ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА ИЛИ ФЕМИНИСТКА ПРОПАГАНДА[1]
Необходимостта от исторически контекст
Бих могъл да кажа, че понеже съм мъж няма какво да губя или да печеля когато говоря по въпроса за ролите на жените в църквата. Но докато подобно твърдение може да бъде използвано или като предизвикателство към моето посвещение към въпроса или като похвала за обективността ми то всъщност единствено би подчертало погрешното мислене, което доминира дискусията през последните години. Като части от Христовото тяло ние всички трябва да се грижим за интересите един на друг и ако дадени служения са отказани на половината (или на повече от половината) Божии хора тогава това трябва да касае всички нас понеже служението на цялото Христово тяло със сигурност ще страда от подобен отказ.
От времето на моето обръщение голяма част от християнският ми живот е преминал в харизматични и петдесятни общества, които не се противопоставят на служението на жените. Всъщност голяма част от пионерите в Петдесятното движение и движенията на святостта са били жени и деноминации като Асамблеи на Бога многократно са утвърждавали правото да жените да бъдат ръкополагани[2].
Аз съм ръкоположен от Националната Баптистка Конвенция, традиционна черна деноминация, в която жените са играли активна роля от самото й начало[3]. Макар въпросът за ръкополагането на жени да не е решен с консенсус[4] местната асоциация, в която аз съм ръкоположен го подкрепя и дава място за служение на много жени-служителки, които печеля голямо уважение. AME Zion, друга черна деноминация, е първата методистка общност, която започва да ръкополага жени и то 26 години преди жените да получат право да гласуват в САЩ[5]. В това отношение чернокожата църква традиционно е вървяла пред американската култура отчасти понеже свободните чернокожи жени от довоенния север почти винаги е трябвало да работят извън дома, за да могат да оцеляват техните семейства[6]. Друга причина обаче може би е била чувствителността на чернокожите църкви към несправедливостта на дискриминацията. Интересно е, че множество чернокожи аболюционисти също са говорели за еманципацията на жените[7].
Аз никога не съм бил част от движение, което е изключвало жените от служение и следователно не се чувствам въвлечен в спор. В същото време е добре известно, че голяма част от християните значително ограничават ролята на жените в дома и в църквата. Дори в не толкова ограничаващи кръгове някои ръкоположени жени се оплакват от неофициални ограничения, които мнозина от техните братя в Христос им налагат. Тези сестри са накарали мнозина от нас да осъзнаят важността на въпроса и нуждата да се обърнем към текстовете, които често са използвани в подкрепа на подчинението на жените или за ограничението им да поучават Писанието.
Аз не винаги съм поддържал вижданията, които сега имам. Когато започнах своето богословско образование преди около 15 години аз слушах някои някои много традиционни приятели. Те ме предупредиха, че някои жени-учители могат да настояват за правото да поучават Библията, че учителите по гръцки може да твърдят, че други преводи на Библията освен King James може да са правилни и че мога да срещна хора, които харесват съвременна християнска музика. Подобно на мнозина, които се придържат към дадена богословска позиция без да са имали възможност да изследват нейните компоненти аз смятах за по-безопасно да остана на по-консервативната страна – което по онова време аз смятах за по-„традиционната” страна – докато не разбера със сигурност. Разбира се, аз грешех. Би било по-добре за мен да не вземам изобщо никаква страна докато не разбера със сигурност как стоят нещата.
Не всеки, който не е съгласен да има жени-учители поставя еднакви ограничения във всички области. Всъщност моето виждане по някои въпроси все още би могло да бъде счетено за поне „консервативно” и дори „ограничаващо.” Някои хора могат да поддържат множество виждания просто понеже тези виждания са част от един „консервативен” пакет. Но е несигурно да се тълкува Библията просто като предполагаме, че по-„консервативната” или „традиционната” позиция е вярна – особено като имаме в предвид множеството традиции в Храстовото тяло тълкуването на Библията на основата на традицията със сигурност би довело до невъзможност за диалог между различни християнски групи! (За съжаление това понякога наистина се случва.) Така да бъдеш консервативен в някои евангелски среди означава да се противопоставяш на ръкополагането на жени. В други еднакво евангелски среди (подобно на моята собствена) да бъдеш консервативен означава да защитаваш подобно ръкополагане.
