Може ли да имам вашият автограф – 2


МОЖЕ ЛИ ДА ИМАМ ВАШИЯТ АВТОГРАФ

Използването и злоупотребата с текстуалната критика при формирането на евангелската доктрина за Писанието

от Джон Броган

images

Евангелската дилема

Иронично именно текста, който Бърджън нарекъл „скандално изопачен” получил широко приемане както сред евнагелските така и сред либералните учени. Критическите редакции публикувани днес от Обединеното библейско другжество (UBS) са забележително подобни на редакцията на Уесткот-Хорт. Този текст е използван като основа за най-новите английски преводи (напр. NIV, NRSV, NTL и др.)Той продължава да бъде стандартния гръцки текст използван от библейските преводачи като Уиклиф. По-голямата част от евангелските християни са приели както методологията така и резултатите на модерната текстова критика.

Приемането на откритията на текстовата критика от евангелските християни е създало една дилема. Как могат евангелските християни да приемат реалността на текстовите изопачения от една страна докато от друга поддържат учението за непогрешимостта? Дюи Бийгъл описва разрешението на тази дилема по следния начин: „Когато станало ясно, че копията на еврейския СЗ и на гръцкия НЗ съдържат някои грешки било напълно естествено качеството на точността или непогрешимостта да се прехвърли върху оригиналните текстове. Очевидно една причина за това ново ударение била да се защити честта и съвършенството на Бога. Основата за подобно предположение бил силогизмът: Бог е съвършен, Бог открива Себе Си в автографите, следователно автографите трябва да са непогрешими….Една свързана причина за това учение било желанието да се гарантира ценността и авторитета на съществуващите библии….Накратко дори ако нашите библии само се приближават до оригиналните манускрипти тяхната стойност и значение са запазени, поне така се твърди, чрез предполагане съществуването на непогрешими автографи[1].” По този начин според защитниците на непогрешимостта Библията е изцяло без грешки в оригиналните автографи, но непогрешимостта не може (и не трябва) да бъде приписвана на никое от съществуващите копия или преводи. Защитниците на непогрешимостта твърдят, че „записа” на Божието откровение помага то да се запази от „различни влияния произлизащи от човешките несъвършени способности и греховна природа,” към които е склонна устната традиция[2]. От друга страна защитниците на непогрешимостта признават, че записването създава възможности за грешки (определени като разминавания между оригиналната форма и вторичните форми) при преписването и разпространението на текста. Когато бъдат изправени пред въпроса дали непогрешимостта принадлежи единствено на оригиналните писания (автографи), на техните копия или и на двете защитниците на непогрешимостта са принудени да се придържат към едно мнение, което може да се открие през вековете и продължава да е преобладаващо сред евангелските християни днес: непогрешимостта на Писанията принадлежи единствено на текста на оригиналните автографи[3].

Защитниците на непогрешимостта имат дълъг списък с личности, за които твърдят, че подкрепят тяхното виждане, включително такива значими фигури като Августин, Жан Калвин, Мартин Лутер, А. Ходж, Б.Б. Уорфийлд, Абрахам Кайпър, Д. Бавинк, Грешъм Мейчен, Лорейн Боетър, Д. Пакър, Д. Стот и Карл Хенри[4].

Какво тогава можем да кажем за точността и авторитета на печатните гръцки редакции и преводи, които са налични днес? Защитниците на непогрешимостта се обръщат към резултатите от текстовата критика, за да твърдят, че текста, който имаме днес е като цяло идентичен с автографите. Преди повече от век Уарфийлд твърдял, че текста на автографите е наличен сред циркулиращите копия и възстановяването на оригинала не е невъзможно[5]. Уорфийлд бил толкова уверен във възможностите на текстовата критика да възстанови оригиналния текст от съществуващите копия, че твърдял: „Различията в настоящите му (т.е. на Новия Завет) копия от автографите може да удиви съвременния печатар. Неговата удивителна близост до автографите е неприкрит враг на съвременния читател на древни книги. Огромната част на НЗ с други думи ни е била предадена без или близо до нула вариации. И дори в най-повредената форма, в която той някога се е явявал, да използваме често цитираните думи на Ричард Бентли, „истинският текст на светите писания е напълно точен…нито една точка на вярата или морална заповед нито е изопачена нито е изгубена”…. Текста на автографите на НЗ е напълно достижим за критиката…Не можем да се отчайваме, че ще възстановим за себе си и за Божията църква Неговата книга дума по дума така както Той я е дал вдъхновявайки хора[6].”

