Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 2


ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейс

images

Кога и защо западната църква се обърнала от LXX към МТ?

На този етап за нас би било полезно да си припомним каноничния процес свързан с LXX и МТ. LXX била преведена от еврейски учени очевидно в Египет около 200 пр. Хр. В предхристиянската епоха LXX била много популярна в еврейските среди и много почитана особено в диаспората. Брук В. Р. Пиърсън отбелязва, че по това време сред евреите дори съществувала традиция, че преводът на LXX е боговдъновен (Пиърсън говори за Писмото към Аристей, Аристобул, син Сирахов, Филон и Йосиф.). Идеята за вдъхновение изглежда растяла с напредването на времето[1].

Когато новозаветните автори започнали да пишат Писанията те често използвали LXX. Елис отбелязва, че новозаветните писатели често следвали LXX понеже тя била широко използвана и понеже съвпадала с техните виждания. Все пак понякога те следват също така и МТ, в някои случаи дори срещу LXX (Матей 2:15[2]). По-конкретно Павел дава предимство на LXX в своите цитати. Елис пише: „51 от цитатите на Павел са в абсолютно или близко съгласие с LXX, 22 от тях се разминават с еврейския текст[3].”

Все пак трябва да отбележим, че Новия Завет цитира Еремия само 5 пъти[4]. Павел цитира от Еремия 9:24 в 1 Кор. 1:31 и 2 Кор. 10:17 следвайки и в двата случая, както е обичайно за него, LXX[5]. Матей цитира от Еремия 31:15 в един спорен пасаж от Матей 2:18. Както е обичайно за Матей той цитира от МТ Volrage[6]. Книгата Евреи цитира Еремия 31 два пъти веднъж в 8:8-12 и веднъж в 10:16-17. И в двата текста няма разлика между LXX и МТ. Така като бройка цитатите на Еремия в НЗ са равни – един от LXX, един от МТ и два, в които няма разлика между версиите.

Пиърсън отбелязва, че докато християнството се разпространявало из Средиземноморието LXX се превърнала в СЗ за църквата. Християнските автори и апологети започнали да намират христологични текстове-доказателства гръцкия на LXX, които не били ясни в еврейския текст. Така равинската литература започнала да отразява негативно отношение към LXX. Освен това през този период юдаизма донякъде се затворил в себе си, връщайки се към еврейския, и не бил толкова заинтересован да общува с по-широката култура[7].

В еврейската текстова традиция очевидно имало поне 3, а вероятно 5, текстови семейства на СЗ, които били в обръщение в началото на 1 век сл. Хр. Традиционното виждане идентифицира тези 3 типа като Вавилонска рецензия, Палестинска рецензия и Египетска рецензия. Египетската рецензия е тази, която обичайно се свързва с еврейския Vorlage на LXX.Всичките 3 текстови типа са намерени сред свитъците от Мъртво Море които означава, че в средата на 1 век сл. Хр. евреите все още използвали нестандартизиран текст със значителни разлики. След разрушаването на Ерусалим и на диаспората свързана с това събитие юдаизма стандартизирал своя старозаветен текст приемайки вавилонската рецензия и отхвърляйки останалите. Тази рецензия се превърнала в основа на МТ. Самият Тов отбелзва донякъде избирателната природа на това решение: „Предпочитанието към МТ от централното течение в юдаизма не означава задължително, че това бил най-добрият текст на Библията. Както еврейския родителски текст на LXXтака и някои други текстове от Кумран ни представят чудесен текст, често по-добър от МТ[8].” Тов твърди, че триумфът на МТ над останалите текстове се основавал повече на социополитически аспекти отколкото на текстово-критически: течението в юдаизма, което приело МТ било единственото, което преживяло разрушаването на Ерусалим през 70 г[9]. Помнете, че тези, които взели това решение били фарисеите. Без значение дали съборът в Ямниа има нещо общо с канонизацията на СЗ книги[10] аз поставям под съмнение мъдростта да се използва един единствен клон от юдаизма след възкресението – фарисейския клон от всички клонове – като основа за нашата система за канонизация и текстова критика. Уолтке твърди, че МТ се наложил в синагогата и смята, че това историческо събитие е силен аргумент за канонизацията на МТ.

