Обща декларация за Троицата


ОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ТРОИЦАТА

между Световният алианс на реформираните църкви и Православната църква

Швейцария, Март 1992

index

Общата декларация за Троицата подписана между Православната църква и Световният алианс на Реформираните църкви през 1992 е резултат на 13 годишен диалог. Решаваща роля за съгласието изиграва д-р Томас Торънс, считан от мнозина за един от най-значимите протестантски богослови на 20 век.

Текстът на документа по никакъв начин не представлява някаква новост – той е просто едно внимателно претеглено преповтаряне на исторически установеното в християнската традиция учение за светата Троица. Все пак той съдържа един много интересен момент свързан с единоначалието (или монархията). Традиционно в православното богословие единоначалието се свързва с личността на Бог Отец. Макар това разбиране да намира място в Общата декларация акцента е изместен към едно по-различно виждане – единоначалието като свойствено не толкова на едно от лицата на Троицата колкото на Троицата точно като Троиица – виждане, което може да се намери в патристични авторитети като св. Атанасий и св. Григорий Богослов. Подобна формулировка създава предпоставки за едно ново изследване на въпроса за filioqie. Дали това ще донесе някакъв реален прогрес предстои да се види – досега като че ли отговорът е отрицателен.

Оригиналния текст на Декларацията може да се прочете на следният адрес. Препоръчвам на владеещите английски да се обърнат направо към него защото е напълно възможно на места да не съм предал точно значението или да използвам неточна терминология.

Ние изповядваме заедно евангелската и древната вяра на католическата Църква в „несътворената, единосъщна и съвечна Троица” изявена от съборите в Никея (325) и Константинопол (381). Това е вярата на нашето кръщение, която ни учи да вярваме в името на Отца, на Сина и на Светия Дух. Според тази вяра има един Бог, Сила и природа на Отца, на Сина и на Светия Дух, равни по чест, могъщество и вечен суверенитет в трите най-съвършени ипостаси (en trisi teleiotatais hypostasesin), т.е. в трите съвършени лица” (trisi teleiois prosopois, Ep. Syn. Constantinopolitanae, AD 382).

Божието себеразкриване като Отец, Син и Свети Дух

Според светото евангелие Бог е открил Себе Си в Отца, Сина Светия Дух (Еф. 2:18). От решаващо значение е църковното формулиране на вярата в Светата Троица да бъде основано на Господното постановление за кръщението „в името на Отца на Сина и на Светия Дух” (Матей 28:19). Както Василий казва: „Ние сме длъжни да се кръстим така както сме приели и да изповядваме вярата по начина, по който сме били кръстени.” (Ep. 125.3).

Други триединни формулировки в Новия Завет затвърждават тази вяра като благословението: „Благодатта на нашия Господ Исус Христос, любовта на Бога Отца и общението на Светия Дух да бъдат с всички нас” (2 Коринтяни 12:14).

Древната католическа църква е поставяла голямо ударение върху думите на нашия Господ: „Всичко Ми е предадено от Отца. Никой не познава Сина освен Отца и никой не познава Отца освен Сина и този, на когото Синът реши да го открие.” (Мр. 11:27; Лука 10:22). Към това те добавяли думите на св. Павел, че „Господ ни е открил това чрез Духа. Понеже Духът издирва всичко даже и Божиите дълбочини.” (1 Коринтяни 2:10; виж Йоан Дамаскин,Точно изложение на православната вяра 1.1). Това е основата на апостолското учение за Троицата в единство и на единството в Троицата: една природа, три лица.

Да се вярва в единството на Бога отделно от Троицата означава да се ограничи истината на Божието откровение. Чрез божествената Троица ние вярваме в божието единство и чрез божието единство ние вярваме в божествената Троица. „Има един вечен Бог в Троица и има една слава на светата Троица…Ако учението за Бога (he theologia) е сега съвършено в Троицата това е истинското и единствено поклонение на Бога (theosebeia) и това е красотата и истината и така трябва да бъде винаги.” (Атанасий, Con. Ar . 1.18).

