Ограниченията на благодатта

“Не хвърляйте бисерите си на свинете нито давайте свято нещо на кучетата, за да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат да ви разкъсат.” (Матей 7:6).

Обещанието на благодатта не трябва да бъде пропилявано – то трябва да бъде пазено от безбожните. Има хора, които не са достойни за светилището. Прогласяването на благодатта има своите граници. Благодатта не може да бъде прогласявана на никой, който не я разпознава, разбира или желае. Такъв човек не само че омърсява самото светилище, не само, че този, който съгрешава така ще бъде виновен срещу пресвятото, но освен това злоупотребата със светото нещо ще се обърне срещу самата общност. Светът на когото благодатта е подхвърлена като някаква сделка ще се отегчи от нея и не само ще стъпче светинята, но и ще разкъса ония, които му я натрапват. Заради самата нея, заради грешника и заради общността светинята трябва да бъде пазена от евтино предлагане. Благовестието е защитавано чрез проповядването на покаянието, което нарича греха грях и обявява грешника за виновен. Ключовете, които развързват са защитавани чрез ключовете, които връзват. Проповядването на благодатта може да бъде защитено единствено чрез проповядването на покаяние.”

Дитрих Бонхофер (Statements about the Power of the Keys and Church Discipline in the New Testament.)