Библейският аргумент за робството


БИБЛЕЙСКИЯТ АРГУМЕНТ ЗА РОБСТВОТО

Може ли библията да ни подведе? Херменевтическо изследване

от Кевин Джилс

Резултат с изображение за slavery

Днес никой християнски богослов не защитава робството. Робът имал три определящи характеристики: неговата личност е собственост на някой друг човек, волята му е напълно подчинена на властта на господарят му и трудът му е принудителен[1]. Мисля, че сме съгласни, че определено по този начин робството не може да бъде оправдавано при никакви обстоятелства в нашето общество. Да се пороби друг човек би било грешно. В древния свят нещата били много различни. Във вековете когато библията била писана робството било универсален феномен. То било неотменима част от културата и хората го приемали като факт от живота. Малцина моралисти протестирали срещу злоупотребите с робите, но в древния свят никога не е имало нещо подобно на аболюционистко движение[2].

Робството не било виждано като морално зло.

Дотук добре, но сега трябва да отбележим, че библията, както в Стария така и в Новия Завет подкрепя робството[3]. Това твърдение днес често бива отхвърляно и то трябва да бъде доказано убедително, но ако е вярно, тогава имаме един пример за социална структура подкрепяна от библията, която не може повече да бъде толерирана. Ако библията наистина одобрява робството, макар съвременните християни да са съгласни, че да направим друг човек роб, който може да бъде притежаван, би било грешно, то ние имаме един пример, при който да следваме библията буквално означава да сгрешим. В този случай покорството буквата на Писанието би ни въвлякло в грях. Ако това е така в този случай тогава е възможно да съществуват и други подобни въпроси. Както добре знаем много християни вярват, че такъв паралел може да бъде видян в библейските коментари относно покорството на жените. Твърди се, че учението на библията по този въпрос трябва да бъде разбирано до голяма степен по същият начин, по който разбираме учението за робството. И в двата случая Писанието отразява и приема всепризнатите социални реалности от времето когото е било писано. Библията ни дава директиви, които да осигурят доброто на жените и на робите, но не изисква тяхната еманципация. Днес имаме нужда от друг стандарт. Човешките същества не трябва да бъдат поробвани и жените трябва да бъдат третирани като равни в социално отношение на мъжете. По тези въпроси ние не трябва да следваме буквата на Писанието.

Ако може да бъде показано, че библията на практика недвусмислено приема както институцията така и практиката на робството, макар че ние не можем да приемем робството в никоя негова форма, тогава ще сме открили нещо за природата на библейското откровение, което ще ни помогне да разрешим настоящият спор за статуса и ролята на жените. Ние ще сме научили, че Писанието може да подкрепя социални структури, които повече не са приемливи, точно както сме научили, че може да приема научни идеи, които повече не са приемливи. Библията е авторитетна по въпросите за вярата и живота, но не задължително в областта  на науката или в организиране на социалните си отношения.

Библията не одобрява робството

Днес тези, които настояват за пълно подчинение на жените са единни в настояването си, че библията не одобрява робството. Те са убедени, че техните опоненти са измислили това твърдение и че ако бъде прието то напълно би подкопало тяхната позиция. Те твърдят, че библията просто регулира съществуващата институция на робството, за да осигури грижа за робите и полага принципи, които водят към неговото премахване. Кнайт, например, пита: „Означават ли наставленията на Павел към робите и господарите, че Писанието смята този вид отношения за установена от Бога институция, която трябва да бъде увековечена? Отговорът, който ние трябва да дадем според него е „Не.” Апостол Павел наставлява мъжете и жените в ситуацията, в която те се намират без да има в предвид, че като говорител на Бога желае да увековечи това положение.[4] По подобен начин Хърли пише: „Новият Завет третира отношенията родител/дете и съпруг/съпруга като отношения постановени от Бога. Все пак той никъде не твърди това за робството.” И „Павел не одобрява робството, а по-скоро го регулира и показва неговата нежелана природа[5].” Паралелни мисли могат да се намерят при Кларк[6] и на повече от едно място в скорошният голям симпозиум редактиран от Пайпър и Грудъм[7]. Дори Джон Стот доста ясно заема тази позиция[8]. Всички тези автори, които подкрепят пълното подчинение на жените настояват, че библията не подкрепя робството. Пайпър и Грудъм смело твърдят, че паралелът между библейското учение за робството и подчинението на жените е „изкуствен и подвеждащ[9].”

Няма неяснота в тези твърдения. Добре информирани автори казват, че библията не подкрепя робството. Много евангелски християни приемат думите на тези консервативни евангелски водачи без да задават въпроси. Ако те казват, че библията единствено регулира робството и никъде не го подкрепя тогава това решава въпроса. Все пак малко познания по история размътват водата. По-голямата част от богословите до миналия век са смятали, че библията ратифицира робството. Това виждане е ясно изразено от Климент Александрийски, Ориген, Августин, Златоуст, Аквински, Лутер, Калвин и много други[10].

Стулмахер твърди, че мнението, че библията само позволява робството докато излага принципи за неговото премахване се появява, като научна егзегетическа възможност, в коментара на Филемон на Д. Б. Лайтфут от 1875 г[11]. (Това, разбира се, било често изказваното популярно мнение на желаещите еманципация.). Той твърди, че Лайтфуд се отклонява от добре основаното и критическо разбирае за виждането на Павел относно робството както нещо, което трябва да бъде прието[12] понеже е стоял в средите на движението за еманципация в Британската империя от средата на 19 век. Той смята, че Лайтфут несъзнателно налага своите собствени морални ценности върху текста. В собствената му дискусия на предмета Лайтдут казва, че примера даден чрез еманципирането на робите е „един от най-великите морални победи, които Англия някога е постигала[13].”

Библейската защита на робството

Аргументите, че библията недвусмислено подкрепя робството имат дълга история, но не са били развити по никакъв начин до 18 и 19 век. Едва по това време се появява детайлно и добре изразено „библейско богословие” подкрепящо робството. То било конструирано от евангелски учени живеещи в южните робовладелчески щати на Америка, които силно се противопоставяли на еманципацията. Те твърдели, че библията от кора до кора подкрепя робството. Тяхното мнение е обобщеното от доклада на Централна (презвитерианска) асамблея от старата школа през 1845, който заключва, че робството е основано на някои от най-ясните изявления на Божието слово[14]. Хората заели тази позиция били консервативни реформирани евангелски християни. Сред тях били най-добрите консервативни богослови и егзегети на деня включващи Робърт Дебни, Джеймс Торуел и великият Чарлз Ходж от Принстън – бащите на евангелското движение от 20 век и на модерния израз на учението за библейската непогрешимост[15]. Дори до 1957 г. Йън Мъри от Богословската Семинария Уестминстър все още твърдял, че тези хора като цяло били прави в своето разбиране за библията. Той също твърдял, че библията позволява институцията на робството[16].