Според защитниците на непогрешимостта ние притежаваме автографите в своите настоящи критични редакции както е обобщено в член 10 от Chicago Statementof Biblical Inerrancy: „Ние твърдим, че вдъхновението, говорейки стриктно, се отнася единствено до текста на автографите, които по Божието провидение могат да бъдат извлечени от наличните манускрипти с голяма точност. Ние твърдим по-нататък, че копията и преводите на Писанието са Божие Слово до степента, в която те вярно представляват оригинала. Ние отричаме, че някой значим елемент от християнската вяра е засегнат от липсата на автографите. Ние по-нататък отричаме, че тази липса прави твърдението за непогрешимост на Библията невалидно или неоснователно[7].

Критика

Като евангелски християнин аз приветствам опитите да се приемат сериозно откритията на текстовата критика и да се инкорпорират тези резултати в едно евангелско учение за Писанието. От друга страна аз критикувам някои евангелски християни заради това, че злоупотребяват с методите и резултатите от критиката на текста в тази насока.

Първата значима слабост е, че евангелските християни често преувеличават сигурността на възстановяване на „автографите.” Основният проблем е, че евангелските християни продължават да разчитат на заключения на текстовата критика, които днес са безнадеждно остарели. Откриването на по-голямата част от папирусите, нашите най-ранни свидетели, се е случило през миналия век след грандиозните твърдения на текстовите критици от 19 век (подобни на това, което Уорфийлд цитира по-горе). Всъщност папирусите показват, че текста на НЗ е бил много по-неустановен през първите 2 века от неговото разпространение отколкото първоначално се е смятало[8]. Голям брой текстови критици потвърждават неустановеността на НЗ през първите 2 века. Това е потвърдено и от изследванията, които са показали, че както ортодоксалните така и еретическите писари са правили съзнателни, богословски промени на своите библейски текстове[9]. По мое мнение евангелските християни са склонни да пренебрегват или да минимизират размерът на текстовата неустановеност в ранната църква. Евангелските християни, които твърдят, че притежавате точните думи на автографите в една или друга критична ревизия (като UBS4 или NA27) или, дори по-лошо, в един не-критичен текст (ТР) са склонни да пренебрегват мнението на текстовите критици, които казват, че в определен смисъл никой от нашите останали гръцки манускрипти не съдържа оригиналния текст.

Една по-малка част текстови критици казва, че ние трябва да поправим текста ако се надяваме да възстановим първоначалната му форма[10]. Други текстови критици продължават да твърдят, че оригиналния текст може да бъде открит в древните версии или в някои от цитатите на църковните отци[11]. Броят и разнообразието на текстови варианти е нараснал драматично през последния век. Дори евангелските християни започват да признават, че ние не притежаваме оригиналния текст в нашите критични текстове и има още много работа, която трябва да бъде свършена[12].

Освен това текстовите критици в последно време изследват въпроса какво означава да възстановим „оригиналния текст” или дали съществува такова нещо като един единствен автограф и дали той може да бъде възстановен[13]? Обръщайки внимание на доказателствата предоставени от критиците на източниците и редакционните критици текстовите критици твърдят, че много новозаветни писания са били редактирани и разширявани в по-късно време. В някои случаи е изключително трудно и проблематично да се дефинира какво всъщност е един автограф. Например според повечето текстови критици автографът на Марк не съдържа по-дългия завършек (Марк 16:9-20) и автографът на Йоан не съдържа историята на жената хваната в прелюбодейство (Йоан 7:53-8:11). С едно учение за „непогрешимост на автографите” какво трябва да направим с тези пасажи? Не са ли те вдъхновени и следователно погрешни понеже не са били част от автографа? В опита да идентифицираме вдъхновеното, непогрешимо Божие слово трябва ли да изрежем тези пасажи или може да бъде предоставена защита на по-дългия канонична форма на текста?

