Добре дошъл Бени Хин


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Benny Hinn

Макар в момента facebook да шуми доста относно предстоящото идване на Бени Хин в България очакването ми е това (както обикновено става) да бъде буря в чаша вода. Все пак на 5.08.2014 ръководството на Божия Църква в България публикува писмо (виж по-долу) до ОЕЦ, което е доста интересно в повече от едно отношения.

От една страна писмото се позовава на „практикуване на общочовешките свободи гаранатирани от конституцията” като на основание, поради което идването на Бени Хин не може да бъде възпрепятствано така както не следва да се пречи и на идването на „папата, руския патриарх или Далай Лама.” Това, разбира се, е така. В България има свобода на религията и никой няма право да пречи на посещението на учител изповядващ вяра, която не е в съгласие с моята собствена. Последното се отнася и до държавните органи вкл. Дирекцията по вероизповеданията.

В случая обаче иде реч за нещо по-различно. Когато става дума за религиозна фигура представяща се за християнски водач, но с противоречива репутация, чийто учения и/или личен морал излизат извън приетите от християните граници следва ли християните да се разграничат от нея? Че Бени Хин пасва на горното определение за мен няма съмнение. И понеже той претендира за принадлежност именно към евангелското крило на християнството топката е изцяло в полето на ОЕЦ. Това не означава, че на Хин задължително трябва да се пречи да дойде в България – всъщност не е чак толкова важно дали той ще дойде или не. В случая за мен е много по-важна реакцията и посланието, което евангелската общност ще генерират в тази връзка – реакция пряко свързана с чистотата на християнската вяра и морал.

Ако трябва да съм честен аз нямам очаквания. Божия Църква в България (свързвана с името на Павел Игнатов) прави ход, с който очевидно цели това да не се случи. Всъщност начинът, по който е формулиран началният абзац на писмото оставя впечатлението, че тя явно подкрепя идването на Бени Хин, респективно него като личност.

Развяването на вътрешнохристиянски спорове в публичното пространство е основателна причина за опасения свързани с доброто име на евангелските християни в България (доколкото тук те имат такова). Но аз имам съмнения, че мълчаливото идентифициране с Бени Хин признавайки го негласно за „наш човек” може да се окаже не по-малък капан, въпреки че обществото ни вече достатъчно се пресити на подобни събития и интересът към тях е значително намалял в сравнение с ранните години на прехода.

Разбира се, ОЕЦ не следва (всъщност и не може) да се превръща в цензор на всичко случващо се в протестантското българско пространство. Просто в случаят с Бени Хин приемливите християнско учение и морал са подминати според стандартите на всички членове. Твърде жалко ако не е така. Или ако си замълчим защото има опасност да настъпим някой по мазола.

П.П. Пиша ОЕЦ понеже те фигурират като адресат на писмото. Но абсолютно същото се отнася за всяка отделна църква и група църкви.

BENNY_HINN

ВИЖ СЪЩО: Изявление на Н. Неделчев относно идването на Бени Хин в България.

                        Израснахме сега е време и да пораснем

ОТЗИВИТЕ ЗАПОЧНАХА: Да са ни честити. Сега можем да обясняваме колкото си искаме, че „нямаме сестра.“

Американски пастор ошушка нашенци в НДК (Блиц – препечатано в една дузина други електронни издания)

„Пророк“ извъртя хиляди българи с дарения (News.Varna24.bg)

Противоречивият пастор Бени Хин: „Дайте, за да ви даде и на вас Бог“! (Нова Варна)

Сектантски пастор напълни зала 1 на НДК (dveri.bg)

7 thoughts on “Добре дошъл Бени Хин

  1. Любопитно!

    Ситуацията е много интересна. От една страна напоследък се наблюдава стремеж към укрепване на единството между всички вярващи с петдесятни/харизматични разбирания. Проявление на този стремеж беше научната конференция през месец май и всеобщата такава веднага след нея. Участвали в организацията на тези събития са коментирали посещението на Бени Хин като логична следваща стъпка в този процес. От факта обаче, че както Петдесятният съюз, така и Българска Божия църква (под ръководството на Венцислав Стойков), не застанаха официално зад тези събития, може да се заключи, че тези стремежи са по-скоро амбиция на една група от лидери, начело на която са Павел Игнатов, Васил и Анатоли Еленкови, Пламен Цолов, Иводор Ковачев, Иван Хазърбасанов и неколцина „по-малки“. Какво свързва точно тези личности е въпрос, чийто отговор все още предстои да се разгърне.

    Както се вижда и от реакциите спрямо идването на Бени Хин, единството между всички петдесятни/харизматици вече съвсем не може да почива само върху разбиранията за Святия Дух. Затова ми се струва, че или амбициите на гореизброените лидери са инерция от отминала епоха, или почиват на пресметлив анализ, че все пак ще успеят да си върнат влиянието над някаква част от петдесятните/харизматични маси. А ако последното се случи, то лесно може да се преобрази в политическо влияние, икономически ползи и т.н.