Тези южни евангелисти неуморно твърдели, че робството било изрично одобрено и от двата завета и да се противи  някой на тази институция означава да се отрича авторитета на Писанието[17]. В продължителен спор с другите християни южняци те били в състояние да рафинират своите твърдения до такава степен, че техните противници намирали позоваването на библията за безсмислено.

Понеже тези защитници на робството имали много високо виждане за Писанието и развивали своите аргументи в лицето на абсолютна опозиция техните заключения са твърде важни. Описвайки библейската защита на робството аз накратко ще обобщя техните аргументи. Писмените защити на робството от перата на тези евангелски християни днес не е лесно да се открият. Най-достъпните оригинални източници са сборникът есета в преиздадената книга Cotton  is King and Pro-Slavery Arguments публикувана първоначално през 1860[18] и президаването от Banner of Truth на трудовете на Робърт Люис Дебни[19], Джеймс Хенри Торнел[20] и Чарлз Ходж[21]. Никой не може да оцени начина, по който тези евангелски християни (и други, които аз цитирам от вторични източници) са били уверени, че библията одобрява робството или ревността на техните аргументи докато не прочете нещо от собствените им писания. Това, което представям е само една само бледа представа за тяхната праведна ревност за „библейската защита на  робството.”

  1. Робството установено

Проклятието на Ной било виждано като Божествено установяване на робството. След като се събудил и открил, че един от синовете му, Хам, го е видял гол, Ной го проклел и чрез него и синът му Ханаан казвайки: „Слуга на слуги ще бъдеш, ти и братята ти.” (Битие 9:25). На първо място тази история е била цитирана като доказателство, че Бог Сам е установил робството. Така Александър МакКейн, южен евангелист, напълно типично заключва, че Ной е говорел под божествено вдъхновение. Неговите думи са думите на Самият Бог и чрез тях робството било установено. Това било едно ранно постановление на Всемогъщия, което трябвало да бъде обвързващо за всяко време[22]. Йън Мъри също вижда робството като установено за всяко време в тази история[23].

Вторият извод извличан от този текст е че той прави бялата раса по-висша и черните техни подчинени. Хам, според една дълга традиция, бил смятан за баща на черните раси от Африка, Шем, за баща на семитите, а Яфет за баща на белите, езически народи. Това тълкуване не се появява в по-късните коментари, но аз го откривам ясно изразено в моето копие на коментара на Битие от Грифит Томас излязъл около 1920 г[24]. Тук ние трябва да си припомним, че до много скоро повечето бели смятали, че са определени от Бога да водят черните рaси и поради тази причина това тълкуване на историята с Ной изглеждало съвсем естествено. В Южна Африка, Реформираната църква многократно се е позовавала на този текст в подкрепа на властта на белите над черните.

2. Робството практикувано.

Фактът, че всички патриарси притежавали роби бил приеман като изключително важен. Авраам, „Божият приятел” и „бащата на вярата” довел роби от Харан (Битие 12:50), въоръжил 318 роби родени в неговият дом (Битие 14:14), включил ги списъка със своята собственост (Битие 12:16; 24:35-36) и ги завещал на сина си Исаак (Битие 26:13-14). Освен това е казано, че Бог благословил Авраам като умножил робите му (Битие 24:35). В домът на Авраам Сара владеела над робинята Агар, на която ангелът казал: „Върни се при господарката си и й се покори” (Битие 16:9)[25]. По Божия заповед Исус взема роби (Ис. Н. 9:23) както правят и Давид (3 Царе 8:2,6) и Соломон (1 Царе 9:20-21). По подобен начин Йов, когото библията нарича „непорочен и праведен” бил голям робоволаделец[26]. Ако тези богоугодни хора държали хора в робство не е възможно робовладението да се смята за грях. Бледсо е само един от многото, които заключават точно обратното. „Огромният грях” не бил притежаването на роби, а твърдението на аболюционистите, че притежаването на роби е грях. Да се твърди подобно нещо означавало „да се извърши тежко престъпление срещу Бога[27].”

3.  Моралният закон постановява и регулира робството

Фактът, че робството е споменато два пъти в 10-те заповеди (4-та и 10-та) бил виждан като много важен в откриването на Божията воля. Церемониалният закон бил временен, но не и моралният закон. Това съвършено изявявало Божията воля. Тези християни разбирали, че тук, както и на други места в моралният закон, Бог регулирал отношенията в Израел и наставлявал господарите как да се отнасят със своите роби. Така те задавали на аболюционистите въпроса: Би ли регулирал Бог в моралният Си закон нещо, което е само по себе си греховно? Важността на тези споменавания на робството в Декалога било виждано като отнасящо се до „всикчи църкви на Исус Христос.” Това било изразено от Генералната Асамблея на Презвитерианската Църква на Конфедеративните Американски щати през Декември 1861. То започва: „Бог е постановил робството в първата плоча на Декалога и Мойсей гледа на него като на една институция, която трябва да бъде съблюдавана, а не премахвана, установена законодателно, а не осъдена[28].”

Понеже противниците на робството настоявали, че Бог единствено е позволил робството по начин подобен на развода Левит 25:44-46 се превърнал в ключов текст за библейското виждане за робството. В този пасаж от Писанието където говори самият Бог на евреите е казано: „вие също можете да купувате роби и робини от народите..можете да ги завещаете на синовете си след вас и да ги притежавате като собственост завинаги.” Ако мога да цитирам само един типичен пример, преп. Джеймс Смайли, презвитерианец от старата школа, приема това в смисъл, че Бог е дал писмено позволение на евреите, тогава най-добрите хора в света, да купуват, притежават и завещават мъже и жени за вечно робство[29].” Чарлз Ходж обобщава заключенията на тези евангелисти когато пише: „фактът че мойсеевите институции признават законосъобразността на робството е нещо твърде очевидно, за да се нуждае от доказателство и почти универсално признато[30].”

4. Исус е приемал робството

Евангелията не са записали нито една дума от Исус, която може да бъде четена както явно приемане на робството, нещо, което аболюционистите бързали да посочат. Но евангелските християни, които неотменно настоявали, че библията позволява робството имали отговор. Те отбелязали, че в евангелията специфичната дума за роб (doulos) се среща повече от 70 пъти. В някои от най-известните притчи робите са важни герои (виж Матей 13:24-30; 18:23-35; 22:1-14; Лука 12:35-40; 14:15-24 и т.н.)[31] и Исус често насърчавал робството (напр. Лука 7:2-10; 22:50 и т.н.). Но няма нито една дума на критика, която Той да е отпивал срещу робството. Неговото мълчание, вместо да бъде приемано като критика към робството, настоявали евангелистите-южняци, показвало, че Той одобрява робството. Стрингфелоу обобщава по следния начин: „Тогава аз твърдя, първо (и никой човек не може да отрече това), че Исус не е отменил робството чрез забранителна заповед и второ, аз твърдя, че Той не е дал нови морални принципи, които могат да действат за неговото унищожение под диспенсацията на евангелието. И принципа свързан с това е един фундаментален принцип на мойсеевия закон, под който робството е било въведено от самият Йехова[32].”