На базата на какъв авторитет трябва да приемем решението на фарисеите от края на 1 век? Дали те са били водени от Божия Дух? По отношение на богословските традиции и на текстовите традиции ние утвърждаваме, че Бог е говорил чрез народа на Израел през предхритиянската епоха. След като благочестието разделило християнството от юдаизма еврейската богословска и текстова традиция изгубила своята основа и авторитет за християните. Решението на ферисейския юдаизъм около 100 сл. Хр. да стандартизират своето Писание според МТ и да отхвърлят LXX не трябва да ни води към някакво заключение относно нашият подход към текста.

Междувременно през първите 4 века от разпространението на християнството LXX оставала основния старозаветен текст за църквата. Въпросите на текста и на канона започнали да се смесват. Елис отбелязва, че добавянето на някои конкретни еврейски апокалиптични книги към християнския канон било „резултат от една популярна и лишена от осмисляне употреба на тези писания[11].” Но въпросът за текста следва да бъде отделен от въпросът за канона. Елис пише, че предникейската църква не приела един основан на LXX канон, но очевидно смятала LXX„за вдъхновена и нейната текстова форма за превъзхождаща тази на масоретската Библия[12].” През 4 век особено на изток (мала Азия, Палестина и Египет) научното мнение на християнските автори било, че LXX е по-добрият текст[13].

През първите 400 години от християнската църква LXX била авторитетният старозаветен текст. Какво се случило?

Към края на 4 век ученият Йероним бил натоварен от папа Дамаск I със задачата да направи ревизия на стария латински превод на Библията. Йероним живял в продължение на много години близо до Витлеем където учел еврейски от един равин живеещ наблизо. Йероним запазил реда на книгите според LXX, но що се отнася до самия текст основал своя превод на равинските манускрипти т.е. предшественика на МТ. Йероним твърдял, че еврейския текст бил по-добър от LXX и затова основал своята латинска Вулгата на еврейския. Неговият нов превод отначало бил посрещнат с опозиция от такива влиятелни християни като Августин, който се противопоставял на превод основан на еврейския текст. С течение на времето Августин очевидно бил повлиян от аргументите на Йероним. В края на краищата той заключил, че както LXX така и еврейския текст използван от Йероним са вдъхновени. Все пак Августин никога не изгубил своето предубеждение към ползването от църквата на превод основан на еврейския текст[14]. В края на краищата Вулгата придобила популярност на запад и се превърнала в стандартен текст за Римокатолическата църква[15]. Източната църква обаче никога не приела Вулгата и „в гръкоговорящото християнство тя (LXX) продължава и до днес да бъде официалния Стар Завет[16].”

Когато протестантските реформатори от 16 век започнали да превеждат Библията на европейски езици те последвали Йероним и използвали МТ като основа за техния СЗ вероятно като опит да се приближат до оригиналния текст. Нашите днешни английски версии продължават тази традиция, но модерните преводи се чувстват свободни да използват текстова критика и понякога да следват LXX срещу МТ. В действителност английските библии представляват хибриди – следват LXX що се отнася до каноничния ред, но МТ като цяло, макар и не винаги, относно текста.

Възражения на решението „оригинална редакция.”