Втората голяма слабост е начинът, по който някои евангелски християни злоупотребяват с текстовата критика, за да отрекат валидността на добре установените и широко приемани текстово-критични методи. Например в една статия от 1982 появила се в Journal of the Evangelical Theological Society Джеймс Борланд твърди, че методите за критика на текста са били използвани „неправилно” и са довели до създаване на текст на НЗ, който съдържа „несъмнени грешки[14].” Борланд протестира, че „преобладаващата текстова методология може да бъде и е била използвана, за да отрича непогрешимостта на оригиналните автографи[15].” Борланд разглежда 2 конкретни случая: първо Матей 1:7,10 отнасящи се за имената в родословието на Исус (Асаф и Амос в UBS4; Аса и Амон в ТР)[16]и второ, Лука 23:45 относно затъмнението на слънцето[17]. И в двата случая Борланд твърди, че текстово-критическата методология, която е използвана създава текст, който изглежда погрешен. Според него: „Ако приемем непогрешимостта на Писанието и все пак използваме критиката на текста, която отхвърля непогрешимостта нещо е тръгнало погрешно – и аз твърдя, че не Божието Слово се нуждае от преосмисляне, а нашите принципи за текстова критика…Ние трябва отново да преосмислим и да се разграничим от едно предубедено, тясно и определено виждане в тази област[18].”

Изглежда Борланд смята, че текстовите критици трябва да пожертват своите добре установени и дълго поддържани методи на олтара на непогрешимостта. Като цяло Борланд предлага един леко прикрит опит да се върнем към значимостта на Majority Text. Аргументите му са типични за голяма част от привържениците на непогрешимостта. Започвайки от едно a priori богословско убеждение, че автографите са непогрешими някои привърженици на непогрешимостта твърдят, че всяка методология или доказателство (без значение дали исторически, научни, литературни и т.н.), които предизвикват непогрешимостта на автографите трябва по необходимост да бъдат отхвърлени. Макар да е вярно, че текстовите критици трябва да продължават да дискутират, подобряват и, надявам се, да усъвършенстват текстово-критическите методологии аз не намирам нито за академично приемливо нито дори за полезно да отхвърлим някои методи или заключения единствено поради богословски причини.

Третата голяма слабост в начина, по който някои евангелски християни използват текстовата критика е тяхното обръщане към текстови грешки когато няма свидетелства за такива. Например Глийсън Арчър се опитва да защитава непогрешимостта на автографите срещу предизвикателствата повдигнати от Уилям Ласор и Дюи Бийгъл[19]. И двамата посочват някои конкретни примери в Библията, за които смятат, че съдържат противоречива или неточна информация[20]. В своят отговор Арчър използва текстово-критически аргументи, за да разреши тези проблеми. Например когато се опитва да разреши трудностите във 2 Самуил 10:18 където се казва, че Давид убил 700 мъже и 1 Летописи 19:18 където се казва, че броят е 7000, Арчър казва, че „няма нищо, което да доказва, че подобно несъответствие се намира в оригиналния автограф на Самуил и Летописи[21].” Арчър продължава като твърди, че това несъответствие е причинено от грешка на писар поради „трудността да се видят точните числа когато се преписва от износен или зацапан манускрипт…Много е лесно по невнимание да се пропусне или добави една нула когато се преписват точни цифри[22].” Арчър не предлага текстови доказателства в подкрепа на своето твърдение: той не предлага манускрипти или версии които да съдържат „правилната” цифра, не предлага паралелни примери, при които наличните доказателства показват, че подобни грешки се случват нито предлага обяснение как са били изписвани цифрите. (Още по-малко как древен писар може да „премести десетичната запетая”!) Освен това Арчър никога не обяснява защо използването на „зацапани” оригинали е засегнало единствено изписването на числата, но не и други части на текста. Арчър използва същият вид аргументи, за да разреши историческите трудности свързани с 2 Царе 18:13 които казват, че Сенахирим, асирийския цар, нападнал всички укрепени градове на Юдея „в 14-та година от царуването на Езекия.” (NIV). Арчър приема, че историческите доказателства показват, че това трябва да се чете 24 година. Как трябва да гледаме на тази предполагаема грешка в 2 Царе? Още веднъж Арчър бърка в своята текство-критическа торба за поправки и казва: „Очевидно е била направена грешка при преписването относно годината[23].” Още веднъж очевидният проблем в защитата на Арчър е, че не съществува текстово доказателство, което да подкрепи неговото твърдение.