Три божествени лица[1]

В новозаветното свидетелство на божието откровение Отец, Синът и Светия Дух са неповторими и удачни имена определящи три различни лица или истински ипостаси, които не са нито заменяеми нито взаимозаменяеми като все пак са една и съща божествена природа. Има едно лице на Отец, Който винаги е Отец, различен от Сина и Духа; и има друго лице на Сина, Който е винаги Син, различен от Отца и Духа; и друго лице на Светия Дух, Който е винаги Дух, различен от Отца и Сина. В тази троица „единият не е повече или по-малко Бог, нито единият е преди другия,” „понеже няма повече или по-малко по отношение на природата на единосъщните Лица (Григорий Богослов Or. 31.14; 40.43).

Трите лица са съвечни и равни. Те всички са съвършено единни в тъждеството на своята природа и свършено единосъщни в своята същност. Всяко лице е само в Себе Си Господ и Бог и все пак няма три господа и три бога, но само еди Господ Бог и има само една единствена вечна природа на Отца, Сина и Светия Дух. Отец, Синът и Светия Дух са съвършено и напълно единосъщни в своето общо обитаване и се съдържат (perichoresis) един друг. „Троицата, която хвалим и на която се покланяме и почитаме е една, неразделна, без степени (aschematistos) и единна без объркване точно като Монадата също е различавана без разделение. Понеже тройното поклонение „Свят, свят, свят с Господ” принасяно от тези почитаеми живи същества сочи към трите съвършени лица, точно както с думата „Господ” те сочат към едната природа.” (Атанасий, In ill. Om . 6).

Така светата Троица е съвършено хомогенна и единна, както в троичността така и в единството на божествената действие и в троичноста и едиността на нейната вечна и непроменима природа. Това, което Бог Отец е към нас в Христос и в Духа Той е неизменно и вечно в Себе Си и каквото е неизменно и вечно в Себе Си Той е към нас във въплъщението на Сина и в мисията на Духа. „Както винаги е било така е и сега и както е сега така е било и винаги е Троицата и в Нея (en aute) Отец, Син и Свети Дух (Атанасий, Ad Ser. 3.7). „

Единствено в божеството Отец е удачно Отец и тъй като Той е единственият Отец, Той е, и е бил, и винаги е. И Синът е удачно Синът и единственият Син. И за тях е винаги добре Отец да бъде наричан Отец и Синът винаги да бъде наричан Син. И Светия Дух винаги е Свети Дух, за Когото ние вярваме, че е Бог и че е даден от Отца на Сина. Така светата Троица остава непроменима, позната в едно божество” (Атанасий, Ad Ser . 4.6).

Докато трите божествени лица се различават едно от друго именно като Отец, Син и Свети Дух те все пак са съединени в цялата тяхна разлика понеже цялото и неразделено божество се намира във всяко лице и всяко лице обитава и е присъщо на другите. Така цялостта на едното лице може да бъде представяна изцяло в другото. Според думите на Атанасий: „Има само една Форма (eidos) на божеството” (Атанасий, De syn . 52; Con. Ar . 3.16). Така Синът открива Отац като Негов цялостен образ и Духът прави същото за Сина. Отец е откриван чрез Сина и Духа и в Духа чрез Сина ние идваме при Отца. Всяка и всички разкриват цялото божество и така никой не може по никакъв начин да бъде смятан за частичен сравнен с другите две: всяко лице е напълно Бог и целия Бог е във всяко лице. Тъй като Бог е Дух (Йоан 4:24) целия Бог и всяко лице и всички отношения в светата Троица трябва да се разбират по напълно духовен начин.