    Друга любопитна динамика засяга междуденоминационните взаимоотношения. През последните петнадесет години ОЕЦ сякаш се открои като основен представител на евангелистката общност пред държавните институции и широката общественост. Там обаче нехаризматичните деноминации имат далеч по-голямо влияние отколкото членската им маса предполага. По мои наблюдения това (основателно) никога не се е харесвало на лидерите на харизматичните деноминации, но по редица причини досега са си налагали да се съобразяват с това статукво. В един смисъл, обединението в ОЕЦ винаги е било крехко и крепено с цената на известни компромиси и премълчавания. Струва ми се, че предстои да видим как част от харизматичната общност ще се опита да създаде алтернативно обединение и съответно представителство. Дали ще успее е неясно, но прогнозирам, че резултатът от това ще бъде разделяне на самата петдесятна/харизматична общност на по-радикално крило и по-консервативно такова (понятията „радикално“ и „консервативно“ са условни). Последното ще се окаже далеч по-близко до нехаризматичните си събратя, отколкото до харизматичните си съверци.

    Паралелно с това очаквам да се появи пролом между по-либералните протестанти (измежду всички деноминации), които засега са твърде малобройни и не търсят властови позиции, и по-традиционните такива, които са мнозинство. Първите обаче тепърва ще разширяват влиянието си сред онези протестанти, които имат силна склонност към интелектуални търсения, както и сред образователните институции на евангелистите. Това неизбежно ще доведе до сблъсъци и разделения.

    С две думи, бъдещето на ОЕЦ като единно представителство на цялата протестантска общност е силно под съмнение. 🙂

    Какво мислиш?

  2. „11:19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);“ I Коринтяни 11:19

  3. Аз съм донякъде географски отдалечен от „епицентъра на събитията“ и не съм сигурен, че съм в час с всичко, което се случва. Например аз знам съвсем малко за конференцията, за която говориш. Струва ми се, че по-радикална харизматична група по никакъв начин няма да е в състояние да си извоюва сериозно влияние извън собствените си среди – независимо от числеността й. Така аз за момента не мога да си представя успешна алтернатива на ОЕЦ.
    Аз също си давам сметка, че съжителството в ОЕЦ е въпрос на известни компромиси – не може и да бъде иначе. Затова не ми се иска да звуча идеалистично и наивно с призиви за общи позиции и т.н. сякаш нещата са съвсем прости.
    Докато чакаме Хин обаче в главата ми се върти нещо друго. Дали в по-старата история на ОЕЦ имаме случай който може да има някаква аналогия с този? Имам в предвид дали са успявали да достигнат до общо становище за нещо, което дори далечно напомня на нашия случай? Самият аз съм доста невеж в българската евангелска история. Дали да не пусна въпрос в Евангелски архив?

  4. Честно казано, не ми е ясна цялата тази дискусия. Или поне не разбирам, защо цялото това усложняване и завъртяни анализи.
    Идването на Бени Хин в България е малко като концерт на Пейдж и Плант – мерси ама… трябваше да дойдете преди 15 години. Сега ние ще дадем по 10-20 лв за билет, но и на нас и на вас е ясно, че сте тук, защото никой друг не иска да ви слуша.

    Бени Хин ще дойде, за да зарадва бабите. Целия цирк с белия костюм, шаманските напеви „Алелуя“ и „Исус“ и евтините „пророчески“ номера просто не хваща дикиш у младото поколение. Освен това, както вече знаем, Бени Хин обикновенно се осира. И доктринално и от към пърформънс. Така че най-вероятно ще подразни всички – и онези, които са платили 10 лв. за да гледат чудеса и онези, които са се надявали да чуят Божието Слово. И накрая Бени хин ще обвини публиката, че сами са си виновни.
    И толкоз.

    Колкото до бабите – те ще дойдат, ще покършат китки след отминала младост, ще поклюкарстват за миналите разводи и провали на брат Бени и ще си отидат – всяка с нано-съживление в сърцето. Защото другото, което знаем за евангелските баби е, че „баба песнарката си мени, но пастира – не.“

    Павел Игнатов да спечели някакво влияние? You gotta be kidding me! Не и с Бени Хин. Не и днес.
    Пламен Цолов може да закърпи някоя и друга финансова дупка но до там.
    Всички останали (пастири от антуража) ще си направят селфи с Бени Хин и това ще им остане.

    Простете непочтенния ми език, но аз съм редови пасом и понякога не знам какво приказвам.

  5. Анди, поставяш интересния въпрос за желанието за единство сред деноминациите у нас, макар и да е само частично свързан с Бени Хин. И аз съм географски отдалечен от центъра на събитията и не съм информиран за всичко, което се случва. Мога просто да коментирам като представител на Българска Божия Църква (която подчертавам, че НЕ Е посочената горе деноминация на Павел Игнатов, а ръководената от Венцислав Стойков).