Като обобщение резултатите от текстовата критика през последните 2 века са принудили евангелските християни да преформулират своето учение за Писанието по няколко начина. Първо, самото съществуване на текстови варианти в традицията на манускриптите ги е накарала да изоставят своите аргументи за непогрешимостта на някой конкретен текст (напр. ТР) или превод (напр. KJV). Вместо това евангелските християни са били принудени да локализират непогрешимостта в автографите. Но поставянето тежестта на авторитета на Писанието върху автографите повдига въпроси свързани с авторитета на Библията, която понастоящем се използва в църквите. Още веднъж евангелските християни са използвали текстови-критични методи, за да защитават надеждността на своите настоящи гръцки текстове и преводи. Една малка част евангелски християни твърдят, че Бог провиденчески е запазил „оригиналния текст” в един конкретен древен тип текстове (напр. ТР). Други са твърдели, че огромните текстуални открития и напредък в методологията през последните 2 века ни позволяват да реконструираме един текст (напр. UBS4 или NA27), който е на практика идентичен с автографите[24]. Във всеки случай евангелските християни могат да използват авторитета на съвременните библии понеже техния текст е идентичен или се приближава до този на автографите. Там където реконструкцията изглежда е погрешна някои евангелски християни биха твърдели, че подобна грешка не се намира в оригиналните автографи. Според техния анализ грешката е резултат или на погрешно предаване на текста или от погрешна реконструкция на оригиналния текст поради неправилна употреба на критични-текстови методи.

Като цяло евангелските християни достигат до едно удобно заключение. За съжаление тези, които се придържат към подобни виждания не вземат под внимание всички заключения на текстовата критика и като текстови критик аз смятам, че техните решения пораждат повече въпроси отколкото разрешават.

Проблемът

Докато изследвам библейските текстове и откритията на текстовата критика аз не съм убеден, че позицията „непогрешим в автографа” е едно адекватно виждане за Писанието. Първо, тази позиция е неадекватна понеже аз съм съгласен с виждането, че непогрешим не е библейска дума или концепция. Аз твърдя, че непогрешим е една модерна конструкция, която е донякъде чужда на библейския свят. Библейските автори и църковните отци говорят за Библията като за заслужаваща доверие, а не за нейната непогрешимост[25]. Новозаветните автори разпростират тази идея за достоверност и акуратност на Писанието върху техните съществуващи копия на Писанието (СЗ), а не единствено до автографите. С други думи когато новозаветните автори правят твърдения за произхода, природата и авторитета на Писанието те имат в предвид съществуващите копия, които са били достъпни (а не отдавна изгубените автографи)[26].

Второ, позицията на защитниците на непогрешимостта е неадекватна понеже тя не взема в предвид целия „феномен на Писанието.” Под „феномен на Писанието” аз има в предвид не само първоначалното „вдъхновение” на автора, но също и следните 4 събития: последващата редакция на библейския материал, събирането му заедно и признаването за авторитетен (канонизация), разпространението на текста и превода на текста на други езици. Как да обясним, че освен една шепа хора, които са имали възможност да четат някой, най-често само един, от оригиналните автографи, всеки човек е чул и отговорил на Бога посредством четене и слушане на „погрешни” копия на библейския текст включително преводите основани на „скандално повреденият” гръцки текст използван от повечето евангелски християни днес?