Крайният въпрос за тези, които защитават апостолската традиция като нормативна не е какво последващите традиции учат, а какво учат авторите на Библията. Все пак разбирането на това какво учи Библията не винаги е просто нещо. Може да изглежда сякаш някои текстове учат, че на жените не им е позволено да поучават Библията (ако са тълкувани последователно и да преподават в неделно училище не по-малко отколкото да говорят от амвона[8]). Тогава хората, които държат по-ограничително виждане трябва да четат пасажите в Библията за жените, които поучават и пророкуват като изключение, което доказва правилото, стига изключенията наистина да правят това.
Колкото и да бях убеден в по-традиционното ограничаващо виждане аз се срещнах с два главни проблема (1) Аз продължавах да срещам посветени жени, които бяха сигурни, че Бог ги е призовал и аз нямах достатъчно убеждение да им кажа, че те грешат. Трябваше да съм много убеден в собствената си позиция преди да я използвам, за да осъдя нечий друг призив понеже ако станех причина този човек да се спъне щях да отговарям пред Самия Бог. И ако аз като служител мъж бях в състояние да поставя под съмнение истинността на нейния призив как някой от нас мъжете можеше да твърди, че е сигурен, че той е бил призован за служение[9]. (2) Един първоначално по-малко притеснителен проблем беше отговорът, който повечето студенти даваха на моето виждане, същият отговор, който те даваха на наставлението на Павел, че жените трябва да си покриват главата в църква: „Това е единствено културно.” „Но това е част от Библията!” протестирах аз. „Ако изхвърлите тази част можете да изхвърлите и всичко други, което пожелаете.” Не мога да си спомня някой да ми е давал добър отговор на моето възражение, но дори като начален студент аз знаех много добре, че ако желая да бъда последователен в своята позиция срещу използването на културата за тълкуване на Библията аз трябва да защитавам и необходимостта жените да си покриват главата в църква, практиката на святата целувка и уреждането на браковете от родителите (признавам, че не се съобразих с това при собствената си женитба.)
Рано или късно аз трябваше да си изясня твърденията на самите библейски текстове. Ако Павел казва в 1 Коринтяни, че пише писмо до коринтяните не показвам ли неуважение към неговите думи ако пренебрегна неговите думи, че той прави точно това? Трябваше да си изясня как самата Библия ни приканва да я тълкуваме. Докато продължавах да се потапям в Писанието стана ясно, че по-голямата част от книгите са били писани до една различна публика и че първоначалните читатели на Библията са чели всяка книга сама за себе си. Коринтяните например биха прочели писмото на Павел до тях както писмо написано до тяхната собствена ситуация и не биха търсели препратки в Римляните или Откровение, за да си изяснят какво има в предвид Павел. С други думи най-малкото трябва да има достатъчно информация в 1 Коринтяни, в ситуацията, към която то е адресирано и в СЗ, която да ми каже какво означава това без да се налага да се обръщам към други текстове, които не са били достъпни за самите коринтяни.
Малко библейски информирани читатели биха се опитали да приемат всички символи в Откровение „буквално” без да държат сметка за историческия контекст, към който се обръща Откровение. Ние признаваме, че книгата Откровение принадлежи към определен литературен жанр наречен пророческа или апокалиптична литература. Но писмата на Павел принадлежат към съвсем друг литературен жанр: те са писма. А писмата почти винаги са писани към конкретна ситуация. Да прилагаме това, което Павел пише към своята църква в нашите собствени обстоятелства днес изисква повече от това прото да прочетем думите на една преведена страница от Библията. Това изисква разбиране на принципите, които тези думи е трябвало да напомнят на първите читатели. Това е единственият правилен начин да уважаваме вдъхновеното послание на автора противопоставяйки го на конструирането на един изцяло нов смисъл основан на един наивен съвременен прочит на един древен текст.
С течение на времето аз достигнах до скъпо струващото заключение, на което продължително се съпротивлявах, че трябва да започна да изучавам културата и историята на библейския свят ако желая да бъда верен на своя призив. По този начин аз реших, че трябва да чета книги различни от Библията, които биха ми дали цялото необходимо знание. За съжаление нито една книга не изглеждаше адекватна или заслужаваща пълно доверие затова започнах да чета няколко. Тогава открих, че тези книги понякога си противоречат. Едва в този момент аз започнах да осъзнавам, че приемането валидността на културно-историческия контекст за тълкуване на Библията ме е поставило в началото на един много дълъг път. Ако желаех да тълкувам Библията адекватно трябваше да познавам културата. Надявах се един ден да бъда в състояние да напиша книги, които да избавят други хора в моето положение от необходимостта да свършат цялата тази работа. Тези студентски въпроси в края на краищата ме доведоха до докторат и до детайлно изучаване на света, в който е бил написан НЗ.