Горната дискусия показва, че твърдението за канонизацията на МТ от Уолтке може да бъде поставено под въпрос. LXXе текста цитиран най-често от новозаветните писатели и е бил общоприетия Стар Завет от християнската църква през първите 400 години. Фарисейския клон на юдаизма отхвърлил LXX заедо с останалите текстови традиции, които се различавали от МТ Vorlage. Йероним въвел същата промяна в латинската Вулгата, която в крайна сметка се превърнала в стандартен текст за западната църква. За мен това не е основателна причина да се твърди, че МТ е каноничната версия, която отразява вдъхновените автографи или вдъхновеното редакция. Със сигурност апостолите не виждали LXX като литературна стъпка по пътя към един истински вдъхновен МТ. Апостолите виждали LXX като Божие Слово, точно както правила и ранната църква. Освен това ако новозаветното научно изследване следва този начин на разсъждение ние все още щяхме да използваме Textus Receptus както канонизирана, вдъхновена редакция.

Следователно аз поставям под съмнение заключенията на Тов и Уолтке относно текста на Еремия. Дори ако те са показали, че МТ е едно по-късно литературно развитие на LXXVorlage (и а не съм убеден, че са направили това) това не доказва нито, че МТ е вдъхновена редакция нито, че LXX не трябва да бъде използван текство-критически, за да ни придвижи назад във времето към един по-добър, по-оригинален текст.

Възможности за решение на проблема с Еремия

Какви възможности съществуват за оценка на двете различни версии на Еремия? Кой е вдъхновеният автограф?

Преди всичко ние трябва да разберем, че болшинството от научното старозаветно изследване е съгласно с Тов и Уолтке, че Еремия LXX е преведена от еврейски текст, който е по-ранен от този отразен в МТ. По едно или друго време, и вероятно много рано, по-кратката версия на еврейския текст зад LXX е била редактирана и разширена в една по-обемната форма отразена в МТ днес. Това виждане е поддържано от Д. Г. Янсен, Робърт Карол, Р.Е. Клементс, Д. Е. Томпсън, Уилям Холидей и В. А. МакКейн[17]. Ако то е вярно какви са възможностите за вдъхновението, непогрешимостта и оригиналните автографи?

1. МТ е вдъхновеният автограф. Това е мнението на Уолтке и Тов, според което МТ отразява крайната форма на текста, която трябва да бъде виждана като вдъхновеният оригинален автограф или редакция. Както споменах по-горе аз намирам „канонизацията” на МТ проблематична и не виждам тази позиция като валидна възможност.

2. Vorlage зад LXX е вдъхновеният автограф. LXX отразява един еврейски текст, който е по-стар и следователно по-близо до оригиналният автограф отколкото МТ. Така нашето най-добро приближаване до оригиналния автографи би бил еврейският Vorlage зад LXX. Както ни напомня МакКейн това не означава, че ние трябва изцяло да изоставим МТ заради LXX, но означава, че там където изглежда, че МТ разширява или смалява даден текст по-краткият текст е по-близък до оригинала[18]. Тази позиция не вижда промените довели до една по-дълга версия на Еремия като направени от вдъхновени редактори, а поставя тези промени в категорията на разпространение на преписите. Заключението от едно такова виждане би означавало, че някои от по-дългите пасажи в МТ, които не се съдържат в LXX трябва да се намерят място единствено в бележките под линия подобно на по-дългия завършек на Марк или историята за жената хваната в прелюбодейство в Йоан 8. Отношението към удължените пасажи в Еремия трябва да е същото като към новозаветните добавки.

3. И двете версии са вдъхновени. Това виждане би признало, че LXX Vorlage е по-ранна и вдъхновена, но също така би твърдяло, е добавките и ревизиите в по-късните редакции също са вдъхновени. Така би имало две линейни версии на оригиналните автографи. Тази позиция отразява бележката на Хюс в неговият коментар върху Еремия в New American Commentary: „Дали по-кратката или по-дългата версия книгата Еремия все още ни говори силно и убедително[19].” Все пак това виждане ни оставя с едно твърде неясно виждане за вдъхновението. Цялата идея съдържаща се зад концепцията за оригиналните автографи е да се придвижим зад различията в текстовите варианти към един вдъхновен текст. Ако Vorlage на МТ се е развила от Vorlage на LXX чрез разширение то МТ не може да бъде вдъхновен текст освен ако не разпрострем вдъхновеието до целия процес на писарско разпространение.