5. Апостолите подкрепят робството

Ако Исус не е говорил директно за робството не такова е положението с Неговите апостоли. В не по-малко от 7 пасажа те говорят директно в подкрепа на робството обикновено настоявайки, че робите трябва да приемат своята съдба в живота и казвайки на господарите им да се отнасят добре с робите си (виж 1 Кор. 7:20-21; Еф. 6:5-9; Кол. 3:22-25; 1 Тим. 6:1-2; Тит. 2: 9-10, Филемон 10-18; 1 Петър 2:18-19). За много евангелски християни, които усещали съвестта си вързана за буквата на Писанието било ясно, че апостолите подкрепят робството. В повечето случаи техните наставления към робите били давани паралелно с наставления към жените да се покоряват и децата да бъдат послушни. Те разсъждавали, че да се отхвърлят коментарите свързани с робството поставяло под въпрос и авторитета на мъжете и родителите. Очевидно било, че за апостолите тези неща били еднакво обвързващи[33]. Коментирайки свързаните наставления в Ефесяни Ходж пише: „Това, което Писнието учи не е свързано единствено с покорството на робите на техните господари, но се отнася и за другите случаи, в които покорството е регулирано…то се отнася до децата във връзка с техните родители и жените на техните съпрузи. Тези надарени със законен авторитет са Божии представители. Те (т.е. надарените с авторитет) са определени от Бога.” Ходж и други също така отбелязвали, че наставленията към робите са основани на една тежко богословие. Поради тази причина те твърдели, че това не са просто директиви приложими единствено в миналото. Робите трябвало да се покоряват и да се примирят със съдбата си понеже това е начинът, по който те трябва да служат на Христос (Ефесяни 6:5; Кол. 3:22), да почитат Бога ( 1 Тим. 6:1; Тит 2:9) и да научат християнската добродетел на страданието (1 Петър 2:18). Примерът на Онисим, който аболюционистите често привеждали, пред него сочел в противоположната посока. Това че Павел изпраща този християнски роб обратно при неговият християнин господар доказвало, че институцията на робството е свещена за апостола.

Но един текст повече от всички останали събирал в себе си твърденията на защитниците на робството. В 1 Тимотей 6:1-3 на робите е казано да приемат техния статус и да се покоряват на господарите си понеже това е заповед от „самият Исус Христос.” Този текст е играл същата роля както 1 Тимотей 2:11-13 играе сега в дебата за жените. Ако сме посветени на това да се покоряваме на всяка дума от Писанието тогава тези два текста не ни оставят много място за еманципация.

Същината на библейският аргумент за робството била, че „човешкото поробване” е основано на непроменливият морален закон приет от Исус в евангелията и ясно утвърден от апостолите. Следователно не може да е грешно да се купуват, притежават или продават роби. Имало е и други силни аргументи в полза на робството, които не цитирали директно текстове, макар те също да били основани на библейски идеи, но те са от по-малък интерес за нас. Един от най-интересните било постоянното позоваване на даденият от Бога ред на нещата. Твърдяло се, че Бог е установил някои да водят, а други да следват и да се твърди, че всички са равни е абсурдно. Така Дебни пише: „Хората не са естествено равни в сила, талант, добродетел или способности. Различията между хората естествено водят до различни права и привилегии[34].” Или отново: „Негрите са една подчинена раса. Той е създаден да следва, а не да води.” По подобен начин вицепрезидента на Конфедеративните щати Александър Стивънс, твърял: „Негърът не е равен на белият човек. Робството – покорството на по-висшата раса – е неговото естествено и нормално положение” и това е „в съгласие с постановеното от Създателя[35].” Торнуел също заключава, че Самият Бог е постановил обществото поставяйки „господари и слуги (той има  в предвид роби) всеки в тяхната подобаваща сфера[36].” Мястото на всеки човек той смятал за определено от „Божието провидение.” Понеже този ред идва от Самият Бог не може да се мисли за несправедливост. На робите било дадено „едно конкретно място в този свят” от Всемогъщия[37].

Силата на този цялостен аргумент основан толкова пълно на библейска егзегетика днес може и да не ни поразява. Ние може да сме толкова убедени, че библията не подкрепя робството или да не ни е грижа дори и да го прави понеже целият въпрос донякъде не ни засяга, че да не успеем да видим колко убедителни са били тези аргументи на своето време – и, доколкото това има значение, все още са. Мнението на защитниците може да ни покажат това. Например през 1835 г. Презвитерианският Синод на Запада Виржиния яростно нападнал аболюционизма наричайки го „една догма” противна на „ясният авторитет на Божието слово[38].” През 1845 Презвитерианската Асамблея на старата школа заявила, че робството е основано на „някои от най-ясните твърдения на Божието слово[39].” Томъс Смит добавя: „върху тази канара (библията) нека югът съгради домът си и портите на ада няма да й надделеят[40].” Робърт Торнуел с един още по войнски дух казва: „Нашето решение е да натискаме библейските аргументи (в полза на робството) постоянно, да притиснем аболюционистите до стената да ги принудим да признаят, че позицията им е  анти-християнска[41].” Накрая цитираме Чарлз Ходж. Той пише: „Ако днешните аболюционисти са прави тогава Христос и апостолите са грешили.” „Да наречем робството греховно,” добавя той, би било „директно отхвърляне на Божието слово[42].”

Подобни цитати могат да се умножат многократно. Южните евангелисти обучени в реформираното богословие, посветени на авторитета на Писанието, били напълно убедени, че библията одобрява както практиката така и институцията на робството. Нищо не ги огорчавало повече от постоянните атаки на тези, които желаели да отхвърлят робството. Как може нещо толкова ясно записано в Писанието да не е правилно, да не говорим за греховно, питали те? Единственото заключение, което били в състояние да изведат когато аблюционистите ги нападали за освобождение на негрите било, че тези хора не приемат авторитета на Писанието. Те често ги наричали „еретици” и „неверници[43].”

Горчивината между силите за и против робството в Презвитерианската църква довела до нейното разцепване през 1838 между консервативната „стара школа” и тези посветени на премахване на робството, „новата школа,” за които южняците смятали, че не са истински калвинисти. Тази схизма, твърдяла групата подкрепяща робството, била резултат на доктринални различия, най-вече относно авторитета на Писанието. Но историците като цяло заключават, че основният проблем бил различните отношение към робството[44]. По-късно когато избухнала войната между севера и юга, мнозина от южните свещеници вдигнали оръжие срещу „неверниците” янки понеже вярвали, че верността към Писанието била поставена на карта. Р. Д. Дебни бил ръководител на щаба на Т. Д. (Стоунуол) Джаксън[45]. Тези хора били готови да убиват или да бъдат убити понеже за тях верността към Писанието била основен въпрос. Загубата на войната не променила техните мнения. Южните евангелисти останали като цяло единни, до много скорошно време, че библията поставя белите над черните.

