Писмо

Днес трябва да ви съобщя, че нашите братя Конрад Бояк, Ф.А. Преус, Улрих Нитак и Герхард Шулце са били убити на източния фронт….Те са отишли преди нас по пътя, който ние всички ще трябва да поемем в даден момент. По един особено благодатен начин Бог напомня на всички вас, които сте на фронта, да бъдете готови….Можем да сме сигурни, че Бог ще призове вас, както и нас, единствено в часа, в който Той е избрал. До този час, който лежи единствено в Божиите ръце, ние сме сигурно защитени дори от най-голямата опасност и от увереността за тази защита винаги се ражда една нова готовност за последния призив.

Кой може да разбере как са били избрани тези, които Бог е взел? Не ни ли изглежда винаги смъртта на младите християни сякаш Бог унищожава най-добрите си инструменти в едно време когато те са най-необходими? Но Бог не прави грешки. Възможно ли е Бог да се нуждае от нашите братя за някаква скрита задача от наше име в небето? Ние трябва да престанем с нашите земни мисли, които винаги желаят да знаят повече отколкото могат и да се прилепим към това, което е сигурно. Тези, които Бог е призовал у дома, са били обичани от Него. “Понеже душите им бяха угодни на Господа Той ги взе изсред нечестието” (Премъдрост Соломонова 4).

Разбира се, ние знаем, че Бог и дявола са вкопчени в битка в този свят и че дяволът също има дума в смъртта. Пред лицето на смъртта ние не можем просто да говорим по един фаталистичен начин: “Бог е пожелал това”, но трябва да го поставим до другата реалност: “Бог не го е желаел.” Смъртта показва, че света не е такъв какъвто трябва да бъде, но се нуждае от изкупление. Единствено Христос е победителят на смъртта. Тук рязката антитеза между “Бог го е пожелал” и “Бог не го е желаел” кулминира и намира своето разрешение. Бог се присъединява към това, което Бог не желае и от този момент нататък самата смърт трябва да служи на Бога. Отсега нататък “Бог го е пожелал” включва дори “Бог не го е желаел.” Бог е пожелал да победи смъртта чрез смъртта на Исус Христос. Единствено в смъртта и възкресението на Исус Христос смъртта е била победена от Божията сила и сега трябва да служи на Божиите цели. Това не е някакво фаталистично приемане, а жива вяра в Исус Христос, Който е умрял и възкръснал за нас, така че е способен напълно да се справи със смъртта.

В живота с Исус Христос смъртта като една обща съдба, която ни застига отвън се сблъсква със смъртта вътре в нас, нашата собствена смърт, доброволната смърт ежедневно да умираме с Исус Христос. Тези, които живеят с Христос всеки ден доброволно умират. Христос в нас ни предава на смърт, така че да може да живее в нас. Така нашето вътрешно умиране посреща смъртта, която е извън нас. По този начин християните посрещат собствената си смърт и по този начин нашата физическа смърт съвсем истински става не край, а по-скоро изпълнение на нашият живот с Христос. Тук ние влизаме в общение с Онзи, Който в Своята Собствена смърт може да каже: “Свърши се.”

(Писмо на Дитрих Бонхофер към неговите мобилизирани студенти)