпълнило.

Но това не е краят на историята. Има нещо извън непосредствения контекст, което кара толкова много хора да използват този стих. Все пак Бог е Бог на изкуплението и Той желае да изкупи хората, и да ги постави на пътя на пълнотата, точно както е желаел народът на Израел да бъде изкупен и отново възстановен.

Както казва Жан Калвин за този текст, пророкът говори не просто за едно историческо изкупление, за един определен период от време, а също и за „бъдещото изкупление“. Доколкото това се отнася до израилтяните, Бог чува молитвите им, когато те Го търсят с цялото си сърце и на Своето време Той ги връща от изгнанието. Но как това се отнася за нас днес? Можем ли все още да се обърнем към това красиво обещание – дори то да е изговорено към други хора преди толкова много време, хора в ситуация много по-различна от нашата?

Първо, ние всички заедно сме включени в това. Този стих не се отнася до изолирани личности или до една несвързана общност. Отнася се и до двете функциониращи заедно като едно цяло. Образът е на личности в общност подобно на тялото Христово, за което говори Павел. Тук имаме група хора покланящи се на Бога заедно и надяващи се на бъдещо изкупление.

Богословите Стенли Гренц и Джон Франке в своята книга Beyond Foundationalism обясняват как една общност „насочва погледа на своите членове към бъдещето“. Бъдещето в Еремия е светло – бъдеще, което всеки в общността чрез молитва и поклонение търси като обща бъдеща надежда. Мнозина от нас отчаяно желаят да знаят Божия план лично за себе си, като отделни личности, но пророк Еремия ни напомня, че не всичко се върти около нас и че нещата може да не изглеждат такива, каквито си мислим.

По-важно от решението ни в кое учебно заведение да учим, в кой град да живеем и каква работа да започнем е бъдещата надежда за Божието царство, предсказано от пророците и изпълнено в царуването на нашият идещ Цар. По този начин обещанието на Еремия 29:11 е по-голямо от всеки един от нас – и много по-добро.

5 thoughts on “Спрете да използвате Еремия 29:11 извън контекст

  1. Кратка и уместна статия. Благодарности, Радо. Индивидуалистичното християнство, което сме възприели е толкова изкривено, че често смятаме, че Библията трябва да МИ говори лично. Много пъти съм чувал как благата вест се състои в това, че Христос е умрял за МЕН, за да имам АЗ вечен живот. Едно от най-объркващите неща е представянето на благата вест чрез клиширани методи като „Четирите духовни принципа“ (без да омаловажавам това, че твърде много хора са станали християни по този начин). Евангелието заявява многократно какво е благата вест и тя е свързана с наближаващото Божие царство. За съжаление, мога да разбера тези методи на интерпретация. Културата, за която са създадени е толкова силно индивидуалистична, че неща като това, че благата вест е свързана с общност (Царството), не ме топли МЕН. Цялата идея, че може да има колективизъм в Библията може да я направи толкова непривлекателна за МЕН, че вероятно бих я отхвърлил. След като светът се върти около МЕН, как може да си позволи Библията да не е за МЕН? Затова и АЗ предпочитам да си вадя от контекста библейски късчета, за да са си послания и пожелания за МЕН. Важно е какво текстът значи според МЕН. Всъщност, на кого изобщо му пука какво Библията казва на НАС?

    Господ може да ме води в живота и да ми показва по един или друг начин какво има за мен, но Библията явно не е писана за мен и е най-добре да се стараем да разбираме какво всъщност е написано там, не какво ми се ще да си намеря вътре.

    Полезна статия!

  2. Това изкривяване на Евангелието към индивидуализъм безспорно е продукт на нашата култура. Но мисля, че дори в светски среди днес консуматорското мислене се разпознава като плитко и порочно. Трябва да има нещо повече от това в живота – е естественото заключение. Затова не мисля, че този елемент от Евангелието, който говори, че светът не се върти около мен би го направил непопулярно. Напротив, мисля, че ако изтъкваме по-често, че сме решили да следваме Исус Христос затова защото самият Той на първо място не е дошъл да служи на Себе Си, а на другите – мисля, че това би направило Благата вест по-скоро популярна за нашите съвременици. А какво да кажем ако и това е отразено и в живота ни…

  3. „Аз зная мислите които имам за вас“ – не знае ли Бог мислите които има за всеки един човек, във всяко едно време?
    „Мисли за мир, а не за зло“ – можем ли да кажем, че Бог има мисли за зло към някого, че любовта Му би се ограничила от временното състояние на някои, та да предизвика мисли на зло към този човек?
    „за да ви дам бъдеще и надежда“ – ако не вярваме, че Бог дава бъдеще и надежда, в какво вярваме?
    „Тогава ще ме призовете и ще отидете и ще Ми се помолите и аз ще ви послушам“ – Когато всеки един от нас познае, че неговият Баща знае какви мечти има за детето си, мисли за мир, бъдеще и надежда, отклика на това е, да отидем пред Него, знаейки, че Той ще ни послуша!

    Моля, богослови, псевдо-богослови и умни глави, да спрете да слагате рамки на Божието Слово, защото Библията не е само една историческа книга, обвързана и ограничена от контекста на времето в което е писана, но Боговдъхновеното Слово, което не е ограничено от време, обстоятелства, контекст и пространство.
    РАЗБИРА СЕ, че трябва да се гледа контекста, защо дадено нещо е било написано, но това не го омаловажава за сегашно време!

  4. Да, можем с увереност да кажем тези неща и за днес. Но причината да можем да направим това не е понеже този конкретен стих надхвърля своя контекст, а поради ясното откровение за тези реалности за вярващите в Христос разкрити на други места. Т.е. възможността да кажем това е основана на един по-широк контекст на цялото Писание, а не на този конкретен стих. Последният може да бъде просто удачно онагледяване на една истина разкрита на друго място. Но самата тази истина не може да бъде изведена от самия стих за който в момента говорим.
    Разбира се, че Библията не е само историческа книга ограничена до времето и контекста, в което е писана. Тя е Божие слово. Но начинът да разберем Божието слово към нас може да стане единствено когато зачитаме контекста – и съответно да видим къде той е ограничен до конкретната историческа обстановка и къде е по-широк. Дори и в първият случай Библията продължава да бъде Божие слово, което ни разкрива важни уроци, принципи за поведение, Божият характер, Неговият план през историята и осъществяването му и т.н. Но ние не можем да решим, че понеже е Божие слово и надхвърля историческия контекст можем да протегнем една овчарска гега над Черно море и да очакваме водата му да се превърне в кръв или да вземем за себе си задачата да хвърлим от горните етажи на блока някоя нечестива жена понеже това е било заповядано да се направи на царица Езавел.
    Казано по друг начин – да, всяка част от Библията е валидна и важна за нашето време като Божие слово. Въпросът е как то ни говори и какво цели да ни каже.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.