Вечните отношения в Бога

Трите божествени лица също са свързани чрез своите специални отношения. Така Синът е роден от вечността от Отца и Духа вечно изхожда от Отца и пребъдва в Сина по неизследими начини, които са отвъд всяко време (achronos), отвъд всеки произход (anarchos) и отвъд всяка причина (anaitios). Раждането на Сина и изхождането на Духа са неизследими тайни, които не могат да бъдат обяснени чрез използване на човешки образи, макар че някои образи (напр. Светлина от Светлина) могат да ни дадат възможност да схванем някои аспекти от реалността, по отношение на която те са използвани (ср. Атанасий, Con. Ar . 2.36; Кирил Ерусалимски, Cat. 11.11). Те показват различия в отношенията, не раздробяване или разделение. „Макар да разграничаваме Лицата цялото и неразделно божество е едно във всяко от тях.” „Всяко от Лицата е вечно обединено с тези, с които е свързано така както то е в Себе Си поради идентичността на природата и Силата, които са между тях” (Григорий Богослов Or. 31.14, 16). Така за трите лица на Светата Троица трябва да се говори и те да се познават, почитат и прославят „като едно лице (prosopon).” (Дидим, DeTrin. 2.36; Кирил Александрийски, In Jn.15.1). Трите божествени лица са също така неразделимо свързани с всички прояви на божието действие в творението, провидението, откровението и спасението както те са осъществени във въплътеното домостроителство на Сина и достигат своят завършек в Духа. Така, както учи св. Василий, „творението е започнато от Отца, осъществено от Сина и усъвършенствано от Духа” (De Spir. Sanct . 16.38).

Реда на божествените лица в Троицата

Както посочва Григорий Богослов в тринитарната формула на Новия Завет съществуват варианти в реда, в който „Отецът”, „Синът,” и „Светия Дух” са споменати, което показва, че редът не нарушава пълната равновопоставеност на трите божествени лица (Григорий Богослов, Or. 36.15). Все пак, както научаваме от постановлението на светото кръщение, съществува значителна координация, която поставя Отец първи, Сина втори и Духа трети (ср. Атнасий, Ad. Ser. 3.5, Василий, Ep. 125.3). Първенството на Отца не означава, че в Него съществува нещо повече в сравнение със Сина, понеже всички, което е Отца е и Сина освен „отчеството” и по подобен начин всичко, което е Синът е Духът освен „синовенството.” Така редът приет в тринитарните отношения е основан на факта, че Синът е роден от Отца и Духът изхожда от Отца. Това се отнася също и до уникалното откровение на Отца чрез въплъщението на Неговият единороден Син и изпращането на Светия Дух от Отца в името на Сина.

Това първенство или единоначалието на Отца в Троицата не се нарушава поради факта, че Отец не е удачно (kurios)Отец без Сина и Духа, че Синът не е удачно Син без Отца и Духът не е удачно Дух без Отца и Сина. Така единоначалието на Отца съществува съвършено във връзката на Отца със Сина и Духа в едната неразделна божествена природа. „Съвършенството на светата Троица е една неразделна и единствена божественост” (Атанасий, Ad Ser. 1.33).

Троичността в единство и единството в троичност, единоначалието

Тъй като съществува само една Троица в единство и едно единство в Троица има само една единствена божественост и само една Arche (arche) или единоначалие (monarchia). Все пак Григорий Богослов ни напомня, че като такова „то е единоначалие, което не е ограничено до едно лице” (Or. 29.2). „Божествеността е една в три и трите са една, в които е цялата божественост или, да бъдем по-конкретни, които са божествеността.” (Or. 39.11).„Всяко лице е Бог когато бъде разглеждано само по себе си. Какъвто е Отец, такъв е и Синът и какъвто е Синът такъв е и Духът. Трите са един Бог когато бъдат съзерцавани заедно. Всеки е Бог понеже са единосъщни, един Бог по причина на единоначалието. Не мога да мисля за Единия без да бъда просветлен от великолепието на трите нито мога да ги разделя без да бъда воден обратно до Единия.” (Григорий Богослов, Or. 40.41). “Прогласявайки божественото единоначалие ние не грешим, но изповядваме Троицата и Троицата в единство. Една божественост на Отца, Сина и Светия Дух (ten triada, monada en triadi, kai triada en monadi, mian theoteta patros kai huiou, kai hagiou pneumatos; Епифаний, Haer . 62.3). Като такова единоначалието на Отца в Троицата не е ексклузивно за единоначалието на цялата неразделна Троица по отношение на цялото творение. Така цялото поклонение и прослава от творенията е принесено „на Бога Отца чрез Сина и в Духа” или „на Отца със Сина и заедно със Светия Дух” т.е. на единия неразделен Бог, Който е Три в Едно и Едно в Три, светата Троица, която е благословена довека.