Трето, позицията на защитниците на непогрешимостта не позволява честно изследване на историческите и научните детайли в библейските записи или на сложната история на съставянето на Библията и нейното разпространение и канонизация. Предполагайки, че Библията е непогрешима във всеки детайл (без значение дали той е исторически, научен или богословски) човек е принуден или да пренебрегне или да обясни всяко предизвикателство повдигнато срещу нейната точност. Така, според защитниците на непогрешимостта, ако някой исторически документ или археологическо откритие представя предизвикателства срещу библейския запис тогава откритието (без значение колко е сигурно и убедително) трябва да бъде погрешно. Дори добре установени научни хипотези трябва да бъдат изоставени ако по някакъв начин предполагат, че някое библейско твърдение е неточно. Според природата на своето учение защитниците на непогрешимостта са принудени да твърдят, че всяка една книга от Библията има само един единствен автор, така че да могат да говорят за непогрешим автограф (в единствено число). В резултат на това откритията на критиката на източниците, формата, редакцията и текста, които показват, че много от библейските книги са преминали през дълги и понякога сложни редакторски процеси са или пренебрегвани или бързо захвърляни настрана. Освен това, според защитниците на непогрешимостта, всяко вътрешно противоречие в библейския запис (напр. разликата в числа, имена, места, ред на събитията и т.н.) трябва да е причинено от погрешно преписване на текста, от настоящото ни погрешно разбиране или и от двете неща. Възможността, че може да има „грешки” в начина, по който информацията е предадена или неточности в детайлите или несъответствия между описанията не е дори възможност за защитниците на непогрешимостта. Те насилват библейските автори да се съобразяват с модерните стандарти за „истина” и „грешка” макар подобни категории да са напълно чужди на културните и контекстуални светове на библейските автори. Защитниците на непогрешимостта на виновни за изваждането на библейските автори от техния социален, културен, исторически и литературен контекст и за пренасянето им в 21 век където те трябва да се съобразяват с изискванията на следпросвещенските защитници на непогрешимостта.

Последно, позицията на защитниците на непогрешимостта е неадекватна понеже не е пастирски полезна. Когато учените говорят единствено за „непогрешимият автограф” на хората не им се казва нищо за Библията, която те действително използват. Защо те трябва да вярват на една Библия, която е била някога – преди много време и на далечно място – непогрешима, когато всичко, което имат пред себе си е един несъвършен превод или несъвършено копие? В най-добрият случай богословската конструкция на един непогрешим автограф е единствено една семантична химера, която защитава една незащитима позиция. В най-лошия случай тя е интелектуално нечестно бягство от критично мислене.

Призив

Моят призив е да развием едно по-позитивно учение за Писанието, което утвърждава няколко реалности. Първо, нашето учение за Писанието трябва адекватно да обяснява произхода на Писанието и да твърди, че Бог, чрез Светия Дух, е изговорил Своето Слово на хората чрез човешките автори на Писанието (Деяния 1:16; 2 Пт. 1:21). Нашето учение за Писанието също така трябва да утвърждава, че продукта на това божествено взаимодействие с човешките автори е довело до това библейските писания да са „боговдъхновени” (theopneustos)и че тези писания са „полезни за поучение, за изобличение за поправление и за наставление в правдата.” (2 Тим. 3:16-17). Така нашето учение за Писанието трябва да утвърждава както божественият така и човешкият произход на Библията, обяснявайки как написаното в нея представлява едно уникално Божие Слово.

