Има ли йерархия в Троицата – 1


ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА?

от Роджър Олсън

104486

Един от множеството спорове сред евангелските богослови и библейски учени е свързан с въпроса за иманентната Троица, по-конкретно дали в нея съществува една вечна йерархия на авторитет, при която Синът е подчинен на Отца. В този конкретен спор „подчинен” е свързан с авторитет. Така специфичният въпрос, който разделя евангелските богослови и библейски учени е дали Синът (и Светия Дух) съществуват вечно под автроитета на Отца.

Доколкото зная никой в този спор не отрича, че Синът е подчинен на Отца в икономическата Троица. Това означава, че доколкото зная никой не отрича, че по отношение на историята на спасението Синът се покорява на Отца особено по времето когато живее както евреин в Палестина. Евангелието на Йоан прави това ясно когато Исус многократно казва, че Той е дошъл да върши волята на Отца и се моли Отец да Му даде славата, която е споделял преди сътворението на света (Йоан 17).

Важно е когато се опитваме да разберем този спор сред евангелските християни да разберем разликата (или поне разграничението) между иманентната и икономическата Троица. Няма две Троици, а два аспекта на Троицата на Отца, Сина и Светия Дух. Има два периода в историята на християнското богословие, когато това разграничение се оказва фокус на значително влияние. Единият е епохата на арианските и полу-арианските спорове през 4 век, а другият е през 20 век когато, след възкресяването на доктрината за Троицата от Карл Барт, имаме един ренесанс на тринитарната мисъл сред християните. Този ренесанс продължава и през 21 век, макар да смятам, че сега той е преплетен с твърде много спекулации за детайли.

Отците кападокийци Василий и двамата Григориевци са до голяма степен отговорни за формулирането на разграничението между иманентната и икономическата Троица. Те чувстват, че е важно да го направят и да настояват на него заради Христовата трансцедентност тъй като не желаят Троицата да е свързвана единствено с историята като е в някои модалистки движения описващи Отца, Сина и Светия Дух като модуси, проявления, или дори като маски на Бога, които са истински единствено що се отнася до Божиите отношения със света в процеса на спасителната история. По този начин различните модалистки групи (особено, но не единствено свързани със Савелий и неговите последователи) свеждат Отца, Сина и Духа просто до маски, които Бог носи. Те не са виждани като реални, цялостни, вечни разграничения в Бога.

Така срещу модалистите отците кападокийци подчертават съвсем истинските, онтологични разграничения в Троицата. Отец, Сина и Светия Дух са различни ипостаси споделящи в еднаква степен една усия. За тях (и от този момент нататък това се превърнало в ортодоксалното учение и в начина, по който Никео-Константинополската изповед била тълкувана както на изток така и на запад) съществува една иманентна, онтологична, вечна Троица. Бог не става троичен единствено по отношение на историята на творението и спасението. И трите испостаси не са просто маски или проявления на една личност: те са реални центрове на съзнание дори ако не се различават по никакъв начин. Така като цяло иманентната Троица е вечното разграничение без разлика на трите личности: Бог в Самия Себе Си.

Между 4 и 20 век по-голямо внимание свързано с тринитарната мисъл привлича иманентната Троица понякога като разграничавана от икономическата Троица (трите различни личности действащи в историята). Поне от това се е страхувал католическият богослов Карл Ранер когато създал своето „Правило на Ранер:” „Икономическата Троица е иманентната Троица и иманентната Троица е икономическата Троица.” Това „правило” предизвиква значително внимание и дискусия тъй като е тълкувано по различни начини например от Юрген Молтмън (в много от книгите си, но особено в The Trinity and the Kingdom of God) и Валтер Каспер (напр. в своята значима книга The God of Jesus Christ). Правилото на Ранер се е превърнало на практика в ортодоксална идея действайки като регулативен принцип, който не допуска разделянето на иманентната Троица от икономическата Троица сякаш ние можем да знаем нещо за първата отделно от втората.

