Единство и езически обичаи


ИЗОСТАВЯНЕ НА СТАРИТЕ ЕЗИЧЕСКИ ОБИЧАИ С ЦЕЛ ЕДИНСТВО

(Ефесяни 4:17-32)

Лекция на Националния младежки баптистки уикенд

6-8 Юли, Аксаково

от Радостин Марчев

I. Въведение

Първо, благодаря за тази покана. Аз не съм изразстнал в християнско семейство, но дойдох до вяра сравнително рано – когато бях на 15 г. Едно от нещата, които ще запомня като тийнейнджър и след това като младеж бяха многото събития за млади хора, които имахме. Сега като че ли това е донякъде позамряло – дали защото липсва ентусиазъм, дали понеже младите хора са по-заети, не зная. Но да се организират и поддържат редовно тези младежки уикенди изисква много работа и усилия. И аз искам специално да благодаря на хората, които ги правят възможни.

Текстът, с който ще завършим този уикенд е Ефесяни 4:17-32 и както обикновено аз ще имам проблем с времето. Ако този текст наистина е Божие слово той заслужава особено внимание – заслужава да го четем и препрочитаме, да мислим върху него и да се молим, да слушаме какво Бог ни говори чрез него и да проверим какво Той вече е казал на други християни през последните 2000 години. И когато направим това текста започва да се отплаща за времето и усилията – той започва да ни говори и понякога има да ни каже толкова много неща, че когато трябва да ги споделим не знаем откъде да започнем и времето не ни стига.

Зададената по тези стихове тема е: „Изоставяне на старите езически обичаи с цел единство.” Няма да мога да кажа всичко, което искам затова ще направя 3 неща:

1. Ще разгледам накратко стиховете в контекста на цялото послание и ще взема от тях една отправна точка за темата.

2. Ще видя някои от начините, по които християните в ранната църква са били готови да отхвърлят някои от общоприетите в обществото норми и обичаи и да търсят нов живот на единство.

3. Ще се опитам да посоча как ние 2000 години по-късно можем да направим същото в едни много по-различни свят и култура.

Аз ще използвам два израза в темата в тяхното най-широко значение.

Под старите езически обичаи ще имам в предвид както всичко свързано с личния живот на отделния човек така и с приетите за нормални и практикувани обществени порядки.

Под единство – ще имам в предвид не само единството в църквата, но и единството на християните с всички хора както и на църквата като общност, която търси и създава единство не само вътре в себе си, но и в по-широкия свят и общество.

Сега обратно към текста.

II. Текст и контекст

Ефесяните вероятно е посланието с най-силното учение за църквата и нейното единство в целия Нов завет. В първите 3 глави Павел описва какво представлява църквата и поставя основите за това единство. След това в глави 4-6 той показва как това би трябвало да изглежда на практика. Това е контекста, в който ние трябва да четем нашия текст.

Павел започва пасажа с един призив:

4:17-19 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.

Павел се обръща към бивши езичници, точно като тези, за които той пише. Той описва предишното им състояние с 3 характеристики: – „помрачен ум,” „закоравяло сърце” и „притъпена съвест” (или както той се изразява „изгубили чувството”). С други думи техният лош начин на живот не е резултат от някаква външна сила, а преди всичко от вътрешно разположение. Следователно начинът да бъдат „излекувани” (ако можем да се изразим така) не е да им се наложи някакъв списък с правила, които те трябва да спазват, а да бъдат трансформирани отвътре – в своите ум, сърце и воля. Павел развива това много ясно и силно в първите 3 глави на ефесяните когато поставя 3 от най-големите теми в посланието – избирането от Бога, приемането на Светия Дух и свързването на християнина с Христос (Искам да ви задам едно домашно – когато се приберете в къщи пребройте колко пъти и в какъв смисъл Павел използва изразът „в Христос” в това послание).