    Има различни причини и начини да се търси единство между вярващите, които са погрешни. Стремежът за доктринално единство най-често е измежду погрешните, поне що се отнася до подробностите. Що за служител е Бени Хин се оказва точно една от тези подробности. Ще се съглася с теб, че условно се получават две крила сред харизматиците – радикално и консервативно. Това, което забелязвам от доста години е, че по такъв род въпроси (както и по доста други) консервативните харизматици като разбирания и поведение са много по-близки до нехаризматиците. Има две неща, които виждам, че оказват най-силно влияние в посока радикализъм: богословската необразованост на църковни ръководители и степента на американизирано евангелско християнство, която са възприели. Ако поне едно от двете неща липсва, най-често не се наблюдава това, което повечето нехаризматични вярващи считат, че представляват харизматиците. Всъщност, много повечето харизматици в България се различават доста малко от нехаризматиците, но на очи се набиват именно тези, които наричаш „радикално крило“. По въпроси като този за Бени Хин се получава пълно и настървено поляризиране, единство в разбиранията няма как да се получи. Ако едните вярват, че това е ръководен от Бога служител, а другите – че е демонично обладан лъжеслужител, няма как да се получи компромис.

    Единството между вярващи е успешно най-вече когато има желание за общуване между личности от различни християнски деноминации или клонове, както и за общи съвместни действия за определени неща. Като младежки ръководител в Стара Загора виждам, че това лято младежите от три църкви спонтанно започнаха да излизат на кафе и на разходки почти всеки ден, без никой отгоре да ги е карал – просто по приятелска линия, която вече включва все повече от тях. Това е естествено и нефалшиво единство! Когато дойдоха сирийски бежанци в недалечни селища, веднага различни деноминации и християнски клонове от града се наеха да се погрижат за бежанците като единна общност. Това също е успешно единство и дава отличен резултат. Но има и много погрешни причини и начини да се създава единство. Не сме маоистки Китай, където над един милиард души могат да мислят като един човек (Мао) и опитите за създаване на такъв тип християнско единство преди настъпването на Божието Царство са обречени.

  6. Винаги ми е било интересно как хората гледат да оценят нещата според това дали се въртят около тях или не. Ако не се въртят около тяхната полза и разбирания следователно Бог не в тях. Много е смешно като почнем да се държим като качествен контрол. Бог се усмихва и казва извади гредата от окото си човече- ти който получи милост. Божието царство не се състои в думи а в сила. Ако Бог е решил силата Му да достигне до нуждаещите се чрез някой кой съм аз че да Му давам акъл?

  7. Така както е написан горният коментар човек остава с впечатлението, че няма значение дали някой е баптист или будист – стига да демонстрира „сила“ никой няма право да има каквито и да е претенции. И понеже силно се съмнявам, че авторът е имал в предвид нещо подобно очевидно е, че остава твърде много, което трябва да се уточни относно това дали имаме право да съдим или даже задължение да изпитваме и преценяваме нещата.
    Моята позиция мисля е много ясна – самият аз нямам никаква изгода от това Бени Хин да идва в България нито пък губя нещо ако не дойде – освен всичко друго съм доста отдалечен географски от София. Просто в случая става дума за човек с учения и морал излизащи извън общоприетите християнски граници и е трудно да кажем на черното бяло или даже да замълчим. И без всякакво желание да се изживявам като духовна полиция или „качествен контрол“ все пак Божията църква не е разграден двор, в който може да шета всеки. Когато проявим подобно поведение на работното си място или в семейството си то се нарича безотговорност. Пренасянето му на християнска почва не го превръща в нещо положително.
    Колкото за моите разбирания – аз определено имам такива – и по отношение на Хин мисля те са пределно ясни. Всъщност всеки от нас има някакви разбирания, според които мери и преценява нещата. Голяма част от разбиранията различни от моите аз мога да приема без да се съглася с тях. Една друга част не мога. Случаят с Бени Хин спада към последната категория – ако има нужда мога да обясня защо.
    Казано с думи прости – аз смятам, че Бени Хин е лъжеучител, който както доктринално така и морално не отговаря на християнските стандарти. Нямам никакви притеснения да го кажа или напиша в прав текст. (Би било добре дискусията като цяло да се измести от висящи декларации в посока защо това е така и кои са критериите и верните учения и морал, но вероятно да се надявам на това е прекалено много) Смятам също, че поканата му е автогол, който дискредитира евангелското движение в България свързвайки го със среди и прояви, от които би било добре то ясно да се разграничи. Накрая смятам, че макар огромната част от хората, които симпатизират на Хин в България да са добри хора и някои от тях дори наши приятели в редно в случая да се заеме ясна позиция – точно както те са направили отправяйки подобна покана. За последното те едва ли могат да ми се сърдят след като сами са направили точно това.
    П.П. Извинявам се ако коментарът ми е прозвучал грубо. Понякога аз пиша рязко, но (поне в случая), макар да имам твърда позиция нямам негативни чувства и отношение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.