Скоро след като започнах своето изследване аз осъзнах, че голяма част от това, което Павел пише за жените (не просто относно покриването на главата) е адресирано към една конкретна общност или културна ситуация. Макар да твърдях, че принципите, които Павел прилага към тази ситуация са надкултурни аз трябваше да призная, че тези принципи трябва да бъдат приложени наново по различен начин в различна културна обстановка. Всички библейски пасажи могат да са валидни за всяко време, но не всички библейски пасажи са за еднакви обстоятелства. По-късно аз научих, особено от мисионерските си курсове в семинарията, че този подход – наречен „контекстуализация” – е стандартна практика за мисионерите и преводачите на Библията. Аз научих по трудния начин това, което много хора вече знаеха. Но аз съм сигурен, че много християни все още не са открили този подход за четене на Библията[10].
Тълкуване на библията или феминистка пропаганда
От една страна днес мнозина твърдят, че следват Библията и все пак използват своите тълкувания просто, за да легитимират собствените си предварително определени цели. От друга страна мнозина твърдят, че следват Библията и все пак не успяват да приложат нейните принципи в своята собствена ситуация. Макар християните да не трябва да вмъкват собствените си цели в Библията ние трябва да се запитаме как Библията се отнася към културата, в която живеем.
Понеже тази книга разглежда единствено учението на Павел за ролите на жените в служение и в дома тя няма за цел да адресира съвременния феминизъм или по-голямата част от въпросите свързани с това движение. Все пак понеже тя говори за пълно равенство в църквата и в дома мнозина ще я поставят в една идеологическа категория наречена библейски феминизъм. Проблемът свързан с поставянето й в подобна категория разбира се, е, че не всеки дефинира думата „библейски” или „феминизъм” по еднакъв начин, така че няма да е от полза за никого в дискусията да се пуснем по течението без да кажем какъв род въпроси разглежда тази книга и какви не разглежда.
Без значение дали определят себе си като феминисти или не повечето хора ще се съгласят с поне някои опасения, често определяни като феминистки и ще отхвърлят други. Множество идеи защитавани от движението на жените не само са в хармония с християнските принципи, но изискват подкрепа от всички християни: например противопоставянето на изнасилванията, други форми на сексуално и физическо насилие, сексуален тормоз и порнография. Някои други идеи често свързвани със съвременното движение на жените както „правото на аборт” или по-рядко свързвани с него, като поклонение на „майката боиня” са много по-неприемливи за повечето евангелски християни, включително за самия мен.
В нашето приемане на учението на Библията не е необходимо да приемаме или да отхвърляме безкритично всичко свързано с дадено движение. Например женското движение от 80-те години на 20 век първоначално започнато и доминирано от евангелски християни[11] до голяма степен се е противопоставяло на абортите[12]. Днес също съществуват подобни феминистки групи (като напр. Феминисти в защита на живота). Една поляризация между защитата на жените и защитата на неродените деца или между равенството на половете и мир в семейството може да бъде нещо, което света около нас приема, но няма причина християните да приемат подобна насилена логика. Защо да не подкрепяме и двете неща?
Има въпроси, по които повечето библейски консервативни християни, включително самият аз, не са съгласни със значими елементи във феминисткото движение (подобно на някои елементи в самото феминистко движение). Но съществуват други проблеми, които почти всички християни, включително аз самият, и почти цялото движение на жените открито споделят. Всички ние призоваваме към справедливост срещу подтисничеството на жените, което се случва по света днес. Всички ние протестираме срещу експлоатацията на десетки хиляди момичета (както и момчета), които бягат от дома си всяка година в нашата страна, мнозина от които завършват продавайки телата си, за да оцелеят по улиците. Всички ние протестираме срещу младежите, които когато приятелките им забременеят ги изоставят да отглеждат децата сами.