Това е първото важно нещо във връзка с нашата тема, което ми се иска да запомним – Налагането на набор от закони и правила не е начинът да се избавим от старите езически обичаи и да влезем в едно ново единство и начин на живот – макар че често на практика ние се опитваме да направим точно това. Ние мислим, че ако създадем достатъчно добри закони и наложим стриктно тяхното изпълнение резултатът ще бъде добър. Практиката показва, че това просто не работи – или ако работи това е един лъжлив резултат. Вероятно Павел би ни казал, че това е просто един нов закон, под който ние сами поробваме себе си и че трябва отново да си прочетем посланието към галатяните. И Павел е новозаветният автор, който вероятно най-силно настоява (включително и в този текст), че истинска промяна може да дойде единствено отвътре – чрез свързване с Христос и чрез силата на Светия Дух водещи до промяна на ума, сърцето и съвестта.

Но това не е всичко, което Павел казва.

4:20-24 Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.

Вътрешна промяна може да е първото необходимо, но тя трябва да бъде последвана от променен начин на живот. Няма как човек да твърди, че е християнин и все пак в животът му да не се забелязва промяна. Но в същото време дори и когато обяснява това Павел продължава да настоява, че промяната не идва отвън навътре, а обратното – първо трябва да бъде променен нашият ум (да се обновите в духа на своя ум), да започнем да мислим по нов начин и след това ще започнем и да действаме по нов начин.

Примерът, който той дава е събличане на стара дреха и обличане на нова (ст. 22 и л.). Една нова дреха може отначало да е непривична и неудобна и ние може да не се чувстваме комфортно с нея. Но с времето се свиква и става съвсем естествено[1].

От ст. 25 до края Павел описва как на практика изглежда този нов живот:

Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;  нито давайте място на дявола. Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението, всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Павел разглежда 3 основни области, в които животът трябва да се променя видимо – говоренето (ст. 25, 29-31), гнева (ст. 26-27) и кражбата (ст. 28). Много вероятно е това да са проблеми, за които Павел е знаел, че касаят хората, към които той пише. Но това, което ясно се вижда е, че Павел не дава изчерпателен списък. Той не дава един нов „закон,” който включва подробни правила за всеки случай и за всяка област на живота. Той просто задава някои насоки на поведение като ни оставя ние да решаване на основата на техния пример как трябва да постъпваме в случаите, които не са ни споменати.

Но Павел прави и нещо повече – водещият мотив и крайната цел на всички тези изолирани случаи е любовта към Бога и ближния. Това е и начинът, по който завършва главата.

Всичко това ни дава един ключ към нашата тема – как можем да изоставим старите езически обичаи, старият начин на поведение и да заживеем нов живот на единство? Павел ни казва 3 основни неща

1. Промяната трябва да дойде отвътре навън, а не отвън навътре.

2. Павел ни дава отделни, изолирани примери за този нов живот, но един общ принцип – любовта – който трябва да контролира поведението ни.

3. Не трябва да очакваме винаги да намерим в Писанието директен отговор на всеки въпрос за всяка ситуация защото то не е списък от инструкции и няма за цел да бъде такова.

Казахме, че когато пише към ефесяните Павел дава инструкции само за някои конкретни проблеми, които са актуални за тях. И когато изникне различен проблем неговите читатели не могат да отворят Новия Завет и да потърсят отговорите на други места – просто понеже по това време все още няма Нов Завет.

Но даже ние, които имаме цялата Библия трябва да сме наясно, че тя не ни дава директен отговор за всяка ситуация. Какво казва библията за аборта? Какво казва за наркотиците? Какво казва за репродуктивните методи или за използване на стволовите клетки за научни изследвания? Нищо.

Аз не искам да кажа, че библията няма с какво да ни помогне в такива случаи – тя може да не казва нищо директно по тези въпроси, но ни дава някои принципи, насоки и примери, които могат да ни да ни помогнат да изградим мнение. Но начинът, по който библията ни говори много често не води към пасивно подчинение на дадено ясно и еднозначно правило – начинът, по който библията ни говори много често е като ни принуждава с молитва да търсим божията воля и да мислим творчески, за да посрещнем новите предизвикателства, с които се срещаме в един много различен свят и различна култура.