Херменевтически разсъждения

Аз не мисля, че днес християните биха приели робството при каквито и да е обстоятелства и със сигурност не по начина, по който е било практикувано в юга. В този контекст то принизявало черните, отказвайки им какъвто и да е контрол върху собственият им живот и подлагайки ги на ужасяващи жестокости. Те били роби до живот, децата им се раждали роби, било им отказвано формално образование, били жестоко наказвани при всеки акт на неподчинение, семействата им редовно били разделяни и децата им продавани, а жените често били подлагани на сексуални посегателства от страна на белите мъже, на които те не можели да се противопоставят. Тези неща били, като общо правилно, норма. Няма да споменавам допълнителните злоупотреби, които също били твърде често срещани, понеже робството в юга било, по самата си същност, нещо ужасно. То било „гнусен грях” както повтаряли аболюционистите[46]. Все пак учените, посветени евангелски християни, с библията в ръцете си, подкрепяли робството с мисионерска страст. Вярно, те се противопоставяли на големите жестокост  към робите и на сексуалните злоупотреби с жените, но не и на самата институция. Но подкрепяйки институцията те също така позволявали и най-лошите злоупотреби да продължат необезпокоявани. Когато тези неща постоянно били пред очите им и техните братя християни викали към тях да покажат някакво разбиране и състрадание, защо ставало така, питаме ние, че тези евангелски християни оставали толкова слепи и закоравели?

Би било трудно да не видим собственият интерес като корена, но изтъкваната причина неизменно било учението на библията.

Опита да се издигне „библейска защита на робството” изглежда има единствено три възможности:

1. Евангелските християни, които през миналия век подкрепяли робството с такава ревност грешали в своето тълкуване на Писанието. Всъщност библията не подкрепя практиката и институцията на робството С твърденията си за библейска основа на робството тези хора подкрепяли най-лошите социални грехове на своето време в един ужасяващ пример за неправилна употреба на Писанието. Това е позицията приемана от по-голямата част от противниците на пълната еманципация на жените. Те настояват, че библията не подкрепя робството, тя само го позволява и излага принципи, които водят до неговото падане. Ако случаят е такъв, както вярват мнозина след новата егзегетика на Лайтфут, тогава трябва да признаем, че най-учените и посветени консервативни евангелски християни могат да грешат сериозно в своето тълкуване на Писанието. Погрешното разбиране на бибията може да подведе дори „вярващите в библията християни.”

2. Тези евангелски хрситияни, които защитавали робството цитирайки библията в своя подкрепа били прави. Библията наистина подкрепя робството просто регулирайки неговите най-лоши крайности. Последният добре известен евангелски богослов, за който аз зная като цяло приемащ тази позиция бил Йън Мъри в Principles of conduct публикувана през 1957 много преди избухналият спор за жините да накара мнозина консервативни евнагелски християни да променят своето отношение към учението за робството. Ако приемем тази позиция и в същото време твърдим, че християните трябва да се покоряват на всяка дума от Писанието тогава робството не би трябвало да бъде осъждано. Божието слово трябва да бъде нашият стандарт, а не модерните идеи за равенство, социална справедливост или лични права. Подозирам, че никой не би желал да поеме тази линия днес, макар че както видяхме тя има дълга и важна история и през миналият век е била формулирана класически от някои от най-способните евангелски богослови.

3. Евангелските християни, които подкрепяли робството позовавайки се на библията били като цяло прави в своята егзегетика на пасажите, към които са се обръщали, но грешали в своето учение за библията виждайки я като надвременен сбор на заповеди, които не са исторически обусловени, в концентарцията си единствено върху тези текстове, които подкрепяли техните вярвания и във вярата, че трябва да се подчиняваме на всяка дума на Писанието в каквто и да е ситуация.

Нито една от тези възможности не предлага голямо насърчение за днешните консервативни евангелски противници на еманципацията на жените. Ако бъде приета първата възможност тогава трябва да бъде признато, че евангелски християни с най-високият стандарт за библията могат да я тълкуват погрешно. Те могат да изградят една тежка богословска позиция основана на библията черпейки от много текстове, дори от някои свързани с моралният закон, но да грешат напълно. Ако бъде приета втората възможност тогава трябва да признаем, че библията, поне на едно ниво, одобрява поведение приемано на един етап от историята, но неприемливо за друг. С други думи тя може да бъде цитирана, за да докаже неща, които не са повече приемливи в християнската етика. Ако бъде приета третата възможност тогава трябва да признаем, че учението на Писанието, в класическата дефиниция на тези южни евангелисти, не може повече да бъде прието така както е формулирано. Ние все още можем да имаме високо мнение за вдъхновението на Писанието, но не можем да твърдим, че това означава всяка дума в библията да бъде буквално надвременна, винаги авторитетното Божие слово или че библията винаги говори с един единствен глас по важните въпроси[47]. Всеки от нас трябва да избере една от тези възможности.

Честността изисква да пристъпим напред и да признаем къде стоим. Когато това бъде направено, и единствено тогава, може да се случи открита и истинска дискусия за силата на текстовете цитирани като „доказателство,” че библията изисква неотменното покорство на жените. Трите представени възможности по отношение на робството са същите възможности, които стоят на масата, когато разискваме какво учи библията за статуса и ролята а жените.

Ако третата възможност обяснява най-добре ситуацията тогава трябва да бъде казано нещо повече за това как да избегнем същата грешка, която са направили някога консервативните евангелски християни защитаващи робството. Тези хора се обръщали към библията, като че ли тя е един набор от надвременни правила или твърдения без да разбират, че на практика отразява културата на  нейните автори и техните виждания поне в някаква степен. Правейки това те са приписвали божествен авторитет на исторически ограничените прозрения на библейските автори по въпроси като робството и са пропускали да видят, че по повечето въпроси дискутирани от библията са давани различни отговори на сложните въпроси и са пропускали факта, че робството, което те са подкрепяли било една много различна реалност от това, за което се говори в библията[48].

