За непогрешимостта (отново)


ЗА НЕПОГРЕШИМОСТТА (ОТНОВО)

от Радостин Марчев

Преди няколко години написах една статия за страницата на „Харта,” която озаглавих: „Отвъд непогрешимостта” (виж част 1 и част 2). Връщайки се назад към нея осъзнавам, че днес бих изразил доста неща по по-различен начин – най-вече във връзка с понятието „грешка” и с разбирането за точност и прецизност в древността и в съвременния „научен метод,” които със сигурност се нуждаят от допълнителни обяснения, за да стане моята позиция по-ясна. Като цяло обаче днес продължавам да стоя зад идеите, които тогава нахвърлих.

Книгата на Дайвид Инстоун-Брюър Divorce and Remarriage in the Bible. The Social and Literary Context, която току що завърших, макар и писана по съвсем друг въпрос, дава добър пример за това, за което говоря. Изследвайки какво казва Исус за развода тя ни представя следните 4 варианта на Негови думи:

Матей 19:3-12 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина? А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва. Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне? Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така. И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува. Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени. А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

Марк 10:2-12 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей? А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне. А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед; обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва. И вкъщи учениците пак Го попитаха за това. И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

Лука 16:18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

Матей 5:31-32Още било казано: „Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо“. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

Не е никак трудно да видим (макар че на практика подобни точни сравнения се правят сравнително рядко от „редовите” християни), че четиримата евангелисти слагат в устата на Исус четири различни случая свързани с развода и прелюбодейството:

1. Мъж, който се ожени за неоснователно разведена жена прелюбодейства (Лука 16:18; Матей 5:32).

2. Мъж, който неоснователно се разведе с жена си я прави да прелюбодейства (Матей 5:32; варианти на Матей. 19:9).

3. Мъж, който неоснователно се разведе с жена си и се ожени за друга прелюбодейства (Марк 10:11; Матей 19:9; Лука 16:18).

4. Жена, която неоснователно се разведе от своя съпруг и се ожени за друг прелюбодейства (Марк 10:12).

Оставяйки настрана изключително сложния и на практика неразрешим въпрос за източниците, от които евангелистите черпят думите на Исус (собствени спомени и спомени на други очевидци, Q, друго евангелие, устни предания, други писмени източници) все пак с цел хармонизация може да се твърди, че Исус е казвал тези думи няколко пъти при различни обстоятелства със съответните варианти отразени в различните текстове – въпреки че с оглед на това, което знаем за свободата, с която евангелистите използват думите на Исус последното съвсем не може да се счита за сигурно.

В момента, в който достигнем до двата по-големи текста в Матей 19 и Марк 10, които безспорно описват една и съща случка, нещата вече „излизат извън контрол.” Как да хармонизираме използването на примера с разводното писмо от Втор. 24:1-4? В Матей фарисеите задават въпрос позовавайки се на този стих, а в Марк Исус задава въпрос свързан с него. Малко по-нататък текста ни поднася още по-голям проблем: според Матей Исус казва думите за прелюбодейството след развода на фарисеите. Спред Марк обаче Той ги казва на учениците, когато са насаме в къщата. Накрая има разлика във втората част на обяснението за прелюбодейство. Според Матей Исус казва: „и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува,” докато според Марк „И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува. В единия случай прелюбодейства мъжа , а в другия – жената.

Това е само един от вероятно стотиците подобни примери, които могат да се намерят в евангелията и които показват, че в описанията на библейските автори съществуват съвсем реални неточности и разминавания, които по никакъв начин не позволяват детайлна хармонизация на случките.

Не, това не показва, че на Библията не може да се вярва. Но това показва, че опита да се наложи някаква изкуствена идея за непогрешимост и в най-дребните детайли, вкл. числа, точно цитиране, научни факти приемани от авторите, последователност на събития, местонахождение и т.н. е безнадежден. Библията (и църквата през всички векове) твърди, че Писанието ни разкрива истината за вярата и живота и че е Божие откровение свидетелствуващо за Исус Христос и основния инструмент, който Бог използва, чрез действието на Светия Дух, за да доведе хората до жива вяра и общение с Него. Но самата Библия никъде не казва, че вдъхновението трябва да се разбира като вербално още по-малко пък като обективно и детайлно точно според емпиричните, научни стандарти наложени през 20 век. Тя е Божие Слово и винаги ще остане жизнено важна за църквата и за отделния вярващ, но също така често отказва да се съобрази с нашите човешки схеми и представи, въпреки огромното ни желание да ги наложим на другите хора. Слава Богу, тя е много повече от това.

7 thoughts on “За непогрешимостта (отново)

  1. Радо, 3 и 4 казват практически едни и също нещо. С което не казвам, че няма места, които не биха могли да се хармонизират, но точно това ми се струва много насилено разхармонизирано.