Нека да илюстрирам това с един пример[2]: Представете си, че имате прекрасна древна пиеса от 5 действия, от които са запазени единствено първите 4. Група актьори, които трябва да я изиграят получават ръкописа, запознават се с действието, превъплъщават се в героите и след това на тази основа решават как най-удачно би било да завършат пиесата. В определен смисъл ние приличаме на такива актьори. Библията ни описва Божията история в света, от която ние в момента играем последното действие. С молитва и въображение ние сме призовани да се опитаме по най-добрият възможен за нас начин да следваме идеята на автора.

Често това е начинът, по който библията ни помага да решим въпросите, пред които се изправяме.

Това е второто нещо, което бих искал да запомните за нашата тема.

III. Християнската история като пример.

Как това работи на практика? Нека да се опитам да дам някои примери как църквата през своята история е правила това.

1. По времето на първите християни Римската империя била световна сила. Нейните територия обхващала 3 континента. Но в същото време моралът в страната западал все повече и повече. Хората живеели за собствените си удоволствия стигайки дотам, че както мъжете така и жените масово не желаели да имат деца. Император Август издал закони, които на съвременен език стимулирали раждаемостта – хората, които имали деца получавали възможност за по-бърз напредък в кариерата. Но въпреки всичко отрицателния прираст на населението продължавал. Хората в древния свят (както и в съвременния) прибягвали 3 вида методи. (а) Различни методи на контрацепция, които по това време били твърде примитивни и несигурни (б) аборт – или чрез приемане на отрова, която често не била правилно дозирана и убивала не само детето, но и майката или чрез разрязване и изваждане на плода с инструменти, които били груби и носели огромен риск за живота и много висока смъртност. (в) изоставяне на децата – тогава нямало домове и те били изхвърляни на улицата или направо на боклука, за да умрат. Може да ни се струва ужасно, но това била много разпространена практика и при това не била преследвана от закона.

Ще ви прочета едно достигнало до нас писмо от това време, написано от моряк на име Иларион до бременната му жена Алис. Не знаем нищо друго за тях освен това писмо.

Знай, че аз все още съм в Александрия. Не се притеснявай ако всички се завърнат, а аз все още оставам в Александрия. Моля те да се грижиш добре за нашия син. Веднага щом получа заплата ще ти я изпратя. (и сега слушайте) Ако родиш преди да се върна ако е момче остави го, ако е момиче, хвърли го.”

Но нещата били дори по-страшни. Ще ви прочета още един текст писан през 2 век от християнин наречен Юстин Мъченик. Ето какво пише той:

Ние сме били научени, че да се изоставят новородените деца е присъщо на нечестивите човеци; и че не трябва да пакостим на  никого и да съгрешаваме срещу Бога по този начин, понеже виждаме, че почти всички от така изоставените (и то не само момичетата, но и момчетата) биват въвлечени в проституция. И както древните са отглеждали стада волове, кози, овце или коне така сега ние виждаме нашите деца да бъдат отглеждани точно за тази срамна цел. Поради това омърсяване във всеки народ се намира едно множество от жени и хермафродити, и от такива, които извършват неизговорими пороци.…Знайте, че всеки, който използва такива хора освен безбожното и срамно, нечисто сношение е възможно да се сношава със собственото си дете, или роднина, или брат.”

Само две групи хора се интересували от изоставените деца – сводниците, които ги отглеждали, за да ги използват за проституция и християните, които ги прибирали от съжаление и ги отглеждали като свои деца. Днес това може да изглежда държавна практика, но от своето начало тя е била поставена от християни.

Изоставяне на старите практики и един нов живот на единство. Единство с кого – в случая със слабите и беззащитните, с тези, до които никой не иска да застане. Какво единство? – семейно единство – тези деца били приемани не само в семейството на вярата, а и ставали членове на семействата, които ги прибирали.

Може би не това очакваме да чуем когато задаваме темата по този начин. Но в този пример виждаме и двете неща – изоставяне на старите езически обичаи и постигане висша степен на единство. Заслужава си да помислим върху него.