По отношение на робството и на подчинението на жените истината е, че докато библията подкрепя и двете на едно ниво на друго тя изказва критика и към двете подтиснически структури. В библията са изложени важни принципи, за тези които имат очи да виждат, които сочат отвъд съветите дадени на конкретни хора в конкретно време по тези въпроси. Всички хора са създадени по образа и подобието на Бога и следователно заслужават еднакво уважение. Всички хора споделят Божественият мандат да упражняват власт в Божия свят (Битие 1:28). Всички хора са обичани от Бога (Йоан 3:16). Всички християни трябва да обичат ближния като себе си (Матей 22:39) – все мисли, които не оставят много място за робство или за „държане на жените на подобаващото им се място.” Всички християни са едно в Христос и т.н. Странно е, че хората с най-високо виждане за Писанието често са тези, които намират за най-трудно приложението точно на тези принципи. Подобно на фарисеите те толкова се вторачват в буквата на Писанието, че пропускат духа. Когато библията е четена по този начин, както са правели защитниците на робството и както правят защитниците на неизменното подчинение днес, тогава тя се превръща в необоримо средство за легитимиране на status quo – едно средство в ръцете на тези, които имат силата да пазят своите привилегии.

Един последен въпрос: макар съвременните противници на еманципацията на жените да настояват, че библейското учение за робството и за неотменното подчинение на жените не трябва да бъдат приравнявани понеже първото е просто един преходен съвет регулиращ съществуващата социална реалност докато второто е обвързващо завинаги понеже е основано на непроменимият ред в творението истината е точно обратната. Библейското учение за робството попада в съвсем същата категория на подчинението на жените. Единствената разлика е, че робството има много по-силна библейска подкрепа. Причините за това са две. На първо място богословието на робството може да бъде основано на моралният закон на Бога и чрез 1 Тим. 6:1-3 на учението на Исус докато покорството на жените може да бъде основано единствено на една човешка теория за статичните, творчески порядки, една идея, която аз съм показал на друго място, че Новият Завет отхвърля[49]. И второ, примерът с робството е по-силен понеже вътрешната критика на библията спрямо робството е по-слаба отколкото тази срещу покорството на жените. Фактът, че библията настоява, че всички хора са направени по Божия образ (Битие 1:28) и че апостолите казват,  е в Христос няма роб нито свободен (1 Кор. 12:13; Гал. 3:28; Кол. 3:11) лесно може да бъде отхвърлен от защитниците на робството. Тези пасажи, казват те, говорят единствено за духовно равенство. Защитниците на неотменното покорство на жените са изправени пред едно по-голямо предизвикателство. Исус, Господарят на Църквата, не дава каквато и да е подкрепа на идеята, че жените са подчинени на мъжете и казва много за обратното. Павел дава на жените свобода да служат както на мъже така и на жени и в Ефесяни 5:21 апостолът изглежда се опитва да реформира патриархата вместо да го подкрепя. Той казва, че съпругът води чрез една скъпа себежертвеност[50].

Последно, трябва да зададем въпросът дали историята не се повтаря по много подобен начин. Съществуват толкова много паралели между библейските аргументи за робството и неотменното подчинение на жените, че трябва да отговорим положително. И в двата дебата библията е използвана като окончателен авторитет за решаването на въпроса. И в двата случая тези, кото са развивали библейско богословие в подкрепа на stasus quo защитават собствените си привилегии. И в двата случая най-многословните защитници на покорството на негрите или жените са евангелски християни от реформирани църкви. И в двата случая има едно значително християнско мнение срещу настояващите за подчинението и тяхното богословие. И в двата случая тези противници смятат, че изискващите подчинение използват библията в подкрепа на това, което не  може да бъде морално подкрепено – в случаят с робството на практика, за да подкрепят най-голямото социално зло на своето време. И в двата случая здравият разум подсказва, че позицията за подчинение е обречена на провал. И в двата случая настояването за подчинение причинява неизразима болка на тези в подчинено положение. И в двата случая това настояване разстройва християнското общение (В настоящият момент австралийските англикани очакват да видят дали тези от тях, които вярват, че библията подкрепя неотменното подчинение на жените ще се отцепят както са направили техните презвитериански предшественици в Северна Америка през миналият век. Заплаха за това е отправена.)

Един последен интересен въпрос: дали след 100 години духовните наследници на хората, които днес настояват за неотменното подчинение на жените в дома и в църквата ще настояват, че подобна идея просто не може да бъде подкрепена от библията? Подозирам, че това ще бъде още един паралел, но аз няма да съм тук, за да разбера това.


[1] Дефинициите са взети от D. B. Davies, The Problem of Slavery in Western Cultures  (Corned University Press, 1966), 31.

[2] Виж M. Finley , Slavery in Classical Antiquity: Views and Controversies  (Cambridge University Press, 1960); S. Bartchy, Mallon Chresai: First Century  Slavery and the Interpretation of 1 Cor 7:21 (Montana: Scholars Press, 1973), et al.

[3] Виж статията за робството в СЗ и НЗ в  New Bible Dictionary  (2nd ed., London: IVP, 1986), 1121-1125.

[4] The New Testament Teaching on Role Relationship ofMen and Women (Baker:  Grand Rapids, 1977), 22.

[5]Man and Woman in Biblical Perspective (London: IVP, 1981), 159.

[6] Man and Woman in Christ (Michigan: Seivant, 1980), 153-160.

[7] Recovering Biblical Manhood and Womanhood (Wheaton: Crossway, 1991),

65–66, 176-67.

[8] Issues Facing Christians Today (2nd ed.; London: Collins, 1990), 267.

[9] op. cit, 66.

[10] Виж A. Rupprecht, ‘Attitudes on slavery}’ among the Church Fathers’, in New Dimensions in New Testament Study, ed. R. N. Longeneck.er and M. C. Tenney  (Grand Rapids: Zondervan, 1974), 261-277;]. Kahl, ‘The Church as Slave-owner’, in The Misery of Christianity (London: Penguin, 1971), 28-33. See also P. Stuhlmacher. Der Brief An Philemon (Neukirchener: Benziger, 1975).

[11] op. cit., 64.

[12] For an endorsement of this see, J. M. G. Barclay, ‘Paul, Philemon and the Dilemma of Christian Siave Ownershlp’, NTS 37, 1991, 161-186.

[13] st Pauls Epistle to the Colossians and to Philemon (Grand Rapids: Zondervan,  rev. ed. 1879), 320. Интересно е да отбележим, че следващият наученм английски коментар на това послание не се съгласява  мнението на Лайтфут, наричайки го „грешка.” Виж M. R. Vmcent, The Epistle to the Philippians and Philemon (Edinburgh: T&T CIark, 1897), 166.

[14] Цитирано в J. Murray, Principles of Conduct (London: IVP, 1957), 260.

[15] Виж D. F. Wells, Reformed Theology in America (Grand Rapids: Eerdmans), 1985.

[16] Op. cit., 93-102. Мъри приема, че Писанието приема робството, но за да се защити използва аргументите популяризирани от Торнуел, че робството е просто собстеността един човек човек да работи за друг, а не притежанието на един човек от друг. Това е абсурдно твърдение. Робството по дефиниция включва притежаването на човека и неговата работа.