4. И двете версии са оригинални. Това е подобно на третата възможност в своето заключение, но е много различна в пътя, по който достига до такова заключение. Това виждане смята, че съществува дълга и кратка еврейска версия на Еремия от самото начало. Еремия очевидно е антология – една редактирана колекция от материали за живота на Еремия. Еремия 36:32 казва, че Варух е записал много от думите на Еремия, което предполага, че всичко от думите на Еремия до този момент (604 пр. Хр.) е било записано отново от Варух след изгарянето на книгата от Йоаким[20]. Текста също така казва, че други подобни думи са били добавени. Все пак книгата очевидно не е завършена преди резрушителната инвазия на вавилонците. Възможно е хаосът предизвикан от вавилонската инвазия да е до някаква степен отговорен за двете версии на окончателната композиция на книгата. Вероятно когато вавилонците са влезли в града Варух е имал няколко свитъка с материали от Еремия на различен етап на редакция и композиция. Напълно възможно е тези материали да са били пръснати сред изгнаниците, които са отишли във Вавилон, евреите останали в Палестина и групата, която в края на краищата принудила Еремия да отиде в Египет. Възможно е окончателната композиция на книгата да се извършила на две различни места създавайки по този начин две различни версии. Някои нови материали – пътуването на Еремия до Египет например – може да са били написани в Египет и след това предадени чрез ограничените контексти съществуващи между групите. Холидей предполага, че Варух е добавил Еремия 37-44 към съществуващия свитък на Еремия 26-36 след като пророкът е пристигнал в Египет[21]. Това дава някаква достоверност на тезата, че поне една от версиите е достигнала своята окончателна форма в Египет. Този сценарий не е толкова недостоверен колкото може да се струва на пръв поглед. Той е също толкова вероятно обяснение на разликите между LXX и МТ колкото и хипотезата на Тов за литературното развитие. Редакцията завършена в Египет (където Еремия очевидно е завършил живота си) би могла да се превърне в Vorlage на еврейския текст, който е създал LXX. Другата версия съставена или в Палестина или във Вавилон, създала версията довела до Vorlage на МТ. Забележете, че 3 от 4-те по-дълги добавки намиращи се в МТ се занимават конкретно с вавилонски въпроси: плен и наказание (Ер. 39:4-14), съда на Вавилон (51:44-49) и, най-интересната, преброяването на изгнаниците отишли във Вавилон (52:27-30). В този сценарий никоя от версиите не е изопачена или по-маловажна. Не е ли възможно и двата сборника да попаднат в категорията на оригиналния, вдъхновен автограф? Помнете, че в Кумран присъстват и двете версии в тяхната еврейска Vorlage форма. Спомнете си също, че новозаветните автори ползват както МТ Vorlage така и LXX. Накрая, вероятно съществуването на 4 различни евангелия два някаква достоверност на възможността за съществуване на множество и различни, но все пак вдъхновени ревизии на основното описание.

Да обобщя: имаме 4 възможности относно вдъхновението и оригиналните автографи в Еремия:

1. МТ отразява вдъхновеното, литературно развитие от LXXVorlage.Следователно MT, в своята канонично приета форма, е вдъхновения автограф.

2. LXX отразява един еврейски Vorlage, който е по-ранен и по близък до вдъхновения оригинален автограф от МТ и следователно той трябва да бъде използван от текстовата критика, за да достигнем зад МТ.

3. МТ отразява литературното развитие от Vorlage на Септуагинта, но и двете версии са вдъхновени и по този начин отразяват оригиналните автографи.

4. Две различни верси на Еремия са били създадени на различни места като и двете са вдъхновени и по този начин оригинални автографи.