Разбира се, стремежът към справедливост от името на жените не може да се ограничи тясно до въпросите касаещи северноамериканските феминисти както афро-американските и други автори често и напомнят[13]. Но и тук християните могат да намерят много общи допирни точки с другите женски движения протестиращи срещу подтисничеството, на което са подложени много жени по света. Макар днес „изгарянето на невестата” да е нелегално в Индия то все още често се случва. Невяста, чиято зестра не е достатъчна може да бъде изгорена, така че съпругът й да може да си намери нов партньор. Разбира се, няма разследване понеже се казва, че тя просто се е заляла с олио и случайно се е самозапалила[14]. Докато в моята църква сестрите се оплакват, че няма достатъчно млади мъже, с които могат да се срещат в Индия ситуацията с възможностите за женитба е обратната: дискриминацията срещу жените започва още от утробата и в една болница 7999 от 8000 аборта са били на женски фетуси[15].
В страни като Афганистан и Бангладеш на жените е отказана възможността да се образоват на осовата на техния пол. В първата те трябва да напуснат училище на 10 години и да започнат да тъкат килими. Макар 2/3 от храната по света да се произвежда от жени те нямат контрол върху произведенията на своя труд. В аграрна Уганда например жените вършат най-тежката физическа работа на полето, освен че отглеждат децата, и в замяна на това могат да очакват да бъдат бити от бъдещите си съпрузи[16]. На повечето места в аграрна Африка една жена работи от 5 сутринта до 21,30[17]. Изчислено е, че жените притежават по-малко от 1% от световната собственост и макар че работят около 60% от всички работни часове получават 10% от световните доходи[18].
За да не помислим, че подобна дискриминация срещу жените е ограничена единствено до другите не-западни общества ние трябва да отбележим, че първата нация дала права на жените да гласуват е Нова Зеландия – през 1894. Жените не са получили право да гласуват в САЩ и Канада до 1920, във Великобритания и Германия до 1928 и във Франция до 1945. До 1970 жените все още не са можели да гласуват в европейски нации като Швейцария, Португалия и Лихтенщайн[19].
Трябва да помним, че дълго след като робите са били освободени и на чернокожите американски мъже е било позволено да гласуват чернокожите жени, подобно на белите си сестри, все още са били лишени от тези права. Както Соджyрнър Тру, чернокожа аболюционистка, предупреждава през 1867: „Aко цветнокожите мъже получат правата си и не-цветнокожите жени своите цветнокожите мъже все още ще господаруват над цветнокожите жени и положението им ще бъде толкова лошо колкото и по-рано[20].” Именно движението на младите жени, подкрепено от много християни с корени здраво впити в евангелското пробуждане, настоявали за право на гласуване за жените.
Едно изследване на 1700 тинейджъри от Rhode Island Rape Crisis Center цитирано от списанието InterVarsity от 1990 казва, че 65% от момчетата и 47% от момичетата от 7 до 9 клас казват, че един мъж може да насили жена да прави секс с него ако се срещат за повече от 6 месеца. 87% от момчетата и 79% от момичетата отговарят, че изнасилването е приемливо ако двойката е женена. Подобно мислене ни предупреждава накъде се е запътила нашата култура подбуждана от реклами, които експлоатират човешката сексуалност и филми, които прославят насилствената смърт и представят жените като сексуални обекти. Не е трудно да разберем защо „изнасилването при среща” е станало често явление и защо изнасилването засяга всички нас, мъжете както и жените. То заплашва сестрите, приятелките, жените и дъщерите на мъжете. В едно изследване на Университета Дюк 13% от жените студентки казват, че някой се е опитвал да ги изнасили и 80% казват, че познават своите насилници[21].
Побоят над съпругата изглежда е бил добре установена практика в много патриархални семейства през 19 век[22]. Това не трябва да ни изненадва отчитайки колко често явление остава той и днес. Понякога това се случва дори в отявлено християнски семейства[23]. (Наистина понякога това се практикува подкрепено с оправданието на библейски пасажи за подчинението на жените[24], макар че дори най-традиционните тълкуватели на тези пасажи не вярват, че те имат в предвид това.) Съдии, съседи и пастири понякога казват, че жената трябва да е направила нещо, за да провокира насилието, което само добавя към жестокото подтисничество, на което тези жени са подложени[25]. Това е твърде далече от новозаветното учение да се обича жената така както Христос възлюби Своята църква и даде Себе Си за нея. Тези от нас, които стоят настрана от тяхната болка също са много далеч от библейското учение да обичат ближния като себе си.