За мен няма съмнение, че Великата Църква като цяло (както източната така и западната вкл. и протестантските реформатори) е вярвала в една йерархия в иманентната Троица. „Там където съществува реалността трябва да съществува и кореспондираща й възможност” (Барт). Ако в икономическата Троица ние виждаме (напр. в Йоан 14-17) една субординация на Сина на Отца трябва също да съществува субординация на Сина на Отца и в иманентната Троица. Монархията[1] на Отца е явна при кападокийските отци и винаги е била поучавана в източните църкви. Молтмън е един съвременен богослов, който се опитва да смекчи тази йерархическа идея за Троицата спекулирайки относно различните модели на взаимоотношения (включително на авторитет) в Бога съврзани с етапите на Божието царство в историята. Той подчертава начини, по които Отец е зависим от Сина и Духа, което наистина е вярно, но по никакъв начин не отхвърля това, което отците на църквата имат в предвид под йерархия в иманентната Троица.

Но какво имат те в предвид? Какво имат в предвид отците кападокойци и източната църква (или църкви) под „монархията на Отца?” И как те избягват арианството и полу-аринството (ереси, които отричат равенството на Сина на Отец по отношение на божествеността)? Това, разбира се, е много дълга и сложна история, така че аз мога само да нахвърлям няколко общи щрихи. Под „монархия на Отца” отците кападокийци имат в предвид единствено, че Отец е източника или „изворът” на божествеността в Бога, а Синът и Духът получават своята божественост от Отца вечно (по този начин няма възможност за неравенство на битието). Тяхната любима аналогия е слънцето с неговата светлина и топлина. Не можем да си представим слънце без неговата светлина и топлина и все пак то е техният източник. Така Синът, Който става Исус Христос при въплъщението, е роден от Отца от вечността (не във времето) и Светия Дух изхожда от Отца (западната църква добавя filioque – и Сина). (Аз смятам, че добавката filioque към Никео-Константинополската изповед е грешка и трябва да бъде или премахната или да се ревизира на „чрез Сина,” макар че последното също не е без своите проблеми.) Накратко (без да навлизаме в детайлите свързани с filioque или дори в дебатите за разждането и изхождането на Сина и Духа) „монархията” на Отца в традиционното, ортодоксално учение означава единствено, че Отца е вечният, онтологичен източник, извор, произход на Сина и Духа. Тя няма нищо общо с авторитет над някой, което ако бъде внесено в иманентната Троица би означавало някакъв вид подчиненост.

И така защо е важно да имаме монархията на Отца в иманентата Троица? Кападокийските отци твърдят, че тя е необходима, за да запази и предпази разграничението между трите ипостаси. Някои също така твърдят, че тя е необходима, за да запази и предпази връзката между иманенната и икономическата Троица (в която има явна субординация).

Тук има толкова много въпроси, че аз не съм в състояние дори да започна да говоря за тях! Но е жизнено необходимо да разберем разграничението между иманентната Троица и икономическата Троица преди да се потопим в настоящия евангелски спор свързан с Троицата. Моето впечатление е, че много евангелски християни, които пишат по въпроса не са достатъчно внимателни или прецизни в това разграничение. Това, което аз ще твърдя е както следва: (1) В икономическата Троица съществува субординация на Сина и Духа включваща и авторитет над тях и (2) Субординацията на Сина и Духа на Отца в иманентната Троица е свързана единствено с източника, извора, произхода на божествеността на Сина и Духа, което не включва автоматично една йерархия на авторитета (т.е. покорство на). Накратко аз твърдя, че е възможно (ако не и необходимо) да вярваме в „монархията на Отца” дори в иманентната Троица без да правим Сина и Духа субординирани на Отца що се отнася до авторитета (т.е. покорството).

[1] Избирам тази дума вместо обичайно използваното на български понятие „единоначалие” понеже той по-добре съответства на идеята на автора – б. пр.

2 thoughts on “Има ли йерархия в Троицата – 1

  1. Не разбирам защо „фелиокве“ да влияе на разграничението между трите ипостаси.
    Във версията „фелиокве“ Духът е разграничен от ипостасите на Отец и Сина като изхождащ, а разграничението между Отец и Сина е по оста „роден“-„нероден“.
    Т.е. трите ипостаси отново си остават явно разграничени.

  2. Не съм сигурен какво точно иска да каже автора (макар че съм срещат това твърдение и на други места). Лично на мен също ми се струва най-малкото спекулативно – католиците се придържат към filioque, но каквито и възражения да имаме към тяхното богословие те не смесват лицата в Троицата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.