2. Нека да ви дам още един. През 165 г. Римската империя била поразена от  епидемия, която продължила цели 15 г. и довела до смъртта на хиляди в т. число и на императора Марк Аврелий. Предполага се, че става  дума за дребна шарка. По-малко от век по-късно през 251 се разразила втора, също толкова опустошителна зараза – най-вероятно от морбили. В разгара й само в Рим умирали по 500 души на ден. Невъзможно е да се изчислят жертвите, но най-достоверните предположения са между ¼ и 1/3 от цялото население.  Днес историците смятат, че това е една от причините за падането на западната империя.

Когато болестта достигала дадено населено място и хората започвали да измират останалите живи бързали да избягат от страх да не се заразят. Често те изоставяли свои болни близки и роднини, дори членове от семейството си. Когато известният лекар Гален разбрал, че заразата наближава родните му места побързал да избяга на усамотено място без дори да направи опит да помогне. Единствените хора, които не бягали били християните. През 260 г. в разгара на втората епидемия Дионисий, епископ на Александрия пише:

Повечето от нашите братя християни показват огромна любов и вярност, като никога не щадят себе си и мислят единствено за другите. Без да гледат на опасността те се грижат за болните, посрещат всяка тяхна нужда и им служат в Христос и заедно с тях напускат този живот безмерно щастливи; понеже те се заразяват от другите вземайки върху себе си болестта на своите ближни и радостно приемайки техните болки. Мнозина грижейки се и лекувайки другите се заразиха и умряха на тяхно място….Най-добрите от нашите братя изгубиха живота си по този начин, някои презвитери, дякони и миряни, печелейки голяма похвала понеже подобно голямо благочестие и силна вяра са равностойни на мъченичество ….Езичниците се държат по точно обратния начин. При първата поява на болестта те оставят страдащите и бягат от най-близките си захвърляйки ги по улиците и оставяйки труповете непогребани сякаш са мръсотия, с надеждата, че ще спрат разпространението на смъртоносната болест.

Но станало точно обратното – от християните, които се разболявали оцелявали много повече понеже за тях се полагали грижи. Освен това грижейки се за чуждите те спечелили много от тях за Христос. Резултата бил, че докато населението на империята намаляло в края на епидемията християните се оказали повече.

3. Уилям Уилбърфорс бил млад човек от богато семейство и с добро образование. На 24 години бил избран в Английския парламент. Премиерът Уилям Пит бил съученик и близък приятел. Изглежда, че пред него се разкривало бляскаво бъдеще. И точно тогава Уилбърфорс станал християнин и сякаш очите му се отворили и за първи път в център на Лондон и той изведнъж видял ужаса на робството.

Чудейки се какво да прави Уилбърфорс се срещнал с един свещеник на име Джон Нютън. Нютън бил бивш капитан на кораб и търговец на роби, който преживял обръщение чрез дейността на методистите, изоставил своята работа и станал свещеник. Той написал известната песен Amazing grace, Чудна милост:

Чудна милост, колко сладък звук

Той спаси грешник като мен

Изгубен бяг, но сега открих

Бях сляп, виждам сега.

Съветът на Нютон към Уилбърфорс бил да отказва от политиката, а да остане в нея и да види какво Бог може да направи чрез него. И Уилбърфорс го послушал. 13 години подред той внасял в парламента закон за премахването на робството, който винаги бил отхвърлян.

В края на краищата дошъл момента, когато изглеждало, че законът все пак ще бъде приет. Поддръжниците на Уилбърфорс били убедително мнозинство. Те били сигурни, че ще спечелят гласуването на следващия ден. И точно тогава в Лондон пристигнала известна театрална трупа. Голяма част от членовете на парламента (много подобно на България) вместо на работа отишли на театър. Законът отново бил отхвърлен.

Уилбърфорс бил съкрушен и готов да се откаже. И точно тогава получил писмо.

Мой скъпи господине,

Освен ако Божието провидени не ви е избрало за това аз не виждам как можете да изпълните своето намерение противопоставяйки се на тази отвратителна диващина, която е скандал за религията, за Англия и за човешката раса. Освен ако Бог не ви е издигнал точно за това вие ще бъдете разкъсан от съпротивата на хората и дяволите, но ако Бог е с вас, кой може да е против вас? О, не се уморявайки да вършите добро. Вървете в името на Христос и в силата на Неговото могъщество докато дори американското робство, най-ужасното, което някога е съществувало под слънцето, изчезне пред нея. Този, Който ви е  пазил от младостта ви може да продължи да ви укрепява в това и във всичко.