Но докато някои християни някога са се задоволявали да цитират текстове-доказателства за подчинението на жените, за да оправдаят употребата на подобно подтисничество на практика всички ние днес разбираме, че подтисничеството и експлоатацията от всякакъв вид са греховно нарушение на заповедите на Исус да обичаме ближния си като себе си и да обичаме другите християни както Христос ни обикна. Нито пък протестите срещу подтискането на жените са ново явление в християнските кръгове – библейските християни са изнесли голяма част от борбата за правата на жените в тази страна.
Феминисткото движение не е ново – нито пък неговата връзка с библейските принципи. Първата американска конвенция за правата на жените провела се през 1848 в Сенека Фолс, Ню Йорк, била издънка на религиозното съживление и аболюционисткото движение. Много от тези жени имали едно ново желание да изучават Писанието и лесно виждали паралелите между робството и подтисничеството на жените[26].
Без значение какво виждане имаме относно ръкополагането на жени или мястото на жените в дома никой християнин не защитава побоя, подиграването или сексуалната експлоатация. Всички християни трябва да утвърждават равната човечност на мъжете и жените, това, че и двамата са направени по Божия образ (Бит. 1:26-27) и че жените трябва да бъдат третирани с уважение и почит от своите съпрузи. Понеже не познавам нито един християнин (и нехристиянин между другото), който днес да се противопоставя на това жените да посещават университет или да гласуват аз смятам, че всички християни трябва да приемат интелектуалното като и духовното равенство на жените и мъжете. Дори хората, които вярват, че ролята на една майка е най-вече да се грижи за децата си в дома (виж Притчи 31:10-31) няма поради тази причина да отрекат правото на жената да работи.
Докато ние може да не сме съгласни относно гъвкавостта на ролите споменати в Библията светско обобщение, че християните (както мъже така и жени), които уважават Библията се противопоставят на правата на жените е една неправилна карикатура на тези християни – карикатура, която някои консервативни християни за нещастие са приели. И виждането на някои консервативни християни, че движението на жените е свързано единствено с пропагандирането на аборта и разрушаването на семейството[27] по подобен начин е една карикатура, която пренебрегва общите допирни точки, които съществуват между библейското християнство и движението на жените по редица въпроси.
Ако използваме думата „феминизъм” в нейния най-широкия смисъл (виждането на мъжете и жените като равни и активна съпротива на подтисничеството на жените) тогава вероятно всички християни трябва да се смятат за библейски феминисти….
Равноправното третиране на жените (или на всеки човек създаден по Божия образ) не е, както някои твърдят, цел взета от света. Подтисничеството на жените от друга страна е една идея, която е практикувана (понякога по брутален начин) от повечето нехристиянски култури в историята[28] Така лесно може да се твърди, че подчинението на жените в християнската история е било взето от „света” и че то ни казва повече за обществата, в които тези християнски правила са били формулирани отколкото за вечната цел на Бога.
Craig S. Keener е северноамерикански академик и професор по Нов Завет в Asbury Theological Seminary. Той защитава докторат по Нов завет и християнски източници в университета Дюк. Преди семинарията Ашбъри той е бил професор по Нов Завет в Palmer Theological Seminary на Eastern University в продължение на 15 години като в същото време е бил асоцииран пастир към една афро-американска баптистка църква във Филаделфия. Автор е на множество коментари на новозаветни книги както и на други книги по различни предмети от Исус и Павел до афро-акериканската църква. Популярният му IVP Bible Background Commentary: New Testament е продаден в повече от половин милион копия.
Кийнър е преподавал в различни страни особено в Африка. Макар и рядко през последните години той говори на други форуми напр. за 700 пастири в Камерун, на пастирите в Куба, пред National Council of Churches Committee on the Uniform Series; на научни събирания като една спонсорирана от Templeton-sponsored сбирка в Оксфорд и в множество богословски институции вкл. Andrews University, Asia Pacific Theological Seminary in Baguio, Philippines, the Assemblies of God Theological Seminary, Crossway College (Australia), Evangel Seminary in Hong Kong, Faculté de Théologie Évangélique du Cameroon, MacQuarie University (департамента по древна история), New Orleans Baptist Theological Seminary, United Theological Seminary; и Vanderbilt Divinity School.
Съпругата на Крейг Медине е защитила докторат в Парижкия университет и преди това е преподавала в Eastern University. В момента тя координира семейно формиране в Asbury Theological Seminary. Медине е била беглец в продължение на 18 месеца заради войната в рдината й Африка (Congo Brazzaville).
