Има ли йерархия в Троицата – 2

ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

В част 1 аз говорих за традиционното богословско разграничение между иманентната и икономическата Троица и как всички са съгласни, че съществува йерархия (т.е. субординацията на Сина на Отца) в икономическата Троица. Но между евангелските богослови съществува спор за това дали има йерархия в иманентната Троица – Бог в Себе Си.

Спорът започва във връзка с твърдението изказано от някои консервативни евангелски християни, повечето от тях „комплиментари,” че пълното подчинение на жените на мъжете в дома и църквата (ако не и в обществото) е оправдано, ако не и изискващо се, от пълното подчинение на Сина на Отца в иманентната Троица. Австралийският богослов Кевин Джилс е публикувал две важни книги в тази връзка, в които достига твърде близо до това да обвинява комлиментарните защитници на йерархията в иманентната Троица в ерес. Двете книги са The Trinity & Subordination: The Doctrine of God & The Contemporary Gender Debate (IVP, 2002) и Jesus and the Father: Modern Evangelicals Reinvent the Doctrine of the Trinity (Zondervan, 2006). Джилс цитира основните си противници в дебата в една дълга бележка под линия на стр. 23 от The Trinity & Subordination Сред тях са Джордж Кнайт, Сюзън Фо, Джеймс Хърли, Уейн Грудъм и Андреас Костенбергер. Разбира се, един подобен списък с имена скрива разликите между тях. Това, което всички те споделят според Джилс, е вярата, че Божия Син е вечно подчинен на Отца в иманентната, онтологична Троица и че тази подчиненост се изразява в авторитет, а не единствено в получена божественост.

Именно тук нещата стават заплетени и тук трябва да насочим своето внимание и критическо мислене – разликата между двата вида йерархичност и субординация („монархията на Отца”): (1) изразена с термините на получаване на божественост и (2) авторитет над. Много християни са съгласни с отците-кападокийци и другите велики тринитари мислители през историята на църквата, че Отец е „монарха” (единственият произход или източник) на Сина и Духа, които вечно са родени и изхождат от Отца. Ортодоксалните богослови винаги са били съгласни, че това по никакъв начин не води до „субординация” подобна на арианската и полу-аринаската ерес, които твърдели, че Сина е създаден във времето и е „Имало време когато Сина не е бил” (ариански лозунг). Отците кападокийци много внимателно разграничават монархията на Отца и арианската субординация.

Същинският дебат сред евангелските християни е свързан с това дали Сина и Духа са субординирани на Отца във вечния „съвет” на Троицата? Дали монархията на Отца в Бога означава автроитет над Сина и Духа? Практическият въпрос е дали жените трябва да бъдат субординирани на мъжете в смисъл на покорство понеже мъжете имат власт над тях (напр. съпрузите или пастирите) понеже Отец има власт над Сина. Най-важният пасаж, разбира се, е 1 Кор. 11:3: „Сега, желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос и глава на жената е мъжът и глава на Христос е Бог.” В този пасаж съществува един друг свързан спор относно значението на „kephale” (глава). Дали думата означава „източник” или „авторитет?” И двете са възможен превод от гръцки и съществува дълъг и продължаващ спор между евангелските комплиментари (напр. Джон Пайпър) и егалитарите (напр. Баркли и Алвера Микелсън), който за момента се намира в патова ситуация. Така спорът до голяма степен се е прехвърлил към монархията на Отца и субродинацията на Сина. Твърдението изказвано от някои консервативни евангелски християни е, че 1 Кор. 11:3 доказва, че жените трябва да се покоряват на мъжете си понеже дори във вечното битие на Бога Синът се покорява на Отца. Джилс и други по-прогресивни евангелски християни (вкл. Милърд Ериксън, който, по мое мнение, е „прогресивен” единствено що се отнася до въпроса свързан с жените) отговарят, че 1 Кор. 11:3 не доказва нищо подобно и дори не говори за авторитета във вечната, иманентна Троица. Всяка страна обвинява другата, че се отклонява от „ортодоксалното учение за Троицата” и изопачава смисъла на Писанието.

Сега – да осъвременим историята – група егалитари са създали едно становище за Троицата, което са изпратили за подпис на различни евангелски богослови. Обобщено то казва: „Ние вярваме, че единственият жив Бог, Който е създал и владее над всичко и Който е описан в Библията е единият триединен Бог съществуващ в три съвечни, равни личности, като всяка личност е описана като различна и все пак равна, не като три различни бога, но един Бог споделящи равенство в чест, слава, поклонение, сила, авторитет, власт и ранг, като никоя личност няма вечно превъзходство над останалите.” (Дългата версия може да бъде прочетена ТУК).

Това твърдение изглежда отхвърля всякакъв смисъл на монархия на Отца и по този начин попада в конфликт с обяснението на Никейската изповед от отците кападокийци. Все пак аз не мога да вярвам, че това е неговият смисъл. Изповедта ясно казва, че Сина е „роден от Отца.” Освен ако някой не твърди, че това се отнася единствено до девственото зачатие на Исус Христос (едно събитие в икономическата Троица) изглежда, че самата Изповед утвърждава монархията на Отца казвайки, че Отец е източника, произхода, „изворът” на божественост на Сина и Духа. Това ни връща на въпроса какво означава „Никоя личност няма превъзходство над другите?” Виждате ли колко са сложни нещата? Вероятно това е „майката на цялостно объркване” (както Christianity Today нарече един по-ранен евангелски дебат за природата на възкресението тяло на Христос.)

Декларацията за Троицата е дело на Уилям Дейвид Спенсър, който се консултира с някои други – всички евангелски егалитари. Заключителният й параграф съдържа много силни думи: „Твърдения, че превъзходство или подчиненост по отношение на авторитет съществуват вечно сред Лицата на Божеството са проблемни. Всички Божии атрибути са същностно важни. Не трябва да говорим за различаващи се, неравни атрибути, които разделят Божията същност. Ако Божиите атрибути са подредени по ранг в някаква йерархия тогава по необходимост следва, че по-ниския ранг е по необходимост качествено по-нисък. Следователно противоречие на термините е да се твърди, че те споделят еднаква природа (усия) и все пак да се поставят степени по отношение на отделните атрибути. Подобно вечно разграничение дава на Сина по-малък авторитет отколкото на Отца и следователно разделя и разкъсва единия Бог. Подобно радикално, социално тринитарианство води до тритеизъм. Следователно да твърдим, че Бог съществува в три съвечни, равни личности е необходимо за запазването на вярата веднъж предадена на светиите.”

Личният ми подтик е да се присъединя към тези евангелски егалитари и да подпиша декларацията. Все пак почти всички от стоящите на другата страна на спора са хора, които считам за нео-фундаменталисти (под което аз не изказвам каквото и да е твърдение за техният характер!). Все пак аз имам някои угризения, които не ми позволяват да се включва на никоя страна. Те ще бъдат изложени в част 3.