Второ, нашето учение за Писанието трябва адекватно да обяснява целия „феномен на Писанието.” Ние трябва да се обърнем не само към историческата природа на Писанието, но също и към редакцията, преписването, канонизацията и превода на Писанието. Нашето учение за Писанието трябва да позволява Библията да говори истината така както древните (не съвременните) хора са предавали истината[27]. Нашето учение за Писанието трябва да позволи известно редакторско развитие на някои текстове от Библията утвърждавайки, че Писанията са „Божие Слово” на всеки етап от процеса[28]. То трябва да признае, че писарите, които са копирали текстовете са имали и мотиви различни от просто копиране на текста[29]. То трябва да признае, че Божиите хора никога не са имали достъп до „непогрешимият автограф,” но винаги са имали достъп до авторитетното Божие Слово[30]. След това то трябва да признае, че Църквата е притежавала драматично различни форми на Библията през своята история[31]. Но от друга страна то трябва също да твърди, че Църквата винаги е притежавала Божието авторитетно Слово[32].

През историята на църквата Божието слово е достигало до Божиите хора понякога чрез много точни копия на текста и понякога чрез не толкова добри коппия, които са съдържали умишлени и неволни грешки, понякога чрез пълни копия, които са съдържали всичките 66 книги и понякога само чрез части от Библията или дори копия, които са съдържали допълнителни, неканонични писания, понякога чрез напълно буквални преводи от оригиналните езици и понякога чрез преводи от преводи от преводи. Бог е способен да комуникира чрез и въпреки слабостите на човешкия говорим и писмен език.

Бог е общувал с първоначалните автори чрез Светия Дух и Той продължава да общува и днес чрез Светия Дух посредством записания текст. Вероятно нашето учение за Писанието е направило твърде остро разграничение между древното вдъхновение и съвременното просветление (и множеството етапи между тези две неща). Всяко адекватно учение за Писанието трябва да бъде способно да прави позитивни твърдения за целия феномен на Писанието, а не само за оригиналните автографи.

ВИЖ ЧАСТ 1

[1] Dewey Beegle, Scripture, Tradition and Infallibility (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1973), 156.

[2] Пак там., 155. Соред Грег Бансен Абрахам Кейпър е учел, че „Бог е положил Своеото слово в писмена форма – постигайки по този начин по-голяма устойчивост, фиксация и католичност.” Greg Bahnsen, “The Inerrancy of the Autographa,” in Inerrancy, ed. Norman Geisler (Grand Rapids, Mich.: Zondervan, 1979), 155.

[3] Ibid., 155-56.

[4] Ibid., 156-57.

[5] B. B. Warfield, “Inerrancy of the Original Autographs,” in Selected Shorter Writings of Benjamin B. Warfield, ed. John E. Meeter (Nutley, N.J.: Presbyterian & Reformed, 1973), 2:583-84.

[6] B. B. Warfield, An Introduction to the Textual Criticism of the New Testament (New York: Thomas Whittaker, 1887), 12-15.

[7] За пълния текст на Chicago Statement of Biblical Inerrancy, виж Carl F. H. Henry, God, Revelation and Authority (Waco, Tex.: Word, 1979), 4:211-19.

[8] Виж Eldon J. Epp, “The Significance of the Papyri for Determining the Nature of the New Testament Text in the Second Century: A Dynamic View of Textual Transmission,” in Gospel Traditions in the Second Century: Origins, Recensions, Text and Transmission, ed. W. Petersen, Christianity and Judaism in Antiquity (Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame Press, 1989), 3:1-32; reprinted in Studies in the Theory and Method of New Testament Textual Criticism, ed. Eldon J. Epp and Gordon Fee, Studies and Documents (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1993), 45:274-98.

[9] В добавка към 2, 3 и 24 по-горе, виж Bart Ehrman, “The Text as Window: New Testament Manuscripts and the Social History of Early Christianity,” в The Text of the New Testament in Contemporary Research, ed. Bart Ehrman and Michael Holmes (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1995), 361-79.