[1] Текстът предсатвлява въведението към книгата Paul, women and wives: Marriage and women’s ministry in the letters of Paul, Baker Academic, 1992
[2] Ср. напр. целият февруарски брой от 1991 на Mountain Movers, an Assemblies of God (AG) и декларацията приета от General Presbytery of the AG, August 1990.
[3] За важната роля на жените в чернокожата Баптистка църква виж Evelyn Brooks, “The Women’s Movement in the Black Baptist Church, 1880–1920,” Ph.D. dissertation, University of Rochester, 1984. Това не означава, че жените винаги са имали достъп до амвона, но чернокожите църкви са вървели до голяма степен пред американската култура в това отношение. Известният чернокож баптистки учител Нани Хелън Бъраф започва National Training School for Women and Girls. За него се твърди, че е изпратило повече жени-мисионери отколкото всяко друго училище в страната.
[4] Голям процент все още отхвърлят жените като пастири (за разлика от други черни деноминации като AME, AME Zion и CME); виж C. E. Lincoln and L. H. Mamiya, The Black Church in the African American Experience (Durham, N.C.: Duke, 1990), pp. 292–93). Но по-голямата част от по-младите служители в чернокожите църкви подкрепят жените като пастири (ibid., p. 290), което вероятно отразява тенденцията за в бъдеще.
[5] Lincoln and Mamiya, Black Church, p. 58. Много по-рано от това епископ Ричард Алън, основател на AME, е оставил Джарена Лий (р. 1783) да проповядва на неговият амвн. За нейното служение виж M. C. Sernett, Afro-American Religious History (Durham, N.C.: Duke, 1985), pp. 160–79.
[6] Виж Dorothy Sterling, ed., We Are Your Sisters: Black Women in the Nineteenth Century (New York: W. W. Norton & Co., 1984), pp. 87–104, 215–16.
[7] Напр. Frederick Douglass, дякон от AME Zion и важни жени учители и религиозни фигури като Соджърнър Тру и Хариет Тубмън (J. H. Cone, For My People: Black Theology and the Black Church [Maryknoll, N.Y.: Orbis, 1984], pp. 123–25. общо виж pp. 122–39). За позицията на белите евангелски аболюционисти като Фини и Колежа Оберлин виж N. A. Hardesty, Women Called to Witness: Evangelical Feminism in the 19th Century (Nashville: Abingdon, 1984), pp. 15, 37, 44. Признанието за миналото подтисничество на чернокожата общност е бил един от основните фактори за нашата местна баптистка асоциация да подкрепи ръкополагането на жените (Lincoln and Mamiya, Black Church, p. 41, on the East Cedar Grove Association).
[8] Това е по-стрикно отколкото обичайната тардиционалистка позиция, която позволява на жените да поучават (докато това се случва в неделното училище, а не от амвона) и да бъдат мисионери (каквито е имало твърде много; виж напр Ruth Tucker and Walter Liefeld, “Women in Foreign Missions,” pp. 56–76 in World Christian Summer Reader 1990 [Pasadena, Calif.: World Christian, 1990]).
[9] Хариет Бубмън красноречиво свидетелствува за своя призив (виж Sterling, Sisters, p. 397). Тя не само, че успешно превежда стотици роби през тайните пътища, но води и чернокожи войници от обединението през юга в походи за освобождение на роби без да изгуби нито един единствен войник подобно на израилтяните в много от старозаветните „свети войни” (ibid., p. 259).
[10] Това, което твърдим тук е било защитавано от дълго време от пастирски мислещи библейски учени, които прилагат библейския текст към днешната църква. Виж напр. B. H. Streeter and Edith Picton-Turbervill, Women and the Church (London: F. Fisher Unwin, 1917), p. 54: “Ние виждаме отново и отново как нашия Господ докато утвърждаваше вечни принципи ги прилагаше към обичате на деня. Но обичаите преминават докато вечните принципи остават.” Пистелите използват този тълкувателен принцип, за да обяснят защо няма жени сред 12-те апостоли във връзка с „източните обичаи.”
[11] Виж особено Hardesty, Women.
[12] Напр., Tim Stafford, “The Abortion Wars: What Most Christians Don’t Know,” CT (Oct. 6, 1989): 18.