Както беше дискутирано по-горе първата и третата възможност са слаби. Ако МТ наистина отразява едно по-късно литературно развитие на LXXVorlage тогава втората възможност е най-вероятната: LXX отразява един еврейски текст, който е по-стар и по-добър (Под по-добър аз имам в предвид по-близък до оригиналния автограф.) Това заключение не води задължително до цялостно изоставяне на МТ и до безразсъден опит да възстановим един еврейски текст зад гръцкия на LXX. Нито пък това означава, че LXX е по-добра от МТ във всяка друга книга на Библията.

В своята книга относно LXX Керън Джобс и Мозес Силва предупреждават срещу тези две крайности. Те също така отхвърлят текстово-критическата методология, която приписва еднаква стойност на МТ и LXX. Те твърдят, че всеки вариант следва да бъде анализиран сам за себе си и представят един списък от критерии за подобен анализ. Като част от анализа Джобс и Силва подчертават, че един от важните въпроси е текстовото качество на двете версии (LXX и МТ)в конкретната книга, която изучаваме. Т.е. те препоръчват един ориентиран към отделната книга подход където един от важните фактори в анализа на текста е цялостното превъзходство или слабост на МТ или LXX във всяка конкретна книга[22]. По този начин проблемът с Еремия трябва да се анализира на основата на МТ и LXX като прочити на Еремия[23]. Те предприемат внимателен анализ на двата фрагмента на Еремия от Свитъците в Мъртво море отбелязвайки, че това доказателство не е окончателно. Те не отхвърлят директно преобладаващото мнение, че LXXVorlage е по-ранно от МТ, но изразяват предпазливост и класифицират преобладаващото виждане като колбливо. Все пак те не предлагат алтернативно виждане, което да обясни разликите между LXX и MT в Еремия[24]. По-рано в своята книга те отхвърлят общата идея, че приетата от общността канонична форма е оригиналният автограф и защитават традиционната текстово-критична цел да се придвижим колкото е възможно до оригиналния автор[25]. Но те отбягват въпроса с Еремия.

Все пак всичко, което Джобс и Силва са добавили към оценката на възможностите е една степен на неяснота. Разбира се, ние всички трябва да признаем, че текстово-критическите решения рядко се вземат с голяма степен на сигурност. Но въпреки това е важно да се отхвърлим фантазиите и да вземаме решения свързани с Еремия основани на най-добрите налични данни.

Заключение

Най-вероятната възможност е да виждаме LXX като отразяваща една по-ранна еврейска Vorlage от МТ. Така в един текстово критичен опит да се доближим до оригиналните автографи колкото е възможно повече е важно да подчертаем този факт. Докато всеки отделен вариант трябва да бъде анализиран сам за себе си (МакКейн посочва няколко случая, в които МТ може да бъде предпочетен) по-дългите пасажи на МТ, които липсват от LXXтрябва да бъдат виждани като съмнителни и следва да бъдат поставени в скоби – подобно на по-дългия завършек на Марк.

Четвъртото предложение вижда две версии развили се едновременно като два вдъхновени автографа също е възможно, може би еднакво вероятно и трябва да бъде изследвано по-нататък. До настоящия момент учените не са отделили достатъчно внимание на този сценарий.

Това, което по мое мнение не е вероятно е тезата, че единствено МТ отразява оригиналния автограф. Аз смятам, че евангелското учение за непогрешимостта, вдъхновението и оригиналния автограф[26] не изключва задължително едно вдъхновено литературно развитие и мисля, че ние ще се изправим пред следствията от такива възможности в годините, които са пред нас. Но аз твърдо отричам критерия да използваме късния юдаизъм от 1 век сл. Хр. или католицизма от 4 в. сл. Хр. като определящи за това кое литературно развитие трябва да се смята за вдъхновено.

В Еремия LXX отразява един текст, който е по-близък до оригинала от МТ. Нека да използваме това по съответния начин.