[10] Виж Michael Holmes, “Reasoned Eclecticism in New Testament Textual Criticism,” в The Text of the New Testament in Contemporary Research, ed. Bart Ehrman and Michael Holmes(Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1995), 336-60, esp. 348-49; and J. Strugnell, “A Plea forConjectural Emendation in the New Testament, with a Coda on 1 Cor. 4:6,” Catholic Biblical Quarterly 36 (1974): 543-48. J. Keith Elliott, “Thoroughgoing Eclecticism in New Testament Textual Criticism,” in The Text of the New Testament in Contemporary Research, ed. Bart Ehrman and Michael Holmes (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1995), 322.

[11] Виж W. Peterson, ed., Gospel Traditions in the Second Century: Origins, Recensions, Text and Transmission, Christianity and Judaism in Antiquity 3 (Notre Dame, Ind.: University ofNotre Dame Press, 1989).

[12] Виж Moisés Silva, “Modern Critical Editions and Apparatuses of the Greek New Testament,” в The Text of the New Testament in Contemporary Research, ed. Bart Ehrman and Michael Holmes (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1995), 283-96, esp. 290-91.

[13] Виж Eldon J. Epp, “The Multivalence of the Term ‘Original Text’ в New Testament Textual Criticism,” Harvard Theological Review 92 (1999): 245-81; and Holmes, “Reasoned Eclecticism,” esp. 353-54.

[14] James Borland, “Re-Examining New Testament Textual-Critical Principles and Practices Used to Negate Inerrancy,” Journal of the Evangelical Theological Society 25 (December 1982): 499-506; reprinted in The Majority Text: Essays and Reviews in the Continuing Debate, ed. T. P. Letis (Grand Rapids, Mich.: Institute for Biblical Textual Studies, 1987).

[15] Borland, “Re-Examining,” 501.

[16] Ibid., 501-3.

[17] 3bid., 503-6.

[18] Ibid., 506.

[19] Gleason Archer, “Alleged Errors and Discrepancies in the Original Manuscripts of the Bible,” in Inerrancy, ed. Norman Geisler (Grand Rapids, Mich.: Zondervan, 1979), 55-82.

[20] William LaSor, “Life Under Tension: Fuller Theological Seminary and the Battle for the Bible,” in Authority of Scripture at Fuller (Pasadena: Fuller Theological Seminary Alumni, 1976), 5-10, 23-28; Beegle, Scripture, Tradition, 175-97.

[21] Archer, “Alleged Errors,” 60.

[22] Ibid.

[23]Ibid., 71-72. Като цяло аз намирам останалите виове защита предлагани от Арчър също толкова слаби колкото неговото използване на текстово-критичните принципи.

[24] Отбележете предупреждението на Силва срещу приемането на UBS4/NA27 като един нов textus receptus или като „стандартен” и „определящ” текст. Силва казва: „Не можем да си зоволим да насърчаваме виждането, че НЗ текстова критика е за практическите си цели завършена… UBS отразява широк консенсус и по този анчин предсатвялва добра начална точка за по-нататъшн работа. Следователно без изобщо да смятаме този текст като определящ ние трябва да направим всичко възможно, за да го подобрим.” Silva, “Modern Critical Editions,” 290.

[25] Виж Beegle, Scripture, 156. В древните култури истината не е била ограничена до „без историческа/научнма грешка.” Концепцията за историческа, научна и емпирична истина не са напълно развити преди Просвещението.