[17] Досега най-доборто описание на тази история е на H. Shelton Smith, In His Image, But ... Racism in Southern Religion, 1780-1910 (North Carolina: Duke University Press,  1972). Виж също W. S. Jenkins, Pro-Slavery Thought in the Old South, (Mass: Peter  Smith, 1960); w. M. Swart1ey, Slavery, Sabbath, War and Women (Ontario:  Herald, 1983), 31-Q;.

[18] (Ed) E. N. Cartwright, reprinted by „The Basic Afro.American Reprint LibraIy’, 1968.

[19] Discussions of Robert Lewis Dabny, vols. 1-3 (London: Banner of Truth, 1981).  Библейските аргументи на Дебни за робството могат да бъдат намерени в  vol 3, 33-38. Когато са четени заедно с неговите 2 есета в volume 2, които излагат неговата опозиция първо на ръкополагането на жени и второ на ръкополагането на негри  откриваме добро виждане от първа ръка за мнението на човека когото големият реформиран чуен Арчибалд нарича :най-добрият учител по богословие в Америка акйо не и в света.” (Този цитат е взет от подъврзията на новото издание). Не успях да се сдобия с неговата „цялостна библейска защита на робството” наречена The Defonce ofVirginia and the  South, която той споменава в горното есе.

[20] The Collected Writings oflames Henry ThornweU, ed. D. M. Palmer, vols. 1-4  (London: Banner of Truth, 1986) and The Life and Letters oflames Henry  Thornwell, ed. B. M. Palmer (London: Banner of Truth, 1986). Неговата защита на робството се намира най-вече в vol 4, стр. 387-436. Той също така препраща към други свои съчинения, които не бях в състояния да открия.

[21] Дебни и Троуел твърдят, че институцията на робството е подкрепяна от библията и следователно е угодна на Бога, но трябва да се отбележи, че Ходж е по-умерен. Той твърди единствено, че институцията е позволена в Писанието и следователно от Бога. Неговата пространна защита робството се намира в есето му в Cotton is king, но също е предадена накратко в коментара му към ефесяните (London: Banner of Truth, 1964),  365-366.

[22] Slavery Defended From Scripture, 1842, quoted in In His Image, 130.

[23] Principles of Conduct, 96.

[24] Genesis, A Devotional Commentary (Grand Rapids: Eerdmans, reprint 1953), 95-99. 25

[25] A. B. Bledsoe, ‘Liberty and Slavery’, in Cotton is King, 333-340; T. String-fellow, ‘The Bible Argument: or Slavery in the Light of Divine Revelation’, ibid., 464–472, в повече детайли, J. H. Hopkins, A Scriptural, Ecclesiastical, and Historical Vrew of Slavery, from the Days of the Patriarch Abraham, to the Nineteenth Century, (New York, 1864), 76ff. 26

[26] So Stringfellow, op. cit., 470-471. Той споменава Job 1:15-17, 3:19, 4:18, 7:2, 31:13,  42:8 etc., където Йов говори за своите роби.

[27] Op. cit., 340.

[28] Quoted in In Hil Image, 196

[29] Ibid., 132. За подобно виждане виж Bledsoe, 340, и Stringfellow, 476 in  Cotton is King.

[30] Виж неговото есе, ‘The Bible Argument On Slavery’, in Cotton is King, 859.

[31] За едно модерно преоткриване на това виж  M. A. Beavis, ‘Ancient Slavery as an  Interpretative Context for the New Testament Parables with Special Reference to  the Unjust Steward (Luke 16:1–a)’,JBL, 1992, 17-35.

[32] Cotton is King, 480.

[33] Както отбелязахме вече по-голямата част от съвременните защитници на перманентното покорство на жените твърдят, че наставленията към жените са по някаъв начин различни от тези свързани с робството. Това твърдение е егзегетически неверно и богословите защшитаващи робството му са се приотивпоставяли. Доколкото аз мога да видя те са били единни виждайки тези наставленя като подобни. Виж например Bledsoe, 354, Stringfellow, 480-481, Hodge, 848–849, in Cotton is King, and  Thornwell in Collected Writings, 4,386

[34] Discussions, 116.

[35] Quoted in In His Image, 183-184.

[36] Collected Writings, 4, 428.

[37] Ibid., 430.

[38] In His Image, 79.

[39] Quoted in Murray, Principles, 260.

[40] Quoted in In His Image, 172

[41] Ibid., 136.

[42] See Cotton is King, 849.

[43] In His Image, 187-197; Thornwell, Collected Wri~s, 405

[44] Ibid., 89–91

[45] Ibid., 189ft

[46] Има няколко чудесни колекции с документи, описващи северноамериканското робство. Вероятно най-нзачимият е Theodore Weld’s, American  Slavery As It Is: Testimony ata Tlwusand Witnesses, 1839, republished in Slavery In America, ed. R. O. Curry (Illinois: Peacock, 1972). See also W. L. Rose (ed.),  A Documentary History of Slavery in North America (Oxford University Press, 1976); N. R. Yeldman (ed.), Life Under the ‘Peculiar’ Institution (New York:  Rinehart and Wilson, 1970), et al.

[47] Виж G. C. Berkouwer, Studies in Dogmatics: Holy Scripture (Grand Rapids:  Eerdmans, 1977), особено 170-194. За евангелско виждане, което приема високо мнение за Писанието, но отрича подхода на Уорфийлд виж глави 7 и 8 в J. B. Rogers and D. K. McKim, The Authority and  Interpretation of the Bible (San Francisco: Harper and Row), 1979.

[48] Bartchy, op. cit., добре показва това. Важно е да отбелеим, че например цветът на кожата не разделял задължително робът от господарят в древния свят, робството не било винаги доживотно и някои роби заемали позиции с голяма отговорност и дори висши длъжности. Нито едно от тези неща не било таква в южните щати през миналия век.

[49] See my Created Woman (Canberra: Acorn, 1985).

[50] Ibid., 23:

11 thoughts on “Библейският аргумент за робството

  1. Аз ли пропуснах, но авторът не разглежда никъде най-основателната, въз основа на библейския текст, критика срещу американското робство- че Библията забранява поробването на братя и сестри във вярата за повече от 6 години, поради дълг.
    Т.е. това автоматично прави незаконно безсрочното държане в робство на негрите в южните щати, защото те по правило са християни.

  2. Не, нищо не казва и аз също нямам представа как (и дали) тези стихове са били дискутирани исторически в тази връзка.
    Все пак ми се струва, че аргумента за робството не се базира на директно пренасяне на СЗ код 1:1 в нашето време, а по-скоро на извеждане на принцип – робството като институция само по себе си не е отхвърлено още по-малко пък грешно. Точно както в НЗ християните не са спазвали паралелния принцип за връщане на земя или къща след седмата година на друг християнин съвсем спокойно може да не са се чувствали задължени да освобождават и робите-християни. Определено от това, което апостолите пишат в НЗ робите християни нямаме основания да очакваме, че виждат някаква заповед за освобождаването им след 6 г.
    Лично за мен по-сериозно е определянето в НЗ на търговията с роби като грях (имам спомен за подобен стих макар че в момента не мога да го намеря).
    Но това са само мои мисли, а темата не ми е достатъчно добре позната, за да приемам текста безкритично.