  2. Мисля, че не е точно така – особено в контекста на еврейската среда, в която са казани думите. Христос казва няколко важни неща, едно от които, разбира се, е че развод по „всякаква причина“ не е допустим и следващите бракове трябва да се третират като прелюбодейство понеже първият не е разтрогнат пред Бога Това е по-широкият контекст на спорът между последователите на Хилел и Шамай (който е смятал, че текста има предвид изневяра) върху Втор. 24:1-4 като през 1 век мнението на Хилел е доминиращо и се е превърнало в основа за почти всички разводи. Това прави думите на Исус не точно непознати, но радикални за времето си. Но друго важно нещо е, че според евреите по това време единствено жена може да извърши грях ако след неправомерно разтрогнат брак сключи нов брак – понеже по това време на мъжете все още е била позволена полигамията.
    С други думи дори първите слушатели на Исус да се съгласят с неправомерността на подобно разтрогване на брака по „всякаква причина“ все още има голямо значение дали Исус говори за мъж или жена.
    На практика на едно второ ниво Той се обявява срещу полигамията. Това също не е било напълно непознато виждане през 1 век – изглежда хората от Кумран са смятали така. Обичайният начин на защитаване на моногамията е бил чрез позоваване на Бит 1 и 2 и след това на Бит. 7:9 (животните влизат в ковчега „две по две“). Точно това е и аргумента на Исус, който често се пропуска в текста просто понеже повечето читатели не знаят контекста, а евангелистите не го обясняват.
    Оставям настрана, че според еврейския закон действащ по това време стриктно казано единствено мъжът е можел да се разведе понеже жената е нямала право да напише разводно писмо – макар че на практика нещата не винаги са били точно такива.
    За нас като съвременни читатели е едно и също да се каже, че при неправомерно разтрогнат брак прелюбодейства жената или мъжа, но в тогавашното общество между двете страни не е съществувала равнопоставеност и разликата в изразяването е била доста значима.

  3. Съгласен съм, напълно си прав.
    Тогава можем да кажем, че 3 се съдържа в 4.
    В такъв случай, избралият да разкаже версията 3 по-скоро не оценява , не е разбрал или не е счел за вярно версията в 4.
    Н о това пак си остава напълно ежедневна ситуация, в която всеки ден изпадаме, разказвайки и оценявайки едно и също събитие.
    Пак не е типичен пример на грешка или неточност.

  4. „В такъв случай, избралият да разкаже версията 3 по-скоро не оценява , не е разбрал или не е счел за вярно версията в 4.
    Н о това пак си остава напълно ежедневна ситуация, в която всеки ден изпадаме, разказвайки и оценявайки едно и също събитие.“
    Да, общо взето нещо такова се опитвам да кажа – с допълнението, че често избират даден вариант заради богословския акцент, който носи или за да съкрати място просто пропуска неща, които е наясно, че читателите му знаят. Идеята ми в случая е, че не можем да очакваме дословен запис на думите на Исус (и др. библейски герои). При това имаме не само случаи 3 и 4, а 1,2,3 и 4 – дори Исус да е казвал подобни думи няколко пъти с различен акцент.
    Такива текстове (а ги има много) според мен показват, че евангелистите разказват много подобно на начина, по който биха разказвали свидетели на дадено събитие и днес – като цяло даващи вярно свидетелство без задължително да съвпадат до буквата на детайла. И няма основание да очакваме Св. Дух да „коригира“ подобни „неточности“ и „разминавания“ защото иначе Бог би говорил неточно или невярно (Исус или е казал думите си пред всички или само пред учениците, когато разговорът му с фарисеите е приключил – не може двете да са верни и едното е лъжа! – би могъл да бъде стриктният аргумент, макар и несъзнателно формулиран). Иначе може да се окаже, че поддържаме виждане за вдъхновението и верността на библията, които са меко казано проблематични.

  5. Много често се случва да кажем нещо пред всички и после да си го коментираме или повтаряме пред приятелите. В случая авторът може да избере да преразкаже само едното изказване, за да избегне повторение, или защото повече му харесва подхода. Т.е. и този аспект историята не е „или-или“.

  6. Да, според мен е съвсем възможно да е било точно така. Ти си напълно прав, че историята не е задължително „или-или.” От друга страна така както стои текста той реално съдържа несъответствие в детайлите и подобна хармонизация не е задължително вярното нито дори най-вероятното обяснение. Друга възможност е например Матей и Марк да се разминават в тези детайли просто защото единият от двамата не си спомня съвсем точно. Аз лично не мога да кажа кое от двете е вярно. Това, което искам да кажа е, че много християни се насочват към предложената от теб възможност понеже са предварително убедени, че детайлите трябва да се напаснат точно поради едно предварително прието разбиране за естеството на вдъхновението.
    Въпросът не е, че в много случаи хармонизация (вкл. в този текст) наистина може да се направи – всъщност аз съм убеден, че в доста случаи това дори е вярното обяснение. Въпросът е, че в други случаи подобна хармонизация започва да става доста трудна и неубедителна. От този тип е въпросът колко обладани срещат Исус в Гадаринското гробище – един или двама (Марк 5:1—13, Лука 8:26—33)? В трети случаи такава направо не може да се направи. Такъв е случаят с това колко пъти пее петелът при отричането на Петър (ср. Мт. 26:34; 73-74; Мк. 14:30,72; Лука 22:34, 60-61, Йоан 13:38; 18:27).
    Връщайки се обратно към нашия текст това трябва да ни покаже, че не трябва да бързаме да търсим хармонизация отхвърляйки други възможности. Поне в някои случаи ние трябва да се научим да живеем с несъответствията в детайлите на евангелския разказ и да формираме виждане за вдъхновението, което отразява тези реалности. Това не означава да принизяваме библията и вдъхновението, а истински да внимаваме на това, което тя действително казва или не казва.
    П.П. Едно такова виждане е напр. идеята за „снизхождане“ или „приспособяване“ на Божието откровение към човешките ограничения, която се среща сред отците на църквата, при реформаторите (особено Калвин) и при много съвременни богослови като Г. Берковер, Д. Ор, Б. Рам, Р. Олсън, К. Спаркс и С. Гренц.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.