 Искрено ваш:

Джон Уесли.”

Това било последното писмо написано от Джон Уесли. То дало сила на Уилбърфорс да се върне в парламента и отново да внесе своя закон. Макар че трябвало да чака години в края на краищата той бил приет.

Това означава да се мисли творчески и в същото време библейски.

IV. Как да приложим това на практика днес?

Има старшно много неща, които можем да кажем, но нямаме време затова аз просто ще подхвърля няколко идеи и ще се надявам, че по-нататък вие ще продължите да мислите сами.

1. След всичко, което казахме трябва да уточним какво означава единство. Единство на означава единство на всяка цена. Единство не означава, че щом можем да си пием заедно кафето без да се караме значи всичко е наред. Това не е единство – много често това е безразличие. Истинско единство може да има само там където любовта и истината вървят ръка за ръка. И колкото и странно да е пътят за истинското единство понякога минава през несъгласие и през заемане на твърда позиция.

Истинското единство обича толкова, че винаги оставя отворена врата към другия независимо какво е направил и в същото време обича толкова, че не може да нарече черното бяло и да остане безразлично към поведението, което разрушава живота и отношенията на този човек (Това между другото е едно обяснение на християнското понятие грях).

Това може да изглежда много абстрактно затова ще се опитам да дам един пример. Последните години в християнските среди много се говори за гей-парадите. Как християните трябва да реагират на желанието открито да се наложи приемане и явно демонстриране на подобен начин на живот? Ние, като църкви, приемаме декларации и ги изпращаме на правителстовто. Отделните християни пишат по стените си във facebook. На парадите сме готови да отговорим с контра-паради. Това, което ще кажа сега е лично мнение, но понякога на мен ми се струва, че често имаме две групи, които изпозлват много подобни методи – методи на конфронтация, на надприказване и надвикване и понякога дори силови методи (едната страна казва държавата трябва да разреши и да пази, а другата казва държавата трябва да забрани и да наказва). Какво можем да кажем за изоставяне на старите езически обичаи с цел единство? Какво ще кажете за това да потърсим тези хора и да се опитаме да се сприятелим с тях, приемайки не начина им на живот, но човека и заставайки до него. Можем ли му кажем, че Бог го обича? Можем ли да му кажем „Аз те обичам?” Би ли намерил такъв човек място в нашата църква или дори в нашия кръг приятели? Имаме ли такива приятели? Преди всичко, ако желаем да сме верни на писанието не трябва никога да забравяме, че Исус имаше. (Филп Янси е написал една чудеса книга издадена на български – Удивителна благодат. Прочетете гл. 13 и ще разберете за какво говоря. Между другото тя се намира в една секция, заглавието на която чудесно отговаря на нашия контекст – С привкус на скандал).

2. Твърде често ние сме познати с това, срещу, което сме, а не с това, за което стоим.

Майката на моята жена два пъти се е разболявала от рак. По това време ние още не бяхме женени, макар че имахме връзка, а аз не бях в България и не бях голяма подкрепа. Единственият човек, към когото тя беше в състояние да се обърне в болестта си беше Теодора Захариева. Не зная колко от вас познават това име, но Захариева е първата онкоболна жена в България осъдила държавата заради лишаване от животоспасяващи лекарства. С паричната сума от обезщетението тя създаде Център за защита правата в здравеопазването. След 13 години борба с рака Теодора Захариева почина през 2012. Майката на жена ми й изпрати писмо и я потърси по телефона като всеки път получаваше отговор.

Една жена, която умира и знае това, но е решила да използва оставащото й време, за да помага на други болни хора. Чудя се – може ли църквата да бъде позната с такова послание – че е за правата на болните, че държи те да имат достъп до лекарства и т.н. – не като популистки лозунг, а като хора и църква, които действително ги е грижа?