Перихореза: взаимното обитаване на Отца, Сина и Светия Дух

„Светата Троица остава непроменима, позната в една божественост и едно единоначалие, но която всяко от трите божествени лица обитава и е обитавано от другите. Те реципрочно се съдържат едно друго, така че едното постоянно обвива и е постоянно обвивано от другото, което то все пак обвива.” (Иларий De Trin. 3.1). В светлината на вечната перихореза на трите божествени лица в Бога или съобитаването Отца, Сина и Духа един в друг ние трябва да разбираме мисията на Светия Дух от Отца и дарът на Светия Дух чрез Сина. Светия Дух изхожда от Отца, но поради единството на божеството, в което всяко лице е съвршено и изцяло Бог Той изхожда от Отца чрез Сина понеже Духът принадлежи и е неразделен от природата на Отца и на Сина. Той приема от Сина и чрез Него ни е даден. Така „Ние вярваме в Светия Дух, Господа и Дарителя на живота, Който изхожда от Отца, на Който заедно с Отца и Сина се покланяме и славим, Който е говорил чрез пророците.” (Никео-константинополска изповед).

Именно с учението за единосъщието и божествеността на Светия Дух удачното разбиране за светата Троица е доведено до своята завършеност в богословието и поклонението на Църквата. И с доктрината за Троицата преклонението и познанието на Бога достигат своето съвършенство. Това е вярата на едната света католическа и апостолска Църква, че ние се покланяме на един Бог в Троица и на Троица в единство.

Една природа, три лица

Вярата и изповедта на „една природа (ousisa), три лица (Synod of Alex, 362/1) не почива на никакво предзнание или дефиниция на божествената природа, а на самата божествена природа както Той Сам нарича Себе Си: „Аз съм/ще бъда Който ще бъда.” (Изход 3:14), вечно живия и себеразкриващ Се Бог, Който наистина и в действителност е и освен Когото няма друг Бог. Това откровение за Бога като за „Този, който е” „достига до нас в евангелието чрез действието на Бога Отца чрез Сина и в Духа. Така в учението за светата Троица „едната природа” на Бога не се отнася до някаква абстрактна есенция, но до „Аз съм” (ego eimi) на Бога, вечно живата природа, която Бог Сам е” (Атанасий, Con. Ar. 3.6; 4.1; De syn. 34-36; De decr . 22).

По подобен начин вярата и изповядването на единството в Троицата и Троицата в единство не предполагат някаква предварителна дефиниция на отношенията на трите божествени лица на едната Божествена природа или обратното; те почиват на едното откровение на Бог Отец, което е дадено чрез Исус Христос и Неговият Дух.

Така изповядвайки божието единство в Троицата ние не предполагаме точно познание за „какво” Бог е в Своята природа или „как” Той е три в едно и едно в три, но вярваме в Него като в един Бог Отец, Син и Свети Дух и изповядваме познание за Него според това откровение предадено на Църквата чрез апостолите. Това е едната вяра, в която ние се кръщаваме и на която почива цялата Църква.

Апостолската и католическата вяра

Според думите на св. Атанасий: „В самата традиция учението и вярата на католическата Църква от началото, която Господ дал, апостолите проповядвали и Отец запазил, върху която е основана Църквата…че има една Троица, света и цялостна, изповядвана като Бог в Отец, Син и Свети Дух, която няма нищо чуждо или външно, нито е съставена от един, който създава и един, който произлиза, но цялата творческа, съгласна, неразделна по природа, една в действие. Отец е направил всичко чрез Словото в Светия Дух. Така единството на светата Троица е запазено и така единия Бог е проповядван в Църквата, Който е над всичко, чрез всичко и във всичко (Еф. 4:16) – „над всичко” като Отец, като начало и извор; „чрез всичко” чрез Словото; но „във всичко” в Светия Дух. Това е Троица не само по име и на думи, но настина и в действителност. Понеже както Отец е Този, Който е така и Словото е Този, Който е, Бог над всичко и Светия Дух не е без съществуване, но истински живее и съществува.” (Ad Ser. 1.28).

[1] Или личности; така навсякъде в текста

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.