Светлината и тъмнината по въпроса за секса

СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА СЕКСА

(Ефесяни 5:3-10)

от Н Т Райт

Плакатът закачен на вратата на колежа съдържаше една голяма дума в средата си: СЕКС. Под нея с малки букви се казваше: “Сега след като ви е интересно можете да помислите да се присъедините към клуба по гребане.”

Човекът правил плаката нямаше в предвид, че присъединяването към клуба има нещо общо със секса. Той просто използваше факта, че в съвременното западно общество хората са толкова обсебени от секса, че самата дума привлича вниманието им. Всичко свързано с него също изглежда привлекателно .Рекламите използват думата “секси” като описание на коли, компютри, килими, почти всичко.

Светът по времето на Павел не бил много по-различен, особено в градовете където той прекарвал по-голямата част от времето си. Сексът за развлечение и всякакви странни практики свързани с него процъфтявали. Стенописите открити в Помпей (където изригването на вулкана Везувий погребало целият град през 79 г.) ни дават добра представа за това какво се е случвало. Същото правят и много картини нарисувани от древните поети. В техният свят, както и в нашият, много хора не виждали никаква нужда от въздържание. Ако изгледа приятно защо да не го правим?

Всъщност мнозина отишли дори една стъпка по-нататък. Някои религии, особено тези свързани с тайни въвеждащи церемонии, включили сексуални практики сред своите ритуали. От едната страна на скалата това се свеждало до не повече от проституция с някакъв неясен религиозен привкус. От другата можем да предположим, че сексуалните опитности били част от самият връх на религиозното изкачване. Тези, които били “просветени” можели да правят каквото си искат със своите тела. Единствено хората, които “все още са в тъмнина” мислели, че трябва да се въздържат.

Някои хора в наше време твърдят нещо доста подобно. Всъщност има някои, които след безплодните години на западния секуларизъм твърдят, че са открили, че секса им дава цялостна религиозна опитност. Понеже погрешно свързват “религията” с “християнството”  те очакват християните да ги подкрепят.

Сред всичко това не е чудно, че мнозина християни са объркани. Ние сме заобиколени от подвеждащи учения по въпроса както вън така и в църквата. Мнозина, които са израснали около средата на 20 век и дори и след това са изпитали потискащото учение, родено от съмнение и несигурност, в което родителите или учителите са им казвали, че телата им са зли или опасни и че секса е свойствено мръсен или лош. След това те прекарват години, понякога дори ранните години на брака си, чувствайки вина за един цял аспект на човешката опитност създаден и почитан от Бога.

Но когато такива хора разберат колко погрешни са били подобни учения те често вадят твърде неправилното заключение, че сега няма никакво ограничение. Понеже Бог ни е създал сексуални същества твърдят някои, Той желае да опитваме и да се наслаждаваме на всяко свое желание. Сравнително малко християни биха довели това до крайности, но мнозина твърдят, че секса извън брака, случайните “връзки” и еднополовите практики трябва да бъдат приемани и дори утвърждавани от християните. Казва ни се, че да не правим това означава да бъдем дуалисти, да смятаме, че човешкото тяло е зло.

Павел е много конкретен по въпроса. Не се лъжете, казва той (6 ст.). Има множество празни думи около нас – думи, които изглеждат големи и значими, които отразяват и повтарят собствената ни култура, но които не съдържат нищо в себе си, думи лишени от истина и от живот. Именно понеже сексът е една добра и важна част от Божието творение, именно понеже той е едно средство за нежност между съпругът и съпругата както и даденото от Бога средство за раждане на потомство, именно понеже носи големи благословения и емоционална задоволеност, поради всички тези неща хората, които са стъпили на пътя на истинската човечност обещана в Христос трябва да избягват евтините имитации.

Сексът за забавление е една пародия на истинското – подобно на това да пием мътна вода вместо свежа, чиста вода или да слушаме симфония на развален запис или диск докато световно известен оркестър свири в театъра зад ъгъла.

Разбира се мнозина ще твърдят, че секса в семейството става монотонен и скучен и че опитностите на други места са нови и вълнуващи. Всички доказателства от “либералният” западен свят сочат, че това наистина са празни думи. Тези, които непрестанно преследват нови опитности обикновено завършват огорчени и разочаровани. Емоционалното електричество или дори опасността от непозволени или случайни връзки може да бъде вълнуваща, но вълнението е подобно на това когато опитваш кокаин или хероин. То обещава света и накрая те убива – ако не физически то със сигурност емоционално. Всеки път когато двама човека правят физическа любов техните тела казват: “Ние принадлежим един на друг, напълно, цялостно и завинаги.” Ако това не е вярно и ако не е известно и на двамата – ако това е просто един опит, една чудесна идея на своето време, един опит – техните тела изговарят една лъжа. Рано или късно лъжата бива разкрита.

Всъщност “Божият гняв” не е едно наказание очакващо хората в края на сегашния свят. То не е нещо избирателно, при което Бог налага някакви правила, за да попречи на хората да се забавляват и след това ги заплашва, че ще им се ядоса ако те все пак направят това. Божият гняв е въплътен в самото творение. Има някои определени начини на поведение, които са толкова несъвместими с начинът, по който Бог е създал света и по-конкретно хората, че те носят своето собствено възмездие. Погрешното сексуално поведение със сигурност спада към тази категория.

Лекарството на Павел е ясно и много предизвикателно за съвременния свят където вестниците, радиото и телевизията постоянно хвърлят по нас провокативни образи. Всеки път когато споменаваме думите, всеки път когато неприлична история или шега излезе от устата ни ние оскверняваме себе си и насочваме нашето мислене и въображение към пътят, който води към мрак и смърт. Разбира се, ние сами трябва да избягваме блудството – сексът за забавление, който унижава и принизява не само участниците, но и самият дар на секса. Но най-добрият начин да направим това е като се стремим да го извадим от умът си. А пътят към тази цел е като го отстраним от разговорите си.

Стих 5 изглежда на пръв поглед объркващ. Каква е разликата между царството на Месията и Божието царство? Мисля, че отговорът се намира в 1 Коринтяни 15:23-28. Месията вече е поставен като цар на света, казва Павел. Когато Неговото дело като цар бъде завършено и всичките врагове, включително и грехът, са победени, тогава Самият Бог ще бъде цар по начинът, по който винаги е възнамерявал да бъде.

Това, което Павел има  в предвид е, че хората, които се държат по този начин не само, че няма да наследят вечното царство, те нямат място и в настоящото. Забележете, че той определя сексуалната алчност като една форма на идолопоклонство, поклонение на чужди богове. По подразбиране това включва цялата порнографска индустрия.

Всъщност истинското религиозна опитност, опитността да познаваме Богът Творец във и чрез царят Исус създава истинското “просвещение.” (ст. 8-9). Тези, които са станали светлина, макар преди това да са били тъмнина, трябва да се държат като носители на светлина в Божия свят. Отново (10 ст.), това означава да се научат да мислят правилно. Не се пускайте по течението. Мислете за това, Кой е Бог, кои сте вие и се научете да живеете в светлината на Бога и на Неговата любов.