[13] Jacquelyn Grant, White Women’s Christ and Black Women’s Jesus: Feminist Christology and Womanist Response, AARAS 64 (Atlanta: Scholars Press, 1989), pp. 195–201 с право критикува голяма част от феминисткото движение в САЩ за това, че започва от една изцяло американска перспектрива на белите жени. За разлика от много подходи свързани с богословието на освобождението настоящата книга започва с евангелското приемане, че първоначалното значение на Писанието е отправната точка и може да даде авторитетна критика на църковната традиция. Но Писанието трябва да бъде приложено към конкретната ситуация сега точно както във времето когато е било написано и перспективата на д-р Грант за контекстуализацията е много полезна (ср. особено стр. 209–22).
[14] Gretchen G. Hull, “Under the Yoke: Facing the Challenge of Global Oppression,” pp. 16–19 in World Christian Summer Reader 1990 (Pasadena, Calif.: World Christian, 1990): 18.
[15] “India’s Lost Women,” World Press Review (April 1991): 49.
[16] Hull, “Yoke,” p. 18. Няколко от моите приятели от Уганда потвърдиха това.
[17] Steven Myers, “Crown of Beauty Instead of Ashes,” pp. 20–25 in World Christian Summer Reader 1990 (Pasadena, Calif.: World Christian, 1990): 23.
[18] Ibid., p. 22. Новите отчети постоянно отчитат насилието над жени (напр. “Against Their Will: Rape and Sexual Abuse in Custody,” Amnesty Action [Jan./Feb. 1992], p. 6).
[19] Myers, “Crown,” p. 22.
[20] Sterling, Sisters, p. 411.
[21] The Chronicle, Nov. 15, 1988, p. 8.
[22] В една бележка под линия в Sterling, Sisters, p. xii, свързана с традиционни те бели семейства четем: „Един редакционен коментар на Nation от 1868 казва, че семействата на работническата класа остават незасегнати понеже мъжете налагат подчинение „чрез юмруци и насилие.” Тя посочва, че жените на робите изпитвали относително равноправие със своите съпрузи понеже са в еднаква степен подчинени на авторитета на господаря. (ibid., pp. 37–38).
[23] За едно кратко разглеждане виж напр., James and Phyllis Alsdurf, “Battered into Submission,” CT (June 16, 1989): 24–27; H. W. Green, “Wife Abuse: When Submission Goes Too Far,” Charisma (July 1985): 44–54; по-подробно, James and Phyllis Alsdurf, Battered Into Submission (Downers Grove, Ill.: InterVarsity, 1989).
[24] The Matthew’s Bible, в полето към 1 Петър 3 1 препоръчва боят на непокрната жена като средство за изработване на „страх Божий (R. W. Fogel and S. L. Engerman, Time on the Cross [Boston: Little, Brown & Company, 1974], p. 146).
[25] Hull, “Yoke,” p. 18
[26] G. G. Hull, “Biblical Feminism: A Christian Response to Sexism,” ESA Advocate (Oct. 1990): 14.
[27] David Ayers, “The Inevitability of Failure: The Assumptions and Implementations of Modern Feminism,” pp. 312–31 in Recovering Biblical Manhood and Womanhood: A Response to Evangelical Feminism, ed. John Piper and Wayne Grudem (Wheaton, Ill.: Crossway, 1991), pp. 322–23. На мен ми се струва, че мнозина консервативни християни са поляризирани срещу фемнизма помене NOW е приело една позиция подкрепяща аборта, но това не е била официалната поизция на движението преди 1967 и групи като Feminists for Life днес демонстрират, че феминизма противопоставящ се на аборта остава валидна опция.
[28] Ср. Don Richardson, Peace Child (Ventura, Calif.: Regal, 1974), p. 272, за това как християнството повишава стандартна на живот на жените в културата. Лесно може да се твърди, че това широко разпространено подчинение (и особено подтисничество) на жените отразява ефекта от проклятието на Ева. Тогава се появява въпросът: Трябва ли християните да работят срещу проклятието? (Камю по подобен начин поставя под въпрос дали християните трябва да се борят срещу чумата ако вярват, че Бог я е изпратил като наказание.) Ние трябва да бъдем последователни в своя отговоро: ако съществуването на проклятието означава, че трябва да подкрепяме неговият ефект тогава ние също така трябва да защитаваме греха и смъртта колкото се може повече понеже те също са резултат от проклятието. Бог осъжда вавилонците заради това, че съкрушават Юда макар те несъзнателно да изпълняват Божията цел. Бог може по същия начин да изпраща наказание, но да ни призовава да работим за изцеление.
Rado's blog 