  3. Да, имаш предвид 1 Тим 1:10- силен аргумент.
    Разбирам мисълта ти, за това, че по-скоро НЗ се отнася с робството като легитимно социално взаимоотношение. Той така се отнася и със самодържието, което се е харесало после на средновековните императори и крале. Съгласен съм в тази част.
    Но виж аргументацията на авторът- той проследява защитата на робството като
    1 Божествено установено
    2. Практикувано от святи хора
    3. Част от Божия закон.
    ами не е, робството на брат или сестра е забранено извън лимитирано във времето изплащане на заем.

  4. Дотолкова доколкото говориш за това, че СЗ изисква освобождаване на робите-евреи на 7-та година съм напълно съгласен. Но на мен ми се струва,че въпросът е по-сложен по няколко причини.
    1. Законът може и да изисква освобождаване на брата-евреин, но не поставя такова изискване за неевреите. Те могат да бъдат поробвани насилствено (нар. във война) и след това са роби до живот и дори се завещават. (В момента не мога да кажа дали според закона ако тези хора решат да спазват юдаизма трябва да бъдат освободени, но въпросът е интересен.)
    2. Робството е било практикувано преди даването на закона с неговите ограничения от святи хора (Забележи, че Авраам се обрязва заедно с целия си дом вкл. мъжете роби т.е. всички влизат „под завет“ – но въпреки това те са завещани в наследство на Исаак).
    Това, ако не пропускам нещо, определено превръща робството в „легализирана“ институция, която сама по себе си не е морално осъдена.
    3. Когато достигнем до НЗ (както писах по-горе) християните не са пренасяли изискванията на Мойсеевия закон 1:1 за себе си. И ако останалите закони свързани с юбилея (като връщане на земя и къща) не са се спазвали то защо да очакваме, че са виждали освобождаването на робите-християни като задължително? (Предполагам, че южните робовладелци също биха сметнали за морално погрешно поробването на бял човек).
    4. Дори да приемем това пак достигаме до признаване притежаването на роби-нехристияни като нещо морално приемливо и до робството, както ти каза, като легитимно социално взаимоотношение.

    Разбира се, аз (и авторът) съм против робството във всяка форма, но донякъде по други причини и поради една по-различна херменевтика и етика. Пак лично за мен начинът, по който подхождаме към подобни въпроси може да се окаже най-интересното и важно нещо свързано с такива исторически прецеденти и техните аналогии в настоящето.

  5. Здравейте! И мисля, че регламентите на СЗ не могат да се приложат 1:1 в НЗ време, но все пак, християните са гледали на себе си като на продължители на същия този завет, така че те би следвало да имат някакво духовно продължение за тях. Когато Исус казава в проповедта на планината: „чули сте, че било писано…, но аз ви казвам…“ на мен ми звучи като надграждане на някаква положена вече основа. Интересен е въпросът как посочените СЗ регламенти за робството са се разбирали в НЗ контекст.

    Второ, Радо, и аз бих искал да разбера какво мислиш за въпроса на Момчил в по-общ смисъл: Ако сте съгласни двамата, че „НЗ се отнася с робството като легитимно социално взаимоотношение“ как това се съвместява с едни толкова силни твърдения като:
    1. Божествено установено
    2. Практикувано от святи хора, следователно е добро (бих добавил)
    3. Част от Божия закон.
    Защото ако стъпим на тези принципи, не бихме стигнали просто до „легитимно социално взаимоотношение“. Според мен, аргументите за робството далеч не са така рафинирани както пише авторът (или аз не успявам да го видя).

    И трето, вече извън спора, според мен, важно е да си даваме сметка, че робството регламентирано в СЗ е едно, робството практикувано в Римската империя в новозаветно време е може би друго нещо, а робството практикувано в 18-ти и 19-ти векове е трето съвършено различно нещо. Според мен тези защитници грешат прилагайки пряко библейски текстове в защита на колониалното робство. Търговията с роби има съвсем различни морални измерения от например робството като механизъм за връщане на дълг.

  6. Забрабих да си напиша името на предишния постинг. Ивайло съм

  7. Здравей Иво,
    Честно казано аз не се наемам тук да отговоря на въпроса как като цяло християните са виждали връзката между НЗ и старозаветните изисквания. Също така поне аз не съм чел нито едно ранно християнско разглеждане на СЗ изисквания за третиране на брата-роб и тяхното приложение в НЗ време. Ако някой може да посочи това ще е интересно допълнение. Това, което обаче със сигурност имаме в НЗ е указания към робите да се покоряват на господарите си като това е свързано с тяхното отношение към Христос т.е. те трябва да се покоряват заради Христос. В допълнение имаме също НЗ изкисвания господарите християни да се отнасят милостиво към робите. Но, поне доколкото аз мога да видя, нямаме дори намек, че робите трябва да очакват да бъдат освободени защото са християни. Не съм срещал също раннохристиянски автор, който да отрича легитимността на робството и да не настоява, че робите християни имат задължение да се покоряват на господарите си.
    Не съм сигурен, че разбирам какво искаш да кажеш с „не просто легитимно социално взаимоотношение.” Може би не просто допустимо, а заповядано? Според мен тук стигаме точно до това, което написах в предния си пост – какъв вид херменевтика ще приложим към подобни текстове. Момчил даде много адекватен паралел с царската власт, която е била използвана от християните като защита на монархията. В края на краищата обаче християните са успели да се съгласят, че заповедта за подчинение на царя не е равносилна на божествено установяване на монархията и са развили едно много по-сложно политическо богословие.
    Иначе на мен 3-те точки на мен ми се струват доста твърдо установени. Защо мислиш, че не са? В тази връзка допълвам (както писах и предния път), че СЗ не говори единствено за робството като изплащане на дълг, а говори и за поробване чрез война. И докато за роба-евреин има освобождение (макар и не във всички случаи виж Изход 21) това не се отнася за чужденеца. И накрая това отношение е уредено именно законово и без какъвто и да е намек за морално зло съдържащо се в него (Разбира се, същото да може да се каже и за позволението за развода.). Същото можем да кажем и за робството в НЗ – там то е било (поне потенциално) до живот, често чрез поробване на преди това свободен човек и въпреки това не е осъдено по никакъв начин.
    За последното, което пишеш съм напълно съгласен – има робство и робство и СЗ робство е различно от гръко-римското, а двете много по-различни от американското (и английското). За мен това отново би било част от херменевтическия подход, който трябва да използваме към тези въпроси.
    Много неща останаха неуточнени, но коментара ми стана грамаден и спирам дотук.