[26] Бийгъл дискурира (ibid., 155) пасажите където Павел (2 Тим. 3:14-17), Исус (Йоан 10:34-36) и Петър (2 Петър 1:19-21) говорят за прозихода и авторитета на Писанието. Той заключава, че в никой от тези ключови пасажи „нито в останалите новозаветни пасажи, които говорят за вдъновението на СЗ има някакво недвусмислено твърдение, което отделя автографите като различни по вид от копията.” Бийгъл твърди: „По всяка вероятност Павел никога не е мислил с термините на едно техническо разграничение между автографите и копията на Писанието…Той никога не прави няккаво твърдение нито предлага някаква дефиниция която би отделила оригиналните писания като някаква специална група, която трябва да бъде разграничавана от копията на Писанието (154). Бансен яростно отрича твърдението, че НЗ не прави разграничение между автографи и копия. (Bahnsen, 150-93, особено 159-71). Бансен твърди, че библейските автори правят разграничение между автографи и копия (169), че библейските автори признават, че авторитета на копията е свързан с оригиналния текст (164) и че адекватността на едно копие е пропорционална на точното му отражение на оригинала (167). По този анчин според интерпретацията на Бансен новозаветните автори утвърждават както непогрешимото вдъхновение на автографите и „Божието провиденческо опазване на копията и преводите.” (161). Аз намирам аргументите на Бансен в тази връзка за напълно неубедителни. Той позолява неговите богословски предубеждения да диктуват изхода на изводите му вместо да позволи на своите виждания да бъдат предизвикани и може би променени от доказателствата. Освен това той пропуска да разбере, че подобно разграничение между автограф и копие са изцяло модерни конструкции. Основата на неговите аргументи е, че неговото богословско допускане е внушавано, но никога директно изказано от библейските автори.

[27] Това би позволило да се дискутира възможността за „снизхождащо откровение,” идеята, че Бог е избрал да приспособи Своето откровение към ограниченията на човешкото мислене и литература в конкретни исторически моменти.

[28] По този начин въпросите относно множестеното авторство (като например случаят с Исая) или редактирането на евангелията могат да бъдта дискутирани сериозно без заплахата да бъде повдигнато обвинение в „ерес.” Това би позволило дискусия относно произхода на Pericope Adulterae (Jn 7:53—8:11) и нейната поява в манускрипти както на Йоан така и на Лука без да бъде повдиган въпросът дали те са част от „непогрешимият автограф.” Подобни дискусии трябва да се проведат относно краят (или неговата липса) на евангелието според Марк. (Като една странична бележка трябва да бъде отбелязана доста странната практика на „хващане на змии” основаваща се на Марк 16:18 в дискутираният по-дълъг край. Може да е полезно да се посочат опасностите от съдаване на богословие или практика основани на изолирани – а в този случай и несигурни – пасажи.)

[29] По този начин манускриптите могат да бъдат виждани като „прозорци” в богословския свят на писарят.

[30] Копията на Библията предсатвляват Божието Слвоо когато то достига до определени хора в определено време.

[31] Например книгата Еремия в Септуагинта (най-стария превод на еврейската библия на гръцки) е с около 12% по-кратка от еврейската версия. Но е трудно, ако не и невъзможно, да се определи кой (ако изобщо някой) е „оригиналът.” И все пак и двете са напълно „писание” – Божието вдъхновено слово. Септуагинта (не еврейския текст) е била Библията цитирана от по-голямата част от новозаветните автори. Тя била Писанието за най-ранните езически църкви (преди новозаветните писания да бъдат събрани и разпознати като авторитетни) и останала старозаветното писание за църквата в продължение на дълъг период. Едва около времето на Реформацията еврейският текст станал стадарта за протестантските църкви. За кратка дискусия свързана с текста на Еремия виж и неговото влияние за нашето разбиране на Писанието виж Douglas Stuart, “Inerrancy and Textual Criticism,” in Inerrancy and Common Sense, ed. Roger Nicole and J. Ramsey Michaels (Grand Rapids, Mich.: Baker, 1980), 106-8.

[32] По този начин християните могат да утвърдят авторитета на голямото разнообразие на преводи през историята и през различни култури и езици – от латинската Вулгата (официалната версия на римокатолическата църква в продължение на векове) до превода на Джон Уиклиф на Вулгата на английски, до превода на Лутер на Вулгата на немски, до преводите на Уилям Тиндейл от еврейски и гръцки, до KJV, до големия брой съвременни английски преводи, до хилядите преводи на различни езици, които съществуват днес, до настоящите и бъдещи библейски преводи които създават писмени езици и превждат Библията по разбираеми начини – и да твърди, че всички тези преводи са Божието авторитетно слово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.