Аз зная, че има църкви и отделни християни, които вършат чудесна работа в тази и в други подобни сфери. Но въпреки това се чудя – можем ли да направим нещо повече? Можем ли да мислим в нови насоки? Можем ли да покажем по-голяма грижа и да изкажем силно и ясно едно послание за това, за което стоим?

3. Единство не се прави от еднакви хора. Има хора, които мислят различно от нас, които действат различно от нас, на които им липсват качества, които ние имаме и които имат качества, които липсват на нас. Донякъде можем да избираме хората, с които да общуваме, но има случаи, в които изборът е отнет от нас. Ние не избираме семейството си и ние не избираме църквата – семейството на вярата. Ако искаме да сме верни на Христос ние просто трябва да се приемаме и да търсим единство не само с тези, които са ни естествено приятни, но с всички. Има 2 начина за една църква да направи това (1) Да се опита да сложи хората в един калъп на някакъв общоприет начин на мислене и поведение заглушавайки различията. (2) Можем да изберем да приемем различията и да се учим да им се радваме като на нещо, което ни допълва и обогатява.

4. Отказът от старите езически обичаи и единството няма да бъдат постигнати единствено чрез думи. Българите са били лъгани дълго и последователно и не вярват на това, което им казват. Единствения начин да ни чуят е като преди това видят действията ни. Но начинът да видят църквата действаща според волята на Христос е като започнем да работим преди всичко над себе си – моят гняв, моята непростителност, моят остър език, моята склонност към клюкарство и т.н. Това са истинските съвременни езически обичаи, с които се срещаме всеки ден в нашето общество и които Павел коментира в текста, над който говорим. Готови ли сме да работим, дори когато новото поведение ни „стяга” отначало като неудобна дреха? Готови ли сме да се учим да казваме „Съжалявам” когато се налага? Готови ли сме……

V. Заключение

Преди няколко дена в интернет се появи един интересен куриоз. Премиерът Пламен Орешарски чете молитвата „Отче наш” по следния начин: „…прости нам дълговете ни, КАКТО И ВИЕ ПРОЩАВАЙТЕ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ СИ; и не ни навеждай В ИЗКУПЛЕНИЕ, НО ИЗБРАНИЯ НИ ОТ ЛУКАВИЯ.“ По този повод Калин Янакиев писа: „… аз – като ни най-малко не му вменявам задължението да знае онези думи, които обаче дори най-нерелигиозният европеец със сигурност е чувал – не мога да не остана с убеждението, че премиерът ни чисто и просто не схваща смисъла на думите „въвеждам”, „изкушение” и (особено) „лукавия”. Не схваща, казвам, самия им смисъл. Неграмотност и на върха на държавата: символ на онова, което се простира в дълбините й.”

Нашият народ повече не може да се идентифицира с християнството. Масово той не знае как не само да каже наизуст, а дори да прочете една простичка „Отче наш.” Ние живеем в една езическа страна. Около себе си всеки ден виждаме разделения, апатия, непоносимост между хората и дехуманизиращ начин на живот. И това е огромно предизвикателство към нас като църква и млади хора, които живеят, работят и свидетелствуват в тази страна и на тези хора. Ние сме тези, които не трябва да се оставяме да бъдем повлечени по течението, които трябва да скъсат с езическия начин на живот и да покажат на практика един различен начин на живот и един Спасител, Който за хората около нас се е превърнал просто в традиция и в дума изпразнена от съдържание.

Ние трябва да се обърнем отново към библията и към съвременните сложни въпроси на 21 век, да четем внимателно и да мислим творчески, да не се задоволяваме просто с повтаряне на миналото и с повърхностни отговори, да търсим Божието водителство и след това да живеем това на практика.

[1] Темата за промяната на християнският характер и за взаимодействието между нашите усилия и Божието действие е чудесно развита от N T Wright, After you believe: Why Christian Character Matter, Harper One,2010

[2] Примерът и идеята на този параграф е взет от Н.Т. Райт, Как може библията да бъде авторитетна

1 thought on “Единство и езически обичаи

  1. Много вдъхновяващо!
    Благодаря.
    Имаме нужда много да се променяме – с Божията помощ – и много да работим.
    Поздрави,
    Таня

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.