  8. Здравейте,
    аз все пак отново искам да обърнем внимание на според мен очевидния факт, че Новия завет просто няма план за революционна насилствена промяна на робския институт на Римската империя, но това не е отношението към робството по принцип. Т.е. мисля, че авторите на Новия завет не виждат като едно и също нещо робството според Мойсеевия закон и робството според актуалната социална действителност. Нямаме никакви основания, да мислим, че авторите на Новия завет виждат в иснтитута робство, какъвто ни е познат в Римската империя, нещо различно от другите феномени на тяхното време- гладиаторските борби, мирното съвмество съществуване на езическите богове и храмове и т.н.
    Робството в Стария завет според мен има съвсем друго отношение, от хората, вярвали, че „заповедта е праведна и добра“. Очевидно безсрочното робство на брат и сестра е незаконно според мойсеевия закон. Кога се освобождава роб, обърнал се към вярата наистина не пише, но виждаме, че съществуват различни срокове за това повярвали чужденци да влизат в „Господнето събрание“. Т.е. най-малкото поради тази причина робството не е безсрочно. Освен тоав робите изпълняват голяма част от гражданския и нравствения закон, тъй че един вид са вкарани в колковоз, който ги кара да мислят вярата.
    Сега все пак за самото робство според закона- има два вида – робство на свои и робство на чужди.На дългово робство подлежат братята и сестрите, неуспяващи да платят заемите си, то е в рамките на изплащане на заема, но не повече от 6 години. Обръщам внимание, че днес също дълговете се изплащат, само че цял живот. Практически няма разлика дали банката ти оставя от заплатата, колкото да имаш за храна, или като роб освен за най-основните си нужди останлата ти производителност отива за погасяване на дълга. Дори мисля, че един роб е харчел за нуждите си повече от изработеното, от днешните длъжници на банките. Всъщност разликата е, че на шестата година според закона, трябва да получиш някакъв старт от човекът на който си работил докато няма днес такова изискване към банките.
    Вторият тип робство е свързан с неутрализиране на човешката сила на победения противник. В днешно време за целта има военнопленически лагери, където обитателите строят пътища и работят за каузата на задържалите ги.
    И в двата случая зад робството стои казус, който и днес намира подобно решение- дълговете трябва да се връщат, силата на пленения враг трябва да бъде неутрализирана.
    Още няколко бележки- в Стария завет се използва думата „слуга“ и за наемник, работник. Не е ясно например, дали слугите на Авраам са били негови роби или негови наемници. По-скоро си мисля, че това са хора, които ако го направят по подходящ начин, могат да си тръгнат и да не вървят с Авраам.
    В заключение- мисля, че днес имаме известен терминологичен проблем, наричайки „робство“ тотално различни неща, включително турската окупация на Балканите и присъединяването на теси земи към османската система и държава.
    Естествено, последното го осъждам морално. 🙂

  9. Не знам какви точно са били разликите в робството по онова време и по-съвремения тип робство, но е видно от статията, че много християни на база на тълкуване на библията са защитавали робството от своето си време.

  10. Благодаря на всички, които се включиха – много е хубаво когато някой ме кара да мисля :))
    С много от нещата, които Момчил пише съм напълно съгласен – с разликата между робство в Америка и древността, с много ясното ограничение на робството на евреин до 6 г. и след това се грижи да му даде нов старт в живота („да не го изпратиш празен”), с това, че зад конкретните заповеди в Мойсеевия закон стоят по-големи морални принципи, които тези заповеди онагледяват и с това, че днес ние може да не практикуваме робство, но сме измислили други начини, по които не по-малко заробваме и експлоатираме хората. Също, не мисля, че можем да виждаме по никакъв начин проклятието на Хам и Ханаан като божествено установяване на робството.
    Въпреки това има някои неща, които разбирам по-различно.
    Първото е, че на робството към чужденците може да се гледа като на „неутрализиране човешката сила на победеният противник.” В това може да има елемент на истина, особено в началото на еврейската инвазия, но това не е всичко. Не само, че не се поробват само мъже, но през по-голямата част от историята на еврейската държава повечето роби-чужденци се придобиват чрез покупко-продажба. Това е изрично регламентирано в закона и означава директно легализиране на търговията с роби в мирно време.
    Второто, аз не съм никак сигурен, че повярвалите чужденци се освобождават. Регулациите за време на влизане в събранието е по-вероятно да се отнасят до заселилите се сред евреите свободни хора от други етноси. Готов съм да си преразгледам мнението, но ще ми трябва някаква библейска или историческа подкрепа. Но при всички случаи на мен ми се струва, че твърдо можем да кажем, че законът постановява поробване и държане в плен до живот не само поради военни съображения.
    Трето, мисля, че имаме много силни основания да виждаме в преведените при нас като „слуги” на патриарсите техни роби – и под това имам в предвид движимо имущество, а не наемници. Ако има нужда мога да обясня защо.
    Четвърто, не съм съгласен, че можем да приравним отношението на НЗ и християните към робството и другите социални феномени, които споменаваш – напр. езически храмове, гладиаторски борби. Разликите според мен са две (1) НЗ казва на робите да се покоряват на господарите си като задължение към Господа. (2) И двете други неща, които споменаваш търпят много силна критика или от НЗ или от ранните християни и са определени като грях. Отношението към робството не е такова – всъщност е по-скоро противоположно.
    Поне на този етап моето виждане е, че робството в библията е по-скоро утвърдено отколкото отхвърлено – вкл. заробването на свободни хора, търговията с роби и доживотното и наследствено (т.е. на децата им) робуване. Това е законово регламентирано в СЗ и индиректно потвърдено в НЗ. С което, макар да търпи критика в някои аспекти, основната идея на автора на статията ми се струва вярна.

  11. След като написах горния коментар ми се иска да кажа още нещо, за да не бъда погрешно разбран. Аз (и автора на статията) НЕ защитавам по никакъв начин робството в каквато и да е форма. Всъщност това, което казвам е, че дори то да е било прието и постановено в библията това не означава, че ние трябва да го прилагаме днес. Както Момчил каза зад конкретните заповеди стоят по-големи морални принципи. Ние трябва да се учим от тези принципи без задължително да копираме начините на тяхното приложение.
    Второто нещо, което трябва да имаме в предвид е, че Бог действа в историята по най-добрият начин, който е възможен за съответните хора и време в условията, в която те живеят. Такъв е например примерът с развода даден „заради вашето коравосърдечие.” Според мен това, че Бог приема дадени съществуващи социални структури и дори ги легализира не означава автоматично, че те са задължителни за всяко време и култура. Отново Момчил спомена монархията. Аз бих добавил и робството. Днес малцина биха защитавали правото на един човек да притежава друг като роб и, по-конкретно, правото да го пребие до смърт, но ако робът живее 1-2 дена преди да умре собственикът му да не бъде наказван.
    Ако нещо не е ясно мога да обясня.
    Поздрави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.