КЪМ ЧАСТ 1

[1] Brook W. R. Pearson, “Remainderless Translations? Implications of the Tradition Concerning the Translation of the LXX for Modern Translational Theory,” в Translating the Bible: Problems and Prospects, ed. Stanley E. Porter and Richard S. Hess, Journal for the Study of the New Testament: Supplement Series (Sheffield: Sheffield Academic Press, 1999), 173:61-74.

[2] Ellis, Old Testament, 78

[3] E. Earle Ellis, Paul’s Use of the Old Testament (Grand Rapids, Mich.: Baker, 1957), 12.

[4] Kurt Aland et al., eds., “Index of Quotations,” in The Greek New Testament, 4th ed. (Stuttgart: United Bible Societies, 1993), 888.

[5] Archibald Robertson and Alfred Plummer, A Critical and Exegetical Commentary on the First Epistle of St. Paul to the Corinthians, International Critical Commentary (Edinburgh: T & T Clark,1911), 28; Ralph Martin, 2 Corinthians, Word Biblical Commentary (Waco, Tex.: Word, 1986), 325.

[6] W. D. Davies and Dale C. Allison, A Critical and Exegetical Commentary on the Gospel According to Saint Matthew, International Critical Commentary (Edinburgh: T & T Clark, 1988), 1:267.

[7] Pearson, “Remainderless Translations,” 74-76.

[8] Tov, Textual Criticism, 24.

[9]Ibid., 194-95.

[10] Сид Леймън твърди, че съботър в Ямниа не взел никаво решение свързано с канона. Всичко, което може да се каже със сигурност за Ямниа е, че тойрешил, че Еклесиаст и Песен на песните „омърсяват ръцете.” Виж Sid Leiman, The Canonization of Hebrew Scripture: The Talmudic and Midrashic Evidence, Transactions (New Haven, Conn.: The Connecticut Academy of Arts and Sciences, 1991), 47:120-24.

[11] Ellis, Old Testament, 7.

[12] Ibid., 35.

[13] Ibid., 23.

[14] Ernst Wurthwein, The Text of the Old Testament, 2nd ed., trans. Erroll F. Rhodes (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1995), 95-99

[15] Виж Pearson, “Remainderless Translations,” 77-79; Albert C. Sundberg, The Old Testament of the Early Church, Harvard Theological Studies (Cambridge: Harvard University Press, 1964), 20:174-75; и James A. Sanders, “Canon,” in Anchor Bible Dictionary (Garden City, N.Y.: Doubleday, 1992), 1:846-47.

[16] Sidney Jellicoe, The Septuagint and Modern Study (Winona Lake, Ind.: Eisenbrauns, 1993), 353.

[17] J. G. Janzen, Studies in the Text of Jeremiah, Harvard Semitic Monographs 6 (Cambridge: Harvard University Press, 1973); Robert P. Carroll, Jeremiah, Old Testament Library (Philadelphia: Westminster Press, 1986); R. E. Clements, Jeremiah, Interpretation (Atlanta: John Knox Press, 1988); Thompson, Book of Jeremiah; William L. Holladay, Jeremiah, vol. 1, Hermeneia (Philadelphia: Fortress, 1986); W. A. McKane, A Critical and Exegetical Commentary on Jeremiah, vol. 1, International Critical Commentary (Edinburgh: T & T Clark, 1986).

[18] McKane, Jeremiah, xviii-xxi, l-li, clxxii

[19] Huey, Jeremiah-Lamentations, 31.

[20] Thompson, Book of Jeremiah, 629.

[21] Holladay, Jeremiah, 2:24.

[22] Jobes and Silva, Invitation, 151-56

[23] Ibid., 123.

[24] Ibid., 173-77.

[25] Ibid., 120-24.

[26] Още повече, че ние трябва да сме много внимателни когато говорим за евангелскоТО учение по тези въпроси, поради поростата причина, че не съществува такова единно евангелско учение – б. пр.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.